Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (10)

10

На връщане от работа тази вечер Мег мина покрай магазин за препродажба на дрехи. Обожаваше добрите бутици за стари дрехи и реши да се отбие. На витрината висеше още един от червените афиши, рекламиращи конкурса „Спечелете уикенд с Тед Бодин“. Тя отвори тежката старомодна дървена врата. В огряното от слънце помещение се долавяше слаба миризма на мухъл, както в повечето подобни магазини, ала стоката беше добре подредена върху старинни масички и скринове, които разделяха помещението на отделни части. В лицето на служителката Мег разпозна Кейла, русокосата приятелка на Бърди, която работеше на рецепцията в хотела в деня на нейното унижение.

Розово-сивата рокля без ръкави с камуфлажен десен, която Кейла бе съчетала с обувки с високи остри токчета и няколко гривни от черен емайл с ресни, определено не беше купена втора ръка. Въпреки че наближаваше краят на работния ден, гримът й беше безупречен — очна линия, умело подчертани скули, тъмнокафяв гланц за устни. Въплъщение на тексаска кралица на красотата. Не се престори, че не познава Мег, и като всички останали в този тъп град очевидно не знаеше какво е такт.

— Чувам, че Спенсър Скипджак ти е хвърлил око — заяви тя, докато се отдръпваше от щанда с бижута.

— Не е взаимно.

Един бърз поглед наоколо разкри стока, състояща се от скучно спортно облекло, пастелни костюми за посещение в църква и бабешки пуловери, украсени с анимационни герои и тикви за Хелоуин — все неща, които й беше трудно да свърже със стилното създание пред себе си.

— Това не означава, че не можеш да бъдеш мила с него — каза Кейла.

— Аз съм мила с него.

Кейла сложи ръка на хълбока си.

— Имаш ли представа колко работни места ще осигури този комплекс за жителите на града? Колко нов бизнес ще създаде?

Безсмислено бе да споменава екосистемите, които щеше да унищожи.

— Доста, предполагам.

Кейла вдигна колана, който беше паднал от един рафт.

— Знам, че жителите на града не те посрещнаха с отворени обятия, но съм сигурна, че всички ще са ти задължени, ако не използваш този факт като оправдание да ни прецакаш със Спенсър Скипджак. Има неща, които са по-важни от дребнавата отмъстителност.

— Ще го имам предвид.

Мег се накани да си тръгне и в този миг нещо привлече погледа й — сива мъжка риза, както и бюстие в същия цвят и къси шорти с обемиста талия. Това бе оригинална, модернизирана версия на лятната мода от петдесетте години и тя се приближи, за да ги разгледа по-добре. Когато погледна етикета, не повярва на очите си.

— Това е Зак Поузън^[1].

— Знам.

Мег примига срещу цената. Четиридесет долара? За тоалет на Зак Поузън от три части? В момента не разполагаше с излишни четиридесет долара, дори и след бакшиша на Тед и все пак — офертата беше невероятно изгодна. Недалеч оттам висеше авангардна рокля с красиво оформен зелено-червен корсет. Нова тя би струвала поне две хиляди долара, но тук се предлагаше едва за сто. Етикетът носеше името на чичо й — Мишел Савагар. Мег разгледа останалите дрехи на този щанд и откри бледозелена копринена рокля, върху която беше отпечатана издължената глава на жена, рисувана от Модиляни; поразително сако оригами със стоманеносив тесен панталон и черно-бяла минипола на „Миу Миу“. Мег свали момичешка цикламена жилетка, украсена с плетени на една кука рози и си представи как ще изглежда с тениска, дънки и кецове.

— Хубави неща, нали? — обади се Кейла.

— Много хубави. — Мег върна жилетката на мястото й и прокара пръсти по едно сако на Нарсисо Родригес^[2].

Кейла я погледна почти лукаво.

— Повечето жени нямат подходящата фигура за тези дрехи. Трябва да си много висок и слаб.

Благодаря ти, мамо! Мег пресметна набързо наум и десет минути по-късно излезе от магазина с миниполата на „Миу Миу“ и правата рокля с апликация на Модиляни.

Следващият ден беше неделя. Повечето от служителите обядваха набързо в стаята на кадитата или пък в един ъгъл на кухнята, ала Мег не харесваше никое от тези места, затова се отправи към плувния басейн, понесла сандвича с фъстъчено масло, който си беше направила тази сутрин. Докато прекосяваше вътрешния двор, където се хранеха членовете на клуба, забеляза Спенс, Съни и Тед под чадъра на една от масите. Съни беше сложила длан върху ръката на Тед, а Тед очевидно нямаше нищо против. Той говореше, а Спенс го слушаше внимателно. Никой от тях не я забеляза.

Около басейна беше пълно със семейства, радващи се на дългия празничен уикенд. Давайки си сметка за нисшия си статус на служителка, Мег си намери местенце на тревата зад ъгъла от снекбара, встрани от членовете на клуба. Тъкмо седна по турски на земята, когато се появи Хейли, понесла чаша със зеленото лого на клуба.

— Взех ти кока-кола.

— Благодаря.

Хейли освободи косата си от опашката, на която трябваше да я прибира, докато работи, и се настани до Мег. Разкопча всички копчета на жълтата си риза, ала тя си остана все така опъната върху гърдите й.

— Господин Клемънтс и синовете му ще играят в един часа. „Доктор Пепър“^[3] и „Будвайзер Лайт“.

— Видях. — Мег всяка сутрин проверяваше планираните за деня игри, с надеждата да увеличи бакшишите си, като запомни имената, лицата и предпочитаните напитки на членовете. Не можеше да се каже, че я бяха приели особено топло, но никой, освен Брус, бащата на Кейла, не беше споменал да се отърват от нея — нещо, което Мег отдаваше по-скоро на интереса на Спенсър Скипджак, отколкото на своите качества.

Хейли се загледа в медальона, който почиваше в отворената яка на омразната на Мег служебна риза.

— Имаш най-готините бижута.

— Благодаря. Снощи си го направих.

Беше си изработила причудлив малък гердан от дрънкулките, които беше взела от клуба: седефения циферблат на един часовник „Хелоу Кити“, няколко миниатюрни мъниста от розово стъкло, които бе извадила от една самотна обица, и сребърна рибка, която изглеждаше така, сякаш бе част от ключодържател. С малко лепило и тел бе успяла да измайстори интересно украшение, което съвършено си пасваше с черната копринена лента, на която го бе окачила, след като я скъси.

— Толкова си талантлива — каза Хейли.

— Обичам бижутата. Обичам да ги купувам, да ги правя, да ги нося. Когато пътувам, винаги търся местни занаятчии и ги гледам как работят. Много съм научила по този начин. — И тласната от внезапен импулс, тя разкопча лентата. — Ето. Носи я с удоволствие.

— Подаряваш ми я?

— Защо не? — Мег закопча украшението около врата на Хейли. Простичкото й очарование успя да намали ефекта от прекалено силния й грим.

— Страшно е готино. Благодаря ти.

Подаръкът стопи част от вродената срамежливост на Хейли и докато Мег се хранеше, тя й заразказва как през есента щяла да посещава обществения колеж.

— Мама иска да следвам в Тексаския университет. Непрекъснато ме тормози за това, но аз няма да замина.

— Учудвам се, че не искаш да отидеш в големия град — каза Мег.

— Тук не е толкова лошо. Зоуи и Кейла все повтарят колко много искали да се преместят в Остин или Сан Антонио, но не правят нищо по въпроса. — Тя отпи от колата си. — Всички разправят, че господин Скипджак страшно си е паднал по теб.

— То е заради връзката ми със света на знаменитостите. Адски е настойчив. Между нас да си остане, опитах се да го разкарам, като му казах, че съм влюбена в Тед.

Големите очи на Хейли се разшириха още повече.

— Влюбена си в Тед?

— Господи, не. Имам твърде много здрав разум за нещо подобно. Това бе най-доброто, което ми хрумна.

Хейли започна да скубе тревички от една туфа до глезена си. Най-сетне попита:

— Някога била ли си влюбена?

— На няколко пъти си мислех, че съм, но не бях. Ами ти?

— Известно време си падах по един тип от училище. Кайл Баскъм. Той също ще ходи в обществения колеж тази есен. — Хейли погледна към часовника на снекбара. — Трябва да се връщам на работа. Благодаря за гердана.

Мег довърши сандвича си, взе една празна количка за голф и се върна при четиринайсетата дупка. Към четири часа игрището бе започнало да опустява, оставяйки я без никакво занимание, освен да си мисли за своите провали.

Тази вечер, когато се приближи до църквата в ръждомобила си, откри непозната кола, паркирана до стъпалата. Тя слезе и в същия миг Съни Скипджак се появи откъм гробището. Беше сменила яркожълтата рокля, която носеше на обяд, с къси панталони, бяла блуза и чифт тъмночервени слънчеви очила.

— Не се ли боиш да живееш тук сама? — попита тя.

Мег кимна към гробището.

— Общо взето, са безопасни. Макар че от няколко от онези черни камъни ме побиват тръпки.

Съни се приближи с гъвкава походка, която подчертаваше закръглените й хълбоци и налетите гърди. Очевидно не беше от жените, които са обсебени от идеята да носят възможно най-малък размер дрехи, и на Мег това й харесваше. Онова, което не й харесваше, бе агресивното излъчване, което говореше, че би прегазила всеки, дръзнал да й се противопостави.

— Не бих отказала една студена бира — каза Съни. — Прекарах последните два часа с татко и Тед. Обикаляхме земята, която Спенс мисли да купи.

— Нямам бира, но мога да ти предложа студен чай.

Съни не беше от онези, които се примиряват с нещо различно от това, което искат, затова отказа. Нетърпелива да отиде да поплува, Мег реши да ускори нещата.

— С какво мога да ти помогна?

Сякаш не знаеше… Съни щеше да я предупреди да стои далеч от татенцето й.

Съни позабави отговора си.

— Ами… облеклото за партито утре? Реших, че ще знаеш какво се очаква.

Калпав претекст. Мег приседна на едно от стъпалата.

— Това е Тексас. Жените обичат да се издокарват.

Съни почти не я слушаше.

— Как така дъщерята на Джейк Коранда се е озовала в затънтена дупка като тази?

Мег имаше основателна причина да се подиграва на тази затънтена дупка, но Съни просто снобееше.

— Взех си почивка от Лос Анджелис.

— На това му се казва промяна — подметна Съни.

— Понякога се нуждаем именно от промяна. Предполагам, че ни помага да погледнем на живота си по нов начин.

Ама че дълбокомислен философ беше станала изведнъж!

— В живота ми няма нищо, което бих искала да променя. — Съни вдигна яркочервените слънчеви очила на главата си, така че рамката им отметна дългите кичури тъмнокестенява коса от лицето й, подчертавайки приликата й със Спенс. Имаха един и същ силен нос, пълни устни и излъчването, че светът им е длъжник. — Харесвам нещата такива, каквито са. Член съм на управителния съвет на компанията на баща ми. Помагам с дизайна на изделията. Животът ми е страхотен.

— Впечатляващо.

— Имам бакалавърска степен по машинно инженерство и магистърска степен по икономика — добави, макар че Мег не я беше попитала.

— Прекрасно. — Мег си помисли за собствената си степен по нищо.

Съни се настани на стъпалото над нея.

— Изглежда, че здравата си разбунила града с появата си.

— Не е голям град. Лесно е да бъде разбунен.

Съни изчисти от глезена си едно петънце, което трябва да се бе лепнало, докато бяха оглеждали земята.

— Баща ми много говори за теб. Харесват му по-младите жени.

Най-сетне бе стигнала до истинската причина за посещението си и Мег беше доволна.

— Те също го харесват — продължи Съни. — Той е преуспял, дружелюбен и обича да си изкарва добре. Непрекъснато говори за теб, така че очевидно си привлякла вниманието му. Радвам се за вас.

— Радваш се? — Мег не го беше очаквала. Нуждаеше се от съюзница, не от сватовница. Опита да си спечели малко време, като развърза връзките на гуменките си. — Ами май съм изненадана. Не се ли боиш от… златотърсачки? Може би си чула, че съм разорена.

Съни сви рамене.

— Баща ми е голям човек. Може да се грижи за себе си. Ти си предизвикателство и това те прави още по-интересна в неговите очи.

Последното, което Мег искаше, бе да е интересна. Събу си гуменките, свали чорапите и каза предпазливо:

— Не си падам особено по по-възрастни мъже.

— Може би няма да е лошо да опиташ. — Съни се надигна от стъпалото и слезе на нивото на Мег. — Ще го кажа направо. Баща ми се разведе с майка ми преди почти десет години. Цял живот се е трудил здраво и заслужава да се позабавлява. Така че не се тревожи, че ще ви преча. Нямам нищо против двамата да си прекарате добре. И кой знае докъде може да стигнат нещата? Той никога не е бил стиснат с жените, с които излиза.

— Но…

— Ще се видим на партито утре.

Свършила онова, за което беше дошла, Съни се отправи към колата си.

Докато тя се отдалечаваше, Мег навърза нещата. Съни очевидно беше чула за мнимите чувства на Мег към Тед и не беше останала доволна. Искаше Мег да е заета с баща й, та тя да има господин Сексапил единствено за себе си. Само ако знаеше истината, нямаше да си губи времето.

 

 

Мег много лесно откри имението на Шелби и Уорън Травълър. Според слуховете Кени и Тори никак не се били зарадвали, когато баща им се бе оженил за жена с трийсет години по-млада от него и на всичкото отгоре — състудентка на дъщеря му. Не ги бе умилостивило дори раждането на техния полубрат, ала оттогава бяха минали единайсет години, Кени и Тори също бяха създали семейства и всичко като че ли беше забравено.

Впечатляващ мозаечен фонтан се издигаше пред къщата с розова замазка и назъбен керемиден покрив, който сякаш бе излязъл от „Приказки от хиляда и една нощ“. Служител от кетъринг компанията я пусна да влезе през двукрила резбована врата, от двете страни на която имаше сводести прозорци. Провинциалният английски декор бе изненада в дом с толкова изявена мавританска архитектура, ала незнайно как комбинацията от пъстра басма, десени с ловни сцени и мебели „Хепълуайт“^[4], които Шелби Травълър беше избрала, беше успешна.

Двукрила врата с мозаечна инкрустация отвеждаше до тераса с високи хоросанови стени, дълги пейки, покрити с шарени щампи, и маси с плочки, върху които имаше месингови кофи, преливащи от букети от червени, бели и сини цветя, допълнени с малки американски флагчета. Гъстата сянка на дърветата и охладителна система с водна мъгла освежаваха гостите в горещия следобед.

Мег забеляза Бърди Китъл и Кейла заедно със Зоуи Дейниълс, най-добрата приятелка на Кейла и директорка на местното първоначално училище. Неколцина служители от кънтри клуба помагаха с разнасянето на напитките и храната и Мег помаха на Хейли, която тъкмо минаваше с поднос ордьоври. Кени Травълър стоеше до привлекателна жена със златистокестеняви къдрици и по детски пухкави бузи. Мег я разпозна от вечерята преди сватбата — съпругата му Ема.

Мег се беше изкъпала в женската съблекалня, задигнала бе малко от продуктите за коса за непокорните си къдрици, сложила си беше червило и грим, след което се бе пъхнала в светлозелената рокля, която си беше купила от магазина за препродажба. С издължената глава на Модиляни, изрисувана отпред, роклята не се нуждаеше от медальон, но тя не бе устояла на изкушението да окачи два лилави пластмасови диска с размерите на монета от двайсет и пет цента на обиците си от династия Сун. Драматичният контраст между старинно и съвременно чудесно подхождаше на апликацията на Модиляни, от което скъпарско кичозният й стил се бе получил много добре.

Доста от гостите се обърнаха при появата й, едва ли, сигурна бе тя, заради страхотните й обици. Беше очаквала враждебно отношение от страна на жените, но не бе подготвена за развеселените погледи, които някои от тях си размениха при вида на роклята й. Тя й беше по мярка и страшно й отиваше, така че Мег не я беше грижа.

— Нещо за пиене?

Обърна се и видя висок, слаб мъж в началото на четиридесетте години с права, леко разрошена кестенява коса и широко разположени сиви очи зад стъклата на очила с телена рамка. Приличаше й на колежански преподавател.

— Арсеник? — попита Мег.

— Не мисля, че ще е необходимо.

— Щом казвате.

— Аз съм Декстър О’Конър.

— Я стига! — Думите й се изплъзнаха, преди да успее да ги спре, но просто не можеше да повярва, че този суховат на вид мъж е съпругът на бляскавата Тори Травълър О’Конър. Това трябва да бе най-неподходящата двойка на столетието.

Той се усмихна.

— Очевидно познаваш жена ми.

Мег преглътна.

— Ами… просто…

— Тори си е Тори, а аз… не съм? — Едната му вежда подскочи.

— Ами… искам да кажа… предполагам, че това може и да е добре, нали? Зависи от гледната точка. — Току-що, без да иска, беше обидила съпругата му. Той чакаше, търпеливо усмихнат. — Нямам предвид, че Тори не е страхотна… — Запъна се. — На практика тя е единственият свестен човек, когото съм срещнала в града, но е много… — Само още повече влошаваше всичко, затова се отказа. — По дяволите. Съжалявам. От Лос Анджелис съм, така че ми липсва всякакво възпитание. Аз съм Мег Коранда, както вероятно знаеш, и харесвам жена ти.

Неудобството й очевидно го развеселяваше, но по един добродушен, а не злобен начин.

— Аз също.

В този миг Тори се присъедини към тях. Беше поразително красива в яркочервена бродирана блуза без ръкави и тъмносиня минипола, която разкриваше дългите й загорели крака. Как бе възможно подобна огнена жена да е омъжена за човек с тихото излъчване на учен?

Тори улови съпруга си под ръка.

— Виждаш ли, Декс. Сега, когато познаваш Мег, и сам виждаш, че изобщо не е кучката, каквато всички я изкарват. Поне аз не смятам, че е.

Декс отправи пълна с търпение усмивка на жена си, след което се усмихна съчувствено на Мег.

— Трябва да извиниш Тори. Хрумне ли й нещо и вече й е на устата. Такава си е. Невероятно разглезена.

Тори се усмихна широко и погледна суховатия си съпруг с такава обич, че Мег усети как в гърлото й засяда буца.

— Не разбирам защо го смяташ за проблем, Декс.

Той я потупа по ръката.

— Знам, че не разбираш.

Мег си даде сметка, че първоначалното й впечатление от Декс за простодушен сухар може и да не бе съвсем точно. Може и да беше тих човек, но определено не беше глупак.

Тори пусна ръката на съпруга си и улови китката на Мег.

— Започвам да се отегчавам. Време е да те запозная с някои хора. Това определено ще пооживи нещата.

— Наистина не мисля…

Ала Тори вече я дърпаше към съпругата на Кени Травълър, която си бе избрала жизнерадостна оранжева рокля с дупчици във формата на цветя по ръба. Топлият цвят подчертаваше карамелените й къдрици.

— Лейди Ема, не мисля, че Мег Коранда ти е била представена официално — каза Тори и добави към Мег: — Само да ти кажа, че една от най-близките приятелки на лейди Ема е Франческа, майката на Тед. Както и една от моите, но аз съм по-широко скроена. Общо взето, лейди Ема те мрази и в червата, като всички останали.

Съпругата на Кени дори не трепна при безцеремонността на Тори.

— Ти причини голяма болка на Франческа — заяви тя на Мег с отсечения си британски акцент. — Не съм запозната обаче с всички обстоятелства, така че думата „мразя“ е прекалено силна, но Тори се гордее с умението си да предизвиква драми.

— Не обожаваш ли начина, по който говори? — Тори отправи широка усмивка на по-дребничката жена. — Лейди Ема страшно държи всичко да е справедливо.

Мег реши, че е крайно време да отвърне на тези жени, които си казваха всичко направо, със същото.

— Ако ви е прекалено трудно да бъдете справедлива към мен, лейди Ема, давам ви позволението си да изоставите принципите си за малко.

Другата жена дори не мигна.

— Просто Ема. Нямам истинска титла, както всички много добре знаят.

Тори я погледна търпеливо.

— Да го кажем така. Ако моят баща беше петият граф Удбърн, определено бих се наричала „лейди“.

— Както неведнъж си давала да се разбере. — Ема отново насочи вниманието си към Мег. — Разбирам, че господин Скипджак проявява интерес към теб. Мога ли да попитам дали възнамеряваш да използваш този факт срещу нас?

— Доста се изкушавам — отвърна Мег.

Тед излезе на двора заедно със Спенс и Съни. Носеше скучни жълто-кафяви шорти и също толкова скучна бяла тениска с логото на Търговската камара на гърдите. Както можеше да се очаква, един слънчев лъч избра точно този момент, за да се прокрадне между дърветата и да го облее в светлина, което го накара да изглежда така, сякаш бе пристъпил в гирлянда от коледни светлинки. Би трябвало да се притесни.

Хейли вземаше работата си като личен асистент много сериозно. Заряза възрастния мъж, който тъкмо посягаше към пикантните пилешки крилца върху подноса й, и се втурна към Тед, за да обслужи него.

— О, господи — каза Ема. — Ето го Тед. Най-добре да ида при басейна и да нагледам децата.

— Шелби е наела трима спасители — заяви Тори. — Просто не искаш да се срещнеш с Тед.

Ема изсумтя.

— Идеята за търга беше изцяло на Шелби, но много добре знаеш, че той ще обвини мен.

— Ти си президент на „Приятели на библиотеката“.

— И възнамерявах първо да говоря с него. Вярвай ми, нямах представа, че толкова бързо ще отпечатат листовките.

— Чух, че наддаването вече е стигнало до три хиляди долара.

— Три хиляди и четиристотин — отвърна Ема, леко замаяна. — Повече, отколкото бихме изкарали от цяла дузина разпродажби на сладкиши. А снощи Кейла имаше проблеми с уебсайта, иначе щяха да са по-високи.

Тори сбръчка нос.

— Вероятно е по-добре да не споменаваме на Тед за уебсайта. Това му е болното място.

Ема прехапа пълната си долна устна.

— Непрекъснато се възползваме от него.

— Той няма нищо против.

— Напротив, има — намеси се Мег. — Не знам защо ви търпи.

Тори махна с ръка.

— Ти си външен човек. Трябва да живееш тук, за да разбереш. — Тя зарея поглед към Съни Скипджак, готина и сексапилна в елегантния си бял панталон и бледосиня туника с деколте тип ключалка, което разкриваше съблазнително количество от гърдите й.

— Ама наистина здравата се слага на Тед. Вижте само. Гърдата й го докосва по ръката.

— На него като че ли му е приятно — отбеляза Ема.

Дали наистина? Когато ставаше дума за Тед, кой би могъл да е сигурен? Едва трийсет и две годишен, той носеше не само тежестта на гърдите на Съни Скипджак върху ръката си, но и тази на целия град върху плещите си.

Очите му обходиха тълпата и почти моментално откриха Мег. Тя почувства как в нея самата заблещукаха коледни светлинки.

Тори отметна дългата си коса от шията.

— Изпаднала си в трудно положение, Мег. Спенс няма търпение да се докопа до теб. Едновременно с това дъщеря му си е набелязала твоя възлюбен. Кофти ситуация. — А после, в случай че Ема не е схванала нещо, добави: — Мег каза на Спенс, че е влюбена в Теди.

— Че кой не е? — Гладкото чело на Ема се сбърчи. — Най-добре да ида да говоря с него.

Ала Тед вече беше прехвърлил двамата Скипджак на Шелби Травълър и се бе насочил право към съпругата на Кени. Първо обаче огледа Мег и поклати бавно глава.

— Какво? — попита тя.

Той се обърна към Тори и Ема.

— Никой ли няма да й каже?

Тори отметна косата си.

— Няма да съм аз.

— Нито пък аз — добави Ема.

Тед сви рамене и преди Мег да успее да го попита за какво говори, прикова кехлибарените си очи в нея.

— Спенс иска да те види и те съветвам да не се дърпаш. Усмихвай му се и му задавай въпроси за санитарната му империя. Страшно е запален по новата си тоалетна „По-чисто“. — Мег повдигна вежди насреща му, но той вече се беше обърнал към Ема. — А що се отнася до теб…

— Знам. Ужасно съжалявам. Наистина. Възнамерявах първо да говоря с теб за търга.

Тори го смушка в рамото с грижливо оформения маникюр на показалеца си.

— Да не си посмял да се оплакваш. Наддаването вече е стигнало до три хиляди и четиристотин долара. Понеже нямаш деца, не можеш дори да си представиш колко много означава библиотеката за милите малки съкровища в града, които всяка вечер заспиват със сълзи на очи, понеже нямат нови книги.

Тед обаче не се хващаше толкова лесно.

— Разходите ви ще глътнат и последния цент от тези три хиляди и четиристотин долара. Някой сетил ли се е за това?

— О, за това вече сме се погрижили — увери го Ема. — Един от приятелите на Кени ще ни отстъпи частния си самолет, което решава проблема със самолетния билет до Сан Франциско. А благодарение на връзките на майка ти ще уредим страхотни намаления в хотела и ресторанта. След като й съобщим, че се нуждаем от тях, разбира се.

— Не бих разчитал на нейната помощ.

— Напротив. Идеята наистина ще й хареса… след като й обясня как наддаването е отвлякло мислите ти от наскорошното…

Докато Ема търсеше подходящата дума, Мег услужливо се намеси:

— Национално унижение? Публично опозоряване? Фактът, че стана за срамота?

— Това беше гадно — възмути се Тори. — Като се има предвид, че вината беше твоя.

— Не съм аз тази, която заряза жалкия му задник. Кога най-сетне ще си го набиете в дебелите глави?

Тя зачака неизбежното възражение. Че всичко си било наред, преди тя да дойде. Че се била възползвала по най-жесток начин от предсватбената треска на Луси. Че ревнувала и искала Тед за себе си. Вместо това той махна с ръка и се обърна към Ема:

— Не трябваше да се съгласяваш с тази идиотска идея.

— Стига си ме гледал по този начин. Знаеш колко нещастна се чувствам, когато се намръщиш. Вината е на Шелби. — Ема се огледа наоколо, търсейки свекърва си. — Която, изглежда, е изчезнала. Страхливка.

Тори го смушка в ребрата.

— Внимание… Най-новото ти завоевание идва насам. Заедно с баща си.

Мег бе готова да се закълне, че видя как Тед се намръщи, ала всъщност устните му се извиха в една от досадно предсказуемите му усмивки. Но преди двамата Скипджак да стигнат до тях, над шума от партито се извиси пронизителен писък:

— О, господи!

Всички млъкнаха и се обърнаха натам, откъдето беше дошъл викът. Кейла се взираше в екрана на червения си смартфон, а Зоуи надничаше през рамото й, изправена на пръсти. Един кичур се освободи от небрежно прибраната й коса, когато вдигна глава.

— Някой току-що покачи цената с хиляда долара!

Алените устни на Съни Скипджак се извиха в доволна усмивка и Мег я видя да мушва телефона в джоба на туниката си.

— Да му се не види — възнегодува Тори. — Ще трябва да се бръкна доста дълбоко, за да бия тази оферта.

— Татко! — Надавайки разстроен вик, Кейла заряза Зоуи и се втурна да намери баща си в тълпата. Едва тази сутрин Мег беше сервирала на Брус Гарвин портокалова сода, без да получи абсолютно никакъв бакшиш. Кейла го улови за ръката и трескаво заобяснява нещо.

Ленивата усмивка на Тед се поразколеба.

— Погледни го от хубавата страна — прошепна Мег. — Милите малки съкровища на Уайнет са много по-близо до това да се сгушат в леглото с най-новата книга на Джон Гришам.

Той се направи, че не я чува, и се обърна към Тори:

— Кажи ми, че не възнамеряваш сериозно да наддаваш.

— Естествено, че ще наддавам. Да не мислиш, че ще изпусна възможността за уикенд в Сан Франциско без децата? Само че и Декс ще дойде.

Една прекалено гореща ръка се обви около кръста на Мег, придружена от задушливия мирис на тежък одеколон.

— Все още нямаш питие, госпожице Мег. Да се погрижим за това.

Кралят на санитарния фаянс изглеждаше като Джони Кеш, някъде около 1985 година. Сребристите нишки в черната му коса лъщяха, скъп часовник проблясваше между космите на ръката му. Въпреки че повечето от мъжете бяха по къси панталони, той носеше дълъг черен панталон и маркова риза, през отворената якичка на която стърчаха косми. Докато я отвеждаше встрани от останалите, пръстите му върху кръста й я потъркаха.

— Тази вечер самата ти приличаш на филмова звезда. Много красива рокля. Някога срещала ли си Том Круз?

— Не съм имала това удоволствие.

Което всъщност беше лъжа, ала Мег нямаше намерение да го остави да я въвлече в разговор за всички знаменитости, които бе срещала. С крайчеца на окото си видя как Съни отправи ослепителна усмивка на Тед, видя и как Тед й се усмихна в отговор. До ушите й достигна част от разговора им:

— … а моят софтуер — тъкмо казваше Тед — увеличава коефициента на полезно действие на електрическите мрежи. Динамично разпределение на паметта.

От начина, по който Съни облиза устни, отговорът й прозвуча направо еротично.

— Оптимизираш съществуващата им инфраструктура. Това е брилянтно, Тед.

Много скоро четиримата се събраха. Съни, както Мег забеляза, беше съвършената жена. Сексапилна, интелигентна, успяла. Баща й очевидно я обожаваше и непрекъснато възхваляваше многобройните й постижения — от резултатите й на изпитите GRE^[5] до наградите за дизайн, които бе спечелила за компанията. Тед ги представи на всички, което се оказа изненадващо забавно, защото в присъствието на двамата Скипджак дори Бърди, Кейла и Зоуи трябваше да се държат любезно с Мег. Тя никога досега не бе ставала свидетел на подобно подмазване, нито дори в Холивуд.

— Уайнет е най-добре пазената тайна в Тексас — изчурулика Бърди. — Наистина е Божията земя.

— Достатъчно е само да се поразходите по улицата и можете да се натъкнете на Дали Бодин или Кени Травълър — добави бащата на Кейла. — Посочете ми който и да било град, където това може да се случи.

— Природата ни е несравнима — обади се и Зоуи, — а жителите на Уайнет знаят как да накарат гостите на града да се почувстват като у дома си.

Мег би могла да оспори последното твърдение, ала една ръка, която определено не принадлежеше на Спенс, я ощипа по лакътя.

Докато поднесат барбекюто, Съни вече се държеше с Тед, сякаш двамата отдавна бяха двойка.

— Трябва да дойдеш в Индианаполис, нали, татко? Страшно ще ти хареса. Най-подценявания град в Средния запад.

— И аз така съм чувал — отвърна кметът, преливащ от възхищение.

— Съни има право. — Спенс отправи изпълнен с обожание поглед на дъщеря си. — Пък и ние с нея познаваме горе-долу всички в града.

Кейла се приближи, за да пофлиртува с Тед и да им съобщи, че някой е наддал с още петстотин долара. Тъй като изглеждаше много доволна от този факт, Мег предположи, че този „някой“ е „татенцето“. Съни не изглеждаше притеснена нито от високия залог, нито от ослепителната русокоса Кейла.

Зоуи се присъедини към тях и Тед я представи на двамата Скипджак. Макар и не толкова очевидно, колкото Кейла, начинът, по който тя съзерцаваше Тед, не оставяше никакво съмнение какво изпитва към него. На Мег й се прииска да каже и на двете да се стегнат. Очевидно бе, че Тед ги харесва, също толкова очевидно бе, че чувствата му не отиват по-далеч. Все пак беше й жал и за двете — Тед се държеше с всички жени (едничкото изключение беше тя самата) така, сякаш са неописуемо желани създания, затова нямаше нищо чудно, че те продължаваха да хранят надежда.

Съни бе започнала да се отегчава.

— Чух, че тук имало прекрасен басейн. Ще ми го покажеш ли, Тед?

— Страхотна идея — отвърна той. — Мег също искаше да го види. Да отидем всички заедно.

Мег би му благодарила, задето се погрижи да не я остави насаме със Спенс, стига да не бе прозряла истинския му мотив. Не искаше да остава насаме със Съни.

Отправиха се към басейна. Мег се запозна с домакина, Уорън Травълър, който беше по-възрастна и по-сурова версия на своя син. Шелби, неговата съпруга, приличаше на празноглава кукличка — впечатление, което, научила бе вече Мег от престоя си в Уайнет, като нищо можеше да бъде подвеждащо. И действително, много скоро откри, че Шелби Травълър оглавява настойническия съвет на Британското девическо училище, на което Ема Травълър някога бе директорка.

— Преди да ми се развикаш — заяви Шелби на Тед, — трябва да знаеш, че Марго Ледбетър ти направи пробен видеозапис и го изпрати за прослушване на „Ергенът“^[6]. Няма да е зле да започнеш да упражняваш церемонията с розата.

Тед потръпна, някъде изстреляха фойерверки и Мег се наведе достатъчно близо, за да прошепне:

— Определено трябва да се махнеш от този град.

Малкото мускулче в ъгълчето на челюстта му, което започваше да й става до болка познато, потръпна, но той се усмихна и се престори, че не я чува.