Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (25)

Епилог

Мег отказа да се омъжи за Тед, преди да вземе дипломата си.

— Момчетата гении заслужават да се оженят за момичета с университетско образование — заяви тя.

— Това момче гений заслужава да се ожени за жената, която обича, още сега, вместо да я чака да вземе диплома.

Но въпреки мърморенето си, разбираше колко важно бе това за нея, дори и ако отказваше да го признае.

Без Мег животът в Уайнет беше скучен и всички искаха тя да се върне, ала въпреки многобройните обаждания и гостуванията на един или друг жител на града в малкото й апартаментче в Остин тя отказваше да стъпи в Уайнет преди деня на сватбата си.

— Само ще предизвикам съдбата, ако се върна, преди да е дошло време — обясни тя на членките на комитета за възстановяване на библиотеката, когато те се появиха на прага й с кана с мохитото на Бърди и наполовина празен пакет с царевичен чипс. — Знам си, че ще се забъркам в неприятности веднага щом стъпя в града.

Кейла, която ограничаваше калориите, като ядеше само натрошения чипс, зарови из плика.

— Нямам идея за какво говориш. Хората от самото начало правеха всичко по силите си да се чувстваш като у дома си.

Лейди Ема въздъхна.

Шелби смушка Зоуи.

— То е, защото Мег е янки^[1]. Те не могат да оценят по достойнство южняшкото гостоприемство.

— Определено. — Тори облиза солта от пръстите си. — Освен това само чакат да си обърнем гърба и започват да ни крадат мъжете.

Мег извъртя очи, пресуши мохитото си и ги изгони, за да довърши дисертацията си върху еутрофикацията. След това изхвърча, за да провери как вървят нещата при студентката по изкуство, която бе наела, за да й помогне с поръчките, които продължаваха да валят от Ню Йорк. Въпреки възмутените протести на Тед, на неговите родители, нейните родители, братята й, комитета за възстановяване на библиотеката и останалите жители на Уайнет, тя все още се издържаше сама, макар да бе поохлабила принципите си достатъчно, за да приеме годежен подарък от Тед под формата на лъскава червена тойота приус.

— Ти ми подари кола — каза му тя, — а аз само тази нищо и никаква щипка за пари.

Ала Тед обожаваше щипката за пари, която тя бе изработила от рядък гръцки медальон с Гея, богинята на земята.

Тед нямаше възможност да прекарва в Остин толкова време, колкото бяха предвиждали, и макар да се чуваха по няколко пъти на ден, ужасно им липсваше да бъдат заедно. Само че той трябваше да си бъде в Уайнет. Групата внимателно подбрани инвеститори, която той събираше за изграждането на комплекса за голф, най-сетне бе придобила окончателния си вид. Членове бяха баща му, Кени, Скийт, Декс О’Конър, двама-трима известни професионални голфъри и неколцина тексаски бизнесмени, никой от които не се занимаваше със санитарен фаянс. Колкото и да бе странно, Спенсър Скипджак се беше появил, пълен със самонадеяни приказки как трябвало да оставят онова „недоразумение“ в миналото. Тед му отговори, че не е имало никакво недоразумение, и му препоръча да си остане при своите тоалетни.

Самият Тед бе запазил контролния пакет в комплекса, за да може да го изгради точно така, както си го представяше. Беше във възторг от проекта, но работеше прекалено много, а когато строителните работи започнеха малко след сватбата, положението щеше да се влоши още повече. Въпреки че непрекъснато повтаряше колко много се нуждае от помощта на някого, който да споделя визията му и да се радва на доверието му, наложи се Кени да отиде в Остин и да си поговори с Мег на четири очи, преди тя да осъзнае, че иска да работи именно с нея.

— Знае колко много означава за теб да вземеш магистърската си степен — каза Кени. — Ето защо никога няма да те помоли сам.

На Мег й бяха нужни около пет секунди, за да реши, че магистърската й степен може да почака. Да работи с мъжа, когото обичаше, по такъв проект, бе сбъднатата й мечта.

Тед бе на седмото небе, когато тя го попита дали може да работи с него. В продължение на часове обсъждаха бъдещето си и онова, което възнамеряваха да съградят заедно. Вместо отровена земя, щяха да създадат места, където всички семейства, не само богатите, да могат да се събират, за да си направят пикник или да си подхвърлят топка; места, където децата можеха да ловят светулки, да слушат песента на птиците и да ловят риба в бистри води.

В крайна сметка Мег насрочи сватбата им за точно една година без един ден след датата, в която Тед трябваше да заведе Луси до олтара, решение, на което Франческа разгорещено се възпротиви. Продължаваше да се оплаква и когато Мег, горда притежателка на диплома, се върна в Уайнет три дни преди церемонията.

Докато Тед прескочи до града, за да открие изложение в наново отворената библиотека, Мег се настани на един бар стол в кухнята на бъдещата си свекърва, за да закуси. Франческа й подаде препечено хлебче.

— Не е като да няма цял куп други дати, които би могла да избереш. Честна дума, Мег, ако не знаех, че не е така, бих си помислила, че се опитваш да урочасаш всичко.

— Тъкмо напротив. — Мег намаза хлебчето си със сладко от боровинки. — Харесва ми символизма — един щастлив нов живот, въздигнал се от трагичната пепел на миналото.

— Ти си точно толкова странна, колкото и Теди — отчаяно каза Франческа. — Не мога да повярвам, че ми отне толкова дълго, за да си дам сметка, че сте съвършено един за друг.

Мег се усмихна широко.

Дали вдигна очи от чашата си с кафе.

— На хората тук им харесва, че е малко странна, Франси. Така по-добре се вписва в Уайнет.

— Тя не е просто малко странна — обади се Скийт иззад вестника си. — Вчера ме прегърна без никаква причина. За малко да получа инфаркт.

Дали кимна.

— Аха, такава си е тя.

— Хей, аз съм тук! — напомни им Мег.

Ала Скийт и Дали вече се бяха захванали да обсъждат кой от двамата е по-подходящ да й дава уроци по голф, без да ги е грижа, че Мег вече си беше избрала Тори.

Франческа за пореден път се опита да откопчи от нея нещо за булчинската й рокля, ала Мег отказваше да говори за това.

— Ще я видиш заедно с всички останали.

— Не разбирам защо си позволила на Кейла да я види, но не и на мен.

— Защото тя е модният ми консултант, а ти си просто една опяваща бъдеща свекърва.

Франческа не си даде труда да оспори втората част, само първата:

— Разбирам от мода поне толкова, колкото и Кейла Гарвин.

— Дори повече, сигурна съм. Ала няма да я видиш, докато не тръгна към олтара.

Тя лепна целувка върху бузата на Франческа и забърза към хотела, за да се види с родителите си. Луси пристигна малко след това.

— Сигурна ли си, че искаш да присъствам? — попитала бе Луси по телефона, когато Мег я помоли да бъде част от сватбата й.

— Не бих могла да се оженя без теб.

Имаха да си кажат толкова много неща, затова отидоха в църквата, където можеха да се наприказват на спокойствие. След известно време Тед ги намери излегнати край потока. Първоначалната неловкост между двамата някогашни любовници отдавна се бе изпарила и те бъбреха като добрите приятели, каквито открай време трябваше да бъдат.

Предсватбената вечеря щеше да се състои в кънтри клуба, точно както и първия път.

— Имам чувството, че съм се върнала във времето — прошепна Луси на Мег малко след като пристигнаха.

— Само дето сега можеш да се отпуснеш и да се забавляваш. Ще бъде интересно, обещавам ти.

И действително беше интересно, когато местните приклещиха Джейк и Фльор, надпреварвайки се да я отрупват с похвали.

— Дъщеря ви беше най-съвестният служител, когото съм имала някога в хотела — увери ги Бърди съвършено сериозно. — Тя на практика ръководеше мястото. На мен не ми се налагаше да правя почти нищо.

— Мег е много умна — отвърна майка й, също толкова сериозно.

Зоуи подръпна чифт изящни египетски обици.

— Нямате представа колко подобри гардероба ми. — При тези думи тя пъхна ръка в джоба си, където, знаеше Мег, бе прибрала лъскав гердан от капачки на шишета, за да си го сложи, когато се появи майката на Хънтър Грийн.

— Кънтри клубът не е същият, откакто тя си тръгна — превъзнасяше се Шелби. — Няма да повярвате колко е трудно за някои хора да направят разлика между обикновен и диетичен студен чай „Аризона“.

Беше ред на Кейла, но на Бърди й се наложи да я смушка в ребрата, за да отклони вниманието й от невероятно красивите братя на Мег. Кейла примига и най-прилежно се включи в славословията за Мег:

— Кълна се, качих три килограма, след като тя си тръгна, толкова бях депресирана. Магазинът ми на практика се издържаше от нейните бижута. А и тя е единствената, освен мен и Тори, която е в крак с последната мода.

— Толкова сте мили — провлече Мег с престорен южняшки акцент, а после, малко по-силно, към родителите си: — Ходят на електрошокова терапия заедно, така получават групово намаление.

— Никаква благодарност — подсмръкна Шелби към лейди Ема.

Тори си взе парченце паниран морски рак.

— Винаги можем да я сложим да отговаря за комисията за детски площадки. Ще види тогава какво става, когато не ни уважава.

Мег простена, лейди Ема се усмихна, а Луси бе слисана.

— Какво е станало? — попита тя, когато улови Мег насаме. — Ти чудесно си се вписала тук. И това не е комплимент.

— Знам — отвърна Мег. — И аз не усетих как стана.

Ала Луси беше мъничко подразнена.

— С мен винаги бяха много любезни, така че очевидно не съм била достатъчно добра за тях. Аз, дъщерята на президента на Съединените щати. Теб, от друга страна, госпожица Провал, направо обичат.

Мег се усмихна и вдигна чаша към Лудите жени на Уайнет.

— Разбираме се една друга.

Фльор отведе Луси нанякъде, Тед се присъедини към Мег и двамата заедно загледаха как Кейла и Зоуи флиртуват с братята на Мег. Тед отпи глътка вино.

— Шелби каза на родителите ти, че според нея почти сигурно си бременна.

— Още не.

— И аз предположих, че първо би съобщила на мен. — Той погледна към жените. — Или пък не. Абсолютно сигурна ли си, че искаш да живееш тук?

Мег се усмихна.

— Не бих живяла никъде другаде.

Той преплете пръсти в нейните.

— Още една нощ и край на глупавия ти сексуален мораториум. Още не мога да повярвам, че те оставих да ме убедиш.

— Не съм сигурна, че можеш да наречеш четири дни мораториум.

— На мен определено ми се сториха такъв.

Мег се засмя и го целуна.

На следващия следобед обаче вече беше кълбо от нерви и нито Луси, нито останалите й пет шаферки бяха в състояние да я успокоят. Джорджи и Ейприл бяха долетели от Лос Анджелис с прочутите си съпрузи, а Саша бе пристигнала от Чикаго. Не й се струваше правилно да се омъжи без Тори и лейди Ема до себе си — иначе е тъпо. Те всички изглеждаха великолепно в изчистените рокли без ръкави от гълъбовосива коприна, на гърба на всяка от които имаше различаващ се от другите набор копчета от изкуствени диаманти.

— Кейла ще ги качи в eBay^[2], след като всичко това приключи — уведоми я Тори, когато се събраха в притвора на църквата преди церемонията. — Казва, че ще изкараме цяло състояние.

— Което ще дарим за благотворителни цели — твърдо заяви лейди Ема.

Както можеше да се очаква, Фльор се просълзи, когато видя дъщеря си в булчинска рокля. Същото се случи и с Тори и лейди Ема, макар и по други причини.

— Наистина ли си сигурна? — прошепна Тори в ухото на Мег, докато шаферките се приготвяха за сватбената процесия.

— На някои неща им е писано да се случат.

Мег стисна още по-здраво букета си, а Луси оправи късия й шлейф. Мег бе съчетала роклята с тесен корсет, деликатни ръкави, стигащи точно под раменете, изчистен, изящно украсен силует и дълбокообразно деколте на гърба с воала на майка си и тиара от австрийски кристали.

Отекнаха тръби — знак за Тед да се приближи до олтара, заедно с главния си шафер Кени. Въпреки че Мег не можеше да го види, подозираше, че някой лъч светлина ще избере точно този момент, за да нахлуе през цветните стъкла и да обгърне главата му в един от онези абсурдни ореоли.

С всяка изминала секунда започваше да й става все по-зле.

Лейди Ема вече беше подредила шаферките. С нарастващо чувство на паника Мег видя как Ейприл пристъпва напред, следвана от Тори и Саша. Ръцете й лепнеха, сърцето й биеше учестено. Джорджи изчезна след другите. Останаха само лейди Ема и Луси.

— Толкова си красива — прошепна Луси. — Благодаря ти, че си моя приятелка.

Мег опита да се усмихне. Наистина. Ала лейди Ема вече крачеше по пътеката към олтара и останала единствено с Луси, Мег почувства, че се вледенява.

Луси се размърда.

Ръката на Мег се стрелна напред и я стисна над лакътя.

— Почакай!

Луси погледна през рамо.

— Доведи ми го — изхриптя Мег панически.

Луси я зяпна.

— Шегуваш се, нали?

— Не. — Мег се бореше за въздух. — Трябва да го видя. Сега.

— Мег, не можеш да го направиш.

— Знам. Ужасно е. Но… Доведи ми го, моля те!

— Знаех си, че е лоша идея да дойда тук — измърмори Луси. След което си пое дълбоко дъх, лепна си старата усмивка стил „Белия дом“ и тръгна по пътеката.

Не свали усмивката от лицето си, докато не спря пред Тед.

Той я погледна изпитателно. Тя го погледна изпитателно.

— Олеле — каза Кени.

Луси прокара език по устните си.

— Ъъъ… извинявай, Тед. Отново. Извинявай отново. Но… Мег иска да те види.

— Силно те съветвам да не ходиш — прошепна Кени.

Тед се обърна към преподобния Харис Смитуел.

— Извинете ме за минутка.

Множеството направо изригна, когато го видя да поема по пътеката, без да поглежда нито наляво, нито надясно, приковал поглед право напред, към жената, която го чакаше в притвора.

За миг просто се опи от гледката на обичаното лице, обгърнато от бял тюлен водопад. Бузите й бяха бледи, кокалчетата на пръстите, с които стискаше сватбения си букет, бяха пребелели. Той спря пред нея.

— Тежък ден?

Тя опря чело в челюстта му, при което тиарата, придържаща воала й, го смушка в окото.

— Знаеш ли колко силно те обичам?

— Почти толкова, колкото аз обичам теб — отвърна той и нежно я целуна по носа, за да не развали грима й. — Между другото, изглеждаш прекрасно. Само дето… кълна се, че и преди съм виждал тази рокля.

— На Тори е.

— На Тори?

— Втора употреба. То се очакваше, нали?

Тед се усмихна.

— Силно се надявам, че е от сватбата й с Декс, а не от някой от предишните й провали.

— Аха. — Мег кимна и се усмихна. — Ти… напълно ли си сигурен? Аз съм разпиляна.

Очите му я изпиваха.

— Съществува такова нещо като прекалена подреденост, миличка.

— Само че… нека си го признаем. Аз съм умна, но не колкото теб. Искам да кажа… кой ли може да е умен като теб, но все пак… Ами ако ни се родят глупави деца? Не наистина глупави, но… относително казано.

— Разбирам, миличка. Първата сватба си е изнервящо преживяване за всекиго, дори за смел човек като теб. За щастие, аз имам опит със сватбите, така че мога да ти помогна. — Този път реши да рискува с грима й и я целуна лекичко по устните. — Колкото по-бързо приключим с това, толкова по-скоро ще те разсъблека, ще изгубя самоконтрола си и отново ще се унижа.

— Така е. — Бузите й най-сетне бяха започнали да си възвръщат цвета. — Държа се глупаво. Но съм толкова стресирана, а когато съм стресирана, понякога забравям, че съм достатъчно добра за теб. Прекалено добра. Защото ти си оставаш не съвсем в ред с това твое желание да угодиш на всички.

— Ти ще ме защитаваш от самия мен.

И от всички останали, добави наум.

— Работа на пълен работен ден.

— Смяташ ли, че ще се справиш?

Мег най-сетне се усмихна.

— Да.

Тед си открадна още една целувка.

— Знаеш колко много те обичам, нали?

— Да.

— Чудесно. Задръж тази мисъл.

А после я взе в прегръдките си и преди тя да успее да му каже, че не е необходимо, че вече се е съвзела и да я пусне още сега… преди да успее да му каже каквото и да било, той пое по пътеката към олтара.

— Тази — обяви пред събралото се множество — няма да ми избяга.