Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (22)

22

Над Уайнет беше надвиснал тъмен облак. Откъм Залива връхлетя тропическа буря, реката придойде и отнесе моста на Команчи Роуд. Грипният сезон започна прекалено рано и всички деца се изпоразболяха. Пожар в кухнята затвори „Роустабаут“ за три седмици; в същия ден се развалиха и двата боклукчийски камиона в града. Докато още се опитваха да се съвземат от всичко това, Кени Травълър допусна гадна грешка на осемнайсетата дупка на състезанието в „Уислин Стрейтс“ и не успя да се класира за шампионата на Асоциацията. Ала най-ужасното от всичко бе, че Тед Бодин бе подал оставка като кмет. Една седмица беше в Денвър, на следващата — в Албъкърки. Обикаляше страната, опитвайки се да помогне на градовете да намалят потреблението си на ток, вместо да си стои в Уайнет, където му беше мястото.

Никой не беше щастлив. Преди да замине за първата си година в Тексаския университет, Хейли Китъл изпрати групов имейл, описвайки с най-големи подробности на какво бе станала свидетелка в деня, когато бе видяла Спенсър Скипджак да заплашва Мег Коранда във вирчето зад старата лютеранска църква. Разбрали веднъж какво се бе случило наистина, жителите на града не можеха повече да винят Тед, задето беше ударил Спенс. Е, да, щеше им се да не се бе случило, но Тед надали би могъл да преглътне обидите, които Спенс сипеше. Един след друг те се опитаха да му го обяснят в редките случаи, когато се връщаше в града, ала той просто кимаше учтиво и още на следващия ден отново се мяташе на самолета.

„Роустабаут“ най-сетне отвори отново врати, но дори когато си беше в града, Тед не се появяваше там. Вместо това няколко души го видяха да се отбива в „Кракър Джонс“, долнопробен бар близо до границата на окръга.

— Отказал се е от нас — проплака Кейла на Зоуи. — Отказал се е от целия град.

— Вината си е само наша — каза Тори. — Очаквахме твърде много от него.

От няколко добре информирани източници бяха научили, че Спенс и Съни са се върнали в Индианаполис, където Съни се бе заровила в работата си, а Спенс беше хванал херпес зостер. За всеобщо изумление, Спенс беше развалил преговорите със Сан Антонио. Говореше се, че след като жителите на Уайнет го бяха ухажвали толкова енергично, вече не искал да бъде малка риба в голям аквариум и се отказал от плановете си да строи комплекс за голф.

Покрай всички тези вълнения, хората почти бяха забравили за конкурса „Спечели уикенд с Тед Бодин“, докато от комитета за възстановяване на библиотеката не им напомниха, че наддаването ще приключи в полунощ на трийсети септември. Тази нощ комитетът се събра в кабинета в дома на Кейла, за да ознаменува случая, както и да засвидетелства на Кейла признателността си за начина, по който бе продължила да ръководи наддаването в интернет, дори когато самата тя повече не можеше да участва, след като баща й спря парите.

— Нямаше да се справим без теб — заяви Зоуи, настанила се върху канапето „Хепълуайт“ срещу бюрото на Кейла. — Ако някога успеем отново да отворим библиотеката, ще сложим паметна плоча в твоя чест.

Кейла наскоро беше преобзавела кабинета си с тапети от плат и неокласически мебели, ала Тори бе избрала да седне на пода.

— Зоуи искаше да поставим плочата в детския отдел — каза тя, — но аз гласувах да я сложим до рафтовете с модна литература. Решихме, че именно там ще прекарваш по-голямата част от времето си.

Останалите я изгледаха кисело, задето бе напомнила на Кейла, че ще бъде принудена да чете за мода, вместо да диктува модните тенденции в бутика, за който открай време си мечтаеше. Тори не беше възнамерявала да бъде нетактична, затова стана, за да допълни чашата с мохито на Кейла и да се възхити на това как изглежда кожата й след химическия пилинг.

— До полунощ остава една минута — изчурулика Шелби с престорен ентусиазъм.

Неизвестността бе свършила преди около месец, когато Съни Скипджак бе престанала да наддава. През последните две седмици най-голямата сума (четиринайсет хиляди и петстотин долара) беше предложена от някаква риалити звезда, за която бяха чували единствено тийнейджърите. Комисията накара лейди Ема да съобщи на Тед, че очевидно му предстои да прекара уикенд в Сан Франциско с бивша стриптийзьорка, специализирала в гледането на карти Таро с дупето си. Тед просто бе кимнал, отбелязвайки, че тя сигурно притежава забележителен контрол над мускулите си, но лейди Ема им каза, че очите му били празни и никога не го била виждала по-нещастен.

— Да отброим секундите, като на Нова година — весело предложи Зоуи.

И те го направиха, приковали поглед в монитора на компютъра, отброявайки отзад напред. Точно в полунощ Кейла натисна бутона за презареждане на страницата и те всички понечиха да извикат името на победителката само за да замлъкнат, видели, че тя не бе стриптийзьорката с талантливото дупе, а…

— Мег Коранда?

Всички ахнаха, а после заговориха едновременно.

— Мег печели конкурса?

— Презареди отново, Кейла. Не може да е вярно.

— Мег? Как е възможно да е Мег?

Ала наистина беше Мег и те надали можеха да бъдат по-изумени.

Говориха цял час, опитвайки се да разберат какво се е случило. Тя липсваше на всички им. Шелби открай време се възхищаваше на начина, по който Мег успяваше да предвиди каква напитка ще предпочете всяка от голфърките в един или друг ден. На Кейла й липсваха парите, които припечелваше от бижутата на Мег, както и шантавият й стил, и това, че освен нея никой друг не искаше да докосне дрехите на Тори. На Зоуи й липсваха чувството й за хумор, както и клюките, които тя предизвикваше. На Тори и лейди Ема им липсваше самата тя.

Въпреки проблемите, които бе създала, всички се бяха съгласили, че Мег се бе вписала съвършено в града им. Бърди Китъл обаче бе тази, която се бе превърнала в най-отявлена застъпница на Мег.

— Можеше да накара да арестуват Хейли, както Тед искаше, но тя я защити. Никой друг не би го направил.

Хейли бе разказала всичко на майка си и нейните приятелки.

— Ще продължа да ходя на терапевт в колежа — обещала бе Хейли. — Искам да се науча на самоуважение, та никога вече да не се случи нещо подобно.

Хейли бе толкова откровена по отношение на това, което беше направила, и толкова се срамуваше от постъпката си, че никой не бе могъл да й се сърди за дълго.

Шелби, която беше минала от мохито на диетично пепси, събу новите си сребристосиви балеринки.

— Иска се кураж да се изправиш срещу всички в „Роустабаут“, както стори Мег. Дори и никой да не повярва на нито дума от онова, което каза.

Тори изсумтя.

— Ако не бяхме толкова потиснати, щяхме да изпопадаме от столовете си от смях, когато взе да ни обяснява как контролирала Тед, а после го зарязала, сякаш е някаква мъжеядка.

— Мег притежава достойнство и голямо сърце — заяви Бърди. — Това е рядка комбинация. Освен това беше най-трудолюбивата камериерка, която съм имала някога.

— И най-ниско платената — допълни Тори.

Бърди начаса взе да се защитава:

— Знаеш, че се опитах да поправя грешката си. Изпратих чек на родителите й, но така и не чух нищо от тях.

Лейди Ема изглеждаше загрижена.

— Нито пък ние. Трябваше поне да ни остави номера си, за да й се обадим. Не ми харесва как изчезна.

Кейла махна към монитора.

— Е, избрала е страхотен начин да се появи отново. Тласната е от отчаяние. Последен опит да си върне Тед.

Шелби подръпна колана на прекалено тесните си дънки.

— Трябва да е заела парите от родителите си.

Тори обаче не го вярваше.

— Мег е прекалено горда, за да го направи. Освен това не е от жените, които ще тръгнат да преследват мъж, който отказва да се обвърже.

— Не вярвам, че Мег е наддавала — каза Зоуи. — Според мен са били родителите й.

Всички се замислиха над думите й.

— Може и да си права — съгласи се Бърди най-сетне. — Кои родители не биха искали дъщеря им да се събере с Тед?

Ала острият ум на лейди Ема бе поел в друга посока.

— Всички грешите — твърдо заяви тя. — Мег не е участвала в наддаването, нито пък родителите й.

Тя се спогледа продължително с Тори.

— Какво? — настоя Кейла. — Кажи ни.

Тори остави третото си мохито настрани.

— Тед е направил оферта от името на Мег. Иска да си я върне и именно така възнамерява да го направи.

 

 

Всички искаха да видят реакцията на Тед, затова комитетът прекара следващия половин час в спор кой да му съобщи, че Мег е спечелила наддаването. Дали щеше да се престори на слисан, или щеше да си признае? В крайна сметка лейди Ема използва високото си положение и заяви, че ще го направи лично.

Тед се прибра в Уайнет в неделя и лейди Ема се появи в къщата му в понеделник сутринта. Не се изненада особено, когато той не й отвори, само че тя не беше от онези, които се отказват толкова лесно, затова паркира джипа си, извади прекрасно илюстрована биография на Биатрикс Потър^[1] от чантичката си и се приготви да чака.

След по-малко от половин час вратата на гаража се отвори. Виждайки, че тя бе блокирала както пикапа, така и мерцедеса му, Тед се приближи до колата й. Беше с бизнес костюм и авиаторски тъмни очила и носеше лаптоп в черно кожено куфарче. Наведе се към отворения й прозорец:

— Отмести се.

Лейди Ема побърза да затвори книгата.

— Тук съм по официална задача. Нещо, което щях да ти кажа, ако ми беше отворил.

— Вече не съм кмет. Нямам официални задачи.

— Ти си кмет in absentia^[2]. Всички го решихме. И не става въпрос за кметски задачи.

Тед се изправи.

— Ще си преместиш ли колата, или да го направя вместо теб?

— На Кени няма да му хареса да се държиш грубо с мен.

— Кени би ме насърчил. — Свали очилата си и лейди Ема видя, че очите му са уморени. — Какво искаш, Ема?

Фактът, че не я нарече „лейди Ема“, я разтревожи толкова, колкото и бледността му, но тя прикри притеснението си.

— Наддаването свърши. Имаме победител.

— Радвам се — провлече той.

— Мег е.

— Мег?

Лейди Ема кимна и зачака реакцията му. Какво ли щеше да види? Задоволство? Шок? Вярна ли беше теорията й?

Тед си сложи очилата и й заяви, че разполага с трийсет секунди, за да премести проклетата си кола.

 

 

Просторният дрешник на Франческа бе едно от любимите места на Дали, защото въплъщаваше толкова много от противоречията в жена му. Беше едновременно луксозен и уютен, хаотичен и добре организиран. Пропит бе от сладко ухание и говореше за презадоволеност и солидна доза практичност. Онова, което дрешникът не разкриваше, бе нейната решителност, щедростта и лоялността й към хората, които обичаше.

— Няма да се получи, Франси — заяви той от прага, докато я гледаше как вади особено привлекателен дантелен сутиен от едно чекмедже.

— Глупости. Естествено, че ще се получи.

Тя натика сутиена обратно в чекмеджето, сякаш я беше обидил. Не че Дали имаше нещо против, защото това означаваше, че тя стои пред него само по изрязани бикини от лилава дантела. Който и да бе казал, че една жена над петдесетте не може да бъде сексапилна, очевидно не беше виждал Франческа Серитела Дей Бодин гола. За разлика от него. И то безброй пъти. Включително и само преди половин час, когато лежаха със сплетени тела в неоправеното им легло.

Тя извади друг сутиен, който изглеждаше досущ като предишния.

— Трябваше да направя нещо, Дали. Той чезне.

— Не чезне. Премисля нещата. Още като дете обичаше да помисли, без да бърза.

— Глупости. — Поредният сутиен беше отхвърлен с неодобрение. — Разполагаше с повече от месец. Това е достатъчно дълго.

Първия път, когато Дали видя Франси, тя вървеше покрай една тексаска магистрала, облечена като южняшка красавица, побесняла от гняв и твърдо решена да накара него и Скийт да я вземат в колата си. Това се бе оказал най-благословеният ден в живота му. Все пак не му харесваше да я оставя да стигне прекалено далеч пред него, затова се престори, че разглежда една драскотина върху касата на вратата.

— Какво каза лейди Ема за твоя план?

Неочакваният й интерес към един яркочервен сутиен, който изобщо не подхождаше на бикините й, красноречиво говореше, че не бе споделила плана си с лейди Ема. Франческа си сложи сутиена.

— Казах ли ти, че Ема се опитва да убеди Кени да наемат каравана и няколко месеца да пообикалят страната заедно с децата? Сами ще ги обучават, докато са на път.

— Не, не мисля, че си ми казала — отвърна Дали. — Както не мисля и че си казала на лейди Ема за плана си да регистрираш имейл адрес на името на Мег и да предложиш най-много пари в тъпия конкурс. Наясно си била, че тя ще се опита да те разубеди.

Франческа свали от една закачалка рокля с цвета на очите си.

— Понякога Ема е прекалено предпазлива.

— Глупости. Лейди Ема е единственият здравомислещ човек в този град. И като казвам целия град, включвам и теб, мен и сина ни.

— Не съм съгласна. Аз притежавам забележителна доза здрав разум.

— Когато става дума за бизнес.

Тя се обърна с гръб към него, за да може Дали да вдигне ципа на роклята й.

— Е, добре тогава… Ти притежаваш забележителна доза здрав разум.

Дали отметна косата й и я целуна по тила.

— Не и когато става дума за жена ми. Здравият ми разум се изпари в деня, в който те качих на онази магистрала.

Тя се обърна и го погледна, устните й се отвориха, очите й овлажняха. Дали би могъл да се удави в тези очи. И по дяволите, тя го знаеше.

— Стига си се опитвала да ме разсееш.

— Моля те, Дали… Имам нужда от подкрепата ти. Знаеш какво изпитвам към Мег.

— Не, всъщност не знам. — Той вдигна ципа на роклята й. — Преди три месеца я мразеше. В случай че си забравила, ти се опита да я изгониш от града, а когато това не стана, направи всичко по силите си да я унижиш, като я накара да прислужва на всичките ти приятелки.

— Не се гордея с това. — Франческа сбърчи нос, а после придоби замислено изражение. — Тя беше великолепна, Дали. Трябваше да я видиш. Изобщо не се огъна. Мег е… наистина блестяща.

— Е, същото мислеше и за Луси, а виж какво стана.

— Луси е чудесна. Но не и за Тед. Двамата твърде много си приличат. Учудвам се, че не го видяхме така ясно, както Мег. От самото начало Мег пасна тук така, както Луси никога не успя.

— Защото Луси е прекалено трезвомислеща. А и двамата знаем, че да „паснеш тук“ едва ли може да се нарече комплимент, когато става дума за Уайнет.

— Ала когато става дума за сина ни, то е от първостепенно значение.

Може би имаше право. Може би Тед беше влюбен в Мег. Дали също мислеше така, но промени мнението си, когато Тед я остави да си отиде така лесно, както и Луси. Франси изглеждаше напълно сигурна, ала тя толкова силно мечтаеше за внуци, че не беше обективна.

— От самото начало трябваше просто да дадеш парите на комитета — каза той.

— Нали го обсъдихме.

— Така е.

Опитът ги беше научил, че няколко семейства, независимо колко са заможни, не могат да издържат цял град. Бяха се научили да избират каузите си и тази година разширяването на безплатната клиника беше надделяло над ремонта на библиотеката.

— Това са просто пари — заяви жената, която някога бе живяла от буркан с фъстъчено масло и бе спала на дивана на една радиостанция насред нищото. — Не се нуждая от нов зимен гардероб. Това, от което се нуждая, е синът ни да се върне.

— Той никъде не е отишъл.

— Не се преструвай, че не разбираш. Нещо повече от загубата на комплекса за голф измъчва Тед.

— Не можем да сме сигурни, тъй като той отказва да говори с нас за това. Дори лейди Ема не може да го накара да сподели. А пък за Тори изобщо да не говорим — от седмици насам я избягва.

— Не обича да вади личния си живот на показ.

— Именно. И когато открие какво си направила, ще се оправяш сама, защото възнамерявам да се изнеса от града.

— Готова съм да поема този риск.

Не беше първият риск, който поемаше за сина си, и тъй като беше по-лесно да я целуне, отколкото да продължи да спори, Дали се предаде.

 

 

Франческа имаше нетърпящ отлагане проблем. Комитетът бе използвал имейл адреса, който тя бе регистрирала на името на Мег, за да й съобщи, че печели, което означаваше, че тя трябва да я намери. И тъй като Мег беше изчезнала, Франческа бе принудена да се свърже с Джейк Коранда.

През последните петнайсет години го беше интервюирала на два пъти, което си беше истински рекорд, като се имаше предвид колко много държи той личният му живот да си остане такъв. Сдържаността му го правеше труден обект за интервюиране, ала далеч от обектива на камерата той бе приятен събеседник с чудесно чувство за хумор. Франческа не познаваше жена му толкова добре, но за Фльор Коранда се говореше, че е корава, умна и изключително етична. За съжаление, краткото неловко посещение на семейство Коранда в Уайнет не бе позволило нито на Франческа, нито на Дали да задълбочат познанството си с тях.

Фльор беше дружелюбна, но предпазлива, когато Франческа й се обади в офиса, скалъпвайки история, която донякъде наподобяваше истината, ала пропускайки няколко по-неудобни подробности, като например своето участие във всичко това. Сподели възхищението си от Мег и убедеността си, че Тед и Мег изпитват силни чувства един към друг.

— Сигурна съм, Фльор, че един уикенд в Сан Франциско ще им даде възможността, от която толкова се нуждаят, да се срещнат отново и да оправят отношенията си.

Фльор не беше глупачка и веднага се съсредоточи върху очевидното:

— Мег няма достатъчно пари, за да предложи такава сума.

— Което прави цялата ситуация още по-вълнуваща, нали?

Последва кратка пауза. Най-сетне Фльор попита:

— Мислиш ли, че е бил Тед?

Франческа не искаше да лъже, но също така нямаше намерение да признае какво бе сторила.

— В града доста се говори за това. Няма да повярваш какви теории чух само. — Тя заприказва по-бързо: — Няма да те притискам за телефона на Мег… — Замълча за миг с надеждата Фльор все пак да й го предложи, но когато това не стана, продължи: — Да го направим. Аз ще се погрижа разписанието за уикенда да бъде изпратено директно на теб заедно с двупосочен билет за Мег от Лос Анджелис до Сан Франциско. Комитетът планираше да използва частен самолет, но при тези обстоятелства това ми се струва по-добро решение. Съгласна ли си?

Затаи дъх, ала вместо да й отговори, Фльор попита:

— Разкажи ми за сина си.

Франческа се облегна в стола си и се загледа в снимката, която бе направила на Тед, когато беше на девет години. Глава, прекалено голяма за дребното му слабичко телце. Панталонки, пристегнати твърде високо с колан. Прекомерно сериозното изражение върху лицето му контрастираше с износената тениска, на която пишеше, че е роден, за да се весели.

Тя взе снимката в ръка.

— В деня, в който си тръгна от Уайнет, Мег отиде в местния бар и заяви на всички, че Тед не е съвършен. — Сълзи изпълниха очите й, но тя не се опита да ги пропъди. — Аз не съм съгласна.

 

 

Приседнала на бюрото си, Фльор прехвърляше разговора с Франческа Бодин в главата си. Само че й беше трудно да мисли трезво, когато единствената й дъщеря страдаше толкова силно. Не че Мег признаваше, че нещо не е наред. Времето, прекарано в Тексас, я бе направило по-корава и по-зряла, придавайки й една непозната сдържаност, с която Фльор все още не бе свикнала. Ала макар Мег ясно да бе дала да се разбере, че темата за Тед Бодин е забранена, Фльор знаеше, че се е влюбила в него и е била дълбоко наранена. Всеки майчински инстинкт в нея крещеше да предпази Мег от още болка.

Замисли се за пропуските в историята, която й бяха сервирали току-що. Зад бляскавата външност на Франческа се криеше остър като бръснач ум и тя й бе разкрила само толкова, колкото искаше. Фльор нямаше причина да й се довери, не и когато бе очевидно, че нейният приоритет бе синът й. Същият син, заради когото в очите на Мег се бе появила нова тъга. Ала Мег не беше дете и Фльор нямаше право да взема подобно решение вместо нея.

Тя посегна към телефона и се обади на дъщеря си.

 

 

От стола си във фоайето на хотел „Фор Сийзънс“ в Сан Франциско Тед съвсем ясно виждаше входа, макар самият той да не можеше да бъде забелязан веднага. Всеки път щом вратата се отвореше, стомахът му се свиваше. Не можеше да повярва, че го бяха изкарали от релси по този начин. Обичаше животът да върви лесно, всички да си изкарват добре и да се радват на компанията на другите. Ала нищо не бе лесно от вечерята преди сватбата му, когато бе срещнал Мег Коранда.

Беше увила около себе си копринена материя, която оставяше едното й рамо голо и подчертаваше извивките на бедрата й. Косата й беше непокорна бъркотия от къдрици, от ушите й се поклащаха сребърни монети. Начинът, по който го беше предизвикала, бе дразнещ, но той изобщо не я бе взел толкова на сериозно, колкото би трябвало. Още от тази най-първа среща, докато гледаше как от ясносини очите й придобиват зеления цвят на небе, вещаещо торнадо, би трябвало да я вземе на сериозно.

Когато лейди Ема му съобщи, че Мег е наддала най-много в тъпия им конкурс, го бе обзел пристъп на въодушевление, последван почти незабавно от мъчително завръщане в реалността. Нито гордостта на Мег, нито банковата й сметка биха й позволили да го направи. Не му отне много време, за да се досети кой е бил. Родителите открай време го харесваха и семейство Коранда очевидно с нищо не бяха по-различни. Въпреки че с бащата на Мег не бяха сторили нищо друго, освен да си разменят няколко погледа, се бяха разбрали съвършено.

Портиерът въведе една възрастна дама във фоайето. Тед си заповяда да се облегне в стола. Самолетът на Мег беше кацнал преди повече от час, така че тя всеки момент трябваше да се появи. Все още не бе сигурен какво точно ще й каже, ала проклет да беше, ако допуснеше тя да забележи дори следа от гнева, който все още клокочеше в него. Гневът беше вредна емоция, която с нищо не помагаше, а той трябваше запази хладнокръвие, за да се оправи с Мег. Неговото хладнокръвие и нейната пламенност. Неговата овладяност и нейната хаотичност.

Само че в момента не се чувстваше нито хладнокръвен, нито овладян и колкото по-дълго чакаше, толкова по-неспокоен ставаше. Едва успяваше да се оправи с всичко, което му беше наприказвала. Първо се беше развилняла заради случилото се по време на обяда. Е, и какво като бе знаел, че никоя от гостенките няма да каже нищо? Беше обявил чувствата си пред всички, нали така? После пък му бе сервирала, че се била влюбила в него, а когато той се опита да й каже колко много държи на нея, тя го бе омаловажила и бе отказала да придаде каквото и да било значение на факта, че едва три месеца по-рано той бе застанал пред олтара, за да се обвърже с друга жена. Вместо това очакваше обещание за вечна любов и колко типично за нея само — да се хвърли в нещо, без да постави ситуацията в какъвто и да било контекст.

Вдигна рязко глава, когато вратата отново се отвори, за да пропусне възрастен мъж и доста по-млада жена. Въпреки че във фоайето беше хладно, ризата му беше влажна. Е, дотук беше с обвинението й, че стоял зад страничната линия, където не му се налагало да се поти.

Отново си погледна часовника, а после извади телефона си, за да провери дали не му е изпратила съобщение, както бе правил безброй пъти, откакто тя изчезна, ала съобщение така и не идваше. Докато прибираше телефона в джоба си, другият спомен се мъчеше да си пробие път в ума му. Онзи, за който не искаше да мисли. Споменът за това, което й бе направил онзи ден при депото за отпадъци…

Не можеше да повярва, че бе изгубил контрол по този начин. Тя се бе опитала да го омаловажи, но той никога нямаше да си прости.

Опита се да мисли за нещо друго само за да се вбеси отново за бъркотията в Уайнет. Градът отказваше да приеме оставката му, така че бюрото му в общината си стоеше празно, ала проклет да беше, ако позволеше отново да го забъркат в онази катастрофа. Истината бе, че бе разочаровал всички, и въпреки че те се опитваха да проявят разбиране, в града нямаше човек, който да не знае, че той се беше провалил.

Вратата на фоайето се отваряше и затваряше. Само за едно-единствено лято животът му бе съсипан.

„Аз съм разхвърляна и необуздана, и разрушителна и ти разби сърцето ми.“

Нетърпимата болка в онези зелено-сини очи го бе прорязала като нож. Ами неговото сърце? Неговата болка? Как се чувстваше той според нея, когато човекът, на когото постепенно бе започнал да разчита най-много, го бе изоставил, когато най-силно се нуждаеше от нея?

„Глупавото ми сърце — казала бе тя. — То пееше.“

Тед чака във фоайето целия следобед, ала Мег не се появи.

 

 

Тази нощ дълго се скита из Китайския квартал, а после се напи в един бар в Мисионерския квартал. На следващия ден вдигна яката на якето си и излезе да се разхожда под дъжда. Качи се на един трамвай, отиде в чайната градина на парка „Голдън Гейт“, пъхна се в няколко магазина за сувенири на Рибарския кей. Опита се да изяде купичка супа от миди в „Клиф Хаус“, за да се сгрее, но я побутна настрани само след няколко лъжици.

„Достатъчно е само да те видя, и ми се приисква да затанцувам.“

На другата сутрин се събуди прекалено рано, нещастен и с махмурлук. Гъста студена мъгла бе надвиснала над града, ала Тед отново пое по празните улици и се изкачи до върха на „Телеграф Хил“^[3]. Кулата „Койт“ все още не беше отворена, така че той се заразхожда наоколо, зареял поглед към града и залива под себе си, докато мъглата бавно се вдигаше. Щеше му се да може да обсъди цялата тази каша с Луси, ала едва ли би могъл да й се обади след толкова време и да й каже, че най-добрата й приятелка е незряла, капризна, свръхемоционална, неблагоразумна и изобщо не е с всичкия си, и какво, по дяволите, се очакваше да направи той?

Луси му липсваше. Всичко бе толкова лесно с нея.

Тя му липсваше… но не искаше да й извие врата така, както искаше да го направи с Мег. Не искаше да я люби, докато очите й се превърнеха в пушек. Не жадуваше да чуе гласа й, щастливия й смях.

Не копнееше до болка за Луси. Не я сънуваше. Не страдаше за нея.

Не я обичаше.

С шумолене на листа, студените пориви на вятъра отвяха мъглата към морето.