Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (16)

16

— Дами. — Погледът на Тед се стрелна от бялата сервитьорска престилка на Мег към майка му, която неочаквано се бе превърнала във вихрушка от движение.

— Намери си стол, миличък. Пъхни се до Шелби. — Малката й ръка се вдигна от косата към гривните й, а после към салфетките — пъстроцветна птица, която търсеше сигурно място, където да кацне. — За щастие, синът ми се чувства прекрасно в женска компания.

Тори изсумтя.

— Много ясно. Излизал е с половината от жените в тази стая.

Тед кимна към гостенките.

— И всеки момент беше истинско удоволствие.

— Не съвсем всеки — обади се Зоуи. — Помниш ли, когато Бени Ханкс запуши всички тоалетни точно преди концерта на петокласниците? Така и не можахме да отидем на вечеря.

— Но за сметка на това аз получих възможността да видя един отдаден на работата си млад педагог в действие — кавалерски каза Тед, — а Бени научи много важен урок.

За миг чертите на Зоуи се смекчиха от копнеж, моментно отдаване на спомена за онова, което би могло да се случи. Все пак бързо успя да се отърси от него.

— Бени е на астрономически лагер в Хантсвил. Да се надяваме, че там по-добре си пазят тоалетните.

Тед кимна, ала вниманието му отново се насочи към майка му. Очите му не трепваха, върху устните му нямаше и следа от усмивка. Франческа посегна към чашата си с вода. Ема премести тревожен поглед между тях и побърза да се намеси:

— Успешна ли беше командировката ти, Тед?

— Да.

Той бавно откъсна очи от майка си и ги спря върху Мег. Преструвайки се, че не забелязва, тя поднесе първото суфле със замах, сякаш се очакваше в средата на десерта да зее гигантски кратер.

Тед пристъпи към нея, стиснал упорито челюст.

— Нека ти помогна, Мег.

Предупредителни светлини запримигваха в главата й.

— Не е необходимо. — Тя преглътна. — Господине.

Очите му се присвиха. Мег взе следващата купичка. И Франческа, и Ема знаеха, че двамата са любовници, знаеше го и загадъчният среднощен воайор, който може би бе и натрапникът в църквата й. Дали беше тук в този момент? Дали ги гледаше? Тази мисъл бе само една от причините за лошото предчувствие, което се надигаше в гърдите на Мег.

Тед взе купичката от ръката й и се зае да сервира с непринудена усмивка и съвършено подбран комплимент. Мег като че ли беше единственият човек, който забелязваше напрежението, спотаено в ъгълчетата на тази усмивка.

Франческа подхвана весел разговор с гостите си, държейки се така, сякаш синът й открай време помагаше на сервитьорите. Очите на Тед потъмняха, когато Шелби съобщи, че наддаването в конкурса „Спечели уикенд с Тед Бодин“ е достигнало единайсет хиляди долара.

— Откакто се разчу в националната преса, получаваме оферти отвсякъде.

Кейла не изглеждаше толкова доволна, колкото останалите, което навеждаше на мисълта, че татенцето й беше спрял парите за наддаване.

Една от голфърките му помаха, за да привлече вниманието му.

— Тед, вярно ли е, че екип от „Ергенът“ ще дойде в Уайнет, за да направи пробни снимки?

— Не е вярно — отвърна Тори. — Тед не издържа изпита им по глупост.

Подносът най-сетне остана празен и Мег опита да се измъкне, но докато бързаше към кухнята, Тед я последва.

Майстор готвачът се разтопи в усмивки, когато видя кой нахлу след нея.

— Здравейте, господин Бодин. Радвам се да ви видя. — Той остави каните, които току-що беше напълнил с кафе. — Чух, че сте заминали.

— Тъкмо се върнах, Дънкан. — Непринудената дружелюбност на Тед се изпари, когато се обърна към Мег. — Защо прислужваш на партито на майка ми?

— Помагам. А ти ми пречиш. — Тя грабна едно суфле от плота и му го бутна в ръцете. — Сядай и яж.

Майстор готвачът изхвърча иззад кухненския остров.

— Не можеш да му го дадеш. То вече е спаднало.

За щастие, той и представа си нямаше за двайсетината суфлета в трапезарията, сполетени от същата съдба.

— Тед няма да забележи — увери го тя. — Той яде „Маршмелоус Флъф“^[1] направо от буркана.

Всъщност тя бе тази, която го правеше, но животът в Уайнет я беше научил колко е полезно да послъгваш понякога.

Тед върна купичката със суфле на плота, стиснал сурово устни.

— Майка ми те е подмамила, нали?

— Да ме е подмамила? Майка ти?

Мег посегна към каните с кафе, но не беше достатъчно бърза и той ги грабна изпод носа й.

— Върни ми ги. Нямам нужда от помощта ти. Онова, от което се нуждая, е да ми се махнеш от пътя, за да мога да си свърша работата.

— Мег! — Бездруго червендалестото лице на майстор готвач Дънкан беше придобило лилав оттенък. — Извинявам се, господин Бодин. Мег досега не е работила като сервитьорка и все още има много да учи за това, как да се отнася с хората.

— На кого го казваш!

Тед изчезна през вратата, понесъл кафето.

Всичко щеше да обърка. Не знаеше как. Знаеше само, че Тед ще направи нещо ужасно и тя трябваше да го спре. Грабна каната със студен чай и се втурна след него.

Той вече бе започнал да пълни чашите, без да пита кой какво иска, но дори онези, които пиеха чай, не се възпротивиха. Бяха прекалено заети да се суетят около него. Тед отказваше да погледне майка си и върху иначе гладкото чело на Франческа се бяха врязали две бръчки.

Мег се насочи към противоположната част на трапезарията и се зае да пълни чашите със студен чай. Жената, която според Зоуи беше майката на някой си Хънтър Грей, махна към Мег.

— Тори, това страшно ми прилича на твоята пола „Миу Миу“. Онази, която носеше, когато всички отидохме на концерта на „Вампирски уикенд“ в Остин.

Тед прекъсна разговора си с агентката на Франческа. Тори плъзна ленив, богаташки поглед по полата на Мег.

— В наши дни е пълно с ментета. Не се засягай, Мег. Всъщност е доста сносно копие.

Само че изобщо не беше копие и Мег изведнъж разбра всички онези прикрити погледи, които привличаше винаги когато облечеше някоя от дрехите, купени в магазина на Кейла. През цялото време беше носила старите дрехи на Тори О’Конър, дрехи, които бе толкова лесно да бъдат разпознати, че никой друг в града не искаше да ги купи. И всички й се бяха подигравали, включително Тед.

Бърди й хвърли самодоволен поглед, докато й подаваше чашата си за студен чай.

— Всички ние сме прекалено горди, за да носим старите дрехи на Тори.

— Да не говорим, че нямаме нужната фигура — подхвърли Зоуи.

Кейла бухна косата си.

— Непрекъснато й казвам на Тори, че ще изкара много повече пари, ако изпраща дрехите си в някой магазин в Остин, но тя твърди, че не й се занимавало. Преди Мег да се появи, успявах да продавам нещата й само на гости на града.

Коментарите биха я жегнали, ако не беше едно. Всички жени, дори и Бърди, говореха ниско, така че само Мег да може да чуе хапливите им забележки. Тя обаче нямаше време да се чуди защо, тъй като в този миг Тед остави двете кани с кафе и се насочи право към нея.

Въпреки че непринудената усмивка не слизаше от лицето му, решителният поглед в очите му говореше друго, нещо далеч по-опасно. Задаваше се автомобилна катастрофа и Мег нямаше представа как да я избегне.

Той спря пред нея, издърпа каната със студен чай от ръцете й и я подаде на Тори. Мег направи крачка назад само за да почувства как пръстите му се обвиват около тила й и я задържат на място.

— Защо не отидеш да помогнеш на готвача в кухнята, миличка. Аз ще разчистя съдовете.

Миличка?

Двигателят изрева, гумите изсвириха, пушек се вдигна от спирачките и набралият скорост автомобил се блъсна в бебешката количка. Тук, пред очите на най-големите клюкарки в Уайнет, Тексас, Тед Бодин наведе глава, допря легендарните си устни до нейните и обяви пред целия свят, че повече няма да се крие. Мег Коранда беше новата жена в неговия живот.

Побесняла, Кейла скочи от стола си. Шелби простена. Бърди събори чашата със студен чай. Ема зарови лице в ръцете си, а Зоуи, недоумяваща като някой от своите второкласници, извика:

— Мислех, че се преструва, за да се отърве от Спенс.

— Тед и Мег? — възкликна майката на Хънтър Грийн.

Франческа се отпусна безсилно в стола си.

— Теди… Какво направи?

С изключение може би на нейната агентка, всички други в стаята разбираха значението на случилото се току-що. Кейла видя как бутикът й се изпарява пред очите й. Бърди видя как мечтаната й книжарница с чайна става на пух и прах. Зоуи скърбеше за подобренията в училището, които никога нямаше да се случат. Шелби и Тори виждаха още безсънни нощи, изпълнени с безсилна вина, за своите съпрузи. А Франческа виждаше как единственият й син се оплита в мрежите на една недостойна интригантка.

На Мег й идеше да заплаче от огромната опияняваща радост, че Тед бе готов да направи нещо толкова колосално глупаво заради нея.

Той я погали по бузата с опакото на дланта си.

— Върви, миличка. Мама ти е задължена, че ни се притече на помощ, но аз ще поема оттук.

— Да, Мег — тихо каза Франческа. — Сега вече ще се справим и сами.

Мег беше по-важна за него от този град. В гърдите й се надигна възторжено ликуване, от което й се зави свят, ала жената, в която се беше превърнала, не й позволи да се радва твърде дълго на този миг. Впи нокти в дланите си и се обърна към гостите на майка му.

— Аз… аз… съжалявам, че трябваше да станете свидетели на това. — Тя се прокашля. — Той, ъъъ, напоследък му се струпа доста. Опитвам се да бъда мила, но… — Пое си въздух с усилие. — Отказва да приеме факта, че аз просто… не си падам особено по него.

Тед взе остатъка от суфлето на Тори, лапна една лъжица и търпеливо заслуша как Мег се опитва да постъпи правилно и да го извади от прекрасната каша, в която сам се беше забъркал.

— Проблемът е в мен, не в теб. — Обърна се към него, подтиквайки го с поглед да последва примера й. — Всички други смятат, че си просто великолепен, така че проблемът трябва да е в мен, нали? Никой друг, изглежда, не те намира за мъничко… плашещ.

Едната му вежда подскочи.

Франческа сякаш се наду в стола си.

— Наистина ли току-що нарече сина ми плашещ?

Тед загреба още една лъжичка шоколадово суфле, любопитен какво друго ще измисли Мег. Изобщо нямаше да й помогне. Прииска й се да го целуне. Да му се разкрещи. Вместо това отново насочи вниманието си към жените.

— Бъдете откровени. — Гласът й укрепна при мисълта колко правилно постъпва. — Всички знаете какво имам предвид. Как птичките започват да пеят, когато той прекрачи навън. Това си е стряскащо, нали? А и ореолите, които все се появяват около главата му?

Никой не помръдваше. Никой не каза нито дума.

Устата й беше пресъхнала, ала тя продължи.

— Ами стигмата?

— Стигмата? — повтори Тори. — Е, това вече е нещо ново.

— Надрасках се с маркер. — Тед довърши суфлето и побутна купичката настрани. — Мег, миличка (казвам ти го единствено, защото толкова много ме е грижа), държиш се налудничаво. Определено се надявам, че не си бременна.

Откъм кухнята долетя трясък и решителността на Мег се изпари. Той беше майстор на хладнокръвието, а тя — просто лаик и никога нямаше да го победи в собствената му игра. Това беше неговият град, негов си беше и проблемът. Грабна каната за чай и се стрелна към кухнята.

— Ще се видим довечера — догони я гласът му. — По същото време. И си облечи онази рокля на Тори. Стои ти много по-добре, отколкото на нея. Извинявай, Тори, но знаеш, че е така.

Докато потъваше в кухнята, Мег чу вайкането на Шелби:

— Ами конкурсът? Това ще провали всичко!

— Майната му на конкурса — заяви Тори. — Имаме си по-голям проблем. Кметът ни току-що показа среден пръст на Съни Скипджак и подари чисто нов комплекс за голф на Сан Антонио.

 

 

Тед прояви благоразумието да не се появи повече в кухнята. Докато Мег помагаше на майстор готвача да разчисти, мислите й препускаха. Чу гостите да се разотиват и не след дълго се появи Франческа. Беше боса, сменила дрехите, с които беше на партито, с шорти и тениска, а лицето й беше пребледняло. Благодари на Дънкан и му плати, след което връчи един чек на Мег.

Беше два пъти повече, отколкото й беше обещано.

— Свърши работа за двама души.

Мег кимна и й го подаде обратно.

— Моят принос за библиотечния фонд.

Задържа погледа на Франческа само толкова, колкото да демонстрира малко достойнство, след което отново се залови за работа.

Почти беше станало време за вечеря, докато прибере всички съдове, и се приготви да си тръгне, нарамила пълната с храна торба, която майстор готвачът й беше дал. Не спря да се усмихва през целия път до църквата. Пикапът на Тед беше паркиран до стъпалата. Колкото и да беше уморена, единственото, за което можеше да мисли, бе как му смъква дрехите. Грабна торбата с храна и се втурна вътре само за да се закове на място.

Църквата беше обърната надолу с главата. Прекатурени мебели, нарязани възглавници, разпилени навсякъде дрехи… Портокалов сок и кетчуп бяха разлени върху кушетката, а бижутерийните й материали бяха разпилени навсякъде — скъпоценните й мъниста, инструментите, които беше купила току-що, оплетена тел.

Насред целия този хаос стоеше Тед.

— Шерифът идва насам.

 

 

Шерифът не откри никакви следи от влизане с взлом. Когато ги попита за ключовете, Тед отвърна, че вече е поръчал да бъдат сменени. Шерифът подхвърли предположение, че може да е бил някой скитник, и Мег си даде сметка, че ще трябва да му каже за думите, надраскани върху огледалото в банята.

Тед изригна.

— И чак сега реши да ми съобщиш? Какво си мислиш, по дяволите? Нямаше да ти позволя да останеш тук нито ден повече.

Мег просто го погледна. Той й отвърна със сърдит поглед… нямаше и помен от ореол.

Шерифът най-сериозно я попита дали някой й има зъб. Мег си помисли, че я поднася, но после си спомни, че той работи за окръга, а не за града и може би не е в течение на местните клюки.

— Мег имаше малък конфликт с неколцина души — заяви Тед, — но не мога да си представя някой от тях да направи нещо такова.

Шерифът извади тефтера си.

— Кои са тези души?

Мег опита да се стегне.

— В общи линии, никой, който харесва Тед, не си пада особено по мен.

Шерифът поклати глава.

— Това са страшно много хора. Можете ли да стесните малко кръга?

— Няма особен смисъл да изреждам имена наслуки — отвърна тя.

— Никого не обвинявате. Просто ми давате списък с хората, които ви имат зъб. Нуждая се от сътрудничеството ви, госпожице Коранда.

Разбираше го, ала въпреки това не й се струваше редно.

— Госпожице Коранда?

Заповяда си да събере сили.

— Ами… — Дори не знаеше откъде да започне. — Съни Скипджак иска Тед за себе си. — Плъзна поглед по опустошението наоколо и си пое дълбоко дъх. — След това имаме Бърди Китъл, Зоуи Дейниълс, Шелби Травълър, Кейла Гарвин. Бащата на Кейла, Брус. Може би Ема Травълър, макар да мислех, че си е променила мнението за мен.

— Никой от тях не би сторил нещо подобно — заяви Тед.

— Все някой го е направил — отвърна шерифът и обърна нова страница в тефтера си. — Продължавайте, госпожице Коранда.

— Всички бивши гаджета на Тед, особено след случилото се днес.

Това наложи кратко обяснение, което Тед на драго сърце предостави, заедно с коментар относно страхливостта на хората, които предпочитали да се крият, вместо открито да признаят, че имат връзка.

— Някой друг?

Шерифът пак отгърна нова страница в тефтера си.

— Скийт Купър забеляза как настъпих една от топките за голф на Тед в земята, за да му попреча да победи Спенсър Скипджак. Трябваше да видите как ме изгледа.

— Трябваше да видиш как те изгледах аз — заяви Тед с отвращение.

Мег зачопли нокътя си.

— И? — Шерифът щракна химикалката си.

Мег се престори, че се е загледала през прозореца.

— Франческа Бодин.

— Задръж малко! — възкликна Тед.

— Шерифът поиска списък с имена. Давам му списък с имена, никого не обвинявам. — Тя отново се обърна към шерифа. — Госпожа Бодин си беше у тях преди малко повече от час, така че би било страшно трудно да го е извършила тя.

— Трудно, но не и невъзможно — каза шерифът.

— Това не е дело на майка ми.

— Не съм сигурна за бащата на Тед — добави Мег. — Трудно е да разбере човек какво си мисли той.

Сега беше ред на шерифа да се надуе от възмущение.

— Великият Далас Бодин не е вандал.

— Вероятно не е. И смятам, че спокойно можем да елиминираме Корнелия Джорик. Трудно би било за един бивш президент на Съединените щати да се промъкне в Уайнет, без да бъде забелязан.

— Възможно е да е изпратила някой от подчинените си — провлече Тед.

— Ако не харесваш списъка ми, ти измисли по-добър — сопна се Мег. — Познаваш всички заподозрени много по-добре от мен. В крайна сметка всичко се свежда до това, че някой недвусмислено ми показва, че не ме иска в Уайнет.

Шерифът погледна към Тед.

— Е, какво ще кажеш, Тед?

Той прокара пръсти през косата си.

— Не мога да повярвам, че който и да било от тези хора би направил нещо толкова отвратително. Ами някой от колегите ти в клуба?

— Това са единствените ми положителни връзки.

Шерифът затвори тефтерчето си.

— Госпожице Коранда, не бива да оставате тук сама. Не и докато не разрешим този проблем.

— Вярвай ми, няма да остане — заяви Тед.

Шерифът обеща да говори с полицейския началник. Тед отиде да го изпрати до колата му и в този миг телефонът в чантата на Мег звънна. Върху дисплея видя името на майка си — последният човек, с когото би трябвало да говори точно сега, и човекът, чийто глас най-силно копнееше да чуе.

Прекоси опустошената си кухня и излезе през задния вход.

— Здравей, мамо.

— Здравей, миличка. Как върви работата?

— Страхотно. Наистина страхотно.

Тя се отпусна на стъпалото. Циментът все още беше нагрян от слънцето и Мег усети топлината му през полата на Тори.

— С татко ти страшно се гордеем с теб.

Майка й все още смяташе, че Мег е координатор по забавленията в клуба, заблуда, от която на Мег много скоро щеше да й се наложи да я освободи.

— Честно, не е кой знае каква работа.

— Хей, аз по-добре от всеки знам какво е да работиш с хора с гигантско его, а в един кънтри клуб несъмнено е пълно с такива. Което ме довежда до причината да се обадя. Имам страхотна новина.

— Белинда е починала и ми е оставила всичките си пари.

— Ще ти се. Не, баба ти ще живее вечно. Тя е една от неживите. Страхотната новина е… че с баща ти ще ти дойдем на гости.

О, господи… Мег скочи от стъпалото. Порой от ужасни картини се заредиха в съзнанието й. Скъсаните възглавници на дивана… Натрошеното стъкло… Количката за напитки… Лицата на всички, които й имаха зъб.

— Липсваш ни и искаме да те видим — продължи майка й. — Искаме да се запознаем с новите ти приятели. Толкова се гордеем с начина, по който обърна живота си.

— Това… това е страхотно.

— Трябва да наместим програмата си, но скоро ще го уредим. Ще бъде съвсем неофициално посещение. Само за ден-два. Липсваш ми.

— Ти също ми липсваш, мамо. — Щеше да има време да разчисти бъркотията, но това беше само върхът на айсберга. Ами работата й? Претегли наум възможностите да я назначат за координатор по забавленията преди посещението на родителите й и заключи, че има по-голям шанс да бъде поканена на парти с преспиване в къщата на Бърди. Само при мисълта как запознава Тед с родителите си я побиха тръпки. Не беше нужно кой знае какво въображение, за да си представи как майка й пада на колене пред Тед и го умолява да не размисли.

Реши да се спре върху най-лесния за обяснение проблем.

— Мамо, има само едно нещо… Работата ми… Не е чак толкова впечатляваща.

— Мег, престани да се подценяваш. Това, че си израснала в хиперамбициозно семейство, е нещо, което не мога да променя. Ние сме странните, не ти. Ти си нормална, интелигентна, красива жена, която допусна цялата лудост около нея да я отклони от пътя й. Но всичко това вече е зад гърба ти. Успя да започнеш на чисто и не бихме могли да се гордеем повече с теб. Сега трябва да бягам. Обичам те.

— Аз също те обичам — немощно отвърна Мег, а после, след като майка й вече беше затворила, добави: — Не съм координатор по забавленията, а карам количката с напитки. Но бижутата ми страшно се търсят.

Задната врата се отвори, за да пропусне Тед.

— Утре ще изпратя някой да почисти.

— Не — уморено каза тя. — Не искам никой да види това.

Той я разбра.

— Тогава стой тук и си отдъхни. Аз ще се оправя.

Единственото, което искаше, бе да се свие на кълбо и да помисли за всичко, което се бе случило, но беше прекарала твърде много години, оставяйки някой друг да разчиства след нея.

— Добре съм. Нека първо се преоблека.

— Не е нужно да го правиш.

— Нито пък ти.

От гледката на това мило, красиво лице я прониза болка. Само преди няколко седмици би се запитала какво прави мъж като Тед с жена като нея, ала някъде дълбоко в съществото й се случваше нещо, зараждаше се усещане за постижение, от което бе започнала да се чувства малко по-достойна.

Тед издърпа навън първо съсипаната кушетка, а след това дивана и креслата, които Мег беше донесла от клуба. Докато работеше, подхвърляше шеги, за да повдигне настроението й. Тя смете натрошените стъкла, оглеждайки ги внимателно, за да не изхвърли някое от скъпоценните си мъниста. След това отиде в кухнята, за да оправи бъркотията там, ала Тед вече се беше погрижил.

Докато приключат, почти се беше стъмнило и двамата бяха огладнели. Занесоха торбата с храна от партито и две бутилки бира на гробището и подредиха всичко върху една от хавлиите за баня. Ядоха направо от кутиите, а вилиците им от време на време се докосваха. Мег искаше да поговорят за случилото се в къщата на майка му, ала изчака да се нахранят, преди да повдигне въпроса.

— Не трябваше да правиш онова, което стори на партито.

Тед се облегна на надгробния камък на Хорас Ърнст.

— И какво направих?

— Недей да играеш игрички. Това, че ме целуна. — Трябваше да положи усилие, за да потисне възторга, който все още опитваше да се надигне в гърдите й. — Вече целият град знае, че сме двойка. Спенс и Съни ще го научат броени минути след като се върнат.

— Остави ме аз да се тревожа за Спенс и Съни.

— Как можа да направиш нещо толкова глупаво.

Толкова прекрасно.

Тед протегна крака към парцела на семейство Мюлер.

— Искам за известно време да се пренесеш при мен.

— Слушаш ли изобщо какво ти говоря?

— Вече всички знаят за нас. Няма причина да не се пренесеш.

След всичко, което беше направил за нея, Мег не бе в състояние да се кара с него. Вдигна някаква пръчка и започна да чопли кората й с нокът.

— Оценявам предложението ти, но да се пренеса при теб би било като да се изсмея в лицето на майка ти.

— Аз ще се погрижа за майка ми — мрачно заяви той. — Обичам я, но животът си е мой.

— Да, всички така казваме. Ти. Аз. Луси. — Мег заби пръчката в пръстта. — Ала те са властни жени. Здравомислещи, интелигентни, те ръководят своя свят и ни обичат до безумие. Опасна комбинация, от която е трудно да се преструваме, че са обикновени майки.

— Няма да останеш тук сама. Дори нямаш къде да спиш.

Погледът й се зарея между дърветата, към купчината с боклуци, където сега се намираше нейната кушетка. Който и да стоеше зад всичко това, нямаше да спре, не и докато Мег не си тръгнеше от Уайнет.

— Е, добре — заяви. — Но само за тази нощ.

Последва го обратно до къщата му в ръждомобила. Едва бяха прекрачили прага, когато той я притегли до гърдите си и се обади по телефона със свободната си ръка.

— Мамо, някой е влязъл в църквата и е обърнал мястото нагоре с краката, така че Мег ще остане при мен за няколко дни. Ти я плашиш, аз съм ти бесен и точно сега не си добре дошла тук, така че ни остави на мира.

След това затвори.

— Не ме плаши — възрази Мег. — Е, поне не много.

Тед я целуна по носа, обърна я към стълбите и я потупа лекичко по дупето, задържайки се за мъничко върху дракона.

— Колкото и да ми е неприятно да го кажа, ти едва се държиш на крака. Отивай в леглото. Аз ще дойда по-късно.

— Романтична среща?

— Нещо още по-хубаво. Ще поставя охранителна камера в църквата. — В гласа му се прокраднаха сурови нотки. — Нещо, което вече щях да съм направил, ако ми беше казала за първия път.

Мег не беше толкова глупава, че да опита да се защити. Вместо това обви ръце около него и го привлече върху бамбуковия под. След всичко, което се беше случило днес, този път щеше да е различно. Този път той щеше да докосне не само тялото й.

Претърколи се отгоре му, улови главата му между дланите си и го целуна необуздано. Той отвърна на целувката й с обичайната си вещина. Възбуди я с опияняващата си опитност. Остави я потна, задъхана и почти… но не съвсем… задоволена.