Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (44)

Четирийсет и трета глава

Хюго стоеше до френските прозорци, които водеха към терасата, но не виждаше нищо. Скрежът беше нарисувал сложна плетеница от шарки по стъклата и правеше неясна гледката навън. Вече беше март, но не спираше да вали от няколко дни и нямаше изгледи скоро да спре.

Навън всичко беше покрито с чист бял сняг и природата беше прекрасна.

Хюго беше много щастлив, че не купи Уърнсайд Хаус. Там щяха да са напълно изолирани в такова време. Дафни веднага осъзна това и отбеляза, че къщата е прекалено голяма за тях. Скоро след този разговор експертите, които беше наел да направят оценка на къщата, представиха твърде неблагоприятен доклад за състоянието на покрива и основите. Трябваше да се прави сериозен ремонт. Това окончателно го убеди да се съгласи с Дафни и да се откаже от тази къща.

Чарлс ги покани да живеят в южното крило и те с радост приеха. И на двамата много им харесваше Кавендън. Когато Дафни каза на баща си, че предпочитат да живеят там постоянно, вместо да си търсят собствен дом, графът беше най-щастливият човек на земята.

Те скоро откриха необичайната прелест на южното крило, което беше удобно, лесно за поддръжка, беше хем уединено, хем им даваше възможност да са постоянно сред семейството. Освен това прислугата беше винаги на тяхно разположение.

Хюго истински се зарадва на тази покана, защото скоро му се налагаше да пътува. Трябваше да проведе няколко делови срещи в Цюрих и Лондон. Не можеше повече да отлага това пътуване и реши да замине на следващия ден.

Щеше да е по-спокоен за Дафни и бебето, като знаеше, че са със семейството. Той безкрайно обичаше и двамата и изпитваше такова щастие, което преди смяташе за невъзможно.

Чарлс влезе в библиотеката и прекъсна мислите му.

— Наредих на Грег да отиде до Харогейт — обяви графът. — Радвам се да ти съобщя, че пътят е проходим. Грег няма да има проблем да те закара утре до гарата. Освен това влаковете се движат по разписание.

— Благодаря ти, Чарлс — отговори Хюго. — Това е добра новина.

— Сигурен ли си, че не желаеш да отседнеш в къщата в Мейфеър?

Хюго поклати глава.

— Много ти благодаря за поканата, Чарлс. Ще бъда в Лондон само две нощи. Няма смисъл да отварят къщата за толкова кратък престой.

Чарлс кимна.

— Постъпи, както намериш за добре, приятелю.

— Ще спра в Лондон на път за Швейцария, защото искам да се срещна с Джил Ханделсман. Преди работеше при Бен Силвър, но след смъртта му стана моя лична секретарка. Преди около пет години тя и мъжът й се преместиха в Лондон и оттогава поддържам постоянен контакт с нея. Надявам се, че ще се съгласи да организира кантора в Лондон и да я ръководи от мое име.

— Нима наистина е толкова добра? — повдигна вежди Чарлс.

— Тя е една от най-умните жени в бранша, които познавам.

Чарлс седна на дивана и се облегна със замислен израз на лицето. След малко каза:

— Не искам да се намесвам в делата ти, но ми е любопитно дали наистина имаш нужда от кантора в Лондон?

— Необходима ми е добра организация, за да управлявам личните си финанси и инвестиции по целия свят. С други думи, това, което съм спечелил сам, за разлика от това, което съм наследил от семейство Силвърс — компанията за недвижими имоти в Ню Йорк. Тази компания се ръководи от Ленард Питърс, който вече много години е неин президент, още по времето, когато Бен беше жив. За него изобщо не се притеснявам, той превъзходно върши работата си. Налага се от време на време да ходя в Ню Йорк, но по принцип той ръководи корпорацията и ми изпраща доклад всяка седмица.

— А кога планираш да ходиш в Ню Йорк? — попита Чарлс. — Възнамеряваш ли да взимаш Дафни със себе си, винаги когато пътуваш дотам? Нали каза, че планираш да пътуваш дотам редовно.

— Да, наистина, но това вече не е възможно, или по-точно казано, не е съвсем безопасно. Според мен пътуването в открито море скоро ще стане дори много опасно.

— Война ли? Става дума за война, нали? — Чарлс се вгледа в зет си.

Хюго кимна.

— Значи кайзерът е готов за нападение?

— Мисля, че да. От една страна, той укрепва германската флота, а, от друга, Чърчил прави същото с нашата, откакто стана първи лорд на адмиралтейството през 1911 година. Той е наясно с целите на кайзера. Ако германците пуснат на вода един нов боен кораб, той пуска два за кралския флот. Ако Германия направи два кораба, той прави три.

— Явно се надпреварваме с германците кой по-добре ще се въоръжи.

— Точно така. Затова Уинстън винаги се опитва да изстиска от парламента все повече пари за бюджета на военноморския флот. Мисля, че направо ги побърква с исканията си. Но той е прав, бога ми, поне според мен е прав.

— Аскуит харесва Уинстън, зная го от добре информирани приятели — добави Чарлс. — Това ми е достатъчно, за да си съставя мнение.

— Аз пък ще ти кажа само, че министър-председателят се възхищава от Уинстън Чърчил и харесва Дойд Джордж. Има няколко свестни политици, които ще могат да се справят при една бъдеща война. Ужасявам се обаче, само като си помисля какво предстои.

— Вярвам в преценките на Чърчил. Той има огромен потенциал — отбеляза Чарлс.

— Ще ми се да избегнем конфликта, но за съжаление Англия е обещала да помогне на Франция, ако я нападнат — каза Хюго.

— Знам, но ако се стигне до конкретни действия, ще се наложи да воюваме.

— Господ да ни е на помощ. — Хюго поклати глава и погледна в далечината, сякаш там имаше нещо, видимо само за него. След дълго мълчание прибави: — Задават се трудни времена и светът вече никога няма да е същият.