Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (14)

14

Майката на Тед носеше черен впит панталон и яркорозов корсет, който не би трябвало да стои толкова добре на жена, наближаваща петдесет и пет години. В лъскавата й кестенява коса нямаше нито една посребряла нишка — очевидно имаше или късмет, или отличен фризьор. Диаманти проблясваха в ушите, на гърлото и върху пръстите й, ала у нея нямаше нищо прекалено. Вместо това цялото й същество излъчваше елегантността на една успяла жена, надарена с красота, власт и стил. Жена, която все още не беше забелязала Мег, докато се хвърляше на гърдите на любимото си дете.

— Липсваше ми! — Изглеждаше толкова дребничка в прегръдките на високия си син, че бе трудно да се повярва, че именно тя го беше родила. — Позвъних, честно, ала звънецът ти не работи.

— Изключих го. Работя върху ключалка, която разчита пръстови отпечатъци. — Тед отвърна на прегръдката й, преди да я пусне. — Как мина интервюто с полицаите герои?

— Бяха прекрасни. Всичките ми интервюта минаха добре, с изключение на онзи отвратителен актьор, чието име не искам да чувам никога вече.

Тя вдигна ръце. И в този миг зърна Мег.

Трябва да беше забелязала ръждомобила отпред, но шокът, накарал зелените й котешки очи да се разширят, говореше, че го е сметнала за притежание на някой от поддръжката или пък на най-изпадналия от необичайните приятели на Тед. Разчорленият вид на двамата не оставяше никакво съмнение какво са правили и тя настръхна.

— Мамо, сигурен съм, че си спомняш Мег.

Ако Франческа беше животно, в този миг козината по врата й щеше да се изправи.

— О, да.

Враждебността й би била комична, ако Мег нямаше чувството, че ще повърне.

— Госпожо Бодин.

Франческа се извърна от нея и се съсредоточи върху обичния си син. Мег бе свикнала да вижда гняв в родителския поглед, но не можеше да понесе подобен поглед да бъде насочен към Тед, затова се намеси, преди Франческа да успее да каже каквото и да било:

— Хвърлих му се на врата, като всяка останала жена във Вселената. Той нямаше избор. Сигурна съм, че сте го виждали да се случва поне сто пъти.

Франческа и Тед я зяпнаха, Франческа — с неприкрита враждебност, Тед — с изумление.

Мег се опита да издърпа ръба на тениската му под дупето си.

— Извинявай, Тед. То… Ъъъ… няма да се повтори. Аз… ще си вървя.

Само че трябваше да вземе ключовете на колата от джоба на шортите си, а единственият начин да го направи бе да се върне в спалнята му.

— Никъде няма да ходиш, Мег — спокойно заяви Тед. — Мамо, Мег въобще не ми се е хвърляла на врата. Тя едва ме понася. И това изобщо не те засяга.

Мег вдигна ръка.

— Наистина, Тед, не бива да говориш така на майка си.

— Не се опитвай да й се подмазваш. Няма да има никаква полза.

Мег обаче направи един последен опит.

— Вината е моя — заяви тя на Франческа. — Влияя му зле.

— Престани. — Тед махна към кутиите с храна на плота. — Мамо, тъкмо се канехме да хапнем. Ще се присъединиш ли към нас?

Как ли пък не.

— Не, благодаря. — От отсечения британски акцент думите й прозвучаха още по-вледеняващо. Тя се отдръпна назад на високите си токчета и вдигна очи към сина си. — Ще говорим за това по-късно.

След което изхвърча от стаята, а обувките й изчаткаха ядовито по пода.

Входната врата се захлопна, ала уханието на парфюма й, примесено с едва доловим дъх на бучиниш, остана след нея. Мег се обърна печално към Тед.

— Добрата новина е, че си прекалено голям, за да те накаже.

— Което няма да й попречи да се опита. — Той се усмихна и вдигна бирената си бутилка. — Определено не е лесно да имаш афера с най-мразената жена в града.

 

 

— Той спи с нея! — възкликна Франческа. — Знаеше ли за това? Знаеше ли, че спи с нея?

Ема тъкмо беше седнала на закуска с Кени и децата, когато на вратата се бе позвънило. Само един поглед към лицето на Франческа бе достатъчен на Кени — той грабна кошничката с кифлички, взе децата и изчезна. Ема въведе Франческа в остъклената веранда, надявайки се, че любимото място на приятелката й ще я поуспокои, ала дъхавият утринен бриз и прекрасният изглед към пасището изобщо не бяха достатъчни за това.

Франческа скочи от лъскавия черен стол от ратан, в който се бе отпуснала само преди миг. Не си беше дала труда да се гримира (не че имаше особена нужда от това) и бе нахлузила чехли, които Ема знаеше, че използва единствено когато работи в градината.

— Това е бил планът й от самото начало. — Франческа разпери ръце. — Точно както казах на Дали. Първо се отърва от Луси, след което се намести при Теди. Но той толкова добре преценява хората. И за миг не съм предполагала, че ще се хване. Как може да е толкова сляп? — Тя прескочи една опърпана детска книжка. — Все още е в шок, иначе щеше да я види какво представлява. Тя е зла, Ема. Би направила всичко, за да се добере до него. А Дали е напълно безполезен. Казва, че Тед е голям човек и да стоя настрани, но нима бих стояла настрани, ако синът ми се разболее тежко? Не, не бих, няма да стоя настрани и от това. — Тя грабна детската книжка и посочи Ема с нея. — Ти би трябвало да знаеш. Защо не ми се обади?

— Нямах представа, че е стигнало толкова далеч. Нека ти предложа кифличка, Франческа. И може би малко чай?

Франческа запрати книжката върху един стол.

— Все някой трябва да е знаел.

— Ти не беше тук, така че не можеш да разбереш колко се усложниха нещата със семейство Скипджак. Спенс е луднал по Мег, а Съни иска Тед. Почти сме сигурни, че именно това е причината Спенс да се върне в Уайнет, след като сватбата пропадна.

Франческа не се интересуваше от семейство Скипджак.

— Тори ми разказа за Съни. Тед може да се оправи с нея. — В очите й се появи болка. — Просто не разбирам защо нито ти, нито Тори не ми се обадихте.

— Беше доста объркващо. Мег наистина заяви на някои хора, че е влюбена в Тед, това е вярно. Но ние предположихме, че просто го използва, за да се отърве от Спенс.

Зелените очи на Франческа се разшириха от изумление.

— Защо не бихте повярвали, че е влюбена в него?

— Защото изобщо не се държеше като влюбена — търпеливо обясни Ема. — Никога не съм виждала друга жена, освен Тори, която толкова да му вгорчава живота. Мег не се прехласва пред него, нито го боготвори. Възразява му пред всички, без да й мигне окото.

— Значи е още по-хитра, отколкото смятах. — Франческа зарови пръсти в бездруго разчорлената си коса. — Той никога не е бил с жена, която да му създава проблеми. Това е нещо ново за него и именно то го привлича. — Тя се отпусна върху дивана. — Надявам се, че не взема наркотици. Изобщо няма да се учудя. В Холивуд е пълно с наркомани.

— Не мисля, че Мег взема наркотици, Франческа. И наистина се опитахме да я убедим да си тръгне. Съни Скипджак не иска никаква конкуренция с Тед, а Спенс обожава дъщеря си. Нещата започнаха да стават прекалено оплетени. Знаехме, че Мег няма никакви пари, затова й предложихме чек. Не беше най-блестящият ни ход, уверявам те. Така или иначе, тя отказа.

— Естествено, че е отказала. Защо й е да приема жалкия ви чек, когато си е набелязала Тед и неговите пари.

— Не мисля, че е толкова просто.

— Разбира се, че не е! — отвърна Франческа разгорещено. — Собственото й семейство се е отказало от нея и не се опитвай да ме убеждаваш, че не е имало сериозна причина за това.

Ема знаеше, че трябва да подходи внимателно. Франческа беше интелигентна, разумна жена, освен когато ставаше дума за сина и съпруга й. Тя страстно обичаше и двамата мъже и беше готова да се бие с цели армии, за да ги защити, дори ако те не искаха нейната защита.

— Знам, че сигурно е трудно, но ако я опознаеш…

Франческа грабна някаква фигурка от „Междузвездни войни“, която се впиваше в хълбока й, и я метна настрани.

— Ако някой, включително и съпругът ми, смята, че ще си стоя и ще гледам как тази жена оплита сина ми в мрежите си… — Тя примига. Раменете й се отпуснаха и сякаш и последната капчица енергия се отцеди от тялото й. — Защо трябваше да се случи точно сега?

Ема дойде и седна до нея на дивана.

— Все още се надяваш, че Луси ще се върне, нали?

Франческа разтърка очи. От сенките под тях личеше, че не е спала добре.

— Не се е прибрала във Вашингтон, след като избяга — каза тя.

— Така ли?

— Говорих с Нийли. И двете смятаме, че това е добър знак. Докато е далеч от дома си, от работата и приятелите си, ще й бъде по-лесно да разбере себе си и онова, от което се е отказала. Виждала си я с Тед. Те се обичаха. Обичат се. А той отказва да говори за нея. Това означава нещо, не мислиш ли?

— Минаха два месеца — предпазливо напомни Ема. — Това е страшно много време.

Франческа обаче не искаше и да слуша.

— Искам всичко да спре. — Тя отново скочи от дивана и закрачи напред-назад. — Само толкова, колкото Луси да има възможност да размисли. Можеш ли да си представиш, ако най-сетне се завърне в Уайнет и открие, че Тед има връзка с най-добрата й приятелка? Дори не искам да мисля за това. — Тя се обърна рязко към Ема, около устните й се бяха врязали бръчици на упорита решителност. — И аз няма да го допусна.

Ема опита отново:

— Тед е напълно способен да се грижи за себе си. Не бива… наистина не бива да правиш нищо прибързано. — Тя погледна разтревожено приятелката си, а после се отправи към кухнята, за да приготви чай. Докато пълнеше чайника, се замисли за една от най-често разказваните легенди в Уайнет. Според нея веднъж Франческа изхвърлила два четирикаратови диаманта в кариера за баластра само за да докаже колко далеч е готова да стигне, за да защити сина си.

Мег май трябваше да внимава.

 

 

В деня след сблъсъка с Франческа Бодин, Мег бе повикана да се яви в офиса на клуба. Докато минаваше с количката за напитки покрай спортния магазин, от него излязоха Тед и Съни. Тя носеше поличка за голф на синьо-жълти ромбове и блуза без ръкави; на голата й шия почиваше медальон с диамантен четирилистник. Изглеждаше добре стегната, уверена, овладяна и напълно способна да роди бебе генийче на Тед сутринта и още същия следобед да изиграе девет дупки на игрището.

Бледосинята риза на Тед си подхождаше с нейната. И двамата носеха модерни обувки за голф, но за разлика от жълтата козирка в тъмната коса на Съни, Тед си беше сложил бейзболна шапка. Мег нямаше как да не си помисли колко спокоен изглежда в компанията на тази жена, която го държеше като заложник в замяна на един комплекс за голф.

Паркира количката и се отправи към кабинета на помощник-управителя. Няколко минути по-късно се бе привела над бюрото му, мъчейки се да не се разкрещи.

— Как така съм уволнена? Само преди две седмици ми предложихте повишение като мениджър на снекбара.

Повишение, което бе отказала, защото не искаше да се забива вътре.

Помощник-управителят подръпна глупавата си розова вратовръзка.

— Въртиш частен бизнес от количката за напитки.

— Казах ти за него от самото начало! Направих гривна за майка ти!

— То е в разрез с политиката на клуба.

— Предишната седмица не беше. Какво се е случило от тогава?

Той не бе в състояние да срещне очите й.

— Съжалявам, Мег. Ръцете ми са вързани. Нареждането идва отгоре.

Мислите на Мег запрепускаха. Искаше да го попита кой ще съобщи на Спенс, че са я уволнили? Или пък на Тед? Ами групичката пенсионери, които играеха всеки вторник сутрин и им харесваше, че тя се грижи в количката й да има кафе за тях? Или пък голфърите, които отбелязваха как никога не обърквала поръчките им?

Не каза обаче нищо от това.

Когато отиде при колата си, установи, че някой се беше опитал да отскубне чистачките й. Калъфът на седалката опари задната част на бедрата й, докато се наместваше зад волана. Благодарение на продадените бижута имаше достатъчно пари, за да се върне в Лос Анджелис, защо тогава я беше грижа за тази скапана работа?

Защото тази скапана работа й харесваше, харесваше й и нейната църква със скапаните импровизирани мебели. Харесваше й и този скапан град с големите си проблеми и шантави жители. Тед беше прав — най-вече й харесваше това, че е принудена да разчита единствено на своя труд и находчивост.

Прибра се вкъщи, взе си душ и се облече — дънки, бяла блуза и розовите ленени сандали. Петнайсет минути по-късно мина между каменните колони на входа на имението „Бодин“, но не се отправи към къщата на Тед. Вместо това спря ръждомобила на кръговата алея пред просторната постройка от варовик, където живееха родителите му.

Вратата отвори Дали.

— Мег?

— Съпругата ви тук ли е?

— В кабинета си е. — Не изглеждаше особено изненадан, че я вижда, и се отдръпна, за да я пусне да влезе. — Най-лесният начин да стигнеш от тук е, като тръгнеш по коридора, излезеш през вратата в другия край и прекосиш вътрешния двор. Големите сводове в дясното крило.

— Благодаря.

Къщата имаше грубо измазани стени, едри греди по тавана и хладни, застлани с плочки подове. Във вътрешния двор се плискаше шадраван, а далечна миризма на дървени въглища говореше, че някой беше запалил скарата за вечеря. Сводест портик засенчваше кабинета на Франческа. През стъклата на вратата Мег я видя да седи на бюрото си, зачетена в листа пред себе си през очилата, кацнали на малкия й нос. Мег почука. Франческа вдигна глава и видяла кой стои на прага, се облегна в стола си, за да обмисли положението.

Въпреки персийския килим върху покрития с плочки под, дърворезбованите мебели, традиционните предмети на изкуството и фотографиите в рамки, това беше място за работа с два компютъра, телевизор с плосък екран и етажерки, претъпкани с документи и папки. Най-сетне Франческа се изправи и прекоси пода в джапанките си с цветовете на дъгата. Беше прибрала косата си с две сърцевидни сребърни фибички, които контрастираха със строгите й очила. Впитата й тениска гордо оповестяваше, че е почитателка на тексаските агис^[1], дънковите й шорти разкриваха все още стройните й крака. Ала дори всекидневното облекло не я беше накарало да се откаже от диамантите си. Те проблясваха в ушите, около тънката й китка и на един от пръстите й.

Тя отвори вратата.

— Да?

— Разбирам защо го сторихте — заяви Мег. — А сега ви моля да го поправите.

Франческа свали очилата си, но не помръдна от мястото си. За кратко Мег се бе поколебала дали Съни не е отговорна за станалото, но това беше емоционална, а не добре пресметната постъпка.

— Имам работа — заяви Франческа.

— А благодарение на вас аз нямам. — Тя посрещна вледеняващия поглед на зелените й очи. — Харесвам работата си. Смущаващо е да си го призная, тъй като едва ли може да се нарече сериозна кариера, но ме бива в нея.

— Интересно, но както казах, в момента съм заета.

Мег отказваше да помръдне.

— Ето как стоят нещата. Искам да си получа работата обратно. В замяна няма да ви издам на сина ви.

За първи път в държанието на Франческа се появиха признаци на предпазливост и след миг тя се отдръпна лекичко, само колкото да пропусне Мег.

— Искаш да сключим споразумение? Много добре, нека го направим.

В стаята беше пълно със семейни снимки. Едно от най-видните места беше отредено на Дали Бодин като по-млад, празнуващ победата си в някакъв турнир, вдигайки Франческа във въздуха. Тя се извисяваше над него, кичур коса падаше върху бузата й, сребърна обица докосваше челюстта й; беше боса и един изключително женствен червен сандал се беше закрепил върху обувката му за голф. Имаше също така фотографии на Франческа с първата съпруга на Дали, актрисата Холи Грейс Джафи. Повечето от снимките обаче бяха на Тед като малък. Кльощаво, невзрачно момченце с прекалено големи очила, панталонки, вдигнати почти до под мишниците, и сериозно, прилежно изражение на личицето, докато позираше с модели на ракети, научни проекти и баща си.

— Луси обожаваше тези снимки. — Франческа се намести зад бюрото си.

— Сигурна съм. — Мег реши да заложи на малко шокова терапия. — Взех разрешение от нея, преди да преспя със сина ви. Както и благословията й. Тя е най-добрата ми приятелка. Никога не бих направила подобно нещо зад гърба й.

Франческа определено не го беше очаквала. За миг лицето й се сгърчи, но после вирна брадичка.

Мег продължи смело:

— Ще ви спестя още подробности относно сексуалния живот на сина ви и ще ви кажа само, че с мен той е в безопасност. Не храня никакви илюзии за брак и деца, нито пък за това, как се установявам в Уайнет завинаги.

Франческа се намръщи, очевидно далеч не толкова облекчена от думите й, колкото би трябвало да бъде.

— Естествено. Ти си от онези, които живеят за мига, нали?

— Може би. Не знам. Не толкова, колкото някога.

— На Тед му се струпа достатъчно. Точно сега не се нуждае от това да му объркаш живота.

— Забелязах, че доста хора в този град смятат, че знаят от какво се нуждае и от какво не се нуждае Тед.

— Аз съм му майка. Несъмнено съм наясно с този въпрос.

Ето че беше дошъл ред на най-трудното… не че досега беше лесно.

— Предполагам, че някое външно лице, някой, който няма предварително изградено мнение, вижда един човек малко по-различно, отколкото онези, които го познават отдавна. — Мег взе снимка на Тед като съвсем малък; на заден план се виждаше Статуята на Свободата. — Тед е брилянтен — продължи тя. — Всички го знаят. Освен това е находчив. Много хора знаят и това. Има изключително развито чувство за отговорност. То е по-силно от него. Ала ето какво повечето хора, особено жените, които се влюбват в него, като че ли не забелязват. Тед интелектуализира онова, което повечето хора приемат емоционално.

— Нямам представа за какво говориш.

Мег върна снимката на мястото й.

— Той не се увлича в романтични връзки така, както другите хора. Сравнява плюсовете и минусите в счетоводната книга на ума си и действа в съответствие с получения резултат. Именно това е станало с Луси. Двамата са си паснали в счетоводната книга на ума му.

Франческа се изправи, обзета от ярост.

— Да не се опитваш да кажеш, че Тед не е обичал Луси? Че не е способен на дълбоки чувства?

— О, много неща предизвикват наистина дълбоки чувства в него. Несправедливостта. Лоялността. Отговорността. Синът ви е един от най-интелигентните и почтени хора, които познавам. Ала когато става въпрос за емоционални връзки, е напълно практичен. — Колкото повече говореше, толкова повече се депресираше. — Ето какво не усещат жените. Те искат да го покорят, ала това е невъзможно. Решението на Луси нарани вас повече, отколкото него.

Франческа изскочи иззад бюрото.

— Така ти се иска на теб. Не би могла да грешиш повече.

— Аз не представлявам заплаха, госпожо Бодин — тихо каза Мег. — Няма да разбия сърцето му, нито ще се опитам да го прилъжа да се ожени за мен. Няма да се залепя за него. Аз съм просто безопасно място, където да приберете сина си, докато не се появи някоя по-подходяща жена. — От това я заболя много повече, отколкото й се искаше да признае, но тя все пак успя да свие нехайно рамене. — Аз съм момичето на вашите мечти. И си искам работата обратно.

Междувременно Франческа бе успяла да се овладее.

— Не може да виждаш някакво бъдеще в слугинска работа в кънтри клуба на малък град.

— Харесва ми. Кой да предположи, а?

Франческа взе един тефтер от бюрото си.

— Ще ти намеря работа в Лос Анджелис. Ню Йорк. Сан Франциско. Където поискаш. Хубава работа. Какво ще направиш с нея след това, зависи само от теб.

— Благодаря, но свикнах сама да постигам онова, което искам.

Франческа остави тефтера и се заигра с венчалната си халка.

За първи път от началото на разговора като че ли се чувстваше неудобно. Секундите течаха.

— Защо не отиде да се оплачеш направо на Тед?

— Предпочитам да водя сама своите битки.

Моментната уязвимост на Франческа отмина и тя отново стана твърда като стомана.

— Тед преживя достатъчно. Не искам отново да бъде наранен.

— Повярвайте ми — не съм достатъчно важна, за да се случи нещо такова. — Ново жегване на болка. — Аз съм просто най-лесният начин да забрави случилото се. Освен това съм единствената жена, освен Тори, с която може да бъде раздразнителен. Това е добре за него. Що се отнася до мен… той е приятно разнообразие от загубеняците, с които обикновено се хващам.

— Определено си прагматична.

— Както ви казах — аз съм момичето на вашите мечти.

Мег някак си успя да докара дръзка усмивка на лицето си, но докато си тръгваше от кабинета и прекосяваше вътрешния двор, престорената й самоувереност се стопи. Омръзнало й беше да се чувства недостойна.

 

 

Когато на следващия ден отиде на работа, никой като че ли не си спомняше, че е била уволнена. Тед дойде при количката й и вярна на обещанието си, тя не спомена какво се бе случило, нито каква роля бе изиграла майка му.

Денят беше убийствено горещ и докато се прибере у дома тази вечер, Мег беше подгизнала от пот. Нямаше търпение да поплува във вирчето. Свали си ризата, докато минаваше покрай очуканата стара маса, където бяха подредени запасите й от бижута. Една от книгите за екология, които беше взела назаем от Тед, лежеше отворена върху захабения диван. В кухненския умивалник я чакаше купчина мръсни съдове. Събу си гуменките и отвори вратата на банята.

И последната капчица кръв се отцеди от главата й, когато видя какво бе надраскано върху огледалото с яркочервено червило.

МАХАЙ СЕ