Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (12)

12

На следващия ден клубът беше затворен заради празника, така че Мег се зае да изпере дрехите си, след което отиде на гробището и се залови с бурените с помощта на няколко ръждясали инструмента, които бе намерила в останките от някогашния склад. Докато почистваше някои от най-старите надгробни камъни, се мъчеше да не се поддава на мисли за Тед и когато телефонът й иззвъня, дори не вдигна, макар да не успя да се сдържи и изслуша съобщението му. Покана за вечеря в петък в „Роустабаут“. Тъй като Съни и Спенс несъмнено щяха да присъстват на вечерята, тя не му върна обаждането.

Би трябвало да се досети, че няма да е толкова лесно да го разубеди току-така. Около три часа той пристигна със светлосиния си пикап. Като се имаше предвид как се гласят за него жените в града, Мег беше доволна от изцапаните си с пръст ръце, голи крака и тясната тениска на „Тексас Лонгхорнс“^[1], която бе спасила от кошчето за боклук в дамската съблекалня и бе пригодила за себе си, изрязвайки ръкавите и яката й. Общо взето, изглеждаше точно така, както искаше.

В мига, в който той слезе от колата, две индигови пасерини^[2], кацнали в близкия явор, запяха в захлас. Мег поклати отчаяно глава. Носеше бейзболна шапка и друг от очевидно безкрайните си запаси от поизносени къси панталони (този беше от жълтокафеникав памучен плат), както и също така поизносена зелена тениска с избелял хавайски мотив. Как успяваше да накара и най-случайните дрехи, които си нахлузваше сутрин, да изглеждат като висша мода?

Споменът за миналата нощ нахлу в ума й, всички онези смущаващи стонове и унизителни молби. За да компенсира, тя се хвърли в атака:

— Ако не възнамеряваш да си свалиш дрехите, изобщо не си ми притрябвал.

— Вие, калифорнийките, сте толкова агресивни. — Той махна с ръка към гробището. — Веднъж месечно изпращам хора, които да разчистят. Не е нужно да го правиш.

— Харесва ми да съм навън.

— За разглезена холивудска лигла намираш странни начини да се забавляваш.

— За предпочитане е пред това да ти влача стиковете насам-натам. — Тя си свали бейзболната шапка и избърса потното си чело с опакото на калната си ръка. Разчорлените й къдрици падаха в очите й и лепнеха по врата й. Нуждаеше се от подстрижка, но й се свидеха парите.

— Няма да дойда в „Роустабаут“ в петък. Твърде много Скипджаковци. — Отново си сложи шапката. — Освен това колкото по-малко време прекарваме заедно на публични места, толкова по-добре.

— Не съм казал, че и те ще бъдат там.

— Не си казал и че няма да бъдат, а аз вече им се пренаситих. — Беше й горещо, беше кисела и твърдо решена да се заяжда. — Бъди откровен, Тед. Това с комплекса за голф… Наистина ли искаш да оставиш двамата Скипджак да съсипят още едно късче природа, за да могат още повече идиоти да блъскат по някакво глупаво бяло топче? Вече си имате кънтри клуб. Не ви ли стига? Наясно съм с ползата за местната икономика, но не смяташ ли, че някой, като например кмета, би трябвало да мисли и за дългосрочния ефект?

— Започваш да ставаш истински трън в задника.

— За разлика от останалите слагачи?

Беше успяла да го ядоса наистина и той се върна при пикапа с широка крачка. Ала вместо да подкара като бесен, отвори вратата на мястото до шофьора.

— Качвай се.

— Не съм облечена като за излизане.

— Единственият човек, когото ще видиш, съм аз, и толкова по-добре, защото изглеждаш ужасно и подозирам, че миришеш още по-зле.

Доволна бе, че е забелязал.

— Пикапът ти има ли климатик?

— Виж сама.

Нямаше намерение да се откаже от загадъчна разходка, за да си остане тук и да продължи да скубе бурени. Все пак отиде до пикапа много бавно. Докато се качваше, забеляза липсващото табло, няколко причудливи уреда и две-три печатни платки, закачени там, където някога се бе намирала жабката.

— Гледай да не докоснеш някоя от жиците — подхвърли Тед, докато се настаняваше зад волана, — освен ако не искаш да те удари ток. — Естествено, Мег ги докосна и той се нацупи. — Ами ако казвах истината? Нямаше откъде да си сигурна.

— Харесва ми да живея на ръба. В Калифорния сме си такива. Освен това забелязах, че по тези места думата „истина“ е доста разтегливо понятие. — Той затръшна вратата и Мег насочи мръсен нокът към няколко циферблата близо до волана. — За какво са?

— За захранвания със слънчева енергия климатик, който не работи така както аз искам.

— Страхотно — измърмори тя, — просто страхотно.

Колата потегли и Мег се зае да разглежда малкия екран между двете седалки.

— А това какво е?

— Прототип на нов вид навигационна система. Тя също не работи както трябва, така че си дръж ръцете настрани.

— Има ли нещо в този пикап, което да работи?

— Доста съм доволен от последната си водородна горивна клетка.

— Климатик, захранван със слънчева енергия, навигационни системи, водородни горивни клетки… Наистина си си заслужил почетната значка.

— Май доста завиждаш на продуктивните хора.

— Само защото съм простосмъртна и като такава съм подвластна на обикновените човешки емоции. Забрави. Ти не можеш да разбереш какво означава това.

Тед се усмихна и се качи на магистралата.

Прав беше. Климатикът не работеше много добре, но се справяше достатъчно, за да поддържа вътрешността на колата по-хладна в сравнение с нечовешката жега отвън. В продължение на няколко километра караха покрай реката, без да продумват. Лозя отстъпиха място на лавандулово поле. Мег се опитваше да не мисли как му бе позволила да я превърне в лепкава маса от стенеща нужда.

Той направи ляв завой и пое по тесен път, покрит с ронещ се асфалт. Минаха, подскачайки, покрай някакви шубраци и свиха зад стръмна варовикова скала, отвъд която се разкри просторно голо плато, издигащо се някак неестествено над останалата част от пейзажа. Тед угаси двигателя и слезе. Тя го последва.

— Какво е това? Изглежда странно.

Той пъхна палци в задните си джобове.

— Трябваше да го видиш преди пет години, преди да го зарият.

— Какво искаш да кажеш с това „да го зарият“?

Той кимна към една ръждясала табелка, която Мег не беше забелязала и която висеше изкривена между цял куп очукани от времето метални стълбове, недалеч от купчина стари гуми. „Депо за твърди отпадъци“. Погледът й обходи бурените и храсталаците.

— Това е било градското сметище?

— Известно още като недокоснатото кътче от природата, което ти толкова искаш да предпазиш от строеж. И не е сметище. А депо за отпадъци.

— Все същото.

— Ни най-малко. — Той се впусна в кратка, но впечатляваща лекция на тема глинени обшивки, геотекстилни подложки, системи за просмукване и всички останали черти, отличаващи някогашните сметища от съвременните депа за отпадъци. Не би трябвало да е интересно и вероятно не би било за повечето хора, но бе точно това, което Мег беше учила, преди да напусне колежа. А може би просто й доставяше удоволствие да гледа оживеното му изражение и начина, по който кестенявата му коса се къдреше около ръба на бейзболната шапка.

Тед махна към откритото пространство.

— В продължение на десетилетия окръгът наемаше тази земя от града. Преди две години депото достигна пълния си капацитет и трябваше да бъде затворено окончателно. По този начин изгубихме един от източниците ни на приходи, както и петдесет акра деградирала земя, плюс пояс от още сто акра наоколо. Деградирала земя, в случай че вече не си се досетила, е земя, която не става за нищо.

— Освен за голф игрище.

— Или ски курорт, което не е особено практично в Централен Тексас. А ако се изгради както трябва, едно игрище за голф би могло да създаде немалко преимущества като природен резерват. Освен това ще помогне на местните растения и ще подобри качеството на въздуха. Може дори да контролира температурата. Игрищата за голф могат да бъдат и повече от място, където идиоти гонят топчета.

Би трябвало да се досети, че някой с ума на Тед Бодин ще е помислил за всичко това, и се почувства глупаво, задето бе проявила толкова самонадеяно морално превъзходство.

Той махна към няколко тръби, които излизаха от земята.

— Депата за отпадъци отделят метан, чието ниво трябва да се контролира. Ала метанът може да бъде уловен и използван за производството на електричество, което и възнамеряваме да направим.

Мег го изгледа изпод козирката на бейзболната си шапка.

— Звучи ми прекалено хубаво, за да е истина.

— Това е игрището за голф на бъдещето. Не можем да си позволим още игрища като „Огъста Нешънъл“, това поне е сигурно. Подобни игрища са същински динозаври, с техните отровени от химикали терени, които поглъщат огромни количества вода.

— Спенс върза ли се на нещо от това?

— Да кажем, че след като му обясних каква невероятна реклама би било за него да построи едно наистина екологично игрище за голф и колко значим ще го направи това, и то не само в света на голфа, той определено се заинтересува.

Мег трябваше да признае, че стратегията му е брилянтна. Да бъде провъзгласен за екологичен пионер, определено щеше да подхрани гигантското его на Спенс.

— Но той не ми спомена нищо от това.

— Защото е бил прекалено зает да зяпа гърдите ти. Които, между другото, определено си го заслужават.

— Нима? — Тя се облегна на калника на пикапа; вирнала леко хълбоци, които шортите й едва покриваха, повече от доволна, че си бе спечелила малко време да премисли онова, което току-що бе научила за Тед Бодин.

— Аха. — Той й отправи най-страхотната си усмивка, която изглеждаше почти искрена.

— Потна съм — заяви Мег.

— Не ме е грижа.

— Чудесно. — Искаше да разбие хладната му увереност, да го разтърси така, както той бе разтърсил нея, затова свали шапката си, улови ръба на впитата си тениска и я издърпа през главата си. — Аз съм отговорът на най-похотливите ти мечти, здравеняко. Секс без помен от отвратителните емоционални усложнения, които толкова мразиш.

Очите му се спряха върху изрязания тъмносин сутиен, залепнал за влажната й кожа.

— Че кой мъж не ги мрази?

— Само че ти наистина ги ненавиждаш. — Тя пусна тениската на земята. — Ти си от онези, които, стане ли дума за чувства, изобщо не излизат на игрището. Не че се оплаквам от миналата нощ. Ни най-малко.

„Млъкни — заповяда си наум. — Просто млъкни.“

Едната му вежда се повдигна едва забележимо.

— Защо тогава звучи така, сякаш се оплакваш?

— Нима? Извинявай. Ти си такъв, какъвто си. Сваляй панталона.

— Не.

Беше го отклонила от важното с голямата си уста. Пък и наистина, от какво имаше да се оплаква?

— Никога досега не съм срещала мъж, който толкова се притеснява да си свали дрехите. Какъв ти е проблемът всъщност?

Мъжът, който никога не заемаше отбранителна позиция, избухна:

— Имаш ли някакъв проблем със случилото се предишната нощ, за който аз не знам? Не остана ли удовлетворена?

— Как бих могла да не съм удовлетворена? Би трябвало да изкарваш пари с онова, което знаеш за женското тяло. Заклевам се, че ме изстреля до звездите поне три пъти.

— Шест.

Беше ги броил. Не че това я изненадваше. Само че тя наистина беше луда. Иначе защо би обиждала единствения любовник, когото някога бе имала, който се интересуваше повече от нейното, отколкото от собственото си удоволствие? Имаше нужда от психиатър.

— Шест? — Посегна зад гърба си и разкопча сутиена, след което, сложила ръце върху чашките, остави презрамките да се свлекат от раменете й. — Тогава няма да е зле днес да караш по-леко.

Похотта надделя над възмущението му.

— Или просто трябва да ти отделя малко повече време.

— О, господи, не — простена тя.

Само че беше отправила предизвикателство към легендарните му сексуални умения и лицето му придоби изражение на мрачна решителност. С една широка крачка той стопи разстоянието между тях. В следващия миг сутиенът й се озова на земята, а гърдите й — в неговите ръце. Там, край депото за отпадъци, в което се разлагаха събирани с десетилетия боклуци, с уреди за измерване нивата на метана, душещи около тях, и токсични инфилтрати, прецеждащи се през подземни тръби, Тед Бодин надмина себе си.

Дори бавното мъчение от предишната нощ не я бе подготвило за днешното педантично изтезание. Каква глупост само, да посмее да намекне, че не е останала напълно задоволена — сега той бе твърдо решен да я накара да си вземе думите обратно. Когато се наведе, за да събуе шортите и бикините й, ухапа татуирания на дупето й дракон, а после я наведе и я обърна към себе си. Докосваше, милваше, изследваше всеки сантиметър от нея с ловките си пръсти на изобретател. И този път тя бе изцяло в неговата власт. Щеше да се нуждае от окови и белезници, ако искаше някога да поеме контрол над този мъж.

Под лъчите на палещото тексаско слънце дрехите му изчезнаха. Пот се стичаше по гърба му, а върху челото му се врязаха две бръчици, докато пренебрегваше настойчивите позиви на собственото си тяло, за да възпламени нейното. На Мег й се искаше да изкрещи, да му каже да се отпусне и да се наслади на случващото се, ала беше прекалено заета да крещи онова, което искаше за себе си.

Той отвори вратата на пикапа, сложи отпуснатото й тяло вътре и разтвори краката й. Стъпил здраво на земята, започна да си играе с нея, да я измъчва, използвайки пръстите си като оръжия за сладостна инвазия. Естествено, един оргазъм изобщо не му стигаше и когато Мег се пръсна на безброй късчета, той я издърпа от колата и я притисна във вратата. Нагорещеният метал се превърна в сексуална играчка, възбуждаща щръкналите й зърна, докато той си играеше с нея отзад. Най-сетне я обърна и започна отначало.

Докато проникне в нея, Мег вече бе изгубила бройката на оргазмите си, но не и той, сигурна бе в това. Държеше я до колата с лекота, краката й — обвити около кръста му, дупето й — в неговите шепи. Да поддържа тежестта на тялото й, едва ли беше лесно, но у него нямаше и помен от напрежение.

Тласъците му бяха дълбоки и овладени, нейното удобство — от жизненоважно значение, дори когато той отметна глава, обърна лице към слънцето и сам достигна върха.

 

 

Какво повече можеше да иска която и да било жена от един любовник, не спираше да се пита Мег, докато пътуваха обратно. Той беше спонтанен, щедър, изобретателен. Имаше страхотно тяло и миришеше фантастично. Беше напълно съвършен. Ако не се броеше емоционалната празнота, която зееше в него.

Беше готов да се ожени за Луси и да прекара остатъка от живота си с нея, ала бягството й като че ли изобщо не бе набраздило спокойната повърхност на ежедневието му. Нещо, което не биваше да забравя, ако някога усетеше, че в ума й се прокрадва дори най-бегла мисъл за едно по-постоянно бъдеще заедно. Единственото, което Тед изпитваше с цялото си същество, бе чувство за отговорност.

Свиха по алеята, отвеждаща до църквата, и той се заигра с един от загадъчните уреди в пикапа. Мег подозираше, че очаква да научи оценката си като любовник, и как би могла да му пише друго освен шест плюс? Смътното й разочарование си бе неин проблем, не негов. Само някоя истинска кучка би сдъвкала мъж, който бе направил всичко — или поне почти всичко — както трябва.

— Ти си страхотен любовник, Тед. Наистина. — Мег се усмихна. Наистина го мислеше.

Той я погледна с каменно изражение.

— Защо ми го казваш?

— Не исках да ме помислиш за неблагодарна.

По-добре да си беше замълчала — в очите му проблеснаха искри, предвещаващи буря.

— Не се нуждая от благодарността ти.

— Просто исках да кажа… Беше невероятно.

Само че така още повече влошаваше нещата и начинът, по който кокалчетата му побеляха около изтъркания волан, бе доказателство, че всички онези, които твърдяха, че нищо не можело да разстрои Тед Бодин, очевидно не знаеха какво говорят.

— Аз също бях там, забрави ли? — Думите му се посипаха като метални стружки.

— Разбира се, че не. Как бих могла!

Той натисна рязко спирачки.

— Какъв, по дяволите, ти е проблемът?

— Просто съм уморена. Забрави, че казах каквото и да е.

— Точно това смятам да направя. — Пресегна се през нея и отвори вратата й.

Тъй като опитът й за помирение се беше провалил безславно, Мег отново се върна към истинското си аз.

— Ще си взема душ и ти не си поканен. Всъщност никога повече не ме докосвай.

— И защо бих поискал да го правя? — изплющя гласът му в отговор. — Някои жени не си струват неприятностите.

Мег въздъхна, отвратена повече от себе си, отколкото от него.

— Знам.

Той насочи дълъг показалец към главата й.

— Съветвам те да си готова в седем часа в петък, защото точно тогава ще мина да те взема. И не очаквай да ме видиш преди това, защото имам работа в Санта Фе. Няма и да ти се обадя. Имам да върша по-важни неща от това да споря с една луда жена.

— Забрави за петък. Казах, че не искам да прекарам и миг повече с двамата Скипджак… нито пък с теб.

Тя скочи от пикапа, ала все още омекналите й крака се подгънаха.

— Доста глупости ми наприказва. Да не мислиш, че им обръщам някакво внимание. — С тези думи Тед й затръшна вратата в лицето, двигателят изрева и той изчезна в облак от звезден прах.

Мег си възвърна равновесието и се обърна към стъпалата. И двамата знаеха, че би предпочела дори една вечеря с двамата Скипджак пред перспективата да се взира в стените на смълчаната си църква. И въпреки това, което бяха казали току-що, и двамата бяха наясно, че аферата им изобщо не беше свършила.

 

 

През следващите два дни в клуба имаше страшно много работа. Слухът, че Спенс е хлътнал по нея, се беше разнесъл след партито у Шелби и бакшишите й изведнъж се увеличиха, когато голфърите разбраха, че тя е в състояние да повлияе на краля на санитарния фаянс. Дори Брус, бащата на Кейла, й даде един долар. Тя им благодареше за щедростта и им напомняше да рециклират бутилките и кутиите си. Те й отвръщаха, че няма за какво, и й напомняха, че хората в града следят всеки неин ход.

Във вторник кутиите, които беше помолила икономът на родителите й да й изпрати, пристигнаха от Лос Анджелис. Твърде много беше пътувала, за да притежава наистина изискан гардероб, а и имаше склонността да раздава нещата си, но се нуждаеше от обувките си. А най-много се нуждаеше от голямата пластмасова кутия, в която държеше трофеите от своите пътувания — мъниста, амулети и монети, много от тях — антики, които бе надонесла от целия свят.

Тед не й се обади от Санта Фе, ала тя и не очакваше да го стори. И все пак той й липсваше и сърцето й подскочи, когато двамата с Кени спряха до количката й в петък следобед. Кени й каза, че Спенс и Съни току-що се били върнали от Индианаполис и щели да вечерят в „Роустабаут“. Тя заяви на Тед, че ще дойде със собствената си кола и не е нужно да минава да я взема. Това не му хареса, но не искаше да спорят пред Кени, затова отиде до машината за миене на топки, пъхна съвършено чистата си „Titleist Pro VI“ и натисна ръчката далеч по-енергично, отколкото беше необходимо.

Докато замахваше със стика, лъчите на слънцето го обляха в златна светлина, но поне въздухът не се изпълни с птича песен. Губеше ли изобщо някога контрол? Мег се опита да си представи мрачни въртопи, бушуващи под спокойното му лустро. От време на време й се струваше, че съзира искрица на уязвимост, когато ленивата му усмивка се забавеше за частица от секундата или в очите му пробягаше сянка на умора. Ала това впечатление се стопяваше така бързо както се появяваше, оставяйки лъскавата му повърхност все така невъзмутима.

 

 

Мег пристигна последна в „Роустабаут“. Беше избрала черно-бялата минипола на „Миу Миу“ от магазина за препродажба, яркожълта блуза и едни от любимите си чифтове обувки — розови ленени сандали на платформи, изящно украсени с бродерия и мъниста. Ала докато вървеше към масата, полата й привличаше повече внимание, отколкото великолепните й обувки.

Освен Тед и двамата Скипджак, около голямата дървена маса бяха насядали всички Травълъровци — Тори и Декстър, Ема и Кени, Уорън Травълър и Шелби. Съни се беше настанила от дясната страна на Тед, така че да може да обсеби цялото му внимание. Докато Мег се приближаваше, очите му се плъзнаха по миниполата й, след което се впиха многозначително в нея, което тя изтълкува като покана да седне от другата му страна. Тъй като много ясно му беше дала да разбере, че иска да крият аферата си, тя намести един стол между Тори и Шелби, точно срещу Ема.

Непринудената привързаност между Тори, Ема и Шелби я накара остро да почувства липсата на собствените си приятелки. Къде ли беше Луси сега и как ли се чувстваше? Що се отнася до другите… От седмици избягваше обажданията на Джорджи, Ейприл и Саша, тъй като не искаше никоя от преуспелите й приятелки да научи колко несигурно бе положението й, но понеже бяха свикнали тя да изчезва от хоризонта, липсата на отговор от нейна страна очевидно не ги беше разтревожила.

Хитрите членове на семейство Травълър най-безсрамно ласкаеха двамата Скипджак. Шелби задаваше най-подробни въпроси относно новата му линия продукти „Вайсрой“. Тори обсипваше Съни с комплименти за лъскавата й черна коса и класическите й тоалети; Кени изтъкваше колко добре се справя с пътъра Спенс. Атмосферата беше сърдечна и непринудена до мига, в който Мег допусна грешката да нарече жената на Кени „Ема“.

Един по един всички от Уайнет около масата се смълчаха.

— Сбърках ли някъде? — попита Мег, когато всички я зяпнаха. — Тя ми каза да я наричам Ема.

Ема грабна винената си чаша и я пресуши.

— Недопустимо е — заяви Шелби Травълър, свила неодобрително устни.

Съпругът на Ема поклати глава.

— Никога. Нито дори от мен. Поне не и докато е облечена.

— Лоши маниери — добави Тори и отметна дългата си тъмна коса.

— Липса на уважение — съгласи се баща й Уорън.

Тед се облегна в стола си и я изгледа мрачно.

— Смятах, че досега би трябвало да си се научила да не обиждаш човек, когото едва познаваш.

Ема бавно отпусна глава и удари чело в масата три пъти.

Кени я потърка по гърба и се усмихна. В очите на Тед затанцуваха развеселени пламъчета.

Мег със сигурност бе чула и Съни, и Спенс да наричат съпругата на Кени просто „Ема“, ала знаеше, че е безсмислено да им го напомня.

— Приемете най-дълбоките ми извинения, лейди Ема — провлече тя. — Надявам се поне да получа последно ястие, преди да бъда обезглавена.

Тори изсумтя.

— Няма нужда от сарказъм.

Ема погледна към Мег.

— По-силно е от тях. Наистина.

Съпругът й сложи доволна целувка върху устните й, след което отново продължи да обсъжда със Спенс новите му стикове „Калауей“.

Тед опита да се включи в разговора, но Съни искаше цялото му внимание за себе си.

— Какъв е коефициентът на полезно действие резервоар-гума на новата ти горивна клетка?

Мег нямаше никаква представа какво означава това, ала Тед отговори веднага, любезен както винаги:

— Между трийсет и осем и четиридесет и два процента, в зависимост от теглото.

Напълно прехласната, Съни дойде малко по-близо.

Спенс покани Мег да танцуват и преди тя да успее да откаже, два чифта женски ръце я уловиха за лактите и я изправиха.

— Започваше да си мисли, че никога няма да я поканиш — сладко каза Шелби.

— Ще ми се и Декс да имаше твоята лека стъпка, Спенс — изгука Тори.

От другата страна на масата Ема изглеждаше толкова притеснена, колкото изобщо бе възможно да изглежда някой, облечен в жълта блуза на слънчогледи, а Мег беше готова да се закълне, че видя как по лицето на Тед пробяга гримаса.

За щастие, първата песен беше бърза и Спенс не се опита да подхване разговор. Твърде скоро обаче Кени Чесни^[3] започна да припява сантиментално „Всичко, което трябва да знам“ и Спенс я притегли към себе си. Беше прекалено стар за одеколона, който беше избрал, и Мег имаше чувството, че е насред магазин на „Абъркромби и Фич“.

— Направо ме подлудяваш, госпожице Мег.

— Никого не искам да подлудявам — предпазливо отвърна тя.

„Освен Тед Бодин.“

С крайчеца на окото си видя Бърди, Кейла и Зоуи да се настаняват на една маса близо до бара. Кейла изглеждаше наистина секси във впитата си блуза с едно голо рамо, която подчертаваше гърдите й, без да е прекалено провокативна, и минипола с тропически десен, която разкриваше хубавите й крака. Бърди и Зоуи бяха облечени по-неофициално и трите внимателно наблюдаваха Мег.

Спенс обви ръка около нейната и я придърпа към гърдите си.

— Шелби и Тори ми разказаха за вас с Тед.

В Мег отекна сигнал за тревога.

— Какво точно казаха?

— Че най-сетне си намерила достатъчно смелост, за да приемеш факта, че Тед не е мъжът за теб. Гордея се с теб.

Мег изгуби ритъма на стъпките си, проклинайки двете жени наум.

Спенс стисна пръстите й — жест, който вероятно трябваше да бъде утешителен.

— Между нас със Съни няма тайни. Тя ми разказа как си му се хвърлила на врата на партито у Шелби. Предполагам, че начинът, по който те е отблъснал, най-сетне те е принудил да погледнеш истината в очите и просто ми се искаше да ти кажа, че се гордея с теб за това, че си я приела. Сега, когато вече не тичаш подире му, ще се почувстваш много по-добре. Шелби определено смята така, а Тори каза… е, всъщност няма значение какво каза Тори.

— О, не, кажи ми. Сигурна съм, че ще е полезно за… развитието ми като личност.

— Ами… — Той я поглади по гърба. — Тори каза, че когато една жена е обсебена от мъж, който не се интересува от нея, това убива душата й.

— Истински философ.

— Самият аз се изненадах. Тя ми изглежда малко вятърничава. Освен това ми каза, че възнамеряваш да татуираш името му на глезена си, за което не й повярвах. — Той се поколеба. — Не е вярно, нали?

Когато Мег поклати глава, по лицето му пробяга разочарование.

— Някои от жителите на този град са странни. Забелязала ли си?

Изобщо не бяха странни. А коварни като лисици и два пъти по-хитри. Мег заповяда на скованите си крака да се раздвижат.

— Е, сега като го спомена…

Тори издърпа съпруга си на дансинга и затанцува възможно най-близо до Спенс и Мег, несъмнено с надеждата да ги подслуша. Мег й хвърли убийствен поглед и се отдръпна от Спенс.

— Извини ме, трябва да отида до тоалетната.

Едва бе влязла, когато Тори, Ема и Шелби нахлуха след нея, готови за конфронтация. Ема посочи най-близката кабинка.

— Давай. Ще те изчакаме.

— Не си правете труда. — Мег се обърна рязко към Шелби и Тори. — Защо сте казали на Спенс, че вече не съм влюбена в Тед?

— Защото никога не си била. — Пъстроцветните емайлови гривни на Шелби издрънчаха около китката й. — Поне не мисля, че си била. Разбира се, Тед си е Тед…

— А ти си жена… — Тори скръсти ръце на гърдите си. — И все пак, очевидно е, че си го измислила, за да се отървеш от Спенс, и ние всички бяхме готови да се преструваме, докато не се появи Съни.

Вратата на тоалетната се отвори, за да пропусне Бърди, следвана от Кейла и Зоуи.

Мег вдигна отчаяно ръце.

— Страхотно. Очаква ме групово изнасилване.

— Не бива да се шегуваш с нещо толкова сериозно — отбеляза Зоуи. Носеше бял панталон до средата на прасеца, тъмносиня тениска с надпис „Отличници на училищата в Уайнет“ и обици, които изглеждаха така, сякаш бяха направени от сламки за пиене.

— Такива са в Холивуд — подхвърли Бърди. — Нямат същия морален компас като нас. — А после добави към Шелби: — Каза ли й да остави Тед на мира сега, когато Съни си падна по него?

— Тъкмо се канехме да го сторим — отвърна Шелби.

В този миг Ема пое нещата в свои ръце. Учудващо бе какъв авторитет притежаваше една дребничка жена с по детски закръглени бузи и весели къдрици с цвят на карамел.

— Не бива да мислиш, че никой тук не ти влиза в положението. Някога и аз бях чужденка в Уайнет, така че…

— И все още си — силно прошепна Тори.

Ема не й обърна внимание.

— … ти съчувствам. Освен това знам какво е да те ухажва мъж, който не те привлича, макар че дукът на Бедингтън бе далеч по-отвратителен от господин Скипджак. И все пак моят нежелан ухажор не държеше в ръцете си икономическата съдба на този град. Но пък и аз не се опитах да използвам Тед, за да го отблъсна.

— Е, не е съвсем така — обади се Тори. — Само че тогава Тед беше едва на двайсет и две и на Кени веднага му стана ясно какво правиш.

Широката уста на Ема се изви в ъгълчетата, подчертавайки пълната й долна устна.

— Присъствието ти допълнително усложни една бездруго деликатна ситуация, Мег. Очевидно намираш ухажването на Спенс за нежелателно и ние те разбираме.

— Не и аз. — Кейла намести марковите тъмни очила без рамки, които беше вдигнала в русата си коса.

— Имаш ли представа колко е богат този мъж? И има страхотна коса.

— За съжаление, опитът ти да го отблъснеш включва Тед — продължи Ема, — което би било приемливо, ако не се беше появила Съни.

Бърди подръпна ръба на копринената доматеночервена блуза, която носеше над памучната си пола.

— Всеки, който не е сляп, ще види, че Спенс е луд по дъщеря си. Може и да преглътне отказа ти, но не и това да се хвърлиш на врата на мъжа, в когото неговото момиченце се влюбва.

Тори кимна.

— Съни винаги получава това, което иска.

— Е, Тед няма да получи — заяви Мег.

— Нещо, което Тед ще се погрижи тя да не научи, докато сделката не бъде сключена — отсече Ема.

Мег бе чула достатъчно.

— Ето ви една плашеща мисъл. Ами ако вашият кмет светец реши да ви зареже и да ви остави да се оправяте сами?

Зоуи насочи обвинително показалец към нея, учудващо внушителен жест за жена, която бе само с една година по-възрастна от самата нея.

— За теб всичко това е просто една голяма шега, но не и за децата в моето училище, които се бутат в претъпкани класни стаи. Нито пък за преподавателите, които се мъчат да се справят някак с остарели учебници и без помощник-учители.

— Не е шега и за мен. — Кейла се погледна скришом в огледалото. — Ненавиждам да работя в магазин за препродажба, пълен с бабешки дрехи, ала сега в града само шепа жени могат да си позволят да си купуват модното облекло, което съм родена да продавам. — Очите й се плъзнаха по полата, която Мег беше купила от нея.

— Откакто поех хотела, си мечтая да отворя книжарница с чайна до него — обади се и Бърди.

Шелби прибра късата си руса коса зад едното ухо, разкривайки малки златни халки.

— Аз пък имам съпруг, който нощем не може да спи от угризения, че компанията му не е в състояние да осигури достатъчно работни места, та градът да не затъне.

— Декс се чувства по същия начин — каза Тори. — Град с такива размери не може да се крепи на един-единствен бизнес.

Мег се обърна към Ема.

— Ами ти? Каква е пък твоята причина да очакваш да продам тялото си на Спенсър Скипджак?

— Ако този град загине — тихо каза Ема, — двамата с Кени имаме достатъчно пари, за да продължим да живеем добре. Но не и повечето ни приятели.

Тори тропна по пода с върха на кожения си сандал.

— В допълнение към Спенс, Съни и Тед, ти твърде много усложняваш нещата, Мег. Трябва да се махнеш от Уайнет. И за разлика от всички други аз доста те харесвам, така че не става въпрос за нещо лично.

— Аз не изпитвам лоши чувства към теб — каза Ема.

— Аз пък изпитвам — заяви Бърди.

— На мен също не си ми противна — обади се Шелби. — Имаш много приятен смях.

Кейла махна към медальона, който Мег си беше направила от един старинен ключ само преди няколко часа.

— Със Зоуи страшно харесваме бижутата ти.

Бърди се наду като сърдит папагал.

— Как можете да й кажете дори една мила дума? Забравихте ли за Луси? Благодарение на Мег сърцето на Тед беше разбито.

— Изглежда, че се е възстановил — отвърна Ема, — така че съм готова да забравя за това.

Шелби отвори чантата си на розово-кафяво каре и извади сгъната хартийка, която Мег бързо разпозна. Чек.

— Знаем, че не разполагаш с пари, затова ти предлагаме нещичко, с което да започнеш на чисто някъде другаде.

За първи път, откакто Мег я познаваше, Тори изглеждаше притеснена.

— Приеми го като заем, ако се чувстваш неудобно.

— Ще сме ти задължени, ако го вземеш — мило каза Ема. — Така ще е най-добре за всички.

Преди Мег да успее да им каже да вървят по дяволите, вратата на тоалетната се отвори и Съни влезе с ленива крачка.

— Парти ли има тук?

Шелби побърза да мушне чека в чантата си.

— Нямахме такова намерение, но се заприказвахме.

— И сега се нуждаем от твоето мнение. — Тори се обърна към огледалото и се престори, че проверява дали спиралата й не се е размазала. — Шарлиз Терон или Анджелина Джоли? Заради коя би станала гей?

— Аз казвам Анджелина Джоли. — Кейла извади гланц за устни. — Сериозно. Всяка жена, която твърди, че не би го направила, лъже — теб или себе си. От нея направо се излъчва секс.

— Така си мислиш ти. — Зоуи, която допреди малко бе толкова високоморална, се зае да оправя косата си. — Аз бих избрала Кери Уошингтън. Силна тъмнокожа жена. Или Ан Хатауей. Но само защото е учила във Васар^[4].

— Няма да станеш гей заради Ан Хатауей — възрази Бърди. — Тя е страхотна актриса, но изобщо не е твоят сексуален тип.

— Тъй като не съм гей, изобщо не става дума за моя сексуален тип. — Зоуи взе гланца за устни на Кейла. — Просто отбелязвах, че ако бях, бих искала да бъда с някоя, която има ум и талант, не само красота.

Ема опъна блузата си на слънчогледи.

— Трябва да призная, че намирам Кийра Найтли за странно покоряваща.

Кейла взе гланца си от Зоуи.

— Ти и твоите англичани.

— Поне най-сетне преодоля онова с Ема Томпсън. — Тори извади една хартиена кърпа от диспенсъра на стената. — Ами ти, Мег?

На Мег й беше дошло до гуша да я манипулират.

— Аз предпочитам мъже. И най-вече яки тексаски мъже. Да се сещате за някого?

Почти можеше да чуе как около нея защракаха мозъци, докато щурите жени на Уайнет се мъчеха да измислят какво да отговорят. Тя ги остави да се чудят и се отправи към вратата.

Докато се върне на масата, беше стигнала до три заключения: Тед сам трябва да реши проблемите си със Съни. Щеше да се оправя със Спенс ден за ден. И никой нямаше да я изгони от този отвратителен град, докато сама не реши да си тръгне.