Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (7)

7

Мег се хвърли към кушетката.

— Опитвам се да спя — извика тя, приготвяйки се за битка. — Ако нямаш нищо против!

Тед изтрополи по стълбите и подът в галерията затрепери под краката му.

— Какво, по дяволите, мислиш, че правиш?

Мег приседна на ръба на кушетката и опита да си придаде вид, сякаш току-що се бе събудила.

— Е, очевидно не спя. Какъв ти е проблемът, така или иначе? Нахлуваш тук посред нощ… И не бива да ругаеш в църква.

— Откога си се настанила тук?

Мег се протегна и се прозя, мъчейки се да си придаде нехаен вид. Би било доста по-лесно, ако носеше нещо по-впечатляващо от гащички с пиратски черепи и тениската, забравена от един от гостите на хотела.

— Нужно ли е да крещиш толкова силно? — каза тя. — Притесняваш съседите. А те са мъртви.

— Откога?

— Не съм сигурна. Някои от надгробните камъни са от средата на деветнайсети век.

— Говоря за теб.

— О! Тук съм от известно време. Ти къде си мислеше, че съм отседнала?

— Изобщо не съм мислил за това. И знаеш ли защо? Защото изобщо не ме интересува. Искам да се махнеш от тук.

— Вярвам ти, но това е църквата на Луси, а тя каза, че мога да остана колкото си поискам.

Или поне би го казала, ако изобщо я беше попитала.

— Грешиш. Това е моята църква и ти още утре сутринта ще се махнеш от тук и няма да се върнеш.

— Задръж малко. Ти подари тази църква на Луси.

— Беше сватбен подарък. Няма сватба. Няма и подарък.

— Не мисля, че съдът би приел подобен аргумент.

— Нямаше договор!

— Ти или си човек, който държи на думата си, или не си. Честно казано, започвам да мисля, че не си.

Той свъси вежди.

— Църквата е моя и ти пребиваваш тук незаконно.

— Ти го виждаш по твоя си начин, аз — по моя. Това е Америка. Всеки има право на мнение.

— Грешиш. Това е Тексас. И моето мнение е единственото, което има значение.

Което бе далеч по-вярно, отколкото на Мег й се щеше да признае.

— Луси искаше да се настаня тук, така че оставам.

Определено би искала Мег да се настани тук, ако знаеше за това.

Тед сложи ръка върху парапета на галерията.

— В началото ми беше забавно да те тормозя, но играта ми омръзва. — Той бръкна в джоба си и извади щипка за пари. — Искам да се махнеш от този град още утре. Това ще ускори нещата.

Извади банкнотите, прибра празната щипка в джоба си и разпери парите като ветрило, така че тя да може да ги преброи. Пет стодоларови банкноти. Мег преглътна с усилие.

— Не бива да носиш толкова пари в брой.

— Обикновено не го правя, ала един от местните земевладелци мина през кметството, след като банката беше затворила, за да си плати данъка. Не се ли радваш, че не можах да оставя парите да се мотаят там? — Той пусна банкнотите върху кушетката. — След като се сдобриш с татенцето си, накарай го да ми напише чек.

И с тези думи се обърна към стълбите.

Мег обаче не можеше да допусне той да има последната дума.

— На интересна сцена се натъкнах в хотела тази събота. През цялото време на годежа ли изневеряваше на Луси, или само през част от него?

Той се обърна и плъзна поглед по нея, задържайки го подчертано върху гърдите й, където беше отпечатано логото на тениската.

— През цялото време изневерявах на Луси. Но не се тревожи. Тя никога не заподозря каквото и да било.

И той изчезна надолу по стълбите. Няколко секунди по-късно лампите угаснаха и входната врата се захлопна след него.

 

 

На следващата сутрин, със затварящи се за сън очи, Мег подкара към работа, а парите прогаряха радиоактивна дупка в джоба на отвратителните й нови бермуди с цвят каки. С петстотинте долара на Тед най-сетне можеше да се върне в Лос Анджелис и да се настани в някой евтин мотел, докато си намери работа. След като родителите й видеха, че е в състояние да се заеме сериозно с нещо, несъмнено щяха да отстъпят и да й помогнат да започне на чисто.

Но не. Вместо да се махне от града с парите на Тед, тя бе решила да остане, за да започне напълно безперспективна работа, като кара количката за напитки в кънтри клуб.

Униформата не бе чак толкова ужасна, колкото полиестерната рокличка в хотела, но не й отстъпваше много. В края на интервюто помощник-управителят й беше връчил жълта спортна риза с тъмнозеленото лого на клуба. Беше се видяла принудена да използва скъпоценните си бакшиши, за да си купи сама къси панталони с цвят каки, евтини бели гуменки и няколко чифта отвратителни спортни чорапки, които не бе в състояние дори да погледне.

Докато караше по алеята на клуба, беше бясна на себе си, задето бе прекалено упорита да вземе парите на Тед и да избяга. Ако ги беше получила от някой друг, вероятно щеше да го направи, но не можеше да понесе да приеме дори един цент от него. Решението й беше още по-идиотско, защото бе сигурна, че той ще направи всичко по силите си, за да я уволнят, веднага щом разбере, че тя работи в клуба. Повече не можеше да се преструва, дори и пред себе си, че знае какво прави.

Паркингът за служители беше по-празен, отколкото Мег очакваше да го завари в осем сутринта. Докато влизаше през служебния вход, си напомни, че трябва да внимава Тед и приятелчетата му да не я забележат. Отиде до кабинета на помощник-управителя, но той беше заключен, а целият първи етаж на клуба — празен. Тя отново излезе навън. На игрището имаше неколцина голфъри, ала единственият служител, който се виждаше, бе един мъж, поливащ розите. Когато го попита къде са всички, той й отвърна на испански нещо за това, как били болни, след което я насочи към една врата на приземния етаж.

Спортният магазин беше обзаведен като стара английска кръчма, с тъмно дърво, месингови аплици и килим на синьо-зелено каре. Пирамиди от стикове за голф се издигаха като стражи между грижливо подредени купчинки от екипи за голф, обувки и козирки с логото на клуба. Магазинът беше празен, ако не се броеше спретнатият тип зад щанда, който трескаво натискаше клавишите на телефона си. Когато се приближи, Мег прочете името му върху лепенката на гърдите му. Марк. Беше малко по-нисък от нея, на около двайсет и пет години, слаб, с грижливо подстригана светлокестенява коса и хубави зъби — някогашно колежанче, което за разлика от нея се чувстваше съвсем удобно в спортна риза, украсена с логото на кънтри клуба.

Представи му се и той вдигна поглед от телефона си.

— Страшен ден си избрала да започнеш работа. Кажи ми, че си била кади или поне играеш голф.

— Не. Аз съм новото момиче за количката с напитки.

— Аха, разбирам. Но си била кади, нали?

— Гледала съм „Слуги и господари“^[1]. Това брои ли се?

Марк очевидно не се отличаваше с кой знае какво чувство за хумор.

— Виж, нямам време за празни приказки. Всеки момент ще пристигне много важна четворка. — След разговора, който бе чула снощи, на Мег не й беше трудно да се досети кои са членовете на тази толкова важна четворка. — Току-що открих, че всичките ни кадита, с изключение на един, както и повечето от останалите ни служители, са получили хранително натравяне. Вчера от кухнята са поднесли развалено кисело зеле на обяда за служителите и повярвай ми, някой ще си изгуби работата заради това.

Мег изобщо не харесваше накъде отиваше разговорът. Ама никак.

— Аз ще бъда кади на ВИП госта ни — продължи Марк и излезе иззад щанда. — Лени (той е един от постоянните ни кадита) мрази кисело зеле и вече идва насам. Дали ще е със Скийт, както обикновено, което си е истинско облекчение. Но все още не ми достига един кади, а няма време да търся друг.

Мег преглътна.

— Онзи мил човек, който полива розите до пилона…

— Не говори английски. — Марк започна да я побутва към една врата в задната част на магазина.

— Несъмнено има още някой от персонала, който не е ял от киселото зеле.

— Да, барманът ни, който е със счупен глезен, и Джени от счетоводството, която е на осемдесет години. — Докато отваряше вратата и й даваше знак да излезе, Мег почувства, че я оглежда преценяващо. — Не мисля, че ще е проблем да носиш чантата в продължение на осемнайсет дупки.

— Но аз никога не съм играла голф и не знам нищичко за него. Дори не уважавам тази игра. Всички изсечени дървета и пестицидите, които причиняват рак. Ще бъде истинска катастрофа. — По-голяма, отколкото той можеше да си представи. Преди броени минути бе обмисляла как да остане незабелязана от Тед Бодин. А сега това.

— Аз ще ти казвам какво да правиш. Ако се справиш добре, ще спечелиш много повече, отколкото като караш количката с напитки. Възнаграждението за начинаещ кади е двайсет и пет долара, но онези мъже дават страшно големи бакшиши. Ще получиш поне четиридесет отгоре. — Той задържа вратата, за да може тя да мине. — Това е стаята на кадитата.

В претъпканото помещение имаше продънен диван и няколко сгъваеми метални стола. Табло за съобщения с надпис „Хазартът — забранен“ висеше над сгъваема маса, върху която бяха разпилени карти за игра и чипове за покер. Марк включи малкия телевизор и взе едно DVD от рафта.

— Това е образователното филмче, което пускаме на хлапетата в детската ни програма за кадита. Изгледай го, докато дойда да те взема. Не забравяй да стоиш близо до играча си, но не чак толкова, че да го разсейваш. Не откъсвай очи от топката и се грижи стиковете да са чисти. Винаги носи кърпа. Оправяй разместените чимове на феъруея и следите от топката върху грийна^[2] — гледай мен. И не говори. Не и ако някой от играчите не те заговори.

— Не ме бива в това да си държа устата затворена.

— Е, гледай днес да е различно, особено що се отнася до мнението ти за игрищата за голф. — Той спря до вратата. — И никога не се обръщай към член на клуба по друг начин, освен с „господине“ и „госпожо“. Никакви малки имена. Никога.

Той си тръгна, а Мег се свлече на изтърбушения диван. Филмчето започна. За нищо на света нямаше да нарече Тед Бодин „господин“. Дори за всички бакшиши на света.

 

 

Половин час по-късно Мег стоеше пред спортния магазин, нахлузила нещо, наподобяващо отвратителен зелен лигавник, който й стигаше до хълбоците и който бе завързала над ризата си, правейки всичко по силите си да стане невидима, като се криеше зад Марк. Тъй като беше поне пет сантиметра по-висока от него, опитите й бяха обречени. За щастие, четиримата души, които идваха към тях, бяха прекалено погълнати в разговор за закуската, която бяха довършили току-що, и вечерята, която планираха за тази нощ, за да я забележат.

С изключение на мъжа, който трябва да беше Спенсър Скипджак, Мег веднага ги разпозна — Тед, баща му Дали и Кени Травълър. И с изключение на Спенсър Скипджак, тя не помнеше някога да е виждала толкова много мъжко съвършенство на едно място, нито дори на червения килим в Холивуд. У никой от тези трима богове на голфа нямаше следи от присадена коса, повдигащи обувки или изкуствен тен. Това бяха тексасци — високи и стройни, със стоманени очи и сурова красота; мъжествени типове, които не бяха чували за мъжки кремове, обезкосмяване на гърдите или подстрижки за повече от двайсет долара. Това бяха истински мъже — архетипният американски герой, цивилизоващ Запада със стикове за голф вместо с карабини.

Освен че имаха еднакъв ръст и конструкция, Тед и баща му не си приличаха особено. Тед имаше кехлибарени очи, докато тези на Дали бяха яркосини, непомътнели от изминалите години. Докато Тед беше ъгловат, у Дали всичко бе някак изгладено. Устните му бяха по-пълни от тези на сина му, почти женски, профилът му — по-мек, ала и двамата бяха поразително красиви и с еднаквата им небрежна походка и уверено излъчване никой не би ги помислил за друго, освен за баща и син.

Прошарен мъж с вързана на опашка коса, малки очи и сплескан нос се показа от стаята за чантите, както Мег бе научила вече. Това можеше да бъде единствено Скийт Купър, мъжът, който според Марк бил най-добрият приятел на Дали Бодин и дългогодишен кади. Марк се запъти към малката групичка, а Мег наведе глава и приклекна, преструвайки се, че си връзва гуменките.

— Добро утро, господа — чу да казва Марк. — Господин Скипджак, днес аз ще ви бъда кади. Чух, че сте страхотен голфър, и нямам търпение да ви видя да играете.

До този миг Мег не се бе замисляла точно към кой от играчите ще я придаде Марк.

Лени, мразещият кисело зеле кади, се приближи до тях. Беше нисък, със загрубяло от слънцето лице и изпопадали зъби. Взе една от огромните чанти за голф, облегната на стойката, преметна я през рамо така, сякаш беше лятно сако, и се насочи към Кени Травълър.

Което оставяше… Но разбира се, че щеше да й се падне Тед. Какво друго би могла да очаква, когато животът й отиваше по дяволите?

Той все още не я беше забелязал и Мег се зае да завърже връзките на другата си гуменка.

— Господин Бодин — каза Марк, — днес ще пробвате съвсем нов кади…

Мег стисна зъби, извика в съзнанието си образа на баща си в най-заплашителната му роля и се изправи.

— Сигурен съм, че Мег ще се справи отлично.

Тед се вкамени. Кени я гледаше с интерес, Дали — с неприкрита враждебност. Мег вирна брадичка, изпъна рамене и си заповяда да срещне кехлибарените очи на Тед Бодин.

Едно мускулче в ъгълчето на челюстта му потръпна.

— Мег.

Докато Спенсър Скипджак беше наблизо, даде си сметка тя, Тед не можеше да каже онова, което би искал. Тя кимна и се усмихна, но не отвърна дори с едно най-просто „Здравейте“, нищо, което би я принудило да го нарече „господине“. Вместо това отиде до стойката и вдигна последната чанта.

Беше точно толкова тежка, колкото изглеждаше, и Мег се олюля едва забележимо. Докато премяташе широката презрамка през рамо, се запита как ще съумее да влачи това нещо цели осем километра през неравното игрище под изпепеляващото тексаско слънце. Щеше да се върне в колежа. Да довърши бакалавърската си степен и да вземе диплома по право. Или пък счетоводство. Само че не искаше да бъде адвокат или счетоводител. Искаше да бъде богата жена с неограничени авоари, които да й позволяват да пътува по целия свят, да среща интересни хора, да усвоява местни занаяти и да си намери любовник, който да не е нито луд, нито гадняр.

Групичката се отправи към тренировъчното игрище, за да загрее. Тед се опита да изостане, за да я направи на нищо, но не успя да се откопчи от почетния гост. Мег подтичваше след тях, вече запъхтяна под тежестта на чантата.

Марк дойде при нея и каза тихичко:

— Тед ще поиска клина за пясък, когато стигне до тренировъчното игрище. След това айрън номер девет, айрън номер седем, вероятно и номер три и накрая драйвъра^[3]. Не забравяй да ги почистиш, след като ги е използвал. И внимавай да не изгубиш новите му чорапчета.

Всички тези инструкции започваха да се смесват в главата й. Скийт Купър, кадито на Дали, я погледна изучаващо с изпъкналите си очи. Под бейзболната шапка посивяващата му опашка падаше доста под раменете му, а лицето му й напомняше за сушена на слънце кожа за чанти.

Когато стигнаха тренировъчното игрище, тя остави чантата със стиковете на Тед и извади един айрън с буквата S. Тед за малко да й откъсне ръката, докато го издърпваше от нея. Мъжете започнаха да загряват и Мег най-сетне имаше възможност да разгледа Спенсър Скипджак, санитарния гигант. Над петдесетгодишен, той имаше изпито лице, което й напомняше за Джони Кеш^[4], и макар че все още нямаше шкембе, бе започнал да наедрява около кръста. Въпреки че беше гладко обръснат, челюстта му тъмнееше едва забележимо. Панамена шапка, обточена с лента от змийска кожа, почиваше върху тъмна коса, прошарена от сребристи нишки. На кутрето си носеше сребърен пръстен с голям камък, а около косматата му китка беше закопчан скъп часовник. Имаше силен боботещ глас и държание, което издаваше както голямо его, така и очакването всички да му обръщат внимание.

— Миналата седмица играх в „Пебъл“^[5] с няколко момчета от Професионалната асоциация — оповести той, докато надяваше ръкавица за голф. — Аз платих за всичките. Страшно добре играх.

— Боя се, че не можем да се мерим с „Пебъл“ — каза Тед. — Но ще направим всичко по силите си, за да се получи хубава игра.

Четиримата започнаха да загряват. Скипджак й се струваше опитен играч, но Мег подозираше, че не може да се мери с двама професионалисти и Тед, който бе печелил Аматьорската купа, както неведнъж бе чула. Тя приседна на една от дървените пейки, за да гледа.

— Ставай — изсъска й Марк. — Кадитата никога не сядат.

Естествено, че не сядаха. Би било прекалено разумно да го правят.

Когато най-сетне си тръгнаха от тренировъчното игрище, кадитата изостанаха зад играчите, които обсъждаха предстоящия си мач. Мег успя да чуе достатъчно, за да разбере, че ще играят нещо, наречено „най-добрата топка“ — Тед и Дали срещу Кени и Спенсър Скипджак. След всяка дупка играчът с най-малък брой удари печелеше точка за своя отбор. Отборът с най-много точки печелеше мача.

— Какво ще кажете за двайсетдоларов Насау^[6], за да е по-интересно? — предложи Кени.

— По дяволите, момчета — възрази Скипджак, — с приятелчетата ми всяка събота играем на хилядадоларов Насау.

— Против религията ни е — провлече Дали. — Ние сме баптисти.

Съмнително, при положение че сватбата на Тед трябваше да се състои в презвитерианската църква, а Кени Травълър беше католик.

Когато стигнаха до първия тий, Тед се приближи до Мег и протегна ръка с отровен поглед в очите.

— Драйвър^[7].

— Откакто станах на шестнайсет години — отвърна тя. — Ами ти?

Той посегна покрай нея, свали чорапчето на най-дългия стик и го извади.

Скипджак беше пръв. Марк прошепна, че останалите играчи ще трябва да му дадат общо седем допълнителни удара^[8], за да бъде играта справедлива. Ударът му изглеждаше впечатляващ, ала никой не каза нищо, така че може и да не беше. След него наред беше Кени, а после Тед. Дори Мег нямаше как да не види силата и изяществото в предварителния му замах, но когато настъпи моментът за истинския удар, нещо се обърка. Малко преди да докосне топката, той изгуби равновесие и я запрати наляво.

Всички се обърнаха към нея. Тед си беше лепнал обичайната усмивка на светец, ала в очите му горяха пъклени огньове.

— Мег, ако нямаш нищо против…

— Какво направих?

Марк побърза да я дръпне настрани и й обясни, че да допуснеш два стика в чантата да се ударят, докато играчът замахва за удар, е престъпление против човечеството. Сякаш това, че замърсяваха потоци и съсипваха мочурища, нямаше значение.

След това Тед направи всичко по силите си да я хване насаме, но тя успя да го избягва до третата дупка, когато един лош удар го вкара в пясъчен изкоп — бункер, както го наричаха. Заради цялото това раболепие — да му влачи чантата и да трябва да го нарича „господине“ (нещо, което досега беше успяла да избегне), беше наложително тя да нанесе първия удар.

— Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше накарал да ме уволнят от хотела.

Той има безочието да придобие вбесено изражение.

— Не съм накарал да те уволнят. Беше Лари Стелман. Два дни подред си му разваляла следобедната дрямка.

— Петстотинте долара, които ми предложи, са в горното джобче на чантата ти. Ще очаквам да получа част от тях под формата на много щедър бакшиш.

Той стисна челюст.

— Имаш ли представа колко е важен днешният ден?

— Забрави ли, че снощи подслушах разговора ти? Така че знам точно какво е заложено на карта и колко много искаш да впечатлиш важния си гост.

— И все пак ето те тук.

— Е, поне за тази катастрофа не можеш да виниш мен. Макар да ми е ясно, че точно това ще направиш.

— Не знам как си успяла да се вредиш като кади, но ако си мислиш, че…

— Чуй ме добре, Тиодор. — Мег стисна ръба на чантата. — Накараха ме да го направя. Ненавиждам голфа и нямам представа какво правя. Никаква, ясно ли ти е? Така че те съветвам да сториш всичко по силите си да не ме притесняваш допълнително. — Тя отстъпи назад. — А сега стига си приказвал и удари проклетата топка. И този път ще съм ти задължена, ако направиш така, че да полети напред, та да не се налага да обикалям насам-натам след теб.

Той й отправи убийствен поглед, който изобщо не се връзваше с репутацията му на светец, след което издърпа един стик от чантата, доказвайки, че прекрасно може да го прави и сам.

— Щом свършим тук, двамата с теб веднъж завинаги ще си уредим сметките. — Удари топката с мощен, подхранван от яростта замах, от който се разхвърча пясък. Топката отскочи на десетина ярда^[9] пред грийна, търкулна се по възвишението до флагчето, задържа се за миг на ръба на дупката и тупна вътре.

— Впечатляващо — заяви Мег. — Кой би предположил, че съм толкова добър инструктор по голф.

Той хвърли стика в краката й и се отдалечи с широка крачка, докато останалите го поздравяваха за добрия удар от другата страна на феъруея.

— Защо не метнеш малко от този късмет насам? — Тексаският акцент на Скипджак не може да беше истински, понеже той беше родом от Индиана, ала очевидно бе от онези, които обичат да се вписват.

На следващия грийн Мег беше кадито най-близо до флагчето. Докато Тед замахваше с пътъра^[10] си, Марк й кимна едва забележимо. Тя си беше научила урока, че не бива да прави неочаквани движения, затова дори когато всички се разкрещяха, изчака топката на Тед да удари флагчето и тупне в дупката, преди да го извади.

Дали простена. Кени се ухили. Тед наведе глава, а Спенсър Скипджак заяви тържествуващо:

— Изглежда, че кадито ти току-що ти коства тази дупка, Тед.

Мег забрави, че от нея се очаква да бъде няма… както и изпълнителна, весела и раболепна.

— Какво направих?

Марк беше пребледнял от челото до логото на ризата си.

— Наистина съжалявам за това, господин Бодин. — След това се обърна към нея с мрачна сдържаност: — Мег, не може да допуснеш топката да се удари във флагчето. Това се наказва.

— Играчът се наказва заради грешката на кадито? Това е глупаво. Топката, така или иначе, щеше да влезе.

— Не се тревожи, миличка — ободряващо каза Скипджак. — На всекиго може да се случи.

Заради хандикапа си Скипджак имаше право на един удар повече и изобщо не се опита да скрие своето ликуване, след като никой не успя да вкара топката.

— Изглежда, че моето бърди^[11] току-що ни спечели тази дупка, партньоре. — Той плесна Кени по гърба. — Сещам се за онзи път, когато играх с Бил Мъри и Рей Романо^[12] в „Сайпръс Пойнт“. И двамата са страшни образи…

Сега Тед и Дали изоставаха с една дупка, ала Тед го посрещна невъзмутимо… много ясно.

— Ще наваксаме на следващата дупка.

На Мег изобщо не й беше трудно да разтълкува свирепия поглед, който й отправи тайно от другите.

— Ама че нелепа игра — измърмори тя двайсетина минути по-късно, след като отново го прецака, нарушавайки поредното абсурдно правило. Опитвайки се да бъде добър кади, тя вдигна топката на Тед, за да избърше полепналата по нея мръсотия, само за да установи, че не й е позволено да го прави, докато топката не е на грийна, а местоположението й — маркирано. Сякаш в това имаше някаква логика.

— Добре че направи бърди на първата и втората дупка, синко — подхвърли Дали. — Днес определено имаш страшно лош късмет.

Мег не виждаше смисъл да пренебрегва очевидното.

— Аз съм лошият късмет.

Марк я стрелна с предупредителен поглед, задето беше нарушила правилото да не говори и задето не беше нарекла Дали „господине“, ала Спенсър Скипджак се разсмя.

— Поне е откровена. Което не може да се каже за много жени.

Беше ред на Тед да й отправи предупредителен поглед, този път, за да й забрани да изкоментира идиотското подвеждане на цял пол под един общ знаменател. Не й стана приятно, че Тед толкова добре бе разчел мислите й. И определено не харесваше Спенсър Скипджак, който беше самохвалко и обичаше да ръси имена на знаменитости, които познаваше.

— Последния път, когато бях във Вегас, попаднах на Майкъл Джордан в една от частните стаи…

Мег успя да премине седмата дупка, без да наруши нито едно правило, но раменете я боляха, новите гуменки й бяха направили мехур на кутрето, беше й горещо, а й оставаха още единайсет отвратителни дупки. Да влачи петнайсеткилограмова торба със стикове за голф вместо атлетичния, метър осемдесет и пет сантиметров шампион, който спокойно можеше да го прави сам, й се струваше все по-нелепо. Ако тези здрави, силни мъже бяха прекалено мързеливи, за да носят собствените си стикове, защо не си вземеха колички за голф? В това с кадитата нямаше никаква логика. Освен…

— Добър удар, господин Скипджак. Направихте го без грешка. — Марк кимна с възхищение.

— Страхотно се възползвахте от вятъра, господин Травълър — каза Лени.

— Завъртя я като пумпал — рече Скийт Купър на бащата на Тед.

Докато слушаше как кадитата възхваляват играчите си, Мег заключи, че всичко е заради егото. Да си имаш свой собствен отбор от клакьори. Тя реши да изпробва теорията си.

— Леле! — възкликна, когато отново дойде редът на Тед. — Страхотен удар. Колко далеч отиде само. Чак… ей там.

Мъжете я зяпнаха. Последва дълга пауза, нарушена най-сетне от Кени:

— Ще ми се и аз да можех да удрям топката така. — Още една пауза. — Далеч.

Мег се зарече да не казва нито дума повече и сигурно щеше да успее, ако Спенсър Скипджак не обичаше толкова много да говори.

— Внимавай сега, госпожице Мег. Ще използвам малка хитринка, която научих от Фил Микелсън^[13], за да изпратя тази топка точно до флагчето.

Тед настръхна, както винаги, щом Скипджак се обърнеше към нея. Несъмнено очакваше Мег да им подлее вода и тя определено би го направила, ако от това зависеха единствено неговите щастие и благосъстояние. Само че още нещо беше заложено на карта.

Беше изправена пред невъзможен избор. Последното, от което планетата се нуждаеше, бе още едно игрище за голф, гълтащо природни ресурси, ала дори тя виждаше колко много страда градът. Във всеки брой на местния вестник съобщаваха за поредния малък местен бизнес, видял се принуден да затвори, или пък за още една останала без средства благотворителна организация, която не е в състояние да се справя с увеличеното търсене на услугите й. И как би могла да съди другите, когато самата тя водеше живот, който едва ли можеше да се нарече природосъобразен, като се започнеше с гълтащата й бензин кола? Както и да постъпеше сега, щеше да бъде лицемерка, така че реши да последва инстинкта си, да изостави още няколко от принципите си и да се държи като добро момиче заради един град, който я мразеше.

— Да ви гледа човек как играете голф, е истинско удоволствие, господин Скипджак.

— Ами, аз съм слабак в сравнение с тези момчета.

— Но те играят голф по цял ден — възрази тя. — Вие си имате истинска работа.

Стори й се, че чу как Кени Травълър изпръхтя.

Скипджак се разсмя и отвърна, че му се искало тя да му бъде кади, въпреки че не знаела нищо за голфа и щели да му трябват повече от седем удара, за да компенсира нейните грешки.

Когато спряха в клубното помещение между деветата и десетата дупка, резултатът беше равен — четири дупки за Тед и Дали, четири за Кени и Спенсър и една, където нямаше победител. Мег получи кратка почивка — не дрямката, за която си мечтаеше, но достатъчно време, за да наплиска лицето си със студена вода и да сложи лепенки на мехурите по стъпалата си. Марк я дръпна настрани и я скастри, задето фамилиарничела с членовете на клуба, вдигала прекалено много шум, не се държала достатъчно близо до играча си и му хвърляла гадни погледи.

— Тед Бодин е най-свестният в клуба, не разбирам какъв ти е проблемът. Отнася се с уважение към всички служители и дава големи бакшиши.

Мег подозираше, че това едва ли ще важи за нея.

Марк се отдалечи, за да продължи да се подмазва на Кени, и Мег отиде до голямата тъмносиня чанта на Тед, изпълнена с отвращение. Златистите чорапчета за стиковете бяха в тон с шевовете. Само две чорапчета. Очевидно вече беше изгубила едно. Тед се приближи иззад нея, намръщи се при вида на липсващото чорапче, а после насреща й.

— Прекалено се умилкваш около Скипджак. Стой настрани.

Е, дотук беше с доброто момиче. Тя понижи глас.

— Израснала съм в Холивуд, така че много по-добре от теб разбирам мъжете с гигантско его като него.

— Така си мислиш ти. — Той нахлупи бейзболната шапка, която държеше, на главата й. — И си сложи шапка, по дяволите. Тук имаме истинско слънце, не онова жалко подобие, на което сте свикнали в Калифорния.

На десетата дупка Мег извади Тед и баща му от играта, като изскубна няколко бурена, за да улесни Тед. Ала дори и с трите дупки, които му беше коствала, както и няколкото заблудени удара на Тед, когато твърде настойчиво се опитваше да скрие точно колко й е бесен, той си оставаше наистина борбен.

— Днес играеш много странно, синко — отбеляза Дали. — Мигове на брилянтност, съчетани с умопомрачителна лудост. От години не съм те виждал да играеш толкова добре… нито пък толкова зле.

— Случва се, когато сърцето ти е разбито. — Кени замахна с пътъра си от ръба на грийна. — Понякога полудяваш малко. — Топката му спря на няколко сантиметра от дупката.

— Плюс унижението от това, че зад гърба ти всички в града все още те окайват. — Скийт, единственият кади, на когото беше разрешено да фамилиарничи с играчите, махна някакъв боклук, паднал на тревата.

Дали се приготви за удар с пътъра.

— Опитах се да му дам пример как да задържи една жена. Той обаче не ми обърна никакво внимание.

Изглежда, че им доставяше удоволствие да се шегуват със слабите места на другите. Дори собственият баща на Тед. Изпитание за мъжествеността или нещо такова. Ако приятелките й се отнасяха една с друга така, както тези мъже, нещата щяха да завършат със сълзи. Ала Тед просто се усмихна лениво, изчака реда си и вкара топката от три метра.

Докато се отдалечаваха от грийна, по причина, която Мег така и не разбра, Кени Травълър реши да каже на Спенсър Скипджак кои са родителите й. Очите на Скипджак грейнаха.

— Джейк Коранда ти е баща? Ама че работа. А аз си мислех, че си станала кади за пари. — Той премести поглед между нея и Тед. — Вие двамата да не сте двойка?

— Не! — каза Мег.

— Боя се, че не — отвърна Тед нехайно. — Както можеш да предположиш, все още опитвам да се съвзема от разваления си годеж.

— Не мисля, че го наричат развален годеж, когато те зарежат пред олтара — изтъкна Кени. — На това обикновено му казват катастрофа.

Как можеше Тед да се притеснява, че тя ще го изложи пред Скипджак, когато собствените му приятели се справяха толкова добре? Скипджак обаче като че ли си изкарваше страхотно и Мег си даде сметка, че тези свойски майтапи го карат да се чувства един от тях. При цялото си тъпашко, момчешко държание, Дали и Кени го бяха разбрали какъв е.

След като научи чия дъщеря е, Скипджак се лепна за нея.

— Е, какво е да отраснеш с баща като Джейк Коранда?

Бяха й задавали този въпрос безброй пъти и Мег все още се обиждаше, че хората не говореха по същия начин за майка й, която бе точно толкова преуспяла, колкото и баща й. И този път тя използва дежурния си отговор:

— И двамата ми родители за мен са просто мама и татко.

Тед най-сетне осъзна, че може и да има някаква полза от нея.

— Майката на Мег също е известна. Ръководи голяма агенция за таланти, но преди това е била прочут модел и актриса.

Майка й бе участвала точно в един филм, „Затъмнение в неделя сутрин“, където се беше запознала с баща й.

— Я чакай малко! — възкликна Спенсър. — Дяволите да го… Като хлапе имах плакат на майка ти в стаята си.

Още нещо, което Мег бе чувала безброй пъти.

— Я виж ти.

Тед я стрелна с кос поглед.

Скипджак не престана да говори за известните й родители, докато не стигнаха до седемнайсетата дупка. Благодарение на няколко удара с пътъра двамата с Кени изоставаха с една дупка и той изобщо не беше доволен. Още по-недоволен стана, когато точно преди Кени да замахне, телефонът му иззвъня и той вдигна. Оказа се жена му, за да му каже, че се е порязала, докато работела в градината, и отишла на лекар, за да я зашият. От отговорите на Кени разбраха, че порязването не е сериозно и жена му не искаше и да чуе той да прекрати мача, но оттогава Кени стана разсеян.

Мег виждаше колко много Скипджак иска да спечели, виждаше също така, че нито на Тед, нито на Дали им идва на ума да отстъпят дори когато на карта беше заложено бъдещето на града. Дали от самото начало играеше отлично, а непостоянното представяне на Тед бе останало зад гърба му. Мег имаше странното чувство, че той дори се наслаждава на предизвикателството да навакса трите дупки, които бе изгубил заради нея.

Скипджак се сопна на Марк, задето се забавил да му подаде стика. Усещаше, че победата му се изплъзва, а заедно с това и възможността да се хвали, че двамата с Кени Травълър са победили Дали и Тед Бодин на собственото им игрище. Дори престана да дотяга на Мег с въпросите си.

Всичко, което отбор Бодин трябваше да направи, бе да пропусне няколко удара и Спенсър Скипджак щеше да бъде в щедро разположение на духа за предстоящите им преговори, ала те като че ли не го осъзнаваха. Мег не разбираше. Би трябвало да ласкаят огромното его на своя гост, вместо да играят така, сякаш единственото, което има значение, е резултатът от мача. Очевидно смятаха, че да си подхвърлят шегички и да накарат Скипджак да се чувства един от тях, е достатъчно. Ала Скипджак беше от сръдливите. Ако Тед искаше да го размекне, двамата с баща му трябваше да изгубят този мач. Вместо това те правеха всичко по силите си, за да запазят водачеството си с една дупка.

За щастие, Кени дойде на себе си на седемнайсетия грийн и с един страхотен удар с пътъра изравни двата отбора.

На Мег изобщо не й хареса решителният блясък в очите на Тед, когато той замахна за първия удар на последната дупка. Той зае стойка, вдигна драйвъра… и в същия миг тя, без да иска нарочно, изпусна чантата със стиковете му за голф…