Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (8)

8

Стиковете се изтърсиха на земята с трясък. И седмината мъже, застанали около осемнайсетия тий, рязко се обърнаха към нея. Мег опита да си придаде смутен вид.

— Опа. Да му се не види. Голяма грешка.

Топката на Тед се беше приземила в далечния ляв ръф^[1] и Скипджак се ухили.

— Госпожице Мег, определено се радвам, че не си ми кади.

Мег зарови в пръстта с върха на гуменката си.

— Наистина съжалявам.

Как ли пък не.

И как реагира Тед на нейния гаф? Благодари ли й, задето му беше напомнила кое е най-важно днес? Или пък дойде при нея и стовари стика си върху главата й, както беше сигурна, че иска да направи? О, не. Господин Самото съвършенство бе прекалено хладнокръвен за нещо такова. Вместо това той й отправи ангелската си усмивка, приближи се до нея с нехайна стъпка и собственоръчно вдигна чантата си.

— Не се притеснявай, Мег. Току-що направи мача още по-интересен.

Мег никога не бе виждала човек, който да се преструва по-добре от него, но дори ако останалите не го усещаха, тя знаеше, че е бесен.

Всички заедно поеха по феъруея. Лицето на Скипджак беше зачервено, ризата лепнеше на масивните му гърди. Мег разбираше играта достатъчно добре, за да знае какво трябва да се случи. Заради хандикапа си Скипджак имаше право на един допълнителен удар на тази дупка, така че, ако всички други направеха пар, той щеше да спечели дупката за своя отбор. Но ако Дали или Тед направеха бърди, Скипджак също щеше да се нуждае от такова, за да я спечели, нещо, което изглеждаше доста невероятно. В противен случай мачът щеше да завърши с неудовлетворителен равен резултат.

Благодарение на намесата й Тед беше най-далеч от флагчето, така че беше пръв за втория удар. Тъй като никой от останалите не беше достатъчно близо, за да ги чуе, Мег успя да му каже точно какво мисли.

— Остави го да победи, идиот такъв! Не виждаш ли колко много означава това за него?

Вместо да се вслуша в думите й, той приземи топката във феъруея, спечелвайки си позиция, която дори Мег виждаше, че бе съвършена.

— Малоумник — измърмори тя. — Ако направиш бърди, почти е сигурно, че гостът няма как да спечели. Наистина ли смяташ, че това е най-добрият начин да го предразположиш за отвратителните си преговори?

Тед метна стика към нея.

— Знам как се играе тази игра, Мег, също като Скипджак. Не е дете.

И той се отдалечи.

Дали, Кени и навъсеният Скипджак приземиха топките си на грийна с по три удара, ала Тед го направи само с два. Беше изоставил всякакъв здрав разум. Очевидно да загубиш мач беше смъртен грях за онези, които почитаха бога на голфа.

Мег първа стигна до топката на Тед. Намираше се върху голяма туфа трева, подхранвана от химикали, в съвършена позиция за бърди. Мег свали чантата със стиковете от рамо, замисли се за миг върху принципите си, след което с всичка сила стовари гуменката си върху топката.

Когато чу Тед да се приближава зад нея, побърза да поклати печално глава.

— Колко жалко. Изглежда, че е заседнала в дупка.

— Дупка? — Тед я избута настрани и видя топката си, потънала дълбоко в тревата.

Докато отстъпваше назад, Мег забеляза Скийт Купър — застанал на ръба на грийна, той я наблюдаваше с малките си, заобиколени от бръчици очи. Тед се взираше в топката.

— Какво, по…

— Някакъв гризач. — От начина, по който Скийт го каза, Мег разбра, че бе видял точно какво се е случило.

— Гризач? Тук няма никакви… — Тед рязко се обърна към нея. — Не ми казвай…

— Можеш да ми благодариш по-късно — заяви тя.

— Проблем ли има? — провикна се Скипджак от другия край.

— Тед го закъса — извика Скийт в отговор.

На Тед му бяха необходими два удара, за да излезе от дупката, в която Мег го беше закопала. Все пак успя да направи пар, но то не беше достатъчно. Кени и Скипджак спечелиха мача.

Кени като че ли искаше единствено да се прибере при жена си, вместо да се радва на победата си, ала Спенсър не спря да се хили чак до клубното помещение.

— На това му се вика мач. Жалко, че накрая изгуби, Тед. Кофти късмет. — Докато говореше, той отброяваше банкноти от една голяма пачка — бакшиша на Марк. — Добра работа свърши. Можеш да ми бъдеш кади по всяко време.

— Благодаря, господине. За мен бе удоволствие.

Кени даде няколко двайсетачки на Лени, стисна ръката на партньора си и пое към вкъщи. Тед бръкна в джоба си, натъпка някакъв бакшиш в шепата й и сключи пръстите й около него.

— Не ти се сърдя, Мег. Ти направи каквото можа.

— Благодаря.

Беше забравила, че си има работа със светец.

Спенсър Скипджак се приближи зад нея, сложи ръка на кръста й и я разтърка. Повече от гадно.

— Госпожице Мег, Тед и приятелите му ще ме водят на вечеря днес. За мен ще бъде чест, ако ме придружиш.

— Господи, с удоволствие, но…

— На драго сърце ще дойде — намеси се Тед. — Нали, Мег?

— При нормални обстоятелства, да, но…

— Не бъди срамежлива. Ще те вземем в седем часа. Мястото, където Мег е отседнала в момента, е малко трудно за откриване, така че аз ще шофирам. — Той я погледна и стоманеният блясък в очите му красноречиво говореше, че ще й се наложи да си търси друго място за живеене, ако откаже.

Мег преглътна.

— Неофициално облекло?

— Съвсем неофициално — отвърна той.

Докато мъжете се отдалечаваха, тя се замисли над отвратителната перспектива да бъде принудена да отиде на среща с егоцентричен самохвалко на годините на баща й. Беше достатъчно гадно само по себе си, но щеше да бъде още по-ужасно, докато Тед следи всяка нейна крачка.

Тя разтърка схванатото си рамо и разтвори длан, за да види бакшиша, който беше получила, задето четири часа и половина беше влачила нагоре-надолу петнайсеткилограмова чанта със стикове за голф под парещото тексаско слънце.

Там почиваше еднодоларова банкнота.

 

 

Неонови реклами на бира, еленски рога и спортни сувенири украсяваха квадратния дървен бар в средата на „Роустабаут“. Край две от стените на долнопробното заведение имаше сепарета, край третата — билярдни маси и видео игри. През уикендите свиреше кънтри група, ала сега от джубокса до малкия издраскан дансинг се носеше Тоби Кийт^[2].

Мег беше единствената жена на масата, което я караше да се чувства мъничко като компаньонка в клуб за джентълмени, макар да се радваше, че съпругите на Дали и Кени ги няма, тъй като и двете я ненавиждаха. Бяха я настанили между Спенсър и Кени, точно срещу Тед, който седеше от другата страна на масата заедно с баща си и Скийт Купър, верния му кади.

— „Роустабаут“ е същинска институция по тези места — каза Тед, докато Скипджак довършваше чиния с ребърца. — Много неща е видял. Добри, лоши и грозни.

— Определено си спомням грозните — обади се Скийт. — Като например когато Дали и Франси се изпокараха на паркинга. Беше преди повече от трийсет години, много преди да се оженят, но хората и до днес говорят за това.

— Така си е — потвърди Тед. — Нямате представа колко пъти съм чувал тази история. Майка ми забравила, че е наполовина колкото баща ми, и се опитала да му откъсне главата.

— И почти успя. Онази нощ беше като обезумяла — продължи Скийт. — Аз и бившата жена на Дали едва успяхме да ги разтървем.

— Не е точно както се опитват да го изкарат — каза Дали.

— Точно както се опитват да го изкарат си е. — Кени прибра телефона си, след като провери как е жена му.

— Ти пък откъде знаеш? — изръмжа Дали. — Тогава беше още хлапе и дори не беше там. Да не говорим пък за твоята история на паркинга на „Роустабаут“. За нощта, когато лейди Ема ти се ядоса и ти задигна колата. Наложи ти се да я гониш по магистралата.

— Не ми отне много дълго да я настигна — заяви Кени. — Жена ми никак не я биваше като шофьор.

— Все още не я бива — каза Тед. — Най-бавният шофьор в окръга. Даже миналата седмица заради нея стана огромно задръстване на Стоун Куори Роуд. Трима души ми се обадиха, за да се оплачат.

Кени сви рамене.

— Колкото и да се мъчим, не можем да я убедим, че ограниченията на скоростта не са просто учтива препоръка.

Бяха продължили в този дух през цялата вечер. Забавляваха Скипджак с дружелюбното си южняшко дърдорене, докато Спенс (както й беше заръчано да му казва) ги слушаше развеселено и с мъничко арогантност. Харесваше му да го ухажват тези известни мъже, приятно му бе да знае, че притежава нещо, което те искат, нещо, което можеше и да не им даде. Прокара салфетката по устата си, за да избърше част от соса за барбекю.

— Странни обичаи имате в този град.

Тед се облегна в стола си, спокойно отпуснат както винаги.

— Не ни спира кой знае колко бюрокрация, това поне е сигурно. Хората тук не виждат смисъла от прекалено много канцеларщина. Ако искаме да направим нещо, просто го правим.

Спенс се усмихна на Мег.

— Имам чувството, че всеки момент ще ми сервират платено рекламно съобщение.

Крайно време беше да го направят. Мег беше уморена до смърт и не искаше нищо друго, освен да се свие на кълбо в галерията си в църквата и да заспи. След катастрофалното си представяне като кади беше прекарала остатъка от деня, карайки количката за напитки. За съжаление, непосредственият й началник беше някакъв хлапак с минимални умения в общуването и никаква представа как беше организирал работата си нейният предшественик. Откъде да знае, че жените в клуба са пристрастени към диетичния студен чай „Аризона“ и се сърдят, ако той не ги очаква на четиринайсетия тий? И все пак това не бе толкова ужасно, колкото да остане без „Будвайзер Лайт“. В крайно интересен случай на самозаблуда, по-пълните членове на клуба, изглежда, бяха заключили, че думата „лайт“^[3] означава, че могат да пият двойно повече. Коремите им би трябвало да са достатъчно доказателство, че грешат, но очевидно не бяха.

Най-учудващо от всичко обаче бе колко неотвратителен й се бе сторил денят. Би трябвало да ненавижда работата в кънтри клуб, но й беше приятно да е навън, дори и да не можеше да кара където си поиска из игрището, а вместо това бе принудена да паркира или на петия, или на четиринайсетия тий. Това, че не я уволниха, беше бонус.

Спенс се опита да надникне в блузата, която тя си беше направила от копринения шал, който бе носила на вечерята преди сватбата, и която сега бе съчетала с чифт дънки. През цялата вечер я докосваше — проследяваше очертанията на костите в китката й, галеше я по рамото и по кръста, преструваше се, че се интересува от обиците й, за да потърка долната част на ухото й. Тед не беше пропуснал нито едно докосване и за първи път, откакто се бяха запознали, изглеждаше доволен, че тя е тук. Спенс се наведе прекалено близо към нея.

— Ето пред каква дилема съм изправен, госпожице Мег.

Мег се премести малко по-близо до Кени, нещо, което правеше през цялата вечер, докато почти се беше озовала в скута му. Той като че ли не забелязваше, сякаш толкова бе свикнал да го свалят, че дори не го усещаше. Тед обаче забелязваше и искаше тя да си стои на мястото, там, където Спенс можеше да продължи да я опипва. Тъй като усмивката му не се променяше нито за миг, тя сама не беше сигурна откъде го знае, ала го знаеше и следващия път, когато го хванеше насаме, възнамеряваше да му каже да добави „сводник“ към дългото си впечатляващо CV.

Спенс започна да си играе с пръстите й.

— Трябва да избирам между два хубави парцела. Единият — в предградията на Сан Антонио, град, в който кипи оживена търговска дейност. Другият е насред нищото.

Тед мразеше подобни игрички. Мег го разбра, когато го видя да се обляга още по-назад в стола толкова невъзмутим, колкото изобщо би могъл да бъде човек.

— Най-красивата част от нищото, която можеш да си представиш. И те искат да я съсипят с хотелски комплекс и грижливо поддържани игрища за голф.

— Не забравяй, че едва на трийсетина километра от града има самолетна писта. — Кени си играеше с телефона си.

— И почти нищо друго — продължи Спенс. — Никакви луксозни бутици за дамите. Никакви нощни клубове и изискани ресторанти.

Скийт се почеса по челюстта и ноктите му простъргаха по наболата посивяваща брада.

— На мен не ми се струва, че е кой знае какъв недостатък. Означава просто, че хората ще харчат повече пари в твоя комплекс.

— Когато не идват в Уайнет, за да се порадват на живота в малкия американски градец — добави Тед. — Като „Роустабаут“ например. Какво по-автентично от това място — не е някаква фалшива национална верига с изкуствени рога по стените. А всички знаем колко много богаташите ценят автентичността.

Интересна забележка от устата на един мултимилионер. На Мег изведнъж й хрумна, че всички на масата, освен нея, са адски богати. Дори Скийт Купър трябва да беше скътал няколко милиона от наградните фондове, спечелени като кади на Дали.

Спенс обви пръсти около китката й.

— Да потанцуваме, госпожице Мег. Трябва да изгоря калориите от вечерята.

Не искаше да танцува с него, затова освободи ръката си, уж за да си вземе салфетка.

— Не разбирам съвсем защо толкова искаш да построиш курортен комплекс. Вече оглавяваш голяма компания. Защо ти е да си усложняваш живота допълнително?

— Има неща, които един мъж е предопределен да направи. — Прозвуча като реплика от някой от най-ужасните филми на баща й. — Чувала ли си за човек на име Хърб Колер?

— Не мисля.

— „Колер Кампъни“. Най-големият ми съперник.

Мег не се интересуваше особено от обзавеждане за бани, но дори тя беше чувала за „Колер Кампъни“, така че кимна.

— Хърб притежава „Американ Клъб“ в Колер, Уисконсин, както и четири от най-добрите игрища за голф в Средния запад. Всяка стая в „Американ Югъб“ е обзаведена с най-съвременните аксесоари за баня. Има дори музей. Всяка година мястото е начело в ранглистата.

— Хърб Колер е важен човек — заяви Тед толкова непресторено, че Мег почти извъртя очи. Наистина ли тя бе единствената, която виждаше истинското лице под маската му? — Определено е легенда в света на голфа.

А Спенсър Скипджак искаше да надмине съперника си. Ето защо толкова държеше да построи този комплекс.

— Жалко обаче, че Хърб не построи комплекса си някъде, където хората могат да играят целогодишно — подхвърли Дали. — Уисконсин е страшно студен щат.

— Поради което аз бях достатъчно умен да избера Тексас — каза Скипджак. — Като малък често идвах тук от Индиана, на гости на семейството на майка ми. Винаги съм се чувствал като у дома си в Щата на самотната звезда^[4]. Повече тексасец, отколкото хужър^[5]. — Той отново насочи вниманието си към Мег. — Където и да го построя, непременно кажи на баща си, че е поканен да дойде и да играе като мой гост.

— Обещавам. — Атлетичният й баща все още обичаше баскетбола, а благодарение на майка й сега яздеше за удоволствие, ала Мег изобщо не си го представяше как размахва стик за голф.

Днес беше говорила поотделно и с баща си, и с майка си, но вместо да ги помоли за пари, им бе съобщила, че си е намерила страхотна работа във важен кънтри клуб в Тексас. Макар и да не каза, че е координатор по забавленията, не си направи и труда да поправи майка си, когато тя стигна до подобно заключение и заяви колко прекрасно било, че Мег най-сетне била намерила полезен отдушник на вродените си творчески наклонности. Баща й просто се радваше, че има работа.

Мег повече не можеше да мълчи.

— На някого от вас хрумвало ли му е да оставите тази земя на мира? Искам да кажа, светът наистина ли се нуждае от още едно игрище за голф, гълтащо още и още природни ресурси?

Тед се намръщи почти незабележимо.

— Зелените площи за отдих са полезни за здравето на хората.

— И още как — отсече Спенс, преди Мег да успее да каже нещо за голфърите и техните „Будвайзер Лайт“. — Двамата с Тед много сме говорили за това. — Той дръпна стола си назад. — Хайде, госпожице Мег. Много харесвам тази песен.

Макар Спенс да беше този, който я дърпаше, Мег би могла да се закълне, че почувства как невидимата ръка на Тед я побутва към дансинга.

Спенс се оказа приличен танцьор, песента беше бърза, така че нещата започнаха добре. Ала когато пуснаха балада, той я притегли толкова близо до себе си, че токата на колана му се притисна в нея, да не говорим и за нещо доста по-неприятно.

— Не знам какво се е случило, за да се озовеш в това положение. — Лицето му докосваше ухото й. — Но изглежда, имаш нужда от някого, който да се погрижи за теб, докато си стъпиш на краката.

Мег се надяваше, че няма предвид онова, което й се струваше, че има предвид, ала доказателството под колана му потвърждаваше подозренията й.

— Не става дума за нищо, от което да се почувстваш неудобно — продължи той. — Просто да прекараме малко време заедно.

Мег нарочно се спъна в крака му.

— Ох. Май трябва да седна. Днес ми излязоха един-два мехура.

Спенс нямаше друг избор, освен да я последва обратно до масата.

— Не можа да ми издържи на темпото.

— Обзалагам се, че са малко онези, които могат — каза господин Слагач.

Спенс придърпа стола си по-наблизо и преметна ръка през раменете й.

— Хрумна ми страхотна идея, госпожице Мег. Да отидем във Вегас тази вечер. Ти също, Тед. Позвъни на някое гадже и ела с нас. Ще се обадя на пилота си.

Толкова бе сигурен, че ще се съгласят, че веднага посегна към телефона си, и тъй като никой от мъжете на масата не се опита да го разубеди, Мег разбра, че трябва да се оправя сама.

— Извинявай, Спенс, но утре съм на работа.

Той смигна на Тед.

— Кънтри клубът, в който работиш, не е кой знае какво и съм сигурен, че Тед без проблем ще убеди шефа ти да ти даде ден-два почивка. Какво ще кажеш, Тед?

— Ако той не може да го направи, аз мога — заяви Дали, хвърляйки я на вълците.

Кени също се включи:

— Нека аз. На драго сърце ще се обадя в клуба.

Тед я наблюдаваше над бирената си бутилка, без да казва нищо. Мег отвърна на погледа му, толкова бясна, че кожата й гореше. Напоследък беше изтърпяла много, но това нямаше да понесе.

— Работата е там… — започна, процеждайки сричките с усилие. — Не съм точно свободна. Емоционално.

— В смисъл? — попита Спенс.

— Ами… сложно е. — Започваше да й се повдига. Защо животът нямаше бутон за пауза? В този момент се нуждаеше точно от това, защото без възможност да помисли на спокойствие, щеше да каже първото, което й дойде на ума, възможно най-глупавото, което можеше да измисли, но така беше, като нямаше бутон за пауза. — Тед и аз.

Бирената бутилка на Тед изтрака в зъбите му. Кени наостри уши, а Спенс придоби учуден вид.

— Тази сутрин казахте, че не сте двойка.

Мег си лепна насилена усмивка.

— Не сме. Засега. Но се надявам. — Думата заседна в гърлото й като кост. Току-що беше потвърдила подозренията на целия град за причините, накарали я да развали сватбата.

Кени обаче се облегна в стола си и заяви, по-скоро развеселено, отколкото обвинително:

— На Тед непрекъснато му се случват такива неща с жените. Никой от нас не може да проумее защо.

Без да сваля непринудената усмивка от лицето си, Тед процеди:

— Няма да го бъде, Мег.

— Единствено времето ще покаже. — Видяла веднъж колко много го беше ядосала, Мег моментално се въодушеви от темата, въпреки последиците, които думите й можеха да имат. — Имам лошия навик да се увличам по най-лошите мъже. — Остави им един миг, за да го преглътнат, и продължи: — Не че Тед не е съвършен. Дори прекалено съвършен, очевидно, но… в привличането невинаги има логика.

Рунтавите тъмни вежди на Спенс се сключиха.

— Не трябваше ли да се ожени за дъщерята на президента едва миналия месец?

— Края на май — отвърна Мег. — Луси е най-добрата ми приятелка. Беше същинска катастрофа, както несъмнено си научил от пресата. — Тед я наблюдаваше, лепнал дежурната непринудена усмивка на лицето си, ала един микроскопичен нерв в крайчеца на окото му подскачаше. Мег вече истински се забавляваше. — Само че Луси не беше подходящата жена за него. Благодарение на мен той вече го знае и откровено казано, благодарността му щеше да е смущаваща, ако не бях толкова хлътнала.

— Благодарност? — Гласът на Тед приличаше на закалена стомана.

По дяволите всичко. Мег махна с ръка и започна да си измисля като истинска дъщеря на актьора и сценарист Джейк Коранда.

— Бих могла да се престоря на срамежлива и да си дам вид, че не съм безпаметно (и наистина имам предвид безпаметно) влюбена в него, но никога не съм била от жените, които играят игрички. Винаги слагам картите си на масата. Така е по-добре в дългосрочен план.

— Откровеността е похвално качество — подхвърли Кени, без да крие, че се забавлява.

— Знам какво си мислите. Че е невъзможно да съм се влюбила толкова бързо, защото, независимо какво казват всички, аз не развалих сватбата. Само че… — Тя отправи пълен с обожание поглед на Тед. — За мен този път е различно. Толкова различно. — Не можа да се сдържи да не раздуха пламъците. — Пък и… ако се съди по посещението му късно снощи…

— Двамата сте се видели късно снощи? — попита баща му.

— Страшно романтично, нали? — Мег си измайстори замечтана усмивка. — В полунощ. В галерията…

Тед скочи на крака.

— Да танцуваме.

С едно движение на главата Мег се превърна в най-печалното създание на света.

— Мехур на стъпалото.

— Танцът е бавен — отвърна той с копринено мек глас. — Можеш да стъпиш на краката ми.

И преди да е успяла да се измъкне, той вече я дърпаше към претъпкания дансинг. Притисна я до себе си с желязна хватка. Поне не носеше колан, така че не трябваше да търпи токата му… нито разни други неща, докосващи се до тялото й. Единственото кораво нещо в Тед Бодин бяха очите му.

— Всеки път когато реша, че не е възможно да ми създадеш още неприятности, ти успяваш да ме изненадаш.

— Какво очакваше да направя? — не му остана длъжна тя. — Да отида във Вегас с него? Откога в длъжностната ти характеристика влиза и „сводник“?

— Нямаше да се стигне чак дотам. Всичко, което трябваше да сториш, е да бъдеш мила.

— И защо да го правя? Ненавиждам този град, забрави ли? И изобщо не ме е грижа дали ще построят тъпия ви голф комплекс. Аз не искам да го построят.

— Тогава защо ни помагаше досега?

— Защото се продадох. За да се храня.

— Това ли е единствената причина?

— Не знам… Стори ми се, че така е правилно. Господ знае защо. Противно на всеобщото мнение, аз не съм злата кучка, за която всички ме смятат. Но това не означава, че съм готова да стана проститутка за доброто на всички вас.

— Никога не съм твърдял, че си зла.

Прояви безочието да се направи на засегнат.

— Знаеш, че се интересува от мен единствено заради баща ми — изсъска тя. — Той е малък човечец с голямо его. Чувства се важен, когато се върти около известни хора, дори и такива като мен, чиято слава всъщност е взета назаем. Ако не бяха родителите ми, не би ме погледнал втори път.

— Не бих бил толкова сигурен.

— О, я стига, Тед. Да ти приличам на онези куклички, които богаташите обикновено си хващат?

— Не, не приличаш. — Гласът му омекна от огромно съчувствие. — Онези куклички обикновено са добросърдечни жени, чиято компания е много приятна.

— Не се и съмнявам, че говориш от личен опит. Между другото, на игрището за голф може и да си бог, но в танците никакъв те няма. Нека аз да водя.

Той пропусна една стъпка и я погледна странно, сякаш най-сетне го беше хванала неподготвен, макар Мег да не разбираше защо. Тя поднови атаката си:

— Имам идея. Защо ти и любовницата ти не отидете във Вегас със Спенс? Сигурен съм, че двамата ще се погрижите да си изкара добре.

— Това не ти дава мира, нали?

— Фактът, че си изневерявал на Луси? Абсолютно. В този момент тя се измъчва от угризения. И изобщо не си мисли, че няма да й разкажа и последната гнусна подробност за извънкласните ти занимания веднага щом ни се удаде възможност да си поприказваме по-дълго.

— Съмнявам се, че ще ти повярва.

— Не разбирам защо въобще си й направил предложение.

— Това, че не съм женен, започваше да ми пречи — отвърна той. — Бях готов да пристъпя към следващата фаза от живота си и имах нужда от съпруга. Впечатляваща съпруга. Като например президентска дъщеря.

— Някога обичал ли си я изобщо? Дори мъничко?

— Ти луда ли си? Всичко беше преструвка от самото начало.

Нещо й подсказваше, че й хвърля прах в очите, но разчитането на мислите му, с което се бе справяла толкова добре цяла вечер, този път не се получаваше.

— Сигурно е трудно човек да бъде на твоето място — заяви тя. — Отвън — господин Самото съвършенство. Отвътре — Самото зло.

— Изобщо не е трудно. Останалите хора далеч не са толкова прозорливи, колкото теб.

Той отново й отправи нехайната си усмивка и за миг електрическа искра — толкова слаба, че едва си струваше да й обърне внимание… и все пак беше там — опари нервните й окончания.

— По дяволите! — възкликна той, давайки израз и на нейните чувства.

Мег обърна глава и видя какво беше привлякло вниманието му. Красивата му тъмнокоса любовница се бе насочила право към Спенс.

Заряза я и се върна на масата толкова решително, че бе истинско чудо как стъпките му не оставиха следи по пода. Стигна точно в мига, в който любовницата му протегна ръка на техния гостенин.

— Здравейте. Аз съм Тори Травълър О’Конър.