Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (20)

20

— Да те насиля? — Спенс се изсмя грубо. — Това си го биваше. Покажи ми поне една следа, където и да било по себе си, и аз ще ти дам един милион долара.

Обичайното хладнокръвие на Съни се беше изпарило и тя изгледа Мег с погнуса.

— Как можеш да кажеш нещо толкова долно?

По чакълената алея се зададоха още коли, не една, а цяла върволица. Всички бяха усетили надвисналите неприятности.

— Мамка му — изруга Спенс. — В тоя град човек не може и да се изсере, без всички да дойдат да зяпат.

Кейла изскочи от червена киа, зад чийто волан седеше една от сервитьорките в „Роустабаут“.

— Какво правите всички тук? — изчурулика тя и се втурна към тях, сякаш току-що се беше натъкнала на пикник край пътя.

Преди някой да успее да отговори, Тори, Декстър и Кени се появиха от сребрист рейндж роувър. Саронгът с хавайски мотиви на Тори изобщо не си отиваше с карираното горнище на бански. Не носеше грим, а косата й беше мокра. Мъжът й пък беше облечен в тъмносин официален костюм. Кени вдигна ръка, върху която имаше лепенка със Спайдърмен.

— Здрасти, Спенс. Съни. Хубаво време имаме след вчера. Не че не се нуждаехме от малко дъжд.

Зоуи изхвърча от тъмносиня тойота камри.

— Тъкмо бях тръгнала на среща за учебния план — каза тя, без да се обръща към никого конкретно.

Зад тойотата й продължаваха да прииждат коли. Целият град като че ли бе усетил задаващата се катастрофа и до един бяха твърдо решени да я предотвратят.

Декстър О’Конър махна към депото за отпадъци.

— Късметлия си ти, Спенс. Толкова много възможности.

Спенс обаче изобщо не го погледна, впил яростно очи в Мег, и облекчението й от появата на всички тези хора започна да се изпарява. Опита се да убеди сама себе си, че греши. Несъмнено той щеше да остави нещата така. Несъмнено нямаше да продължи този разговор пред толкова много хора. Ала от самото начало бе разбрала, че той не търпи някой да го победи.

— Договорът все още не е подписан — заяви той злокобно.

По лицата на всички наоколо се изписа паника.

— Татко… — Съни го докосна по ръката.

Тори пое контрола над ситуацията. Пристегна възела на саронга си и пристъпи към Спенс.

— С Декс сме решили да метнем няколко пържоли на скарата тази вечер. Защо двамата със Съни не се присъедините към нас, тоест ако нямате нищо против децата, а може пък да ги изпратим у татко? Съни, някога виждала ли си отблизо ему? С Декс имаме цяло стадо. Общо взето, се омъжих за него, за да мога да ги изхранвам. Той не е толкова луд по тях, колкото съм аз, но те са най-сладките създания, които можеш да си представиш. — Тори се впусна в задъхан и обстоен монолог на тема грижите и изхранването на емута, както и ползата им за човечеството.

Опитваше се да печели време и понеже всички непрекъснато поглеждаха към алеята, на Мег не й беше трудно да се досети защо. Очакваха един рицар в бледосин пикап да се появи и да спаси града от катастрофа.

Колите продължаваха да прииждат, а запасите на Тори от информация за емутата започваха да се изчерпват и тя погледна умолително към останалите. Пръв реагира брат й и като прегърна Спенс през рамото с една ръка, махна към депото за отпадъци с другата.

— Мислех си за пътищата…

Спенс обаче се извърна от него и огледа изпитателно увеличаващото се множество. След това отново спря поглед върху Мег и от начина, по който очите му се присвиха, тя разбра, че е настъпил часът на разплатата.

— Май си поизбързал мъничко, Кени. Трябва да мисля за репутацията си, а Мег току-що каза нещо ужасно шокиращо на дъщеря ми.

Стомахът на Мег се сви от ужас. Искаше да си отмъсти и знаеше точно как да го направи. Ако тя не се откажеше от думите си, щеше да нарани всички останали, ала при мисълта да отстъпи й се повдигна. Как бе възможно правилната постъпка да й се струва толкова неправилна? Тя заби пръсти в дланите си.

— Забрави.

Само че Спенс искаше тя да плати жестока цена за нараненото му его и нямаше намерение да отстъпи.

— О, не мога да го направя. Някои неща са прекалено сериозни, за да бъдат забравени. Мег твърди, че съм… Как точно го нарече?

— Нека го забравим — опита тя отново, макар да знаеше, че той няма да го направи.

Спенс щракна с пръсти.

— Сетих се. Каза, че съм се опитал да те насиля. Така ли беше, Мег?

През събралото се множество пробяга шепот. Начервените устни на Кейла се отпуснаха. Зоуи сложи ръка на гърлото си. Заизваждаха се мобилни телефони и Мег усети, че й се повдига.

— Не, Спенс, не беше така — каза тя сковано.

— Но аз те чух да казваш точно това. Това чу и дъщеря ми. — Той вирна брадичка. — Спомням си, че вчера поплувахме заедно, но определено не си спомням никакъв опит за насилване.

Челюстта й отказваше да помръдне.

— Прав си — промълви тя. — Аз сгреших.

Спенс поклати глава.

— Как може да сгрешиш за нещо толкова сериозно?

Очевидно възнамеряваше да я унижи до краен предел. Единственият начин, по който можеше да спечели, бе да го остави да победи, и тя с усилие се овладя.

— Лесно. Бях разстроена.

— Здравейте, всички.

Множеството се обърна едновременно, а спасителят им пристъпи напред. Не бяха забелязали пристигането му, защото се беше появил в тъмносивия мерцедес-бенц, който все забравяха, че притежава. Изглеждаше уморен.

— Какво става тук? Да няма парти, за което съм забравил?

— Опасявам се, че не. — Спенс се намръщи, ала Мег усещаше колко се наслаждава на властта, която имаше над всички тях. — Страшно се радвам, че дойде, Тед. Появи се неочакван проблем.

— Така ли? И какъв е той?

Спенс потърка челюстта си, потъмняла от небръснатата му брада.

— Трудно ще ми бъде да правя бизнес в град, където един човек може да сее измислени обвинения и да се измъкне безнаказано.

Мег не вярваше, че ще развали сделката. Не и с умолителните погледи, които Съни му хвърляше. Не и когато целият град се беше събрал, за да му се умилква. Играеше си на котка и мишка, перчеше се, като я унижаваше и показваше на останалите кой командва.

— Неприятно ми е да го чуя, Спенс — каза Тед. — Предполагам, че навсякъде стават недоразумения. Хубавото на Уайнет е, че се опитваме да оправим неприятностите, преди да станат прекалено големи и да ни създадат главоболия. Да видим дали аз няма да успея да оправя нещата.

— Не знам, Тед. — Спенс зарея поглед към депото за отпадъци. — Трудно е да преглътне човек нещо такова. Всички разчитат на мен утре да подпиша договорите, но не мога да си представя как ще го направя, когато над главата ми е надвиснало подобно лъжливо обвинение.

През множеството пробяга напрегнат шепот. Съни не разбираше игричката на баща си и по лицето й се изписа уплаха, когато видя как бъдещето й с Тед се изплъзва между пръстите й.

— Татко, да поговорим за това насаме.

Господин Самото хладнокръвие свали бейзболната си шапка и се почеса по главата. Наистина ли единствено Мег виждаше колко е уморен?

— Съгласен съм, че трябва да постъпиш така, както смяташ за правилно, Спенс. Но съм готов да се обзаложа, че мога да оправя нещата, ако просто ми кажеш какъв е проблемът.

Мег не бе в състояние да издържа повече.

— Аз съм проблемът — обяви тя. — Обидих Спенс и сега той иска да накаже целия град заради това. Ала не е нужно да го правиш, Спенс, защото аз си тръгвам от Уайнет. Вече нямаше да съм тук, ако Съни не ме беше задържала.

Тед побутна шапката си назад и макар да я изгледа яростно, гласът му си остана спокоен.

— Мег, защо не оставиш аз да се погрижа за това?

Ала Спенс още не беше утолил жаждата си за отмъщение.

— Значи смяташ, че можеш да ме обвиниш в нещо толкова сериозно пред дъщеря ми, а после да изчезнеш, сякаш нищо не е станало? Не си познала.

— Почакайте малко — обади се Тед. — Защо не започнем от началото?

— Да, Мег — озъби се подигравателно Спенс. — Защо не направим точно това?

Мег не бе в състояние да погледне към Тед, затова се съсредоточи върху Спенс.

— Вече признах, че излъгах. Ти беше истински джентълмен. Нямаше никакъв опит за насилие. Аз… Измислих си всичко.

Тед се обърна рязко към нея.

— Спенс се е опитал да те насили?

— Така каза тя пред дъщеря ми. — От думите на Спенс капеше презрение. — Тя е лъжкиня.

— Опитал си се да я насилиш? — Очите на Тед лумнаха. — Кучи син!

И без никакво предупреждение, господин Самото хладнокръвие се нахвърли върху последната голяма надежда на града.

Множеството ахна изумено. Кралят на санитарната керамика се пльосна на земята, а панамената му шапка се търкулна в прахта. Мег бе толкова потресена, че не можеше да помръдне. Съни изпищя задавено и се вкаменени от ужас, всички видяха как техният невъзмутим кмет, техният светец от плът и кръв сграбчи Спенсър Скипджак за яката на ризата и го издърпа на крака.

— За кого, по дяволите, се мислиш? — изрева Тед в лицето му, страховита ярост разкривяваше чертите му.

Спенс замахна с крак и го препъна, при което и двамата се строполиха в прахоляка.

Това бе някакъв ужасен сън.

Ужасен сън, който се превърна в истински кошмар, когато от множеството излязоха две познати фигури.

Въобразяваше си. Не беше възможно. Мег примига, но страшното видение не изчезна.

Родителите й. Фльор и Джейк Коранда. Вперили ужасени погледи в нея.

Не можеше да са тук. Не и без да й съобщят, че пристигат. Не и при депото за отпадъци, докато пред очите им се разиграваше най-огромната катастрофа в живота й.

Мег отново примига, ала родителите й все така стояха там, точно пред Франческа и Дали Бодин. Майка й — възхитително красива. Баща й — висок, с изсечени черти и готов да скочи.

Биещите се мъже се изправиха, а после отново се озоваха на земята. Спенс беше поне с двайсет килограма по-тежък от Тед, но Тед бе по-силен, по-пъргав и тласкан от гняв, който го беше преобразил в мъж, когото Мег не можеше да познае.

Тори стискаше саронга си. От устните на Кени се откъсна ругатня. Кейла се разплака. А Франческа понечи да се притече на помощ на скъпоценното си момче, но мъжът й я дръпна назад.

На никого обаче не му хрумна да удържи Съни, която нямаше намерение да позволи никой мъж, нито дори онзи, в когото си бе въобразила, че е влюбена, да нападне обичния й баща.

— Татко! — изпищя тя и се хвърли върху гърба на Тед.

Това бе повече, отколкото Мег бе в състояние да понесе.

Втурна се към тях, за да се намеси, подхлъзна се на чакъла и се строполи върху Съни, при което Тед се озова затиснат под тях двете. Спенс се възползва от това, че той временно беше обезвреден, и скочи на крака. Мег с ужас го видя как вдига крак, за да изрита Тед в главата. Изпищявайки на свой ред от ярост, тя се извъртя настрани и се блъсна в него. Той изгуби равновесие и докато падаше, сграбчи гърба на дизайнерската блуза на Съни. Тед никога не би ударил жена. Мег обаче не страдаше от подобни скрупули.

Най-сетне Тори и Шелби откъснаха Мег от хлипащата Съни, ала миролюбивият кмет на Уайнет беше озверял и бяха необходими трима мъже, за да го озаптят. И не само него трябваше да удържат. Майката на Мег, Скийт, Франческа и началникът на пожарната едва успяваха да обуздаят баща й.

Една вена върху шията на Тед туптеше яростно, докато той се мъчеше да се отскубне и да довърши започнатото.

— Само да си помислил да я доближиш, дълбоко ще съжаляваш.

— Ти си луд! — изкрещя Спенс. — Всички сте луди!

Устните на Тед изтъняха от презрение.

— Махай се от тук.

Спенс грабна шапката си от земята.

Мазни кичури коса падаха над челото му. Едното му око започваше да подпухва, от носа му течеше кръв.

— Този град винаги се е нуждаел от мен повече, отколкото аз от него. — Той отупа шапката в крака си. — Докато гледаш как това място се разлага, Бодин, помисли си от какво се отказа. — Нахлупи шапката си и погледна Мег с отровно изражение. — Помисли си колко много ти коства тази никаквица.

— Татко…

Блузата на Съни беше изцапана и скъсана, ръката й беше ожулена, а на бузата си имаше драскотина. Баща й обаче беше прекалено погълнат от собствената си ярост, за да й даде утехата, за която тя копнееше.

— Можеше да имаш всичко — процеди той; от едната му ноздра капеше кръв. — А ти го захвърли заради една лъжлива кучка.

Единствено това, че майка й се вкопчи в него, попречи на баща й да му се нахвърли, а мъжете, които удържаха Тед, за малко да го изпуснат. Дали пристъпи напред, очите му се бяха превърнали в късчета сива стомана.

— Съветвам те да се махнеш от тук, докато още можеш, Спенс, защото трябва само да кимна и момчетата, които пречат на Тед да довърши онова, което започна, ще го оставят да го направи.

Спенс плъзна поглед по морето от враждебни лица наоколо и заотстъпва към колите.

— Хайде, Съни — повика с напереност, която не прозвуча особено убедително. — Да се махаме от тази помийна яма.

— Ти си истински загубеняк, задник такъв! — извика Тори след него. — Още в гимназията бях по-добра със стика от теб. А ти, Съни, си надута кучка.

Усетили, че като нищо може да им се наложи да се оправят с освирепяла тълпа, баща и дъщеря се втурнаха към колите си и скочиха в тях. Докато те се отдалечаваха, един след друг всички обърнаха очи към Мег. Тя почувства гнева им, видя отчаянието им. Нищо от това нямаше да се случи, ако си беше тръгнала от града, когато й бяха казали.

Успя някак си да остане с вдигната глава, макар в очите й да напираха сълзи. Прелестната й майка, висока и изящна, тръгна към нея, движейки се със същото властно излъчване, довело я някога до най-прочутите модни подиуми. Вниманието на множеството бе така погълнато от разиграващата се драма, че никой не бе забелязал появата на външни лица между тях, но всеки над трийсет години веднага разпознаваше Бляскавото момиче с дългата й руса коса, драматично изрисувани вежди и широка уста. Разнесе се шепот. А после бащата на Мег застана до майка й и шепотът заглъхна, докато всички се мъчеха да осъзнаят невероятния факт, че легендарният Джейк Коранда бе слязъл от големия екран и сега бе между тях.

Мег ги гледаше с нещастна смесица от любов и отчаяние. Как бе възможно някой толкова обикновен като нея да бъде дъщеря на тези две великолепни създания?

Ала родителите й така и не можаха да стигнат до нея, защото Тед направо обезумя.

— Всички да се махат от тук! — извика той. — Всички! — По някаква причина в това нареждане бяха включени и родителите й. — Вие също.

Мег искаше единствено да си тръгне и никога да не се върне, само че нямаше кола, а не бе в състояние да понесе мисълта как се прибира заедно с родителите си, не и преди да е успяла да се стегне. Тори като че ли бе най-голямата й надежда и тя й отправи умолителен поглед, но в този миг Тед я сграбчи за ръката.

— Ти стой където си.

Всяка дума имаше назъбено острие и леден връх. Искаше една последна конфронтация и след всичко станало я заслужаваше.

Баща й го огледа изпитателно, а после се обърна към нея.

— Колата ти тук ли е?

Когато Мег поклати глава, той извади ключовете от своя автомобил и й ги подхвърли.

— Ще помолим някой да ни откара в града и ще те чакаме в хотела.

Един по един събралите се започнаха да се разотиват. Никой не искаше да се противопостави на Тед, нито дори майка му. Франческа и Дали заведоха родителите на Мег до кадилака си. Докато колите се отдалечаваха една след друга, Тед се приближи до ръждясалия знак и зарея поглед към съсипаната земя, която се простираше пред него, изгубила изведнъж всякакви перспективи за бъдещето. Раменете му увиснаха. Тя му го беше причинила. Не нарочно, но въпреки това го беше направила, оставайки в Уайнет, когато всичко й казваше, че е абсолютно наложително да си тръгне. А после, сякаш това не бе достатъчно глупаво, най-нелепо се беше влюбила в мъжа, който бе най-малко вероятно да й отвърне със същото. И именно опитът й да задоволи собствените си желания бе довел до този миг, в който всичко бе рухнало.

Слънцето бе слязло ниско на небето и очертаваше профила му с огнени щрихи. И последната кола си бе отишла, ала Мег сякаш бе престанала да съществува. Той не помръдваше. Когато не бе в състояние да издържа повече, тя се насили да отиде при него.

— Толкова съжалявам — прошепна.

Вдигна ръка, за да избърше кръвта от ъгълчето на устата му, ала той улови китката й, преди да го е докоснала.

— Това беше ли достатъчно страстно за теб?

— Какво?

— Мислиш, че съм безчувствен. — Гласът му беше дрезгав от емоция. — Че съм някакъв робот.

— О, Тед… нямах това предвид.

— Само защото ти си падаш по мелодрамите, единствено ти имаш право да изпитваш чувства, така ли?

Не този разговор трябваше да водят.

— Тед, никога не съм искала да те забъркам в това със Спенс.

— И какво се очакваше да направя? Да оставя да му се размине, че се е опитал да те насили?

— Не беше точно така. Наистина не знам какво би станало, ако Хейли не се беше появила. Той…

— Потя се! — изкрещя Тед и в думите му нямаше никакъв смисъл. — Каза, че никога не се потя.

За какво говореше? Мег опита отново:

— Бях сама в потока, когато се появи. Помолих го да си тръгне, но той не го направи. Нещата загрубяха.

— И кучият син си плати за това. — Той сграбчи ръката й. — Преди два месеца бях на път да се оженя за друга жена. Не заслужавам ли поне малко разбиране? Само защото ти си скочила в дълбокото, не означава, че и аз трябва да скоча още сега.

Свикнала бе да разчита мислите му, ала не и този път.

— Какво искаш да кажеш с това „скочила в дълбокото“?

Устните му се изкривиха презрително.

— Влюбила си се.

Думите бяха изречени с толкова отвращение, че би трябвало да оставят мехури по устните му. Мег направи крачка назад.

— Едва ли бих нарекла влюбването „да скочиш в дълбокото“.

— А как би го нарекла тогава? Бях готов да прекарам остатъка от живота си с Луси. Остатъка от живота си! Защо не можеш да го разбереш?

— Разбирам го. Просто не разбирам защо говорим за това сега, след всичко, което се случи току-що.

— Естествено, че не разбираш. — Беше пребледнял. — Не разбираш нищичко от разумно държание. Мислиш си, че ме познаваш толкова добре, а всъщност не знаеш нищо за мен.

Поредната жена, която смяташе, че разбира Тед Бодин…

Преди Мег да успее да се върне на истински важната тема, той отново подхвана атаката си:

— Хвалиш се, че си изтъкана само от чувства. Е, поздравления! Аз съм различен. Искам в нещата да има логика и ако това е грях в твоите очи, толкова по-зле.

Сякаш изведнъж бе заговорил на чужд език. Мег разбираше думите, но не и смисъла им заедно. Защо не говореха за нейното участие в катастрофата със Спенс?

Тед избърса кръвта, процеждаща се от ъгълчето на устата му, с опакото на ръката си.

— Твърдиш, че ме обичаш. Какво изобщо означава това? Аз обичах Луси, а виж само колко безсмислено се оказа.

— Обичал си Луси?

Не го вярваше. Не искаше да го повярва.

— Пет минути след като се запознахме, разбрах, че тя е Жената. Тя е интелигентна. Мила. Иска да помага на хората и разбира какво е да живееш пред очите на всички. Приятелите ми я обичаха. Родителите ми я обичаха. Искахме едни и същи неща от живота. И никога не съм грешал повече за нещо. — Гласът му изневери. — А ти очакваш да забравя всичко това? Да щракна с пръсти и да го накарам просто да изчезне?

— Не е честно. Държеше се така, сякаш тя няма значение. Изглеждаше, сякаш не те е грижа.

— Естествено, че ме беше грижа! Само защото не се разхождам наоколо и не обявявам на всеослушание всяко мое чувство, не означава, че не изпитвам такива. Каза, че съм разбил сърцето ти. Е, тя разби моето.

Вената на врата му туптеше. Мег имаше чувството, че го е зашлевила. Как бе възможно да не го е осъзнала? Беше напълно убедена, че не обича Луси, а ето че не беше така.

— Ще ми се да бях разбрала — чу се да казва. — Не знаех.

Той направи рязък, пренебрежителен жест.

— А после се появи ти. С твоите неразбории и всичко, което искаше от мен.

— Никога не съм искала нищо от теб! — възкликна тя. — Ти си този, който се разпореждаше от самото начало. Казваше ми какво да правя и какво да не правя. Къде мога да работя. Къде мога да живея.

— О, моля ти се! — дрезгаво каза той. — Всичко в теб иска нещо. Тези големи очи — в един миг сини, а в следващия зелени. Начинът, по който се смееш. Тялото ти. Дори драконът, татуиран на дупето ти. Ти искаш всичко от мен. А после критикуваш онова, което получаваш.

— Никога…

— Как ли пък не! — Приближи се толкова бързо, че Мег помисли, че ще я удари. Вместо това той я притегли към себе си и пъхна ръце под късата й памучна поличка, вдигна я около кръста й и стисна дупето й в шепи. — Не мислиш ли, че това иска нещо от мен?

— Аз… надявам се, че е така.

Гласът й беше толкова немощен, че едва го позна.

Ала Тед вече я теглеше встрани от чакълената алея. Дори не благоволи да я сложи на задната седалка на колата си. Вместо това я издърпа направо върху песъчливата почва.

Под изпепеляващите лъчи на слънцето Тед пъхна ръце в бикините й, свали ги със замах и сложи краката й около хълбоците си. Когато той се отдръпна назад, подпирайки се на пети, слънцето опари чувствителната кожа от вътрешната страна на бедрата й. Очите му нито за миг не се откъсваха от влажната мекота, която беше разкрил, докато ръцете му се спускаха към ципа на дънките. Беше извън контрол, този човек на логиката и здравия разум. Без следа от джентълменското си лустро.

Тялото му засенчи слънцето. Той смъкна дънките си. Мег би могла да му извика да спре… би могла да го отблъсне от себе си… би могла да го удари по главата и да му каже да дойде на себе си. И той щеше да го направи. Сигурна бе в това. Ала не го стори. Той беше излязъл извън контрол и тя искаше да се хвърли в непознатото заедно с него.

Той пъхна ръце под нея и повдигна бедрата й, така че да може да го поеме целия. Никаква протяжна любовна игра, никакво усърдно мъчение и прекрасно изтезаване. Единствено неговата собствена нужда.

Нещо остро я одраска по крака… В гръбнака й се заби камък. С див стон той нахлу в нея и тежестта му я притисна към земята. Вдигна блузата й и оголи гърдите й. Небръснатата му брада ожули нежната й кожа. Изпълни я невероятна нежност, докато той използваше тялото й. Без помен от благовъзпитаност и деликатност, без да се обуздава и сдържа. Той беше паднал ангел в плен на мрака и изобщо не внимаваше с нея.

Мег затвори очи срещу заслепяващото слънце, докато тласъците му я разтърсваха. Постепенно необуздаността, която го беше завладяла, покори и нея, ала беше твърде късно. С дрезгав вик той оголи зъби. И се изля в нея.

Звукът от накъсаното му дишане изпълваше ушите й. Тежестта му изкарваше въздуха от дробовете й. Най-сетне той се свлече от нея със стон. А после всичко застина.

Ето какво бе искала от първия път, когато правиха любов. Да срине самоконтрола му. Ала това му бе струвало прекалено много и когато той дойде на себе си, Мег видя точно това, което знаеше, че ще види. Един добър човек, сломен от разкаяние.

— Не го казвай! — Тя сложи ръка върху разранената му уста. Докосна челюстта му. — Не го казвай.

— Исусе… — Изправи се трескаво. — Аз не… Съжалявам. Толкова съжалявам. Исусе, Мег…

Докато той си навличаше дрехите, Мег също скочи на крака и издърпа полата си надолу. Лицето му беше разкривено от болка. Тя не бе в състояние да понесе извинението му за това, че е човек, а не полубог. Трябваше да направи нещо, и то бързо, затова го смушка силно в гърдите.

— Ето за какво говорех през цялото време.

Ала той беше пребледнял и опитът й да отклони посоката на мислите му се провали.

— Не мога… не мога да повярвам, че ти причиних това.

Мег обаче нямаше намерение да се откаже толкова лесно.

— Може ли да го направиш отново? Може малко по-бавно този път, но не много.

Сякаш изобщо не я беше чул.

— Никога няма да си го простя.

Мег се престори на ядосана.

— Започваш да ме отегчаваш, Тиодор, а имам да свърша цял куп неща.

Първо щеше да се опита да му върне самоуважението. След това щеше да се наложи да се срещне с родителите си. А после? Трябваше завинаги да обърне гръб на този град.

Грабна бикините си и заяви със самонадеяност, каквато изобщо не изпитваше:

— Разбирам, че тотално прецаках бъдещето на Уайнет, така че стига си се мотал тук, а направи онова, в което си най-добър. Започни да оправяш чуждите бъркотии. Намери Спенс, преди да си е тръгнал. Кажи му, че си си изгубил ума. Кажи му, че всички в града знаят, че не може да ми се вярва, но въпреки това съм успяла да те подведа. А после му се извини, задето се сби с него.

— Изобщо не ме е грижа за Спенс — отсече той.

Думите му я ужасиха.

— А трябва. Наистина, наистина трябва. Моля те. Направи каквото ти казах.

— Не можеш ли да мислиш за друго, освен за този задник? След всичко, което се случи току-що…

— Да. И само за това искам да мислиш и ти. Работата е там… имам нужда да ми се вречеш във вечна любов, а ти никога няма да можеш да го направиш.

Раздразнение, разкаяние, нетърпение — Мег ги видя до едно в очите му.

— Прекалено скоро е, Мег. Дяволски…

— Беше повече от ясен — прекъсна го тя, преди да е успял да каже още нещо. — И недей да се чувстваш виновен, когато си тръгна. Откровено казано, аз доста лесно се влюбвам и също толкова лесно ми минава. Няма да ми отнеме много дълго, за да те забравя. — Говореше прекалено бързо. — Имаше един тип, на име Бъз. Цели шест седмици бях потънала в самосъжаление, а честно казано, ти изобщо не можеш да се мериш с Бъз.

— Какво искаш да кажеш с това „след като си тръгна“?

Мег преглътна.

— Ако щеш вярвай, но Уайнет изведнъж изгуби очарованието си за мен. Махам се от тук веднага след като се видя с родителите ми. И не се ли радваш, че не се налага да присъстваш на този разговор.

— Не искам да си тръгваш. Още не.

— И защо не? — Погледна го изпитателно, търсейки някакъв знак, който може би беше пропуснала. — За какво да оставам?

Той направи странен безпомощен жест.

— Не… не знам. Просто остани.

Това, че отказваше да срещне погледа й, й каза всичко.

— Не мога да го направя. Просто… не мога.

Странно бе да види Тед Бодин толкова уязвим. Докосна устни до здравото ъгълче на устата му и забърза към колата, която родителите й, грижовни както винаги, бяха оставили. Докато се отдалечаваше, си позволи един последен поглед в огледалото за обратно виждане.

Тед стоеше насред пътя и я гледаше как си отива. Зад него, докъдето стигаше поглед, се простираше огромната пустош на депото за отпадъци.