Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (23)

Двайсет и втора глава

— Искаш ли да се поразходим? — попита Гордън Лейн, усмихвайки се на Пеги. — Допуши ми се, пък и да ни лъхне малко свеж въздух.

Пеги също му се усмихна.

— Защо не? Само да попитам готвачката.

Гордън кимна. Свали вратовръзката си, съблече сакото и жилетката, закачи ги на закачалката и пъхна в джоба на панталона си пакет цигари и кибрит.

— Готвачката ме пусна — каза му Пеги, като се върна във всекидневната за персонала. — Но ми заръча да не се бавя много. Ще ни чака. — Тя се захили. — Не искала господин Хенсън да ни заключи навън.

— Този стар негодник пак може да ни заключи.

— Гордън, внимавай — изсъска Пеги, сваляйки бонето и престилката. — Хайде да излизаме, преди да се появи и да ни забрани.

Измъкнаха се през задната врата и Гордън я хвана за ръка.

— Да отидем в гората. Ще изпуша една цигара и ще се върнем. Ще се забавим най-много половин час. Съгласна ли си?

Тя кимна.

— Но не искам да ходим в гората, Гордън. Там е страшно, когато е тъмно.

Той сведе поглед към нея и й се захили.

— Нали съм с теб да те пазя, хубавице моя… пък и тази вечер не е толкова тъмно. Погледни как ни огрява пълната луна. Романтично е, а?

Пеги се умълча, после каза тихо и решително:

— Не искам, Гордън. Надявам се, че ме разбираш. Нямам нищо против да се погушкаме и нацелуваме, но нищо повече.

— Знам. Постоянно ми го натякваш. В такъв случай само гушкане. Пък и не можем да се бавим дълго, иначе ще ни заключат навън.

Пеги само се усмихна.

Тръгнаха мълчаливо, всеки замислен за нещо. Нямаше как да знаят, но мислеха един за друг.

През последните няколко седмици Пеги все повече се влюбваше в Гордън Лейн. Той беше строен, с хубаво телосложение, но онова, което я привличаше, беше неговата доброта. Откакто започна работа в Кавендън, постоянно беше около нея, винаги готов да й помогне, ако закъса.

Малкълм Смит, главният лакей, също беше хубавец, но не беше възпитан като Гордън. Забеляза, че флиртува с двете други прислужници — Мери Инси и Елси Ролано. Гордън й каза, че е женкар, и това беше вярно.

Макар и да знаеше, че тя и Гордън се сближиха, се опита да пипне гърдите й в килера за провизии и тя го удари. Повече не я доближи.

Пеги знаеше, че е лапнала по Гордън, той също. Но имаше проблем. Той я желаеше, тя също. Но заради горчивия си опит се страхуваше; даде клетва пред себе си, че втори път няма да си навлича беля.

Затова стоеше нащрек, докато отиваха към гората. Не биваше да се отдава на желанието си. Трябваше да се държи прилично, без да засяга чувствата му.

От своя страна Гордън Лейн беше абсолютно запленен от Пеги Суифт. Влюби се в нея почти веднага, щом тя започна да работи в Кавендън. Беше хубава жена с изразителни очи, прелестни форми и изключително благ характер. Беше също така интелигентна и способна в много отношения.

Искаше му се да я прелъсти и същевременно започна да осъзнава, че тя е жената, за която ще бъде щастлив да се ожени. Трябваше да обуздае желанията си, иначе всичко можеше ужасно да се обърка.

Тя не подозираше, че той знае за детето й. Прислугата винаги клюкарстваше. Знаеше и че мъжът я беше зарязал, и избягал в Америка. „Подлец“ — промърмори, като спря и извади цигарите си.

След като запали цигара, двамата бавно продължиха.

— Ще бъда добро момче — изведнъж каза той. — Не искам да те нараня по никакъв начин или да те вкарам в беля. Само няколко целувки, а? Нали нямаш нищо против?

— Не — съгласи се тя. — И аз искам, но нищо повече.

Докато стигнат гората, Гордън беше изпушил цигарата. Загаси я в един дънер и поведе Пеги към една полянка сред дърветата. Седнаха и Гордън я прегърна. Целуна я по шията, после неочаквано я бутна назад и я целуна пламенно. Разкопча горните копчета на роклята й и погали гърдите й.

Пеги се задърпа.

— Не, Гордън, недей. Моля те. Възбуждаш ме.

Той не й обърна внимание. Зацелува зърната й, привличайки я към себе си. Почувства силната му ерекция върху бедрото си и самата тя беше пламнала от желание. В този момент почувства опасността и разбра, че трябва да се овладее.

— Спри! — прошепна.

Той веднага я остави. Не искаше да я изплаши.

Гордън притисна устни до нейните и жадно я целуна. Същевременно вдигна полата й, пъхна пръсти под пликчетата й и започна да я гали.

Като се надигна на лакът, Гордън се загледа в нея и прошепна влюбено:

— На лунната светлина си много красива, Пеги. Искам да те галя. Желая те, но не искам да те насилвам… само кажи, че мога да те докосвам тук… ето така.

Той я погали и пъхна пръсти в нея.

Устата й беше пресъхнала и тя успя само да кимне. Той я целуна по лицето и продължи да я гали, докато тя не простена. Той продължи да шепне:

— Отпусни се, Пеги, хайде, нека да ти доставя удоволствие. Искам само да ти е хубаво, Пег.

Тя не се противи повече и след секунди застина, после се изви, крещейки неговото име.

Гордън я прегърна и я притисна до себе си така, сякаш никога нямаше да я пусне.

— Доставих ли ти удоволствие? Да, доставих ти, знам, защото видях лицето ти. Видях колко ти харесаха моите ласки.

— Да — прошепна тя сякаш засрамено. — Достави ми удоволствие, но не беше честно към теб. И аз…

Пеги не довърши изречението и замръзна в прегръдките му, внезапно разтревожена.

— Какво има? — намръщи се той, като се досети, че нещо необичайно е привлякло вниманието й.

— Шшшт — сниши глас. — В гората има човек.

И двамата седнаха и се заслушаха. Чуха отново пукането на клечки. Имаше някой там, който бързаше да се скрие в гората.

Гордън скочи на крака, дръпна Пеги и двамата на бегом излязоха от гората, и продължиха да тичат по хълма към Кавендън. Тичаха през целия път и когато стигнаха задния двор, бяха останали без дъх.

Двамата стояха задъхани до каменната ограда и се гледаха. След няколко минути Пеги каза:

— Беше мъж, стъпките му бяха тежки, затова чухме пукане на клечки. Това, че някой ни е гледал, ме плаши. Да не би да е бил някой маниак — зяпач?

— Кой е луд да обикаля в този час? — позачуди се Гордън.

— Ами ние — усмихна му се Пеги и любовта озари лицето й. — Благодаря ти, че се отнесе с уважение към мен.

Той се наведе още по-близо до нея, взе лицето й и целуна леко устните й. След това най-сетне стигна до важното решение и каза:

— Ще се омъжиш ли за мен, Пеги Суифт? Ще бъдеш ли моя завинаги? Ще бъдеш ли моя съпруга?

Така се изненада, така се смая от неговото предложение, че изгуби дар слово. Накрая отговори:

— Да, Гордън Лейн! Да! Да! Да!

Обви ръце около врата му и се притисна към него. Целунаха се и после се отдръпнаха.

Пеги го загледа, обичаше този мъж с цялото си сърце и знаеше, че трябва да му каже истината за себе си. Ще бъде подло, ако не му обясни за Кевин.

— Има нещо, което трябва да ти кажа, Гордън. Имам…

Той я прекъсна:

— Дете. Да, знам. Това не променя чувствата ми. Обичам те, Пеги, и когато се оженим, той ще живее с нас. Ще бъда твой съпруг и негов баща.

Тя пак се притисна до него, очите й се напълниха със сълзи, но ги преглътна.

— Благодаря ти, Гордън. Обещавам ти, че ще бъда най-добрата съпруга.

В този момент вратата се отвори и готвачката застана в кръг от светлина, която идваше откъм кухнята. Направи им знак да се приберат.

Хванати за ръце, се затичаха към нея. Тя ги избута в кухнята.

— Хенсън кръстосва насам-натам. Пали бързо цигара, момко. А сега си отворете ушите… били сте на двора за малко, колкото да си дръпнеш. Аз тъкмо ви повиках. Нали тъй, не ви ли повиках?

Гордън кимна и бързо запали цигара.

Хенсън се появи след няколко секунди и кимна, като ги видя. След като отиде до задната врата и я заключи, се върна по коридора.

— Лека нощ. Лека нощ на всички — извика и си отиде.

— Лека нощ, господин Хенсън — отвърнаха Гордън, Пеги и готвачката.

* * *

Доста по-късно същата вечер в леглото си в слугинската спалня Пеги си мислеше за Гордън, за предложението му и мисълта да се омъжи за него я изпълни с щастие. Знаеше, че двамата ще си допаднат, че ще бъдат страхотен отбор. След това си спомни за произшествието в гората. Беше сигурна, че там някой се спотайваше между дърветата, Гордън също. Все се питаше дали натрапникът е видял милувките на Гордън.

Маниак — зяпач ли? Но кой? Поколеба се дали да каже на готвачката или на госпожа Туейтс. Дори на Хенсън. Но почти веднага се отказа. Щеше да се издаде къде е била с Гордън. Пък и какво щеше да постигне, ако каже? Трябваше да предупреди Гордън на сутринта да не споменава за мъжа в гората. Никой не биваше да заподозре, че са излизали през нощта от къщата, след като това не беше разрешено. Правилата в Кавендън бяха строги. И Хенсън следеше да се спазват стриктно.

* * *

На сутринта Пеги беше първа в кухнята. Беше толкова щастлива, че й идеше да запее. Но не биваше. Лицето й грееше, когато каза „добро утро“ на готвачката.

— Цялата цъфтиш, моме — усмихна й се също Нел Джаксън. — Добро момче е този Гордън Лейн. Искрен е на първо място и добър. Не мога да кажа същото за Малкълм Смит. Мисли се за кой знае какъв, фукльо.

— Тъй си е — съгласи се Пеги. Отиде при нея и прошепна: — Това е тайна, но имаме сериозни намерения.

— Туй е най-хубавото за теб, моме.

Все така усмихната, готвачката се обърна към печката и взе една дървена лъжица.

След малко се появи госпожа Туейтс.

— Добро утро, Нел, добро утро, Суифт. Щом си първа тук, иди да запалиш камината в библиотеката за графа. Щом дойде Инси, ще я пратя да ти помогне да сложите масата за закуска. Хайде, момиче, побързай. Нямаме цял ден.

Пеги веднага се запъти към библиотеката и след няколко минути беше коленичила пред камината и измиташе вчерашната пепел в лопата. Скоро огънят се разгоря, прибави няколко цепеници и се изправи. Ръцете й бяха мръсни и тя се запъти към кухнята да се измие.

Мери Инси и Елси Роланд бяха застанали до шкафа с порцелановите сервизи в коридора и си шушукаха. Щом я видяха, млъкнаха.

— Добро утро — усмихна им се тя.

Те измърмориха по едно „добро утро“, но и двете изглеждаха сърдити, дори недружелюбни. Пеги веднага се досети, че говореха за нея и Гордън. Напоследък все подхвърляха по нещо подигравателно.

Изведнъж се чуха бързи стъпки и се появи Малкълм Смит, който слезе тичешком по стълбите.

— Господин Хенсън иска още един подгряващ се сребърен поднос. Хайде, една от вас да го намери. Бързо.

Пеги беше до шкафа със сребърните съдове, отвори го и потърси подноса. Изведнъж почувства дъха на Малкълм във врата си.

— Забременя ли вече? Хващам се на бас, че си надула корема, малка развратнице.

Преди да се опомни, той я стисна отзад и се отдръпна светкавично, тъй като кухненската врата се отвори и влезе Гордън.

Пеги се извърна и каза с леден тон:

— Да не си посмял повече да ме докосваш, Малкълм Смит. Ако пак ме доближиш, ще докладвам на господин Хенсън, че се държиш твърде интимно.

Малкълм избухна в смях.

— Всеки мъж наоколо се държи интимно с теб, Пеги Суифт, и знае как разтваряш краката си.

Чу се ахкане, внезапен шум, струя въздух ги лъхна, когато Гордън с един скок мина от кухнята в коридора. Нахвърли се върху Малкълм и започна да го удря в гърдите с юмруци.

Главният лакей се биеше, но не беше силен като по-младия мъж. Замахна с юмрук да удари Гордън, не го улучи, подхлъзна се и падна по гръб, размахвайки ръце. Гордън тъкмо щеше да скочи върху него, когато Пеги хвана едната му ръка, готвачката другата и двете го дръпнаха встрани.

Миг по-късно разяреният Хенсън се появи и ги загледа свирепо.

— Какво става тук? Граф Мобри ще остане ужасен. По-осъдително поведение не съм виждал. Не се ли срамувате? — Погледна лежащия на земята Малкълм и каза с язвителен тон: — Стани веднага! И си оправи ливреята, Смит! Колкото до теб, Лейн, обясни ми поведението си.

Преди Гордън да отговори, готвачката решително се намеси:

— Видях какво стана, господин Хенсън, Малкълм е виновен. Предизвика Гордън до немай-къде. Честна дума.

Хенсън се намръщи и погледна Гордън.

— Какво предизвика този отвратителен скандал? Хайде, говори, Лейн. Нека да чуем.

Гордън мълчеше, все още вбесен на другия лакей и изнервен от изпитателния поглед на Хенсън. Поклати глава.

— По-добре да не го повтарям, господин Хенсън.

— Казвам ти истината — намеси се пак Нел Джаксън. — Чух всяка дума. О, божичко! — Обърна се усмихната към дребна, спретнато облечена жена с яркочервена коса и зелена шапка, която тъкмо влизаше в кухнята с куфар в ръка. Нел се спусна към нея, възкликвайки:

— Госпожице Уилсън! Каква приятна изненада! Добре дошла. Каква прекрасна гледка. Не те очаквахме да се върнеш до другата седмица.

— Оправих работите си по-бързо, отколкото предполагах — отговори Олив Уилсън. Със сърдечна усмивка пое протегнатата ръка на готвачката и се здрависа топло с нея. Двете бяха стари и добри приятелки; работеха в Кавендън от много години.

След като изгледа сърдито двамата лакеи, Хенсън отиде да поздрави Олив Уилсън. Тя беше лична камериерка на графинята и той най-добре знаеше колко силно се чувстваше отсъствието й.

— Добре дошла отново у дома. Вярвам, че всичко е наред, госпожице Уилсън — поздрави я икономът и се здрависа с нея.

— Беше наред, господин Уилсън, докато не попаднах на тази бъркотия.

Хенсън направи гримаса.

— Наистина бъркотия… или лудница. Извинете ме за момент. — Обърна се към лакеите. — Ще се разправям с вас после. А сега се разкарайте и двамата. — Погледна стенния часовник в кухнята. — Веднага се качете в трапезарията и сложете масата за закуска.

Двамата лакеи излязоха, Хенсън погледна Пеги и каза:

— Ти най-добре остани тук. Днес не се мяркай горе. Ще помагаш на Поли… — Огледа се за момичето и като го видя свито в един ъгъл, продължи: — Подредете храната на топлите подноси, после помагайте на готвачката.

— Да, господин Хенсън. Много благодаря, сър.

Той кимна.

— Не се пречкай пред очите на Смит.

— Няма, сър. Знаете, че той беше виновен.

Хенсън въздъхна тежко.

— Ще си поговорим по-късно, Уилсън.

Излезе от кухнята много ядосан и унизен заради абсурдната сцена, на която стана свидетелка личната камериерка на графинята.

Олив Уилсън отиде в средата на кухнята и погледна Пеги. Усмихваше се.

— За теб ли се сбиха? — попита. По гласа й личеше, че й е смешно.

— Не. Гордън ми е приятел, разбирате ли, а пък Малкълм направи неприлична забележка. Гордън се обиди. Аз също, да си кажа честно.

— Типично за него. Той е нахалник и си позволява какво ли не. Пази се от този тип. Между другото аз съм личната камериерка на лейди Мобри.

— Разбрах. Слушала съм много за теб.

— Надявам се само хубави неща.

— Така си е… непрекъснато те хвалят.

Нел Джаксън, която все си пъхаше носа навсякъде, полюбопитства:

— Значи оправи си работите и се върна. — Изведнъж се озадачи и отбеляза: — Много подрани. Как дойде от гарата в Харогейт?

Олив Уилсън се разсмя и обясни:

— Пристигнах снощи от Лондон и Нейно благородие беше уредила шофьорът на госпожа Седжуик да ме вземе от гарата в Харогейт и да ме докара до селото. Спах при госпожица Шарлот. Знаехме, че ще бъде след десет часа, и за да не вдигна на крак цялата къща, така се уговорихме.

— Радвам се, че се върна, госпожице Уилсън. Трите месеца ми се видяха като три години.

— Разбирам те, госпожо Джаксън. И на мен ми липсвахте всички вие.