Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (18)

18

В отговор на нахълтването на Тед, Скийт усили телевизора. Мег се стегна и показа глава в дневната.

— Изненада.

Бейзболната шапка на Тед закриваше очите му, ала стиснатата му челюст вещаеше буря.

— Какво правиш тук?

Мег махна драматично към креслото.

— Намерих си нов любовник. Съжалявам, че трябваше да научиш по този начин.

— Гледам голф — изсумтя Скийт, — а нищо не чувам.

Дали излезе в коридора зад нея.

— То е, защото оглушаваш. От месеци ти повтарям да си купиш слухов апарат. Здрасти, синко. Как мина при депото?

Тед не сваляше ръце от хълбоците си.

— Какво прави тя тук? Трябваше да се настани при мен.

Дали отново насочи вниманието си към Мег, сините му очи бяха ясни като пролетно небе.

— Казах ти, че това изобщо няма да му хареса, Мег. Следващия път ме послушай. — Той поклати печално глава. — Направих всичко по силите си да я разубедя, синко, но Мег определено е от упоритите.

Пред Мег имаше две възможности. Тя избра онази, която не включваше това да цапардоса някого.

— Така е най-добре.

— Най-добре за кого? — отвърна Тед. — Определено не и за мен. Нито пък за теб.

— Всъщност е. Нямаш представа…

— Най-добре ще е да го обсъдите насаме. — Дали придоби престорено притеснен вид. — С майка ти днес ще вечеряме в клуба. При нормални обстоятелства бих ви поканил да се присъедините към нас, но май се е събрало доста напрежение.

— Много ясно, че се е събрало напрежение! — изруга Тед. — Някакъв психар й е вдигнал мерника и аз я искам там, където ще ми е под око.

— Съмнявам се, че тук ще й се случи нещо лошо. — Дали се отправи към външната врата. — Освен на тъпанчетата й.

Вратата се затвори след него. От изпитателния поглед на Тед, в съчетание с влажните й дрехи и лепкавото бельо, по тялото на Мег пробягаха тръпки. Тя се върна в стаята и коленичи пред куфара си.

— Имах труден ден — започна, когато го чу да влиза след нея. — Ти също можеш да си вървиш.

— Не мога да повярвам, че си ги оставила да те убедят! Мислех, че си по-корава.

Мег изобщо не се учуди, че беше прозрял играта на баща си. Извади от куфара пликче, в което грижливо бяха прибрани тоалетните й принадлежности.

— Гладна съм и имам нужда от душ.

Тед спря да крачи напред-назад и се отпусна на леглото, така че матракът изстена под него. Секундите си течаха, докато той най-сетне проговори, толкова тихо, че Мег едва го чу:

— Понякога така ми се иска да се махна от този град, че чак ме боли.

Обзе я прилив на нежност. Остави плика настрани и отиде при него. Звукът на реклама за виагра, долитащ откъм дневната, я накара да се усмихне, докато сваляше бейзболната му шапка.

— Ти си този град — прошепна тя.

А после го целуна.

 

 

Два дни по-късно, докато седеше край петия тий и четеше за компостиране в големи мащаби, Мег видя един от по-младшите кадита да се носи към нея с количката.

— Трябва да отидеш в спортния магазин. Аз ще поема тук.

Мег се върна в клуба с неговата количка, обзета от лошо предчувствие, което се оказа напълно оправдано. Едва беше прекрачила прага на магазина, когато две големи потни ръце закриха очите й.

— Познай кой е?

Тя потисна един стон, след което се стегна.

— Мъжественият акцент ме навежда на мисълта за Мат Деймън, но нещо ми подсказва… Леонардо ди Каприо, нали?

Отекна гръмогласен смях, ръцете се отпуснаха и Спенсър Скипджак я обърна с лице към себе си. Носеше панамената си шапка, светлосиня спортна риза и тъмен панталон. Голямата му уста беше разтеглена в широка усмивка, разкриваща големи бели зъби.

— Определено ми липсваше, госпожице Мег. Няма друга като теб.

Освен това имаше невероятно известни родители и бе повече от двайсет години по-млада от него — неустоима комбинация за един егоманиак.

— Здрасти, Спенс. Благодаря за подаръците.

— Сапунерката е от новата ни линия. В магазините се продава за сто осемдесет и пет долара. Получи ли съобщението ми?

Мег се престори, че не разбира.

— Съобщение?

— За тази вечер. Покрай цялото това пътуване напоследък не ти обръщах достатъчно внимание, но от сега нататък това ще се промени. — Той махна към клуба. — Отървах те от работа до края на деня. Отиваме в Далас. — Той я сграбчи за ръката. — Първо ще си напазаруваш в „Нейманс“, след това ще пийнем в „Адолфъс“ и накрая — вечеря в „Имението“^[1]. Самолетът ми ни чака.

Затегли я към вратата и този път очевидно нямаше да й позволи да му се изплъзне, както досега. Най-примамливата възможност, която Мег виждаше пред себе си, бе да му каже да върви на майната си, ала земемерите все още бяха в града, сделката за комплекса беше почти подписана и тя не можеше да прецака всичко в последния момент.

— Толкова си внимателен.

— Идеята за „Нейманс“ беше на Съни.

— Тя е невероятна.

— Тя пък ще прекара деня с Тед. Двамата имат доста да наваксат.

Съни може и да не беше чула за целувката по време на обяда, но беше почти сигурно, че е чувала за легендарните умения на Тед в леглото, и Мег подозираше, че ще направи всичко по силите си лично да провери дали слуховете са верни. Освен това Мег знаеше, че той няма да я докосне. Стресна се, че има подобно доверие на един мъж. Нима и преди не се бе доверявала на мъже? Ала никой от тях не беше Тед.

Тед… който я беше обявил за своя пред целия град, запращайки последиците по дяволите. Глупава, идиотска постъпка, която означаваше всичко за нея.

Тя прехапа долната си устна.

— Познаваме се достатъчно добре, за да бъда откровена с теб, нали?

Начинът, по който Спенс присви очи, не беше никак окуражаващ, така че тя заряза гордостта си и се нацупи престорено.

— Ами ако всъщност най-много искам урок по голф?

— Урок по голф?

— Имаш толкова прекрасен удар. Напомня ми на този на Кени, само че него не мога да го помоля за урок, а искам да се науча от най-добрия. Моля те, Спенс. Ти си страхотен играч. Това би означавало за мен много повече от още едно пътуване до Далас, където съм била поне хиляда пъти. — Всъщност само един, но той не го знаеше и двайсетина минути по-късно двамата вече бяха на тренировъчното игрище.

За разлика от Тори, Спенс беше ужасен учител и много повече се интересуваше от това, тя да се възхити на неговия удар, отколкото да й помогне да усъвършенства своя, ала Мег се държеше така, сякаш беше кралят на инструкторите по голф. Докато той говореше ли, говореше, Мег усети, че се пита дали наистина е толкова твърдо решен да построи екологично игрище за голф, колкото Тед смяташе. Когато най-сетне поседнаха на пейката, за да си починат, тя реши да го поразпита.

— Страшно си добър в голфа. Кълна се, Спенс, любовта ти към играта си личи във всичко, което правиш.

— Играя от дете.

— Ето защо толкова го уважаваш. Виж се само. Всеки, който има пари, може да построи игрище за голф, ала колцина са толкова далновидни, че да построят игрище, което ще се превърне в еталон за бъдещите поколения?

— Вярвам, че трябва да постъпваме така, както е правилно.

Това беше окуражаващо. Мег настъпи още малко.

— Знам, ще кажеш, че природозащитните награди, които със сигурност ще спечелиш, не са най-важното, но със сигурност заслужаваш цялото признание, което несъмнено ще получиш.

Поуплаши се, че е отишла прекалено далеч, но за пореден път беше подценила бездънното му его.

— Някой трябва да създаде нов стандарт — заяви той, повтаряйки онова, което Мег бе чула от Тед.

Тя натисна още малко.

— Не забравяй да наемеш фотограф, за да снима депото за отпадъци такова, каквото е сега. Аз не съм журналист, но предполагам, че многобройните комисии, които раздават наградите, ще искат наистина добри снимки „преди и сега“.

— Е, да не слагаме каруцата пред коня, госпожице Мег. Все още нищо не съм подписал.

Разбира се, не беше очаквала да й разкрие окончателното си решение, но все пак се беше надявала мъничко. Високо над тях закръжи ястреб и Спенс започна да й приказва нещо за вечеря в едно от местните лозя. Ако се налагаше да вечеря с него, Мег предпочиташе да го направи някъде, където да е пълно с хора, затова заяви, че единствено барбекюто на „Роустабаут“ е в състояние да задоволи апетита й.

И наистина, едва се бяха настанили на масата, когато започнаха да пристигат подкрепления. Пръв се появи Дали, последван от Шелби Травълър, която дори не си беше губила времето да си сложи спирала. Брус, бащата на Кейла, все още по спортни шорти, нахлу след тях, мятайки гадни погледи на Мег, докато си поръчваше. Явно нямаха намерение да я оставят насаме със Спенс и докато стане девет часът, групата им вече заемаше три маси, от които отсъствието на Тед и Съни се набиваше на очи.

Преди да си тръгнат от клуба, Мег си беше взела душ в съблекалнята и се беше преоблякла в резервните си дрехи — най-обикновена сива блуза, пола камбана и сандали. Простичкото облекло обаче изобщо не бе в състояние да обезкуражи Спенс, който все гледаше да си намери повод да я докосне или да се притисне в нея. Прокара пръст по китката й, намести салфетката в скута й и докосна гърдите й, докато посягаше към шишето с лют сос. Лейди Ема правеше всичко по силите си, за да отвлече вниманието му, ала Спенс държеше всички козове и възнамеряваше да се възползва от този факт, за да получи онова, което искаше. Его как Мег се озова на паркинга, под червено-синята неонова табела на бара, долепила телефона до ухото си.

— Татко, до мен стои един от най-големите ти почитатели — каза тя, когато баща й вдигна. — Знам, че си чувал за Спенсър Скипджак, основателя на „Вайсрой Индъстрис“. Те произвеждат най-луксозните уреди за баня. Той е истински гений.

Спенс се ухили и гърдите му се издуха под светлината от неоновия знак като едно от суфлетата на готвач Дънкан преди трагичния му край.

Беше откъснала баща си от древната му пишеща машина или пък от майка й. Така или иначе, изобщо не беше доволен.

— За какво става дума, Мег?

— Направо няма да повярваш! — отвърна тя. — Колкото и да е зает, днес той ми даде урок по голф.

Раздразнението му отстъпи място на тревога.

— Неприятности ли имаш?

— Ни най-малко. Голфът е най-невероятната игра. Но ти, разбира се, го знаеш.

— Силно се надявам, че имаш адски добра причина за това, което правиш.

— Имам. Давам ти го.

Тикна телефона в ръката на Спенс, надявайки се всичко да мине добре.

Спенс начаса взе да фамилиарничи най-безсрамно, поднесе му филмова критика, примесена със санитарни съвети, предложи му да го повози в самолета си и му обясни къде точно да се храни в Лос Анджелис. Баща й очевидно не бе казал нищо, с което да го засегне, защото Спенс направо грееше, когато й върна телефона.

Баща й обаче далеч не беше толкова щастлив.

— Ама че идиот.

— Знаех си, че ще останеш впечатлен. Обичам те. — Мег затвори и вдигна тържествуващо палци срещу Спенс. — Рядкост е баща ми толкова бързо да хареса някого.

Един поглед към възторженото лице на Спенс й бе достатъчен, за да разбере, че разговорът само още повече бе засилил увлечението му по нея. Пръстите му се обвиха около ръцете й и той тъкмо я привличаше към себе си, когато вратата на бара се отвори и Тори, която най-сетне бе забелязала отсъствието им, й се притече на помощ.

— Хей, вие двамата, побързайте! Кени току-що поръча по три броя от всички десерти в менюто.

Спенс не сваляше хищнически поглед от Мег.

— С Мег имаме други планове.

— Шоколадов фондан? — извика Мег.

— И прасковен пай с канела! — възкликна Тори.

Успяха да вкарат Спенс вътре, но на Мег започваше да й писва от ролята й на заложница. За щастие, беше настояла да дойде със собствената си кола и след като хапна няколко залъка от фондана, стана от масата.

— Денят беше дълъг, а утре съм на работа.

Дали начаса се изправи.

— Ще те изпратя до колата ти.

Кени тикна една бира към Спенс, спирайки го, преди да е успял да ги последва.

— Трябва ми бизнес съвет, Спенс, а не се сещам за никой по-подходящ от теб.

Мег успя да се измъкне.

Когато си беше тръгнала от работа предишния ден, бе установила, че предното стъкло на ръждомобила е сменено. Тед отричаше да го е направил, но тя знаеше, че е бил той. Досега никое друго от притежанията й не бе пострадало, но това не беше краят. Някой я мразеше и нямаше да се откаже, докато тя не си тръгне от Уайнет.

Когато се върна в къщата, завари Скийт заспал в креслото. Мина на пръсти покрай него и отиде в спалнята си. Докато си събуваше сандалите, прозорецът се плъзна нагоре и източеното тяло на Тед се пъхна вътре. Малки водовъртежи от удоволствие се завихриха в нея и тя наклони глава на една страна.

— Определено се радвам, че вече не се крием.

— Не исках да говоря със Скийт, а тази вечер дори ти не си в състояние да ме ядосаш.

— Съни най-сетне ти пусна?

— Още по-хубаво. — Той се ухили. — Ще бъде обявено утре. Спенс избра Уайнет.

Мег се усмихна.

— Поздравления, господин кмете. — Понечи да го прегърне, но после се отдръпна. — Нали си даваш сметка, че сключваш сделка с дявола?

— Егото на Спенс е неговата слабост. Държим ли го под контрол, контролираме и самия него.

— Безмилостно, но вярно — каза Мег. — Все още не мога да повярвам, че всички онези жени са си държали езика зад зъбите.

— За какво?

— За временния ти пристъп на лудост по време на обяда у майка ти. Двайсет жени! Двайсет и една, ако броим мамчето.

Мислите на Тед обаче бяха другаде.

— Наел съм фирма за връзки с обществеността, която само чака знак. В мига, в който договорът за земята бъде подписан, ще разпространим прессъобщение, обявяващо Спенс за водеща фигура в природозащитното движение в голфа. Ще се погрижа от самото начало да бъде въвлечен прекалено дълбоко, за да не може да се измъкне по-късно.

— Страшно ми харесва, когато говориш мръснишки.

Докато го закачаше, я обзе безпокойство, усещането, че нещо й убягва, но го забрави в мига, в който задърпа дрехите му. Той побърза да се включи и много скоро двамата се озоваха голи върху леглото й, а ветрецът, повяващ през отворения прозорец, галеше кожата им.

Този път Мег нямаше да допусне той да поеме контрола.

— Затвори очи — прошепна му. — Силно.

Той се подчини и устните на Мег проправиха пътечка до едно малко, напрегнато зърно. Задържа се за мъничко там, а после плъзна ръка между бедрата му. Целуна го, улови го в шепа, помилва го.

Клепачите му се повдигнаха натежали. Той посегна към нея, ала Мег се покачи отгоре му, преди да е успял да поеме контрола. Много бавно, тя го насочи към тялото си, което не беше напълно готово за подобно внушително нахлуване. Ала неохотното разтягане и болката я възбуждаха.

Очите му вече бяха напълно отворени. Мег започна да се плъзга по дължината му, опитвайки се да го поеме докрай, само за да почувства как ръцете му стисват бедрата й и я задържат. Челото му се сбърчи. Но тя не искаше да вижда по лицето му тревога. Искаше да види необуздана страст.

Само че той беше прекалено голям джентълмен.

Изви гръб в дъга и устните му уловиха едната й гърда, при което хълбоците му се раздвижиха и я повдигнаха от него.

— Не бързай толкова — прошепна до влажното й зърно.

„Да, бързо!“, искаше да изкрещи Мег. Бързо и трескаво, и необуздано, и страстно.

Ала Тед бе усетил колко е стегната и нямаше да го допусне. Нямаше да допусне тя да изпита дори моментен дискомфорт, за да задоволи него. Без да сваля устни от зърното й, той плъзна ръка между телата им и подхвана своите магьоснически трикове, възбуждайки я, докато тя не изгуби ума си. Поредното съвършено изпълнение.

Мег първа се съвзе и се измъкна изпод него. Очите му бяха затворени и тя се опита да почерпи успокоение от бързото повдигане и спускане на гърдите му и лъсналата от пот кожа. Ала въпреки разрошената коса и долната му уста, подпухнала леко от нейните целувки, й беше трудно да повярва, че действително го беше докоснала, не и наистина. Единствено споменът за онази безразсъдна целувка пред очите на всички й казваше, че не е глупачка.

 

 

Градът буквално се взриви при новината, че Спенс беше избрал Уайнет. През следващите три дни хората се прегръщаха по улиците, в „Роустабаут“ се лееше безплатна бира, а в бръснарницата стари песни на „Куин“ кънтяха от праисторически касетофон. Тед не можеше да отиде никъде, без мъжете да го тупат по гърба, а жените да се хвърлят на врата му (не че и досега не го правеха). Добрата новина засенчи дори съобщението на Кейла, че наддаването в търга бе достигнало дванайсет хиляди долара.

Мег почти не го виждаше — той или разговаряше по телефона с адвокатите на Спенс, които щяха да пристигнат всеки момент, за да финализират договора, или беше зает с операция „Избягване на Съни“. Ужасно й липсваше, липсваше й не съвсем удовлетворяващият им сексуален живот.

Самата тя беше заета със своя собствена операция по избягване — на Спенс. За щастие, местните жители се бяха включили в усилието да го задържат настрани от нея. Въпреки това безпокойството, което я измъчваше от дни насам, отказваше да я напусне.

В неделя след работа тя се отби при вирчето си, за да се разхлади. Беше се привързала истински към потока, както и към река Педерналес, която го подхранваше. Макар да беше виждала снимки как неочакваният проливен дъжд е в състояние да преобрази реката в помитаща всичко по пътя си стихия, с нея водата винаги бе гальовна.

Кипариси и ясени се издигаха по бреговете на потока и от време на време Мег зърваше някой белоопашат елен или броненосец. Веднъж иззад храстите се показа койот, който изглеждаше точно толкова учуден да я види, колкото тя — него. Ала днес магията на хладните води не й подейства. Мег не бе в състояние да пропъди тревожното усещане, че пропуска нещо важно. То се полюшваше пред нея, парченце плод, което все не успяваше да достигне.

Започнаха да се събират облаци, една сойка й се скара от клоните на близката дива череша. Мег изтръска водата от косата си и отново се гмурна. Когато се показа на повърхността, вече не беше сама.

Спенс се извисяваше над нея на брега, а дрехите й се полюшваха от големите му ръце.

— Не бива да плуваш сама, госпожице Мег. Не е безопасно.

Пръстите на краката й потъваха в тинята, водата се плискаше около раменете й. Трябва да я беше последвал до тук, ала тя бе прекалено погълната от мислите си, за да забележи. Глупава грешка, която човек с толкова много врагове не би трябвало да допуска. От гледката на дрехите й в ръцете му стомахът й се сви.

— Не се засягай, Спенс, но не съм в настроение за компания.

— А може би на мен ми омръзна да те чакам. — Все така с нейните дрехи в ръце, той се настани на един голям камък до хавлията, която Мег беше постлала на брега, и се вгледа в нея изпитателно. Беше облечен официално с тъмносин панталон и тъмносиня риза с дълъг ръкав, през която вече беше започнал да се поти. — Струва ми се, че винаги когато се опитам да подхвана сериозен разговор с теб, ти все успяваш да се измъкнеш.

Беше гола, с изключение на подгизналите й бикини и колкото и да й се искаше да гледа на Спенс като на някакъв смешник, той не беше такъв. Един облак закри слънцето. Мег стисна юмруци под водата.

— Аз съм безгрижен човек. Не обичам сериозните разговори.

— Настъпва момент, когато всеки трябва да стане сериозен.

От начина, по който докосваше сутиена й, я побиваха ледени тръпки, а Мег не обичаше да се страхува.

— Върви си, Спенс. Не съм те канила.

— Или ти ще излезеш, или аз влизам при теб.

— Няма да изляза. Това не ми харесва и искам да си тръгнеш.

— Водата изглежда страшно примамлива. — Той остави дрехите й върху камъка до себе си. — Казвал ли съм ти, че в колежа тренирах плуване? — Започна да си сваля обувките. — Дори обмислях да се пробвам за Олимпиадата, но си имах твърде много други неща на главата.

Мег се гмурна по-дълбоко във водата.

— Ако действително проявяваш интерес към мен, Спенс, това изобщо не е правилният подход.

Той си свали чорапите.

— Трябваше да ти го кажа направо много по-рано, но Съни твърди, че понякога съм прекалено безцеремонен. Умът ми работи по-бързо от този на повечето хора. Според нея невинаги давам на хората достатъчно време да ме опознаят.

— Права е. Трябва да се вслушаш в думите на дъщеря си.

— Престани с глупостите, Мег. Дадох ти предостатъчно време. — Пръстите му се заловиха с копчетата на синята риза. — Мислиш, че всичко, което търся, е малко секс. Аз искам повече, но ти отказваш да останеш на едно място достатъчно дълго, за да ме изслушаш.

— Извинявам се. Да се срещнем за вечеря в града и тогава можеш да ми кажеш всичко, което искаш.

— За този разговор трябва да останем насаме, а това в града няма как да се случи. — Той разкопча ръкавелите си. — Двамата с теб имаме бъдеще. Може би не чак брак, но бъдеще. Заедно. Разбрах го в деня, в който се запознахме.

— Нямаме никакво бъдеще. Бъди честен. Привличам те единствено заради баща ми. Дори не ме познаваш. Просто си мислиш, че ме познаваш.

— Ето къде грешиш. — Свали си ризата, разкривайки отвратително космати гърди. — Живял съм по-дълго от теб и много по-добре познавам човешката природа. — Той се изправи. — Погледни се само. Караш шибана количка за напитки на третокласно обществено игрище, което нарича себе си кънтри клуб. Някои жени се справят отлично и сами, ала ти не си една от тях. Нуждаеш се от някого, който да плаща сметката.

— Грешиш.

— Така ли? — Той пристъпи към водата. — Родителите ти са те изнежили. Грешка, която аз не допуснах със Съни. Тя работи във фабриката, откакто стана на четиринайсет, така че съвсем отрано научи откъде идват парите. Ала при теб не е било така. Ти си имала всички възможни предимства и никаква отговорност.

Думите му съдържаха достатъчно истина, за да я жегнат.

Той спря до ръба на потока. Някъде изграчи гарван. Водата се носеше стремително около Мег и тя потрепери — от студ и от усещането за това, колко бе уязвима.

Ръцете му се спуснаха към катарамата на колана и Мег си пое рязко дъх, когато го видя да я разкопчава.

— Спри!

— Горещо ми е, а водата изглежда страхотно.

— Сериозно ти казвам, Спенс. Не те искам тук.

— Само си мислиш, че не ме искаш. — Събу си панталона, метна го встрани и застана пред нея. Косматият му корем стърчеше над белия слип, от който се подаваха бледи крака.

— Спенс, това не ми харесва.

— Сама си си виновна, госпожице Мег. Ако бяхме отишли в Далас, както исках вчера, можехме да проведем този разговор в самолета ми. — Той се гмурна. Водата плисна в очите й, Мег примига и за броени секунди той се показа до нея; косата му беше залепнала за главата, малки ручейчета се стичаха в синкавочерната му брада. — Какъв е истинският проблем, Мег? Мислиш, че няма да се погрижа за теб?

— Изобщо не искам да се грижиш за мен.

Не беше сигурна дали възнамерява да я изнасили, или просто иска да я принуди да му се подчини. Знаеше единствено, че трябва да се махне, ала когато отстъпи към брега, ръката му се стрелна и се сключи около китката й.

— Ела тук.

— Пусни ме.

Палците му се впиха над лактите й. Беше силен и я повдигна от дъното, разкривайки голите й гърди. Мег видя устните му да се приближават към нея, големите квадратни зъби се насочваха към устата й.

— Мег!

Измежду дърветата изскочи някаква фигура. Слаба, тъмнокоса, облечена във впити шорти и ретро тениска.

— Хейли! — извика Мег.

Спенс отскочи назад, сякаш го бяха ударили. Хейли се приближи още малко, а после спря. Прегърна се, като кръстоса ръце над гърдите си и стисна лактите си, несигурна как да постъпи.

Мег нямаше представа защо беше дошла, ала никога в живота си не се бе радвала повече да види някого. Гъстите сбърчени вежди на Спенс бяха надвиснали заплашително над малките му очи. Мег се насили да го погледне.

— Спенс тъкмо си тръгваше, нали, Спенс?

Яростта върху лицето му й каза, че с любовната им афера бе свършено. Беше спукала напомпаното му его и по този начин се беше изкачила до върха на списъка с враговете му.

Той излезе от водата. Белият слип беше залепнал за задника му и Мег извърна очи. Без нито веднъж да погледне към Хейли, която стоеше като вкаменена в сянката, той си обу панталона и нахлузи обувките си на бос крак.

— Мислиш си, че си ме победила, но не си. — Гласът му, докато си вземаше ризата, прозвуча почти като ръмжене. — Нищо не се случи тук и дори не си помисляй да се опитваш да твърдиш друго.

Той изчезна по пътеката.

Зъбите на Мег тракаха, а коленете й бяха омекнали, така че не можеше да помръдне.

Хейли най-сетне си възвърна дар словото.

— Аз… аз трябва да си вървя.

— Още не. Помогни ми да изляза от водата. Краката ми треперят.

Хейли се приближи до брега.

— Не бива да плуваш тук сама.

— Вярвай ми, повече няма да го правя. Беше глупаво. — Един остър камък се впи в стъпалото й и тя изкриви лице. — Подай ми ръка.

С помощта на Хейли успя да излезе на брега. Беше вир-вода и съвсем гола, ако не се брояха бикините й. Зъбите й затракаха още по-силно. Грабна хавлията, която беше взела със себе си, и се отпусна върху затопления от слънцето камък.

— Не знам какво щях да правя, ако не беше дошла.

Хейли погледна към пътеката.

— Ще повикаш ли полицията?

— Наистина ли мислиш, че точно сега има някой, който би се противопоставил на Спенс?

Хейли разтърка лакътя си.

— Ами Тед? Ще му кажеш ли?

Мег си представи какво би станало, ако го направи, и онова, което видя, изобщо не й хареса. Ала нямаше и да го запази в тайна. Избърса косата си с кърпата и я направи на топка.

— През следващите няколко дни ще кажа в клуба, че съм болна, и ще се погрижа Спенс да не може да ме намери. Ала в мига, в който парите му влязат в банката, ще разкажа на Тед точно какво се случи. Както и на още няколко души. Трябва да знаят колко безскрупулен може да бъде. — Тя стисна хавлията. — Но засега го запази в тайна, става ли?

— Чудя се какво ли щеше да направи Спенс, ако не се бях появила.

— Дори не искам да мисля за това. — Мег грабна тениската си от земята и я облече; не беше обаче в състояние да докосне сутиена, който той беше опипвал. — Не знам защо провидението те доведе тук днес, но определено съм доволна. Какво искаш?

Хейли потръпна, сякаш въпросът я стресна.

— Аз бях… не знам. — Под грима й в лицето й нахлу кръв. — Минавах наблизо и ми хрумна, че може би искаш да… идем да хапнем по един хамбургер или нещо такова.

Ръцете на Мег замръзнаха върху ръба на тениската й.

— Всички знаят, че се пренесох при Скийт. Как ме откри тук?

— Какво значение има?

Хейли се обърна рязко и се отправи към пътеката.

— Почакай!

Ала Хейли не почака и реакцията й беше толкова странна, че Мег се изуми. А после всичко си дойде на мястото.

Гърдите й се свиха. Нахлузи джапанките си и се втурна след нея, минавайки напряко през гробището, вместо по пътеката. Джапанките се удряха в петите й, бурени се вкопчваха във все още влажните й крака. Стигна до църквата тъкмо когато Хейли изскочи иззад ъгъла, и й препречи пътя.

— Спри! Искам да говоря с теб.

— Махни се от пътя ми!

Хейли се опита да мине покрай нея, но Мег не я пусна.

— Знаеше, че съм тук, защото си ме проследила. Също като Спенс.

— Не знаеш какво говориш. Пусни ме!

Мег я стисна още по-силно.

— Ти си била.

— Престани!

Хейли опита да се освободи, ала Мег я държеше здраво, докато по тила й водата пъплеше като ледени пръсти.

— През цялото това време. Ти си влязла в църквата. Ти изпрати онова писмо и хвърли камък по колата ми. През цялото време си била ти.

Гърдите на Хейли се повдигаха учестено.

— Не знам… не знам за какво говориш.

Мократа тениска на Мег бе залепнала върху кожата й, ръцете й настръхнаха. Усети, че започва да й се повдига.

— Мислех, че сме приятелки.

Думите й отприщиха нещо в Хейли.

— Приятелки! Да, ти ми беше приятелка, и още как!

Вятърът се усили. Някакво животно прошумоли в храстите.

Мег най-сетне разбра.

— Заради Тед е…

Лицето на Хейли се сгърчи от ярост.

— Каза ми, че не си влюбена в него. Каза ми, че разправяш така само за да се отървеш от Спенс. И аз ти повярвах. Толкова бях глупава. Вярвах ти до нощта, в която ви видях заедно.

Нощта, в която Мег и Тед се бяха любили в църквата и тя бе видяла светлина от фарове. Стомахът й се сви.

— Шпионирала си ни.

— Не съм шпионирала! — извика Хейли. — Не беше така! Карах наоколо и видях пикапа на Тед да минава покрай мен. Тъкмо се беше върнал в града и исках да говоря с него.

— Затова го последва до тук.

Хейли поклати отривисто глава.

— Не знаех къде отива. Просто исках да говоря с него.

— И го постигна, като ни изшпионира през прозореца.

Сълзи на ярост избиха изпод клепачите на Хейли.

— Ти ме излъга! Каза ми, че не е истина!

— Не съм те лъгала. Действително започна така. А после нещата се промениха и аз нямах намерение да го обявявам на всеослушание. — Мег я изгледа с отвращение. — Не мога да повярвам, че ми причини всички онези неща. Имаш ли представа как се почувствах?

Хейли си обърса носа с опакото на ръката.

— Не съм ти сторила нищо. Просто исках да се махнеш.

— Ами Кайл? Ето какво не разбирам. Мислех, че си луда по него. Виждала съм ви заедно.

— Казах му да ме остави на мира, но той взе да идва в клуба. — По бузите й се стичаше размазана спирала. — Миналата година, когато го харесвах, дори не искаше да говори с мен. А после, когато престанах да го харесвам, изведнъж реши, че иска да излизаме.

Парчетата от мозайката продължаваха да си идват по местата.

— Не си се отказала от Тексаския университет заради Кайл. През цялото време е било заради Тед. Защото двамата с Луси не се ожениха.

— Е, и?

Носът й беше червен, по кожата й бяха избили петна.

— Правеше ли същото и с нея? Тормозеше ли я така, както тормозиш мен?

— С Луси беше различно.

— Тя щеше да се омъжи за него! Нея обаче си оставила на мира, но си се заела с мен. Защо? Ето какво не разбирам.

— Тогава не го обичах — яростно каза Хейли. — Не и така, както го обичам сега. Всичко се промени, когато тя го заряза. Преди това… падах си по него, както и всички останали, но то беше хлапашка история. След като тя си тръгна, сякаш видях цялата болка в сърцето му и поисках да я излекувам. Сякаш го разбирах така, както никой друг.

Още една жена, която смяташе, че разбира Тед Бодин.

Очите на Хейли горяха.

— Тогава разбрах, че никога няма да обичам другиго така, както обичам него. А ако обичаш някого толкова силно, той трябва да ти отвърне със същото, нали така? Просто трябваше да го накарам да ме види такава, каквато съм наистина. И се получаваше. Нуждаех се единствено от малко време. А после се появи ти.

Хейли определено имаше нужда да я свалят на земята, а Мег беше достатъчно ядосана, за да го направи.

— Получавало се е единствено в твоите фантазии. Тед никога нямаше да се влюби в теб. Ти си прекалено млада, а той е прекалено труден.

— Тед не е труден! Как можеш да го кажеш!

— Защото е вярно. — Мег се отдръпна отвратено от нея. — Ти си дете. Осемнайсетгодишна, която се държи като дванайсетгодишна. Истинската любов те прави по-добър човек. Не те превръща в подмолен вандал. Наистина ли вярваш, че Тед би обикнал жена, наранила някого така, както ти — мен?

Думите й попаднаха право в целта и лицето на Хейли се сгърчи.

— Не исках да те нараня. Исках просто да си тръгнеш.

— Очевидно. Какво възнамеряваше да ми направиш днес?

— Нищо.

— Не ме лъжи!

— Не знам! — извика Хейли. — Аз… Когато те видях да плуваш… може би щях да ти взема дрехите. Може би щях да ги изгоря.

— Колко зряло. — Мег разтърка китката си там, където я беше стиснал Спенс. — Вместо това се показа от скривалището си, за да ме защитиш.

— Исках да се махнеш, не да те изнасилят!

Мег не мислеше, че Спенс щеше да я изнасили, но тя имаше склонност към оптимизъм.

Скърцане на гуми върху чакъл прекъсна разиграващата се драма. Двете се обърнаха едновременно и видяха бледосин пикап да се носи стремглаво по алеята.