Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (9)

9

Тори Травълър О’Конър? Мег си спомни разговора между Тед и Кени, който беше подслушала предишната нощ. Омъжената любовница на Тед беше сестрата на Кени?

Провлаченото тексаско произношение на Тори беше същински чувствен разкош.

— Чух, че днес си бил невероятен на последните девет дупки, Спенс. Нали нямаш нищо против да те наричам Спенс? Просто трябваше да се запозная с мъжа, натрил носовете на тези двамата.

Спенс изглеждаше поразен. Не беше трудно да разбере човек защо Тори имаше такъв ефект, с безупречните си черти, гладката мастиленочерна коса и дългите крака, обути в извънредно скъпи дънки. Три мънички сребърни амулетчета се полюшваха около врата й, огромен диамант проблясваше на лявата й ръка, още два, почти толкова големи, украсяваха ушите й.

Кени се намръщи насреща й. Застанали един до друг, невероятната им красота не оставяше никакво съмнение, че са брат и сестра.

— Защо не си вкъщи, за да се грижиш за племенниците ми?

— Защото те най-сетне заспаха. Необходими ми бяха няколко приспивателни, умело скрити в млякото им, но… Малки чудовища.

— Липсва им баща им — каза Кени. — Единственото стабилно влияние в живота им.

Тори се ухили и смушка брат си.

— Утре се прибира. Между другото, току-що говорих с лейди Ема. Каза, че ръката й си е съвсем добре, и ако й позвъниш още веднъж, тази вечер няма да ти пусне. — Тя целуна Тед по бузата. — Здрасти, господин кмете. Чувам, че днес си играл безобразно.

— Ако не се броят един ийгъл^[1] и няколко бърдита — подхвърли брат й. — Най-шантавият мач, който някога съм виждал.

Тори се огледа наоколо, търсейки къде да седне, и когато не видя свободен стол, се настани върху дясното бедро на Тед.

— Странно. Обикновено играеш много стабилно.

— Спенс ме смути — отвърна Тед с цялата искреност на света. — Досега не съм играл срещу по-добър голфър с хандикап седем.

Кени се залюля на стола си.

— Цял куп интересни неща се случиха днес, Тори. Мег току-що разказа на Спенс за несподелената си любов към Тед. Кой да предположи, а?

Очите на Тори се разшириха от изненада, последвана почти мигновено от тревога. И тогава Мег разбра. Въпреки че седеше в скута на Тед като лъскава човекоядна пантера и го прегръщаше през раменете, двамата не бяха любовници. Не беше сигурна какви точно са отношенията им, защо бяха заедно в хотела, където Тори беше само по хавлия, нито защо тя го беше целунала онази нощ в колата му. Противно на всички доказателства за обратното (както и на думите на самия Тед), Мег знаеше извън всякакво съмнение, че тези двамата нямат интимна връзка.

Тори отпи от бирата на Тед и насочи вниманието си към Мег.

— Никога не ми омръзва да слушам женски истории, особено когато става дума за мъже. Кълна се, бих чела по един любовен роман на ден, ако не бях прекалено заета да тичам подир децата ми. И какво — просто му каза какво изпитваш, така ли?

Мег опита да си придаде искрено изражение.

— Вярвам в честността.

— Изглежда убедена, че ще го спечели — заяви Кени.

Тори върна бирата на Тед, без да сваля очи от Мег.

— Възхищавам се на самоувереността ти.

Мег разпери ръце.

— И защо да не го спечеля? Погледни ме само.

Очакваше ехидни усмивчици, но не позна.

— Интересно — каза Тори.

— Ни най-малко. — Тед плъзна бирата си настрани, така че Тори да не може да я достигне.

Тя тъкмо оглеждаше обиците на Мег.

— Добре че не си чул най-новия план на мащехата ми да събере пари за ремонта на библиотеката.

— Шелби не ми е споменавала никакъв план — каза Тед и Тори махна с ръка.

— Сигурна съм, че все някой ще те посвети, рано или късно. Комисията още не е уточнила всички подробности.

Тед впери поглед в Кени.

— Лейди Ема да ти е споменавала нещо за това?

— Нито дума.

Тори обаче беше жена с мисия и нямаше да допусне никой да я отклони от нея.

— Откровеността ти е освежаваща, Мег. И кога точно осъзна, че си влюбена в Тед? Преди или след като Луси го заряза?

— Престани — мило каза Тед.

Тори вирна съвършено оформения си нос.

— Не говоря с теб. Когато става дума за жени, ти винаги пропускаш най-интересните моменти.

— След като тя си тръгна — отвърна Мег и добави, по-внимателно: — Засега няма кой знае какво за разказване. Все още се надявам да… да се справя с проблемите на Тед.

— Ще ми припомниш ли какви точно са тези проблеми? — помоли Тори. — Като се има предвид колко е съвършен. — От начервените й устни се откъсна тихо ахване. — О, господи, Теди… Не и това! Нали каза, че виаграта помагала. — Тя се наведе към Спенс и прошепна така, че всички я чуха: — Тед води геройска битка с импотентността.

Скийт се задави с бирата си. Кени се разсмя. Дали потръпна, а Спенс се намръщи. Не беше съвсем сигурен дали Тори се шегува, а не обичаше да се чувства изключен от ставащото. За първи път Мег изпита моментен прилив на съчувствие — не към Спенс, а към Тед, който изглеждаше все така безметежно спокоен, макар че определено не беше.

— Тори се шегува, Спенс. — Мег извъртя пресилено очи. — Наистина, наистина се шегува. — А после, с престорено чувство на вина: — Поне от това, което съм чувала.

— Стига толкова. — Тед почти събори Тори, когато се изправи рязко и я улови за китката. — Да танцуваме.

— Ако исках да танцувам, щях да поканя брат ми — възрази Тори. — Не някой с два леви крака.

— Не съм чак толкова зле.

— Достатъчно.

Кени се обърна към Спенс:

— Сестра ми е единствената жена в Уайнет — вероятно и в цялата Вселена — осмелила се да каже на Тед истината за уменията му като танцьор. Всички останали просто пърхат с мигли и се преструват, че е Джъстин Тимбърлейк^[2]. Адски е забавно.

Очите на Тед се спряха върху Мег само за миг, преди да се извърне и да поведе Тори към джубокса.

Спенс се загледа след тях.

— Сестра ти е необикновена жена.

— На мен ли го казваш!

— Двамата с Тед изглеждат много близки.

— Тори е най-добрата му приятелка от детските години. Кълна се, тя е единствената жена под шейсетте, която никога не е била влюбена в него.

— И съпругът й няма нищо против тяхното приятелство?

— Декс? — Кени се усмихна. — Не. Декс е достатъчно уверен в себе си.

Тед като че ли повече четеше конско, отколкото танцуваше, и когато двамата с Тори се върнаха на масата, той се постара да й намери празен стол и да го сложи възможно най-далеч от Спенс. Което не й попречи да започне да възхвалява Уайнет като съвършеното място за построяването на комплекс за голф, да се опита да отгатне на каква стойност възлиза състоянието на Спенс, да го покани на тържеството на мащехата си по случай Четвърти юли^[3] в понеделник и да го принуди да се съгласи на игра голф в събота следобед.

Тед изглеждаше наранен и побърза да оповести, че двамата с Кени ще се присъединят към тях. Тори хвърли поглед към Мег с палави искрици в очите, които обясняваха защо Тед искаше да я държи възможно най-далеч от Скипджак.

— И Мег отново ще бъде кади на Тед, нали?

— Не! — възкликнаха Тед и Мег едновременно.

Ала по някаква необяснима причина Кени реши, че идеята е страхотна, и когато Спенс заяви, че без Мег мачът няма да е и наполовина толкова забавен, присъдата й беше подписана.

Когато Спенс отиде в тоалетната, разговорът стана по-сериозен.

— Едно не мога да разбера — каза Тори на Тед. — Миналата пролет хората на Спенс ясно дадоха да се разбере, че се е отказал от Уайнет и се е спрял на Сан Антонио. А ето че преди месец, без никакво предупреждение, той цъфва отново и заявява, че Уайнет имал шанс. Ще ми се да знам какво се е случило, за да го накара да си промени мнението.

— В Сан Антонио са не по-малко изненадани от нас — отвърна Тед. — Мислели са, че в кърпа им е вързан.

— Толкова по-зле за тях. — Тори помаха на някого в другия край на помещението. — Ние се нуждаем от този комплекс повече от тях.

Когато стана време да си тръгват, Дали настоя да откара Спенс в хотела му, поради което Мег се оказа сама в мерцедеса на Тед. Изчака, докато стигнат до магистралата, преди да наруши тишината:

— Нямаш връзка със сестрата на Кени.

— Най-добре да й го съобщя.

— И никога не си изневерявал на Луси.

— Както кажеш.

— Освен това — Мег се загледа в спокойния начин, по който държеше волана, и се зачуди дали има нещо, което да не се удава с огромна лекота на това съвършено създание, — ако все още се нуждаеш да ти помогна със Спенс (а вярвай ми, определено е така), трябва да се споразумеем.

— Кой казва, че имам нужда да ми помагаш?

— О, имаш, и още как. — Мег зарови пръсти в косата си. — Направо да не повярва човек колко е впечатлен Спенс от баща ми… а заради него — и от мен. Обидно е за майка ми, разбира се, като се има предвид колко важна е тя в киноиндустрията, да не говорим, че е една от най-красивите жени на света. И все пак Спенс спомена, че плакатът й висял на стената в стаята му, и очевидно е запленен от мен, независимо по каква извратена причина. Което означава, че от пасив аз изведнъж се превърнах в актив и ти, приятелю, трябва да се постараеш малко повече да ми угодиш, започвайки от скъперническите си бакшиши. Спенс даде цяла стотачка на Марк.

— Марк не му коства три дупки и не знам още колко лоши удара. Но добре. Утре бакшишът ти ще бъде сто долара. Минус петдесет долара за всяка дупка, която изгубя заради теб.

— Минус десет долара за всяка дупка, която изгубиш заради мен. Значи се разбрахме. Между другото, не си падам особено по диаманти и рози, но една отворена сметка в супермаркета няма да остане неоценена.

Той й хвърли един от ангелските си погледи.

— Мислех, че си прекалено горда, за да вземеш парите ми.

— Да ги взема — да. Да си ги спечеля? Ни най-малко.

— Спенс не би стигнал толкова далеч в живота, ако беше глупав. Съмнявам се, че са му минали твоите измишльотини за несподелената ти любов към мен.

— Надявам се да са му минали, защото няма да му позволя отново да ме опипва, не и ако от това зависят всички комплекси за голф в света. И твоята неустоима особа е моето извинение.

Той повдигна вежди насреща й, след което свърна в тъмната тясна алея, отвеждаща до временния й дом.

— Не би било зле да размислиш. Той изглежда окей и е богат. Честно казано, би могъл да бъде отговорът на твоите молитви.

— Ако исках да сложа цена на женските си части, щях да си намеря по-съблазнителен купувач.

Отговорът й му хареса и той все още се усмихваше широко, когато спряха пред църквата. Мег отвори вратата, за да слезе от колата. Тед преметна ръка през облегалката на седалката й и я погледна по начин, който тя не можа напълно да разбере.

— Предполагам, че мога да идвам, когато поискам. Като се имат предвид силните чувства, които изпитваш към мен.

Кехлибарените му очи бяха приковани в нея, излъчващи еликсир от прехласнато внимание, съвършено разбиране, дълбоко уважение и опрощение на всичките й грехове.

Определено си играеше с нея.

Мег въздъхна печално.

— Първо трябва да се науча да живея с неземното ти съвършенство, преди дори да съм в състояние да помисля да ти покажа похотливата си страна.

— Колко похотлива?

— Бедна ти е фантазията. — Тя слезе от колата. — Лека нощ, Тиодор. Сладки сънища.

Изкачи стъпалата, отвеждащи до църковната врата, а фаровете на колата му осветяваха пътя й. Пъхна ключа в ключалката и прекрачи прага. Църквата я погълна. Тъмна, празна, самотна.

 

 

Прекара следващия ден с количката с напитки, без да я уволнят — същинско постижение, при положение че не бе успяла да се сдържи и бе напомнила на неколцина от голфърите да хвърлят проклетите кутии от напитките си в контейнерите за рециклиране, а не в кошчетата за боклук. Брус Гарвин, баща на Кейла, приятелката на Бърди, се държеше особено враждебно и Мег подозираше, че дължи работата си на интереса на Спенсър Скипджак към нея. Освен това беше истински благодарна, когато установи, че новината за фалшивото й признание в любов към Тед не се беше разпространила. Очевидно онези, които бяха станали свидетели на случилото се предишната вечер, бяха решили да си мълчат — истинско чудо в такъв малък град.

Мег поздрави Хейли, дъщерята на Бърди, когато отиде в снекбара, за да вземе пресен лед и да попълни запасите от напитки в количката си. Хейли или беше стеснила служебната си риза, или беше заела нечия чужда, защото гърдите й се очертаваха съвсем ясно.

— Господин Колинс играе днес, а той страшно си пада по „Геторейд“^[4], така че гледай да имаш достатъчно.

— Благодаря за съвета. — Мег посочи витрината с десертчета. — Нещо против да взема няколко от тях? Ще ги сложа върху леда и ще видя дали ще се продават.

— Добра идея. И ако видиш Тед, ще му предадеш ли, че трябва да говоря с него?

Мег искрено се надяваше да не го види.

— Изключил си е телефона — обясни Хейли, — а днес трябва да му напазарувам хранителни продукти.

— Ти му пазаруваш?

— Върша различни неща. Изпращам колети. Правя неща, за които той няма време. — Тя извади няколко кренвирша от съда, в който се варяха. — Май ти споменах, че съм личната му асистентка.

— Да, наистина го спомена. — Мег прикри развеселеността си. Беше израснала, заобиколена от лични асистенти, и те правеха доста повече от това да изпълняват дребни поръчки.

Когато се прибра вкъщи тази вечер, отвори прозорците, доволна, че вече не е нужно да се крие, и отиде да се изкъпе в потока. След това се настани по турски на пода и се зае да разгледа непотърсените бижута, които й бяха разрешили да вземе от кутията за изгубени вещи в клуба. Харесваше й да работи с бижута и през последните няколко дена у нея беше започнала да покълва една идея. Донесе прастарите клещи, които беше намерила в кухнята, и се зае да разглоби една евтина гривничка.

Отвън спря кола и няколко секунди по-късно Тед прекрачи прага с небрежен и неимоверно привлекателен вид, облечен в тъмносин спортен панталон и смачкана сива спортна риза.

— Да си чувал за почукване на вратата?

— Да си чувала за влизане в чужда собственост?

Ризата му беше разтворена и разкриваше почернялата от слънцето ямка в основата на шията му. Мег се загледа миг по-дълго, отколкото трябваше, след което натисна закопчалката на гривната.

— Днес получих съобщение от Луси.

— Не ме интересува. — Той пристъпи в стаята, донасяйки със себе си отблъскващия мирис на концентрирана доброта.

— Все още не иска да ми каже какво прави, нито пък къде точно се намира. — Клещите й се изплъзнаха и прищипаха пръста й, карайки я да разкриви лице. — Всичко, което каза, е, че не са я заловили терористи и да не се тревожа.

— Повтарям, не ме интересува.

Мег засмука пръста си.

— Напротив, интересува те, макар и не така, както биха се интересували повечето изоставени младоженци. Гордостта ти е пострадала, ала сърцето ти не е наранено, още по-малко пък — разбито.

— Не знаеш нищо за сърцето ми.

Желанието да се държи гадно не я напускаше и докато за втори път откъсваше очи от отвратителната му разгърдена риза, тя си спомни нещо, което беше чула от Хейли.

— Не смяташ ли, че е малко смущаващо мъж на твоите години да живее с родителите си?

— Не живея с родителите ми.

— Почти същото е. Къщата ти е в същия имот.

— Имотът е голям, а на тях им е приятно да съм наблизо.

За разлика от нейните родители, които я бяха изхвърлили от къщи.

— Колко мило — заяви тя. — Мамичка завива ли те в легълцето всяка вечер?

— Не и ако не я помоля. А и ти едва ли си тази, която може да си прави шегички за мамичка.

— Така е. Само че аз не живея с моята. — Не й харесваше как се извисява над нея, затова стана от пода и се приближи до единствената холна мебел — грозно кафяво кресло. — Какво искаш?

— Нищо. Просто отпускам малко. — Той отиде до един от прозорците и прокара палец по рамката.

Мег се настани на облегалката на креслото.

— Тежък живот водиш, така е. Работиш ли изобщо? Искам да кажа, освен така наречената ти работа като кмет.

Въпросът й като че ли го развесели.

— Естествено, че работя. Имам си бюро и острилка за моливи, и всичко останало.

— Къде?

— Местоположението се пази в тайна.

— За да държи жените настрани?

— За да държи всички настрани.

Мег се замисли над думите му.

— Знам, че си изобретил някакъв гениален софтуер, от който си изкарал цял куп пари, но не съм чувала нищо за него. Каква работа имаш?

— Доходоносна. — Той кимна извинително. — Извинявай. Прекалено голяма дума, която няма да разбереш.

— Това беше гадно.

Той се усмихна и се загледа във вентилатора на тавана.

— Направо не мога да повярвам колко е горещо, а още е едва първи юли. Трудно е да си представи човек колко по-ужасно ще стане. — Поклати глава, изражението му — простодушно като на светец. — Възнамерявах да сложа климатик за Луси, но сега се радвам, че не го направих. Изобщо нямаше да можеш да заспиш при мисълта за всичкия този флуоровъглерод, изпускан в атмосферата. Имаш ли бира?

Мег го изгледа свирепо.

— Едва успявам да си позволя мляко за закуска.

— Живееш, без да плащаш наем — напомни й той. — Най-малкото, което можеш да сториш, е да държиш бира в хладилника, в случай че ти дойдат гости.

— Ти не си гост. Ти си напаст. Какво искаш?

— Църквата е моя, забрави ли? Не е нужно да искам каквото и да било. — Той посочи бижутата на пода с върха на поодраскана, но много скъпа мокасина. — Какво е това?

— Дрънкулки.

Тя коленичи и се зае да ги събира.

— Надявам се, че не си платила много за тях. Е, въпрос на вкус, предполагам.

Мег вдигна поглед към него.

— Това място има ли пощенски адрес?

— Много ясно. Защо питаш?

— Просто искам да знам къде живея. — Освен това имаше нужда да й изпратят някои неща, прибрани в дрешника й у дома. Намери лист хартия и си записа адреса, който той й продиктува. След това кимна към предната част на къщата. — След като така и така си тук, ще пуснеш ли топлата вода? Започва да ми писва от студени душове.

— На кого го казваш!

Тя се усмихна.

— Не може все още да страдаш от последиците от тримесечния сексуален мораториум на Луси?

— По дяволите, жените наистина много обичат да приказват.

— Казах й, че е глупаво. — Прииска й се да беше достатъчно гадна, за да му каже, че Луси вече си е намерила любовник.

— Най-сетне сме на едно мнение за нещо — заяви той.

— И все пак… — Мег отново се залови да прибира бижутата. — Всички знаят, че можеш да имаш всяка безмозъчна жена в Уайнет. Не виждам къде точно ти е проблемът с намирането на сексуална компания.

Той я изгледа така, сякаш току-що беше станала член на Клуба на идиотите.

— Е, да — продължи Мег. — Това е Уайнет, а ти си Тед Бодин. Ако оправиш една от тях, ще трябва да ги оправиш всичките.

Тед се ухили.

Възнамерявала бе да го подразни, не да го развесели, затова опита отново:

— Твърде жалко, че не бях права за теб и Тори. Тайна афера с омъжена жена би била решение на проблема ти. Почти толкова добро, колкото и да си женен за Луси.

— Какво искаш да кажеш?

Мег протегна крака и се облегна на ръцете си.

— Никакви емоционални бъркотии. Нали се сещаш — от рода на неподправена любов и истинска страст.

В продължение на един дълъг миг той я изгледа с непроницаеми кехлибарени очи.

— Смяташ, че между мен и Луси не е имало страст?

— Не искам да те засегна (е, добре, може би съвсем малко), но искрено се съмнявам, че си способен на каквато и да било страст.

Един обикновен смъртен би се обидил, но не и свети Тиодор. Той просто придоби замислено изражение.

— Нека видя дали съм разбрал правилно. Неудачница като теб ме анализира?

— Предлагам ти една малко по-различна гледна точка.

Той кимна. Помисли. А после направи нещо, което изобщо не беше в стила на Тед Бодин. Отпусна клепачи и я огледа демонстративно през притворени очи. Започна от върха на главата и се плъзна надолу по тялото й, спирайки се тук-там по пътя си. Върху устата й. Върху гърдите. Върху извивките на хълбоците й. Оставяйки след себе си малки горещи водовъртежи от желание.

Неизразимият ужас, че не е недосегаема за него, я накара да предприеме нещо и тя скочи на крака.

— Загуба на време, господин Б. Освен, разбира се, ако няма да платиш.

— Да платя?

— Е, нали се сещаш. Голяма пачка двайсетачки на тоалетката след това. Хм… Аз нямам тоалетка. Е, дотук бяхме с тази идея.

Най-сетне бе успяла да го подразни и той изчезна в задната стая, за да пусне топлата вода или пък да взриви мястото. Мег искрено се надяваше да е първото. Не след дълго чу задната врата да се затваря, а няколко секунди по-късно — и шума на отдалечаваща се кола. Изпита странно разочарование.

 

 

Мачът започна — Тед и Тори против Кени и Спенс.

— Вчера се наложи да отида в Остин — заяви Спенс на Мег — и всеки път щом видех красива жена, се сещах за теб.

— Я виж ти, че защо?

Тед я смушка незабелязано. Спенс отметна глава назад и се разсмя.

— Бива си те, госпожице Мег. Знаеш ли на кого ми напомняш?

— На младата Джулия Робъртс, надявам се.

— Напомняш ми на мен самия, ето на кого. — Той намести панамената шапка на главата си. — Пред доста предизвикателства съм се изправял през живота си и винаги съм ги посрещал очи в очи.

Тед я шляпна по гърба.

— Такава си е нашата Мег.

Докато стигнат до третия грийн, Мег вече беше клюмнала от жегата, но въпреки това се радваше, че е навън. Заповяда си да съсредоточи усилията си върху това да бъде съвършеният кади, както и да мята изпълнени с обожание погледи на Тед всеки път щом Спенс започнеше да се присламчва към нея.

— Ще престанеш ли! — каза Тед, когато останалите не можеха да ги чуят.

— Защо те е грижа?

— Действа ми на нервите, това е всичко — оплака се той. — Все едно съм уловен в някаква алтернативна реалност.

— Би трябвало да си свикнал на пълни с обожание погледи.

— Не и от теб.

Много скоро стана очевидно, дори и за Мег, че Тори е изключително амбициозен играч, ала на деветата дупка тя изведнъж започна да допуска грешки. Тед нито за миг не промени непринуденото си очарователно държание, не и докато не остана насаме с Мег, когато потвърди подозренията й, че Тори го прави нарочно.

— Един метър — възнегодува той, — а топката й само облиза ръба на дупката. Спенс може да се задържи няколко седмици. Всеки, който смята, че ще го оставя непрекъснато да побеждава, не е с всичкия си.

— Което несъмнено е причината Тори да пропусне. — Поне още някой, освен нея, разбираше егото на Спенс. Мег се огледа за последното чорапче, което бе успяла да изгуби. — Съсредоточи се върху основното, господин кмете. Ако действително си решил да съсипеш местната природа с този проект, трябва да се поучиш от Тори и да се постараеш малко повече Спенс да остане доволен.

Тед не обърна внимание на забележката й.

— Кой седнал да ми приказва да съм се погрижел Спенс да остане доволен. Няма да ти навреди да си по-мила с него. Кълна се, ще ти направя сцена пред всички, та той съвсем ясно да разбере точно колко е несподелена любовта ти към мен.

След което вкара топката, подхвърли й стика и се отдалечи.

Благодарение на Тори Спенс и Кени победиха с една дупка преднина. След това Мег се отправи към женската съблекалня, която, строго погледнато, не беше за служители, но тъй като беше заредена с богат избор от продукти за личната хигиена, които, уви, липсваха в нейната колекция, тя се възползва от нея. Докато плискаше със студена вода пламналото си от жегата лице, Тори се присъедини към нея на мивките. За разлика от Мег горещината сякаш изобщо не се бе отразила на Тори, която просто свали козирката си, за да си оправи опашката, след което се огледа, за да се увери, че съблекалнята е празна.

— Е, какво всъщност става между теб и Тед?

— Какво искаш да кажеш? Не си ли чула клюките как съм прогонила Луси, за да го имам само за себе си?

— Аз съм доста по-умна, отколкото изглеждам. А ти не си от жените, които биха си паднали по мъж, който на практика ги мрази и в червата.

— Не мисля, че ме мрази толкова, колкото в началото. Сега е по-скоро най-обикновена неприязън.

— Интересно. — Тори тръсна дългата си коса, след което отново я събра на опашка.

Мег взе една кърпа от купчинката до умивалника и я сложи под студената струя.

— Ти също като че ли не ме мразиш. Защо? Всички останали в града ме ненавиждат.

— Имам си причини. — Тори сложи ластичето около опашката си. — Което не означава, че не бих ти издрала очите, ако действително вярвах, че представляваш заплаха за Тед.

— Развалих сватбата му, забрави ли?

Тори сви уклончиво рамене.

Мег я погледна изпитателно, но не можа да разчете нищо. Тя прокара студената кърпа по тила си.

— След като си споделяме, любопитно ми е да узная какво би казал съпругът ти, ако знаеше, че беше на практика гола в хотелската стая на Тед.

— О, Декс нямаше нищо против липсата на дрехи (току-що бях излязла от банята), но никак не му хареса, че Тед ме целуна по този начин, дори и след като му изтъкнах, че аз бях просто невинен страничен наблюдател. — Тя изчезна в най-близката кабинка, без да престава да говори. — Здравата се напуши и заяви на Тед, че целуването е там, където тегли чертата. Аз пък му отговорих, че ми се ще да я тегли някъде другаде, защото, макар да се съмнявам, че онази целувка бе най-доброто, на което Тед е способен, все пак беше забавно. И тогава Декс заяви, че ще ми даде цялото забавление, което мога да понеса, което, ако познаваше съпруга ми, би те накарало да се разсмееш, но на Декс му стана гадно, защото преди няколко седмици го прекарах да остане с децата, докато аз отидох с Тед да тестваме новия GPS, който той направи за пикапа си. Декс искаше той да го пробва.

Това трябва да беше вечерта, когато Мег ги беше видяла на бензиностанцията. Започваше да става любопитна какво представлява този Декстър О’Конър.

— Значи съпругът ти знае, че си била насаме с Тед в хотелската стая? — Тя взе лосиона против слънце. — Трябва да имаш наистина разбран съпруг.

Тори пусна водата в тоалетната.

— Какво искаш да кажеш с това „насаме“? Декс беше под душа. Онова беше нашата стая. Тед просто се отби.

— Вашата стая? Мислех, че живееш в Уайнет?

Тори се показа от кабинката и я погледна с едва забележимо съжаление.

— Имаме деца, Мег. Д-е-ц-а. Две великолепни момиченца, които обичам с цялото си сърце, но те определено са се метнали на мен, което означава, че двамата с Декс гледаме да се махнем някъде, само аз и той, на всеки един-два месеца. — Тя си изми ръцете. — Понякога успяваме да си откраднем дълъг уикенд в Далас или Ню Орлиънс. Обикновено обаче е само една нощувка в местния хотел.

Мег имаше още въпроси, но трябваше да прибере стиковете на Тед и да си получи бакшиша.

Откри го да говори с Кени до спортния магазин. Когато я видя да се приближава, бръкна в джоба си и тя затаи дъх. Вярно, беше изгубила последните му две чорапчета, но пък не му беше коствала нито една дупка и ако този скръндза…

— Заповядай, Мег.

Обещаната стотачка.

— Леле! — прошепна тя. — Мислех, че ще се наложи да си купя тоалетка, преди да успея да изкарам толкова пари.

— Недей да свикваш — заяви той. — Дните ти като кади приключиха.

Точно в този миг Спенс излезе от магазина, придружаван от жена, облечена с черна рокля без ръкави, перли и тъмнозелена лачена чанта. Беше висока и пищна, но в никакъв случай пълна. Имаше силни черти — издължено лице с добре оформени тъмни вежди, фин нос и пълни, чувствени устни. Деликатни кичури изсветляваха тъмнокестенявата коса, която падаше като дълга права завеса около лицето й. Макар да нямаше трийсет години, от нея се излъчваше самоувереността на по-възрастна жена, съчетана със сексапилната самонадеяност на младо момиче, свикнало да става на неговото.

Скипджак обви ръка около нея.

— Тед, ти вече си се срещал със Съни, но не мисля, че останалите познават красивата ми дъщеря.

Съни се здрависа с всекиго от тях, като повтаряше имената им и ги запечатваше в паметта си, започвайки от Кени, после Тори, преценявайки Мег и спирайки, когато стигна до Тед.

— Чудесно е отново да те видя, Тед. — Огледа го така, сякаш бе расов жребец, което се стори отблъскващо на Мег.

— И аз се радвам да те видя, Съни.

Спенс стисна ръката на дъщеря си.

— Тори покани и двама ни на празненство по случай Четвърти юли. Добра възможност да срещнем още от местните и да поопознаем мястото.

Съни се усмихна на Тед.

— Звучи страхотно.

— Искаш ли да минем да те вземем, Мег? — попита Спенс. — Тори покани и теб. Със Съни с удоволствие ще минем да те вземем.

Мег си придаде опечален вид.

— Съжалявам. На работа съм.

Тед я тупна по гърба. Доста силно.

— Ще ми се всички служители на клуба да бяха толкова отдадени. — Той плъзна палец под едната й лопатка, откривайки място, което като нищо бе едно от онези смъртоносни допирни точки, за които знаеха единствено професионалните убийци. — За щастие, партито на Шелби започва късно следобед. Можеш да дойдеш направо след работа.

Мег успя да извика някакво подобие на усмивка върху устните си, но после реши, че безплатното хапване, любопитството й по отношение на Съни Скипджак и възможността да подразни Тед са за предпочитане пред това, да прекара поредната самотна нощ.

— Е, добре. Но ще дойда със собствената си кола.

Междувременно на Съни й беше трудно да откъсне очи от Тед.

— Правиш толкова много за този град.

— Опитвам се. Правя всичко по силите си.

Тя се усмихна, разкривайки едри съвършени зъби.

— Предполагам, че най-малкото, което мога да сторя, е да участвам в наддаването.

Тед наклони глава на една страна.

— Моля?

— Търгът — отвърна Съни. — Определено ще участвам.

— Все още не разбирам за какво говориш, Съни.

Тя отвори чантата си и извади яркочервена листовка.

— Намерих го под чистачките на колата, която си взех под наем, когато пристигнах в града.

Тед погледна към листовката. Може и да си го въобрази, но на Мег й се стори, че го видя да потръпва.

Кени, Тори и Спенс се приближиха, за да надникнат над рамото му. Спенс хвърли замислен поглед на Мег. Кени поклати глава.

— Това е голямата идея на Шелби. Чух я да го обсъжда с лейди Ема, но и през ум не ми мина, че ще отиде толкова далеч.

Тори нададе доволен вик.

— Определено ще наддавам. Не ме интересува какво ще каже Декс.

Тъмните вежди на Кени подскочиха.

— Е, лейди Ема определено няма да наддава.

— Така си мислиш ти — възрази сестра му и протегна листовката към Мег. — Виж само. Колко жалко, че си бедна.

Върху листовката с големи черни букви пишеше:

СПЕЧЕЛЕТЕ УИКЕНД С ТЕД БОДИН

Прекарайте романтичен уикенд в Сан Франциско с любимия ерген на Уайнет.

Разглеждане на забележителности, изискана вечеря, романтична среднощна разходка с корабче и повече.

Много повече…

Дами, наддавайте.

(Минимум 100 долара)

Омъжени! Свободни! Стари! Млади!

Всеки е добре дошъл.

Уикендът може да бъде толкова приятелски (или интимен), колкото пожелаете.

www.weekendwithted.com

Всички приходи ще отидат за възстановяване на Обществената библиотека на Уайнет.

Тед издърпа листа от ръката й, погледна го изпитателно, а после го направи на топка в юмрука си.

— От всички идиотски, слабоумни…!

Мег го потупа по рамото и прошепна:

— На твое място бих си купила тоалетка.

Тори отметна глава назад и се разсмя.

— Обожавам този град!