Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (11)

11

Застанала край басейна, Мег гледаше как Тори загръща две бъдещи кралици на красотата в плажни хавлии. Щастливите целувки, които залепи върху двете нослета, бяха доказателство, че всичките й оплаквания от децата й са празни приказки. В същото време Кени бе станал арбитър в спора между две момчета с коса, тъмна като неговата, докато момиченце с карамелените къдрици на майка си измъкна зад гърбовете им надуваемия сал, за който беше започнала караницата, и изтича в басейна с него.

Мег най-сетне успя да се извини и отиде в тоалетната само за да завари Спенс да я чака в коридора с нова чаша вино.

— Май си спомням, че пиеш sauvignon blanc^[1]. — Натъртваше съгласните като човек, който отказва да си губи времето с други езици, освен английския. След това надникна в тоалетната. — Чинията е на Колер. Но кранчетата са от моите. Никелирани. Част от линията „Честърфийлд“.

— Те са… прекрасни.

— Дизайнът е на Съни. Това момиче е гений.

— Изглежда наистина талантлива. — Мег се опита да отстъпи, но той беше едър мъж и препречваше коридора. Ръката му се спря върху едно твърде познато място в средата на гърба й. — Трябва да отида в Индианаполис за няколко дни. А после се налага да отскоча набързо до Лондон, за да проверя една компания за шкафчета. Знам, че си на работа, но… — той намигна, — защо не се опитам да ти уредя няколко дена почивка, за да дойдеш с мен?

На Мег започваше да й се повдига мъничко.

— Спенс, ти си страхотен човек… — Страхотен човек с късче пилешко месо между предните зъби. — Ужасно съм поласкана, но… — Опита да си придаде заслепен от страст вид. — Знаеш, че съм влюбена в Тед.

Той й се усмихна снизходително.

— Мег, миличка, да преследваш мъж, който изобщо не се интересува от теб, ще направи самоуважението ти на нищо. По-добре погледни фактите в очите, защото колкото по-дълго отлагаш, толкова по-тежко ще ти бъде после.

Мег обаче нямаше намерение да се предаде толкова лесно.

— Всъщност не съм сигурна, че Тед действително не се интересува от мен.

Спенс сложи ръка на рамото й и го стисна.

— Нали си го виждала със Съни. Искрите, които хвърчат между тях. Дори слепец ще види, че те двамата са създадени един за друг.

Само че грешеше. Единствените истински искри идваха от Съни. Останалото се дължеше на вуду машината на Бодин. Не бе сигурна точно от каква жена се нуждае Тед, но дъщерята на Спенс бе точно толкова неподходяща за него, колкото и Луси. От друга страна, какво ли знаеше тя? Може би Съни, със своята диплома и ум на инженер, действително беше подходяща за него.

— Е, да, знам, че той току-що развали годежа си — продължи Спенс, — но Съни е умна. Ще изчака. А той вече се държи с нея така, сякаш е единствената жена на света.

Спенс очевидно не беше забелязал, че Тед се държи по този начин с всички жени.

— Тед и Съни заедно. — Той се изкиска. — Е, това определено реши сделката.

И в този миг Мег разбра отговора на въпроса, който всички в града си задаваха — защо Спенс бе размислил за Уайнет?

Едва миналата пролет бе отхвърлил градчето в полза на Сан Антонио, а ето че преди месец се бе върнал и бе обявил, че Уайнет отново е в играта. Беше заради Съни, разбра Мег. Дъщеря му се беше запознала с Тед, докато той все още беше сгоден за Луси. Сега обаче беше свободен и Спенс щеше да направи всичко по силите си, за да даде на Съни онова, което тя искаше.

— Разкажи ми за новата серия „По-чисто“ — каза Мег. — Умирам да чуя подробностите.

Спенс на драго сърце се впусна да й описва тоалетна, която автоматично измива дупето на този, който я използва. Което бързо доведе разговора до другата му любима тема — животът й в Холивуд.

— Домовете на всички тези знаменитости… бас държа, че си видяла някои страхотни тоалетни.

— Ами аз израснах най-вече в Кънектикът и по-голямата част от времето си прекарвам на път.

Това не му попречи да я попита дали познава любимите му звезди, списък, който включваше Камерън Диас, Брад Пит, Джордж Клуни и необяснимо защо — Тори Спелинг.

Фойерверките започнаха веднага щом се стъмни. Докато гостите се събираха на задната морава, единайсетгодишният Питър Травълър, синът на Шелби и Уорън Травълър, се гонеше из двора с приятелчетата си, а по-малките деца се свиха сънено до родителите на големите плажни хавлии. Една от дъщерите на Тори зарови пръстчета в косата на майка си. Трите деца на Кени и Ема се излегнаха върху родителите си, а най-малкото се сгуши под мишницата на баща си.

Мег, Спенс, Тед и Съни се настаниха на одеялото, което Шелби им беше осигурила. Спенс се притисна до нея и Мег се поизмести върху тревата. Подпрян на лакти, Тед слушаше как Съни изброява химическите елементи, които се използваха за всеки от цветовете на фойерверките. Изглеждаше дълбоко заинтересуван, но Мег подозираше, че мислите му са другаде. Гостите нададоха възторжени възгласи, когато първите огнени колела избухнаха в небето. Спенс отпусна тежка, космата лапа върху ръката на Мег. От влажния вечерен въздух вонята на одеколона му ставаше още по-остра; докато една ракета политаше в небето, черният камък върху пръстена на кутрето му й намигна като някакво зло око.

Одеколонът… горещината… твърде много вино…

— Извинявай — прошепна тя и като се освободи, си запроправя път между одеялата и кърпите към френските прозорци, отвеждащи в просторната всекидневна. Уютният провинциален английски декор включваше меки дивани и удобни кресла; малки масички, върху които имаше списания и семейни снимки в сребърни рамки; етажерки, по чиито рафтове бяха подредени моделчета на самолети, игри и всички томове на „Хари Потър“.

Френските прозорци зад нея се отвориха. Спенс я беше последвал и стомахът на Мег се сви. Беше уморена, не се чувстваше добре и повече не можеше да издържа.

— Влюбена съм в Тед Бодин. Страстно влюбена.

— По странен начин го показваш.

Мамка му. Изобщо не беше Спенс. Обърна се рязко и видя Тед да стои на прага, високото му, абсолютно съвършено тяло — очертано на фона на нощта. Една ракета избухна в небето, разпръсквайки огнен дъжд зад главата му. Беше толкова вбесяващо предсказуемо, че на Мег й се прииска да изкрещи.

— Остави ме на мира.

— Страстта определено те прави кисела. — Той се отдръпна от вратата, златните искри потънаха в нищото като въздушен водопад. — Просто проверявам дали си добре. Имаше малко нездрав вид.

— Вонята на твърде много одеколон. А това са глупости — просто искаш да се махнеш от Съни.

— И защо бих искал нещо подобно? Тя е наистина интелигентно момиче. А и страшно привлекателно.

— И би била съвършена за теб, само дето ти всъщност не я харесваш, не че би си признал, че не харесваш някого, освен мен. И все пак, ако успееш да се влюбиш в нея, ще си получиш отвратителния комплекс за голф, преди да си разбрал какво става. Спенс лично ми каза, че една връзка между теб и Съни би решила въпроса. Ето защо се е върнал в Уайнет. — Тя го изгледа мрачно. — Както, сигурна съм, си се досетил и сам.

Той не си направи труда да го отрече.

— Уайнет се нуждае от комплекса, а аз нямам намерение да се извинявам, че правя всичко възможно да го получим. В града едва ли има човек, който да не спечели от това.

— Значи ще се наложи да се ожениш за нея. Какво означава щастието на един човек в сравнение с добруването на обществото.

— Ние едва се познаваме.

— Не се безпокой. Съни е от жените, които получават онова, което искат.

Тед потърка носа си.

— Тя просто се забавлява.

— An contraire.^[2] Ти си единственият и неповторим Тед Бодин и само като те зърнат, жените…

— Млъкни. — Сурова дума, изречена нежно. — Просто млъкни, става ли?

Изглеждаше точно толкова изморен, колкото се чувстваше и Мег. Тя се строполи върху един тапициран с дамаска диван, подпря лакти на коленете си и сложи брадичка върху дланите си.

— Ненавиждам този град.

— Може би. Но освен това ти харесва предизвикателството, което той представлява за теб.

Мег вдигна рязко глава.

— Предизвикателство? Спя в гореща църква без мебели и продавам „Будвайзер Лайт“ на разглезени голфъри, които ги мързи да сложат в коша за рециклиране бирените си кутийки. О, да, обожавам това предизвикателство.

Очите му сякаш виждаха в нея.

— Така само става още по-интересно, нали? Най-сетне имаш възможност да изпиташ себе си.

— Най-сетне? — Мег скочи от дивана. — Прекосила съм с каяк река Меконг и съм се гмуркала с акули край Кейптаун. Не ми говори как най-сетне съм щяла да изпитам себе си.

— Онова не е било изпитание, а твоята идея за забавление. Но случващото се тук, в Уайнет, е различно. Най-сетне ще видиш на какво си способна без парите на мама и татко. В състояние ли си да оцелееш в място, където Спенс Скипджак е единственият, който се впечатлява от фамилията ти, и където, да си го кажем направо, никой не те харесва.

— Тори ме харесва донякъде. Както и Хейли Китъл. — Начинът, по който я изучаваше, я караше да се чувства неловко, затова отиде до библиотеката и се престори, че разглежда заглавията.

Той се приближи зад нея.

— Интересно ми е да те гледам. Ще оцелее ли Мег Коранда, разчитайки единствено на собствената си находчивост? Това е истинското предизвикателство за теб, нали?

Не беше съвсем прав, но и не грешеше съвсем.

— Какво ли знаеш ти? Ти си въплъщение на американския успех, но наопаки. Отраснал в разкош, с всички възможни преимущества на своя страна. Би трябвало да израснеш също толкова разглезен, колкото и аз, ала не е станало така.

— Ти не си разглезена, Мег. Престани да се наричаш така.

За пореден път успя да я хване неподготвена. Тя се загледа в редичка справочници.

— Какво ли знаеш ти? Ти никога през живота си не си се провалял.

— Грешиш. Като дете вандализирах Статуята на Свободата.

— Дете с маркер в ръка. Голяма работа. — Мег прокара палец по гръбчето на един речник.

— О, беше по-лошо от това. Покатерих се до короната, счупих един прозорец и опънах плакат с надпис „Не на ядреното оръжие“.

Това толкова я слиса, че тя най-сетне се обърна и го погледна.

— Луси не ми е казвала за това.

— Така ли? — Тед наклони глава, така че тя не можеше да надникне в очите му. — Ами май така и не сме говорили за него.

— Как може да не сте говорили за нещо толкова важно?

Той сви рамене.

— Други неща ни бяха на главата.

— Случилото се трябва да е било поне малко травмиращо.

Изражението му се смекчи и той се усмихна.

— Беше най-ужасният миг от детството ми. И най-страхотният.

— Как може да е бил най-страхотният? Несъмнено са те хванали?

— О, да. — Той се загледа в английския пейзаж, който висеше над камината. — За първи път видях баща ми едва на девет години (дълга история) и когато най-сетне се запознахме, нещата не протекоха никак добре. Той очакваше нещо друго от детето си, а аз очаквах различен баща. И двамата изобщо не бяхме щастливи. До онзи ден при Статуята на Свободата.

— Какво се случи?

Тед отново се усмихна.

— Разбрах, че мога да разчитам на него. Това промени живота и на двама ни и оттогава нищо между нас не беше същото.

Може би беше заради виното. Заради това, че и двамата бяха уморени от дългия ден и от напрежението да се оправят със Спенс и Съни. Единственото, което Мег знаеше, бе, че в един миг те се взираха в очите на другия, а в следващия, по някаква напълно необяснима причина, двамата се раздвижиха и телата им се докоснаха. Тя отметна глава назад, той наведе своята, клепачите му се притвориха и просто ей така те вече се целуваха.

Мег бе толкова слисана, че ръката й се вдигна рязко и го удари по лакътя, ала неловкостта й не ги спря. Тед взе лицето й между шепите си и наклони главата й под най-съвършения ъгъл. Мег беше прекалено любопитна и прекалено възбудена, за да се отдръпне.

Имаше приятен вкус, на бира и дъвка. Палецът му откри нежното местенце зад ухото й, а другата му ръка се зарови в къдриците й. Нямаше никакво съмнение — получаваше една от най-невероятните целувки в живота си. Не беше прекалено настойчива. Не беше прекалено внимателна. Бавна и съвършена. Но естествено, че беше съвършена. Това беше Тед Бодин, а той беше безпогрешен във всичко.

Не помнеше да е слагала ръце около раменете му, ала ето че те бяха там и докато сребърният му език правеше своята магия, тя се разтопи.

Той се отдръпна пръв. Клепачите на Мег изпърхаха и когато вдигна очи, срещна шокиран поглед, който вероятно бе досущ като нейния. Случило се бе нещо. Нещо неочаквано. И никой от тях не беше доволен от това. Много бавно той я пусна.

В този миг до ушите й достигна звук. Тед се изпъна. Здравият разум се завърна. Мег прибра кичур коса зад ухото си и се обърна… тъкмо навреме, за да види Съни Скипджак на прага на френските прозорци, сложила ръка на гърлото си, а обичайната й самоувереност се сриваше около нея. Мег нямаше представа дали целувката бе толкова импулсивна за Тед, колкото и за нея самата, или той през цялото време бе знаел, че Съни стои там, и безразсъдно бе целунал друга жена, в опит да я обезкуражи. Така или иначе, очевидно бе, че съжалява, толкова очевидно, колкото и треперенето в коленете й. Беше уморен, като никога защитните му сили бяха отслабени и явно си даваше сметка, че току-що беше направил гигантски гаф.

Съни с усилие опита да си възвърне самообладанието.

— Доста неловко.

Ако заради това Съни избягаше, жителите на Уайнет определено щяха да обвинят Мег, а тя бездруго си имаше достатъчно проблеми. Вдигнала очи към Тед, тя си придаде изражение на девица в беда.

— Съжалявам, Тед. Знам, че не бива да продължавам да ти се хвърлям на врата по този начин. Разбирам колко неудобно се чувстваш от това. Но ти си толкова… невероятно… неустоим.

Една от тъмните му вежди подскочи.

Мег се обърна по момичешки към Съни:

— Прекалено много вино. Кълна се, че няма да се повтори. — А после, защото все пак не беше някоя светица, не можа да се сдържи: — Толкова е уязвим сега. Толкова сладък и безпомощен след бъркотията с Луси. И аз се възползвах.

— Не съм нито уязвим, нито безпомощен — рязко каза той.

Мег сложи показалец върху устните му.

— Отворена рана.

И с достойнството на храбра жена, страдаща от несподелената си любов, тя мина покрай Съни и се отправи към двора, за да вземе чантичката си и да поеме към онова, което тези дни минаваше за неин дом.

 

 

Току-що си беше измила лицето и бе нахлузила тениската с логото на печатна компания, когато отвън долетя звук от автомобилен двигател. Възможно бе да е някой случаен тексаски сериен убиец, ала тя залагаше на Съни Скипджак. Без да бърза, закачи роклята с Модиляни в дрешника на някогашния църковен хор, след което излезе в главното помещение през вратата до олтара.

Беше сбъркала.

— Забрави си подаръка от партито — каза Тед.

Изобщо не й хареса опияняващото вълнение, което почувства, когато го видя да стои в задната част на светилището с дървена хилка с топче, украсена с цветовете на американското знаме.

— Шелби беше приготвила и кошница с патриотични йо-йо, но реших, че ще предпочетеш хилката. Или пък съм се оставил да бъда заблуден от собствените си идеи за онова, от което се нуждаеш. — Той плесна с хилката по ръката си.

Въпреки че тениската покриваше хълбоците й, отдолу Мег носеше само прашка с цвят на слонова кост. Имаше нужда от повече дрехи. Като метална ризница и колан на целомъдрието. Тед накара топчето да подскочи няколко пъти върху хилката, след което се приближи с ленива крачка, а очите му се плъзнаха по нея.

— Благодаря ти, че ми помогна със Съни, макар че можех да мина и без коментарите ти.

Мег изгледа първо хилката, а после него.

— Сам си го изпроси. Не трябваше да ме целуваш.

Челото му се сбърчи от престорено възмущение.

— За какво говориш? Ти си тази, която ме целуна.

— Не съм. Ти направо ми се нахвърли.

— Мечтай си. — Той плесна хилката още по-силно от преди. Мег наклони глава на една страна. — Ако счупиш някой прозорец с това нещо, ще те натопя на хазаина.

Той улови топчето и загледан в онова, което можеше да види от дупето й, прокара палец по извивката на хилката.

— Току-що ми дойде най-странната идея. — Вентилаторът на тавана разрошваше косата му, докато той за пореден път плесна дланта си с хилката. — Бих я споделил с теб, но ти само ще се ядосаш.

Въздухът между тях беше натежал от сексуално напрежение, експлозивно като фойерверките малко по-рано. Независимо кой бе започнал целувката, нещо между тях се беше променило необратимо и двамата го знаеха.

Дотук беше с игричките. Въпреки че нищо не й бе по-противно от това, да се превърне в поредното сексуално завоевание на Тед Бодин, идеята да го превърне в едно от своите сексуални завоевания си струваше да бъде обмислена.

— Би могъл да имаш всяка жена в града. Вероятно и в целия щат. Остави ме на мира.

— Защо?

— Защо ли? Защото, откакто съм дошла тук, се държиш отвратително с мен.

— Не е вярно. На вечерята преди сватбата се държах прекрасно. Започнах да ставам гаден едва след като Луси избяга.

— Което не беше по моя вина. Признай го.

— Не исках да го призная. Тогава може би щеше да се наложи да потърся вината у себе си, а на кого му е притрябвало това?

— На теб. Макар че, ако трябва да съм справедлива, Луси трябваше да го направи, преди нещата да са стигнали толкова далеч.

Тед удари топчето още няколко пъти.

— Какво друго имаш в списъка си с оплаквания?

— Принуди ме да работя за Бърди Китъл.

Той пусна хилката върху кафявия стол, сякаш изкушението да я използва започваше да става прекалено силно, за да му устои.

— Което те спаси от задържане в ареста.

— И се погрижи да ми плащат по-малко, отколкото на останалите камериерки.

Той се престори, че не разбира.

— Не си спомням подобно нещо.

Мег продължи да изрежда понесените несправедливости една по една:

— Онзи ден в хотела, когато чистех… Стоеше на прага и гледаше как едва не се убих, мъчейки се да обърна онзи матрак.

Той се ухили.

— Не мога да отрека, че беше забавно.

— А после, след като ти влачих чантата цели осемнайсет дупки, ми даде един-единствен долар.

Не трябваше да го споменава, защото очевидно още не му беше минало.

— Ти ми коства три дупки. И не си мисли, че не съм забелязал, че всичките ми нови чорапчета липсват.

— Ти беше годеник на най-добрата ми приятелка! И ако това не е достатъчно, не забравяй, че на практика те мразя.

Златистокафявите му очи я пронизаха.

— Освен това на практика ме харесваш. Вината не е твоя. То просто се случи.

— Ще се постарая да се отслучи.

Гласът му заприлича на струйка дим.

— И защо ти е да го правиш, когато и двамата сме повече от готови да предприемем следващата стъпка? Нещо, което искрено ти препоръчвам да направим голи?

Мег преглътна.

— Сигурна съм, че ти се иска, но може би не съм готова.

Престорената срамежливост не й се удаваше особено и той като че ли се почувства неудобно заради това, че изобщо беше опитала. Тя вдигна ръце.

— Е, добре, признавам, че съм любопитна. Голяма работа. И двамата знаем докъде ще доведе това. Само още повече ще влоши нещата.

Той се усмихна.

— Или пък ще се позабавляваме страхотно.

Неприятно й бе, че сериозно обмисля дали да не го направи.

— Не обмислям сериозно дали да го направя — заяви на глас, — но ако беше така, щях да имам цял куп условия.

— Като например?

— Ще става дума само за секс — никакви сладникави обръщения, никакво споделяне на съкровени тайни. — Никакво… — Мег сбърча нос само при мисълта за това — приятелство.

— Но между нас вече съществува нещо подобно на приятелство.

— Единствено в извратения ти ум, защото не можеш да понесеш мисълта, че не си приятел с всички на планетата.

— Не виждам нищо лошо в това.

— Невъзможно е, ето какво му е лошото. Ако отидем по-далеч, не можеш да кажеш на никого за нас. Говоря сериозно. Уайнет е клюкарската столица на света, а аз и така си имам предостатъчно неприятности. Ще трябва да се крием. Пред останалите ще продължиш да се преструваш, че ме мразиш.

Очите му се присвиха.

— Няма да ми е трудно.

— И дори не си помисляй да ме използваш, за да се отървеш от Съни Скипджак.

— Това подлежи на обсъждане. Тази жена ме плаши до смърт.

— Изобщо не те плаши. Просто не искаш да се занимаваш с нея.

— Нещо друго?

— Да. Ще се наложи първо да говоря с Луси.

Това го хвана неподготвен.

— И защо ти е да го правиш?

— Въпрос, който за пореден път доказва колко малко ме познаваш.

Той бръкна в джоба си, извади мобилния си телефон и й го подхвърли.

— Давай.

Тя му го метна обратно.

— Ще използвам собствения си телефон.

Той прибра апарата в джоба си и зачака.

— Не сега. — Започваше да се чувства по-изцедена, отколкото й се искаше.

— Сега — настоя той. — Току-що ми каза, че това е едно от предварителните условия.

Би трябвало да му каже да си върви, ала твърде силно го желаеше, а и очевидно, когато ставаше дума за мъже, бе обречена да взема лоши решения, което бе причината приятелките й да са толкова важни за нея. Хвърли му гаден поглед (жалък опит да запази самоуважението си) и отиде в кухнята, затръшвайки вратата след себе си. Докато вадеше телефона, си каза, че ако Луси не й вдигне, ще го сметне за знак.

Само че Луси вдигна.

— Мег? Какво има?

Мег се отпусна на линолеума и облегна гръб във вратата на хладилника.

— Здрасти, Луси. Надявам се, че не те събуждам. — Вдигна късче зърнена закуска, което беше изпуснала тази сутрин — или пък миналата седмица — и го смачка между пръстите си. — Е, как си?

— Един часът сутринта е. Как мислиш, че съм?

— Наистина ли? Тук е само полунощ, но понеже нямам представа къде си, не е лесно да пресметна часовата разлика.

Веднага съжали за проявената раздразнителност, когато чу Луси да въздъхва.

— Няма да е за дълго. Аз… ще ти кажа веднага щом мога. Точно сега всичко е малко… объркващо. Нещо не е наред ли? Звучиш ми притеснена.

— О, нещо определено не е наред. — Нямаше лесен начин да й го съобщи. — Какво ще кажеш, ако… — Мег притисна колене в гърдите си и си пое дълбоко дъх. — Какво ще кажеш, ако се пробвам с Тед?

Последва дълго мълчание.

— Да се пробваш? В смисъл…

— Да.

— С Тед?

— Бившият ти годеник.

— Знам кой е. Двамата с Тед сте… двойка?

— Не! — Мег отпусна колене на пода. — Не, не сме двойка. За нищо на света. Става дума единствено за секс. И забрави. В момента изобщо не разсъждавам трезво. Изобщо не трябваше да се обаждам. Господи, как изобщо ми хрумна? Да предам приятелството ни по този начин. Не трябваше…

— Не! Не, радвам се, че се обади. — Луси наистина звучеше развълнувана. — О, Мег, това е съвършено. Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин.

— Не съм много сигурна, но… — Тя отново вдигна колене. — Наистина ли? Няма да имаш нищо против?

— Шегуваш ли се? — Луси прозвуча почти възторжено. — Знаеш ли колко виновна се чувствам все още? Ако преспи с теб… Ти си най-добрата ми приятелка. Ще спи с най-добрата ми приятелка! То е, като да получа опрощение от папата!

— Не е нужно да си чак толкова съкрушена.

Вратата се отвори и Мег побърза да свали колене, когато Тед прекрачи лениво прага.

— Поздрави Луси от мен.

— Не съм ти говорител — сопна се тя.

— Той там ли е? — попита Луси.

— Да — отвърна Мег.

— Поздрави го от мен. — Гласът на Луси изтъня, пълен с чувство за вина. — И му кажи, че съжалявам.

Мег закри слушалката с ръка и вдигна очи към него.

— Каза, че си изкарва страхотно, чука всеки срещнат мъж и това, че те е зарязала, е най-страхотното, което е направила в живота си.

— Чух те — обади се Луси в слушалката. — А той ще разбере, че лъжеш. Винаги разбира подобни неща.

Тед се подпря на най-горния шкаф и я изгледа с превъзходство.

— Лъжкиня.

Мег му отправи свиреп поглед.

— Махни се. Действаш ми на нервите.

Луси си пое рязко дъх.

— Наистина ли току-що каза на Тед Бодин, че ти действа на нервите?

— Възможно е.

Луси изпусна шумно дъха си.

— Леле… — Звучеше мъничко поразена. — Това не го очаквах.

Мег се намръщи.

— Кое не си очаквала? За какво говориш?

— Нищо. Обичам те. И приятно прекарване!

Тя прекъсна и Мег затвори телефона си.

— Може да се каже, че Луси се е възстановила от чувството си за вина.

— Това означава ли, че ни даде благословията си?

— На мен. Даде благословията си на мен.

Тед придоби замечтан вид.

— Липсва ми тази жена. Умна. Забавна. Мила. Никога не ми е създавала никакви проблеми.

— Брей, съжалявам за това. Знаех, че нещата между вас са били скучновати, но не знаех, че е било чак толкова зле.

Тед се усмихна и протегна ръка. Мег му позволи да я издърпа на крака, но той не спря дотам. С едно бързо движение я притегли към себе си и започна да я целува така, че я остави без дъх. Заради ръста им телата им си пасваха учудващо добре, ала всичко друго в тази чувствена, разтърсваща целувка бе необуздано и стихийно.

Уханието, вкусът, усещането му бяха толкова прекрасни. Топлината на кожата му, допирът на железни мускули и здрави сухожилия. Толкова време беше минало.

Той не я сграбчи за дупето, нито пъхна ръка под тениската й, където много бързо би открил изобилие от гола кожа, прорязана единствено от миниатюрната лента на прашката. Вместо това се съсредоточи върху устните, върху лицето, върху косата й — милваше и изследваше, пръстите му се заровиха в къдриците й, палците му намериха меката част на ушите й. Сякаш беше запаметил диаграма на всички неочевидни ерогенни точки по тялото й. Беше опияняващо и невероятно възбуждащо.

Устните им се разделиха. Той опря чело в нейното и каза меко:

— Иска ми се да отидем у нас, но няма да рискувам да размислиш по пътя, така че ще трябва да го направим тук. — Захапа лекичко долната й устна. — Едва ли ще бъде първият път, в който нещо подобно се е случвало в тази галерия, макар да смятах, че дните, в които се развихрям върху стари кушетки, са приключили, когато завърших колежа.

Мег още се мъчеше да си поеме дъх, когато той я улови за китката и я издърпа в църквата.

— Спри. — Петите й се хлъзнаха по стария чамов под. — Няма да направим и една стъпка към кушетката, преди да сме провели Разговора.

Той не беше глупак. Простена, но спря.

— Здрав съм. Не е имало никоя друга след Луси, а понеже това беше преди четири шибани месеца, предполагам, разбираш, че съм мъничко нетърпелив.

— Никоя след Луси? Наистина?

— Коя част от четири шибани месеца не разбираш? — Изгледа я упорито, сякаш очакваше съпротивление. — И никъде не ходя без кондом. Прави си каквито искаш изводи, но е така.

— Е, нали си Тед Бодин.

— Аха.

— Четири месеца, а? При мен съвсем не е толкова отдавна. — Лъжа. Катастрофалната й афера с Даниъл, австралийския инструктор по рафтинг, беше приключила преди осем месеца. Тя никога не си позволяваше авантюри за една нощ, нещо, което отдаваше на разговорите относно секса, които бе водила с майка си. За съжаление, тези беседи не й бяха попречили да допусне някои сериозни грешки. Не една от приятелките й бе казвала, че Мег нарочно си избира мъже, за които знае, че няма да се обвържат, защото самата тя не бе готова да се държи като пораснала жена.

— Аз също съм здрава — заяви високомерно. — И вземам противозачатъчни. Не позволявай обаче това да ти попречи да използваш един от презервативите, които несъмнено купуваш на едро. Тъй като се намираме в Тексас, земята на едва скритото оръжие, ако забременея, просто ще си намеря някое от тези оръжия и ще ти пръсна черепа. Смятай се за предупреден.

— Окей. Наясно сме.

Отново я улови за китката и я задърпа по лъкатушещите стъпала, отвеждащи към галерията… не че му се налагаше наистина да я дърпа.

— Освен това не си падам по авантюри за една нощ — заяви тя, когато стигнаха горе. — Така че смятай това за началото на краткосрочна сексуална връзка.

— Още по-добре. — Тед свали тениската си.

— И не можеш да допуснеш да ме уволнят от клуба.

Той спря.

— Я чакай. Аз искам да те уволнят.

— Знам. Но повече искаш секс без усложнения.

— Имаш право. — Той пусна тениската на пода.

Преди Мег да разбере какво става, двамата вече бяха върху кушетка на бучки и Тед отново я целуваше. Взе в шепи голото й дупе и палецът му се плъзна под ръба на копринената лента, която минаваше по средата му.

— Когато става дума за секс, харесвам, общо взето, всичко. — Ерекцията му се притисна силно в крака й. — Непременно ми кажи, ако направя нещо, което те плаши.

Притокът на кръв, който обикновено подхранваше мозъка й, се бе насочил към други части на тялото й, така че й беше трудно да прецени дали я поднася, или не.

— Ти се тревожи за себе си — бе най-доброто, което успя да измисли.

Той си поигра с тънката ивица плат в продължение на един дълъг, жарък миг, а после отдръпна палеца си, за да го прокара по татуирания й дракон. Макар да обожаваше фантазията за мъж, който я разсъблича съвсем бавно, никога не бе срещала някой, който да го прави наистина добре, а нямаше намерение да даде на Тед възможността да бъде първият. Надигна се, за да седне в тясното пространство до него, облегна се на петите си и издърпа тениската през главата си.

В ерата на силиконовите бюстове, нейните не бяха особено впечатляващи, ала Тед бе истински джентълмен, за да й намира недостатъци. Гледаше я, но не се опита да ги улови грубовато. Вместо това обви ръце около ребрата й и прокара пътечка от бавни целувки по стомаха й.

Кожата й настръхна. Време бе да се заемат за работа. Беше гола, ако не се броеше прашката, ала той все още бе обут в жълто-кафявия си къс панталон, както и онова, което носеше или не носеше под него. Мег подръпна колана му, за да открие.

— Още не — прошепна той и я издърпа до себе си. — Нека първо те загреем.

Да я загрее? Та тя беше готова да се възпламени!

Той се претърколи на една страна и отдаде на тялото й цялото си внимание. Погледът му се задържа върху ямката в основата на шията й. Извивката на гърдите й. Щръкналите й зърна. Късчето дантела с цвят на слонова кост под корема й. Но не докосна нищичко от това. Нищичко от нея.

Гърбът на Мег се изви, подканяйки го да направи нещо, преди да е избухнала в пламъци. Главата му се наведе към гърдите й. Тя затвори очи в очакване, само за да почувства как зъбите му я гризват лекичко по рамото. И най-бегла представа ли си нямаше от женската анатомия?

Продължи така още малко. Проучи чувствителното местенце в сгъвката на лакътя й; китката, където туптеше пулсът й; долната извивка на гърдите й. Ала единствено долната. Докато докосне меката кожа от вътрешната страна на бедрото й, Мег трепереше от желание и й бе писнало от начина, по който я измъчваше. Но когато се обърна, за да поеме контрола, той се раздвижи, целувката му стана по-дълбока и тя отново се оказа оставена на неговата милост. Как бе възможно мъж, който от четири месеца не беше правил секс, да се владее така? Сякаш изобщо не беше човек. Сякаш бе използвал уменията си на гениален изобретател, за да си създаде нещо като сексуален аватар.

С най-голямата ерекция на света.

Прекрасното мъчение се проточи, милувките му все не достигаха там, където Мег отчаяно копнееше да ги почувства. Опита се да не простене, но звукът й се изплъзна. Това беше неговото отмъщение. Щеше да я изтезава до смърт с любовна игра.

Дори не си беше дала сметка, че е протегнала ръка към себе си, докато той не я улови.

— Боя се, че не мога да го позволя.

— Да го позволиш? — С подклаждана от похотта сила тя се измъкна изпод него, преметна единия си крак около хълбоците му и дръпна копчето на панталона му. — Действай или млъквай.

Той улови китките й в желязна хватка.

— Панталонът ми си остава на мястото, докато аз не го сваля.

— Защо? Боиш се, че ще ти се смея?

Гъстата му коса беше разрошена — вероятно от нейните пръсти, долната му устна бе мъничко подута — вероятно защото тя го бе ухапала. Лицето му придоби леко печално изражение.

— Не исках да го правя толкова рано, но ти не ми оставяш избор.

Хвърли я под себе си, притискайки я с тялото си, и взе зърното й между устните си, засмуквайки го точно толкова силно, че съвършената наслада да не се превърне в болка. Едновременно с това пръстът му се пъхна под тънката ивица дантела между краката й и потъна там. Мег простена и сякаш се пръсна на безброй късчета.

Докато лежеше, напълно безпомощна след случилото се, устните му докоснаха долната част на ухото й.

— Мислех, че ще имаш малко повече самоконтрол. Но предполагам, че си направила всичко по силите си.

Мег смътно си даде сметка, че подръпва дантеления й колан на целомъдрието, а после тялото му се плъзна надолу по нейното. Улови краката й и ги разтвори широко. Едва наболата му брада докосна вътрешната страна на бедрата й. А после устата му я покри.

Втора разтърсваща експлозия разгроми тялото й, но дори и тогава той не проникна в нея. Вместо това я измъчваше, утешаваше, отново я измъчваше. Докато получи третия си оргазъм, Мег се бе превърнала в сексуалната му парцалена кукла.

Най-сетне той също остана гол и когато потъна в нея, го направи бавно, давайки й време да го приеме, откривайки съвършения ъгъл; в движенията му нямаше нищо тромаво, никакво нескопосано опипване, неволно одраскване с нокът и смушкване с лакът. Плавно проникване под съвършения ъгъл, последвано от мощен тласък, всичко това — безупречно аранжирано, преценено така, че да достави възможно най-голямо удоволствие. Мег никога досега не бе изживявала нещо подобно. Сякаш нейната наслада бе единственото, което имаше значение. Дори докато свършваше, той се задържаше над нея, така че да не трябва тя да понесе цялата тежест на тялото му.

Мег заспа. След време те се събудиха, любиха се още веднъж и после пак. По някое време през нощта той придърпа чаршафа върху нея, докосна устните й с целувка и си тръгна.

Тя не заспа веднага. Вместо това се замисли върху думите на Луси: „Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин“.

Не можеше да спори с това. Никога досега не я бяха любили толкова старателно, толкова всеотдайно. Той сякаш бе научил наизуст всички наръчници за секс, писани някога… нещо, което, хрумна й изведнъж, спокойно можеше и да е направил. Нищо чудно, че беше легенда. Та той знаеше точно как да дари една жена с върховно сексуално удоволствие.

Тогава защо се чувстваше толкова разочарована?