Сюзън Елизабет Филипс
Господин Неустоим (15)

15

Ръцете й трепереха, докато се мъчеше да изтрие думите, а от гърлото й излизаха странни накъсани звуци. Махай се. Съобщения, написани с червило върху огледалото, бяха едно от най-големите клишета в света, нещо, което би сторил единствено човек без капчица въображение. Ала от мисълта, че някой бе проникнал в къщата й, докато я нямаше, и бе докосвал нещата й, й се повдигаше. Не спря да трепери, докато не изтри ужасните думи, и претърси църквата за други следи от чуждо присъствие. Не откри нищо.

Постепенно паниката й започна да отслабва и тя се опита да си представи кой би могъл да го направи. Имаше обаче толкова много кандидати, че не можеше да ги пресее всичките. Предната врата беше заключена, задната също, ала не я беше проверила, преди да излезе. Натрапникът като нищо можеше да е влязъл оттам, заключвайки, преди да си тръгне. Отново си облече влажната блуза, излезе навън и обиколи църквата, но не видя нищо необичайно.

Най-сетне си взе душ, хвърляйки неспокойни погледи към отворената врата, докато се къпеше. Мразеше да се страхува. Още по-ужасно се почувства, когато Тед изникна без предупреждение на прага и тя изпищя.

— Исусе! — каза той. — Какво ти става?

— Не ме стряскай така!

— Почуках.

— И как очакваш да те чуя? — Тя спря рязко водата.

— Откога стана толкова плашлива?

— Стресна ме, това е всичко.

Не можеше да му каже. Веднага го разбра. Ролята му на супергерой означаваше, че няма да й разреши да остане тук сама. Не можеше да си позволи да живее където и да било другаде, а определено нямаше да допусне той да й плаща наема. Освен това обичаше църквата си. Може би не точно в този момент, но щеше да я заобича отново, веднага след като й минеше уплахата.

Той взе хавлия от новата закачалка „Вайсрой“, която Мег наскоро беше монтирала. Ала вместо да й я подаде, я преметна през рамото си.

Тя протегна ръка, макар да беше наясно какво ще последва.

— Дай ми я.

— Ела и си я вземи.

Не беше в настроение. Само дето, естествено, че беше, защото пред нея стоеше Тед, самоуверен, сексапилен и по-умен от всеки мъж, когото бе срещала в живота си. Нима имаше по-добър начин да пропъди и последните останки от уплахата си, от това да се изгуби в насладите на физическа любов, която изискваше толкова малко от нея.

Излезе изпод душа и притисна мокрото си тяло в него.

— Покажи на какво си способен, любовнико.

Тед се ухили широко и направи точно това, което тя искаше. Преди да го е поискала. Всеки път бе по-внимателен отпреди и отлагаше собственото си удовлетворение все по-дълго. Когато всичко свърши, Мег си направи саронг от един от копринените шалове, които беше носила на предсватбената вечеря, и отиде да вземе две от бирите, които той беше прибрал в хладилника й. Докато се върне, Тед вече се беше обул и бе извадил някакъв сгънат лист от джоба си.

— Пристигна по пощата днес.

Настани се на дивана и протегна ръка върху облегалката, кръстосвайки крака върху изоставената касетка от вино, която Мег беше превърнала в малка масичка.

Тя взе листа от него и хвърли поглед към логото отгоре. ТЕКСАСКИ ДЕПАРТАМЕНТ НА ЗДРАВЕТО. Тед обикновено не споделяше ежедневните подробности от кметските си задължения, така че тя приседна върху облегалката на едно ракитено кресло с възглавнички с избелял тропически десен, за да го прочете. Миг по-късно скочи на крака… и установи, че коленете й са омекнали и не я държат. Отпусна се върху възглавниците и отново прочете съществения абзац.

Законите в щата изискват всеки, който е получил положителен резултат при изследвания за заболявания, предавани по полов път, включително, но не само, хламидоза, гонорея, човешки папиломен вирус и СПИН, да представи списък с последните си сексуални партньори. С настоящото Ви уведомяваме, че Мег Коранда Ви е посочила като един от тези партньори. Приканваме Ви незабавно да посетите личния си лекар. Приканваме Ви също така незабавно да прекратите всякакъв сексуален контакт с гореспоменатото заразено лице.

Мег вдигна очи към него с чувството, че ще повърне.

— Заразено лице?

— „Хламидиоза“ е написано с грешка — отбеляза той. — А логото е фалшиво.

Мег смачка листа в юмрука си.

— Защо не ми го показа още щом дойде?

— Боях се, че няма да ми пуснеш.

— Тед…

Той я изгледа нехайно.

— Имаш ли представа кой може да стои зад това?

Мег си спомни думите, надраскани върху огледалото в банята й.

— Всяка от милионите жени, които въздишат по теб.

Той не й обърна внимание.

— Пуснато е в Остин, но това не означава нищо.

Сега беше моментът да му каже, че майка му бе накарала да я уволнят, но просто не можеше да си представи, че Франческа Бодин е способна на нещо толкова долно, колкото това писмо. Освен това Франческа несъмнено би проверила за правописни грешки. Съни също едва ли би допуснала подобна грешка, освен ако не го направеше нарочно, за да отклони подозрението му. Що се отнася до Кейла, Зоуи и останалите жени, които си мечтаеха за Тед… едва ли можеше да хвърля обвинения, основавайки се единствено на гадни погледи. Тя запрати листа на пода.

— Защо Луси не беше принудена да търпи подобни гадости?

— Прекарвахме много време във Вашингтон. Пък и честно казано, Луси не дразнеше хората като теб.

Мег се изправи.

— Никой не знае за нас, освен майка ти и онези, на които тя е казала.

— Татко и лейди Ема, която вероятно е съобщила на Кени.

— Който, сигурна съм, е казал на Тори. А ако някой с нейната голяма уста го е научил…

— Ако Тори беше научила, на минутата щеше да ми се обади по телефона.

— Значи остава загадъчният ни посетител отпреди три вечери. — От разсеяния поглед на Тед разбра, че саронгът й се смъква, и побърза да го завърже. — Мисълта, че някой може да ни е гледал през прозореца…

— Именно. — Той остави бирената си бутилка върху касетката. — Започвам да си мисля, че онези надписи върху колата ти може и да не са били просто хлапашка шега.

— Някой се опита да отскубне чистачките ми.

Тед се намръщи и Мег отново се поколеба дали да не му каже за надрасканото огледало, ала не искаше да напусне дома си, а знаеше, че точно това ще стане, ако той научи.

— Колко души имат ключ от църквата? — попита го.

— Защо?

— Чудя се дали трябва да се тревожа.

— Когато я купих, смених ключалките — отвърна той. — Ти използваш ключа, който държах отвън. У мен има още един. Луси може да е запазила нейния, а в къщата има и един резервен.

Което означаваше, че натрапникът вероятно беше влязъл през незаключената задна врата. Да я остави отворена, бе грешка, която Мег не възнамеряваше да повтори.

Настъпил бе моментът да зададе най-важния въпрос и тя подритна смачканата хартия с босите пръсти на краката си.

— Логото изглеждаше автентично. Пък и немалко държавни служители никак не ги бива с правописа. — Тя прокара език по устните си. — Можеше и да е вярно. — Най-сетне срещна погледа му. — Защо не ме попита още щом дойде?

Колкото и да беше невероятно, въпросът й като че ли го подразни.

— Какво имаш предвид? Ако нещо не беше наред, отдавна щеше да си ми казала.

Мег имаше чувството, че току-що бе изтръгнал дъските на пода изпод нея. Такова доверие… в нейната почтеност. И в този миг разбра, че се бе случило най-лошото. Стомахът й слезе в петите. Беше се влюбила в него.

Прииска й се да си отскубне косата. Естествено, че се беше влюбила в него. Коя жена не би го сторила? Да се влюбиш в Тед, беше неизменен епизод от живота на жените в Уайнет и Мег току-що бе станала една от тях.

Беше й трудно да диша и тя направи това, което правеше винаги когато се почувстваше хваната натясно.

— Време е да си ходиш.

Погледът му се плъзна по тънкия копринен саронг.

— Ако го направя, значи съм дошъл просто за да правим секс.

— Именно. Точно както го искам. Страхотното ти тяло и възможно най-малко приказки.

— Започвам да се чувствам като жената в тази връзка.

— Приеми го като опит, от който да си извадиш поука.

Той се усмихна, стана от дивана и като я взе в прегръдките си, започна да я целува така, че дъхът й спря. Тъкмо когато Мег започваше да изпада в поредната сексуална кома, предизвикана от Тед Бодин, той демонстрира легендарния си самоконтрол и се отдръпна.

— Съжалявам, бейби. Ако искаш още от това, което мога да ти дам, ще се наложи да дойдеш с мен. Обличай се.

Мег си заповяда да се върне в реалността.

— Две думи, които никога не искам да чуя да излизат от устата ти. Какъв ти е проблемът, така или иначе?

— Искам да отидем на вечеря — спокойно заяви той. — Ти и аз. Като нормални хора. В истински ресторант.

— Адски лоша идея.

— Спенс и Съни са заети с някакво международно търговско изложение, така че известно време няма да са в страната и докато тях ги няма, възнамерявам да наваксам с печално изостаналите ми служебни задължения. — Той прибра кичур коса зад ухото й. — Ще отсъствам почти две седмици. Преди да замина, искам да се позабавлявам навън и ми писна да се крием.

— Толкова по-зле за теб — отвърна Мег. — Престани да бъдеш такъв егоист. Помисли за скъпоценния си град, а после си представи изражението на Съни, ако разбере, че двамата с теб…

Хладнокръвието му се стопи.

— Градът и Съни засягат само мен, не и теб.

— С подобно егоцентрично отношение, господин кмете, никога няма да те преизберат.

— Изобщо не съм искал да ме избират!

Най-сетне Мег се съгласи да отидат в един тексаско-мексикански ресторант във Фредериксбърг, но когато влязоха, направи така, че той да седне с лице към стената, така че тя да държи вратата под око. Това толкова го подразни, че поръча и за двамата, без да я пита какво иска.

— Ти никога не се ядосваш — заяви Мег, когато келнерът си тръгна от масата им. — Освен на мен.

— Не е вярно — процеди той. — Понякога Тори ме изкарва от нерви.

— Тори не се брои. Очевидно в някой предишен живот си й бил майка.

В отговор Тед си присвои кошничката с чипс.

— Не знаех, че обичаш да се цупиш — отбеляза Мег, когато между тях се възцари дълго, напрегнато мълчание. — А виж колко добре го правиш.

Той потопи парче чипс в купичката с най-лютия сос.

— Ненавиждам да се крия и повече няма да го правя. Връзката ни ще излезе наяве.

Упоритата му решителност я уплаши.

— Задръж малко. Спенс е свикнал да получава това, което иска — и за Съни, и за себе си. Ако и ти не мислеше така, нямаше да ме караш да му правя мили очи.

Той строши едно парче чипс надве.

— От днес нататък слагаме край на това.

— Как ли пък не. Аз ще се оправя със Спенс, ти се погрижи за Съни. Що се отнася до нас двамата… от самото начало ти казах какво очаквам.

— А аз ти казвам… — той размаха натрошения чипс пред лицето й, — че никога през живота си не съм се крил и нямам намерение да започвам сега.

Мег не вярваше на ушите си.

— Не можеш да изложиш на опасност нещо толкова важно само заради няколко нищо не значещи сексуални преживявания. Това е просто една мимолетна авантюра, Тед. Още утре може да си събера багажа и да поема обратно към Лос Анджелис. Направо се учудвам, че още не съм го сторила.

Ако се беше надявала той да възрази, че връзката им означава нещо, очакваше я разочарование. Той се приведе през масата.

— Изобщо не става въпрос за това дали нещо е мимолетно, или не. А за това, какъв човек съм аз.

— Ами аз? Някой, който няма нищичко против да се крие?

— Чу ме.

Мег го изгледа смаяно. Ето каква беше нежеланата последица от това да имаш любовник със силно развито чувство за чест. И сега пред нея се изправяше изборът между катастрофа и разбито сърце.

 

 

Заради усилието да не мисли за това, че се е влюбила в Тед, и тревогата да не би загадъчният натрапник да се върне, Мег не спеше добре и използваше безсънните нощи, за да прави бижута. Произведенията й ставаха все по-сложни, тъй като малката й групичка купувачи демонстрираше подчертано предпочитание към украшения с истински антики, а не копия. Мег проучваше интернет търговци, специализиращи в онзи тип древни артефакти, каквито тя искаше да използва, и употреби стряскащо голяма част от скътаните си пари за поръчка при един професор по антропология от Бостън, за когото всички твърдяха, че е почтен, и който осигуряваше подробен опис на произхода на всичко, което продаваше.

Докато разопаковаше монети от Средния изток, римски кабошони и три малки ценни мозаечни мъниста от втори век от новата ера, установи, че се чуди дали изработването на бижута е работа, или начин да отвлече мислите си от въпроса какво всъщност би трябвало да прави с живота си.

Седмица след като Тед замина, Тори й се обади и й нареди на следващата сутрин да отиде на работа един час по-рано. Когато Мег я попита защо, Тори реагира така, сякаш Мег току-що се беше провалила на тест за интелигентност.

— Защото тогава Декс ще си е вкъщи, за да гледа момичетата. Много ясно.

В мига, в който Мег се появи в клуба на другия ден, Тори я издърпа в тренировъчното игрище.

— Не може да живееш в Уайнет, без никога да си хващала стик за голф. Това е постановление на общината. — Тя й подаде един стик. — Хайде да те видим.

— Няма да съм тук още дълго, така че няма смисъл — каза Мег, без да обръща внимание на жегналата я болка. — Освен това не съм достатъчно богата, за да играя голф.

— Просто размахай проклетото нещо.

Мег го направи и не улучи топката. Опита отново и отново пропусна, но след още няколко удара незнайно как топката описа съвършена дъга и тупна в средата на игрището. Тя нададе тържествуващ вик.

— Извади късмет — заяви Тори, — но точно така се запалва човек по голфа. — Тя си взе стика, даде й няколко практически съвета и каза да продължи да опитва.

През следващия половин час Мег послушно следваше инструкциите на Тори и тъй като беше наследила вродения атлетизъм на родителите си, скоро започна да уцелва топката.

— Би могла да станеш добра, ако тренираш — каза Тори. — Служителите могат да играят безплатно всеки понеделник. Възползвай се от почивния си ден. В стаята за чантите имам резервен набор от стикове, с които можеш да се упражняваш.

— Благодаря за предложението, но всъщност не искам да го правя.

— О, искаш, и още как.

Вярно беше. Да гледа толкова много хора да играят, беше разпалило любопитството й.

— Защо го правиш? — попита, докато отнасяше чантата на Тори в сградата на клуба.

— Защото ти си единствената жена, освен мен, казала на Тед истината за танцувалните му умения.

— Не разбирам.

— Разбираш, и още как. Освен това забелязах, че Тед се умълча доста странно, когато споменах името ти, докато говорехме по телефона тази седмица. Не знам дали вие двамата имате бъдеще (стига да не му се наложи да се ожени за Съни), но искам да съм подготвена.

Каквото и да означаваше това. При всички случаи Мег установи, че добавя Тори О’Конър към списъка с нещата, които щяха да й липсват, когато най-сетне си тръгнеше от Уайнет. Тя свали чантата със стикове от рамото си.

— Дори да забравим за Съни, как може двамата с Тед да имаме бъдеще заедно? Той е светец, а аз съм лошото момиче на града.

— Знам — лъчезарно отвърна Тори.

 

 

Същата вечер, докато Мег поливаше количката за напитки с маркуча, кетъринг мениджърът се приближи до нея и й каза, че една от членките на клуба иска да я наеме за дамския обяд в дома си на следващия ден. Малцината жители на Уайнет, които можеха да си го позволят, редовно наемаха служителите на клуба за частните си партита, но досега никой не беше поискал изрично нея, а тя се нуждаеше от всяка възможност да изкара пари, за да навакса средствата, които току-що беше похарчила за материали.

— Разбира се.

— Вземи си бяла сервитьорска риза от кетъринг офиса, преди да си тръгнеш. Облечи я с черна пола.

Най-близкото, с което Мег разполагаше, беше черно-бялата минипола на „Миу Миу“ от магазина за препродажба. Щеше да се наложи да свърши работа.

Кетъринг мениджърът й подаде листче, на което беше написан адресът.

— Храната ще бъде приготвена от майстор готвач Дънкан, а ти ще работиш с Хейли Китъл. Тя ще ти покаже какво трябва да правиш. Бъди там в десет часа. Това е важно, така че се представи добре.

По-късно тази вечер, когато се прибра, след като беше поплувала във вира, Мег най-сетне погледна листчето, което мениджърът й беше дал. Имаше нещо познато в адреса. Погледът й се плъзна към долната част на хартията, където беше написано името на човека, за когото щеше да работи.

Франческа Бодин

Мег смачка листчето в юмрука си. Каква игра играеше Франческа? Наистина ли смяташе, че Мег ще приеме работата? Само че тя точно това беше направила.

Нахлузи си тениската с логото на печатна компания и закрачи напред-назад из кухнята, като ругаеше и Франческа, и себе си, задето не беше прочела името по-рано, когато все още можеше да откаже. Но дали щеше да го направи? Вероятно не. Глупавата й гордост нямаше да й позволи.

Изкушението да вдигне телефона и да се обади на Тед бе почти непоносимо. Вместо това си приготви сандвич и го изнесе на гробището само за да установи, че е изгубила апетит. Не беше съвпадение, че това се случваше, докато Тед отсъства. Франческа беше планирала подмолна атака, целяща да постави Мег на мястото й. За нея вероятно нямаше значение дали Мег ще приеме, или не. Целеше единствено да демонстрира нещо. Мег беше аутсайдер, изпаднала скитница, принудена да работи за жалка почасова надница. И единственият начин да бъде допусната в дома на Франческа бе като прислуга.

Мег запрати сандвича в бурените. Майната му на всичко.

 

 

Пристигна в имението „Бодин“ малко преди десет часа на следващата сутрин. Беше съчетала бялата риза и миниполата на „Миу Миу“ с лъскавите си розови сандали на платформи. Едва ли бяха най-удобният избор за работа, но най-добрата защита срещу Франческа беше нападението, а обувките недвусмислено заявяваха, че няма намерение да бъде невидима. Щеше да държи главата си високо вдигната, да се усмихва, докато бузите я заболят, и да си свърши работата достатъчно добре, за да посмачка самодоволството на Франческа.

Хейли се появи с червения си форд фокус. Не каза почти нищо, докато двете влизаха заедно в къщата, и беше толкова бледа, че Мег се притесни.

— Добре ли си?

— Ужасно… ме боли коремът.

— Не можеш ли да намериш някой да те замести?

— Опитах, но няма кой.

Кухнята на семейство Бодин бе едновременно луксозна и уютна, със слънчеви жълти стени, теракотен под и изработени на ръка кобалтовосини плочки. Огромен полилей от ковано желязо с пъстроцветни стъклени чашки висеше в средата на помещението, а върху откритите лавици бяха подредени медни тигани и тенджери, както и ръчно изработени керамични съдове.

Майстор готвач Дънкан вече разопаковаше храната, която беше приготвил за събитието. Беше дребен мъж на четиридесет и няколко години, с голям нос, а изпод готварската му шапка стърчеше рошава посивяваща кестенява коса. Намръщи се, когато Хейли изчезна в тоалетната, и нареди на Мег да се залавя за работа.

Докато тя подреждаше чашите и съдовете за сервиране, той описа менюто: хапки от многолистно тесто с пълнеж от разтопено сирене бри и портокалов мармалад; супа от пресен грах с мента, поднесена в малки чашки, тепърва трябва да бъдат измити; салата с фенел; топли претцели и основното ястие: фритата от аспержи и пушена сьомга, която щяха да разпределят по чиниите на място в кухнята. Кулминацията беше десертът — шоколадово суфле, което готвачът бе усъвършенствал цяло лято и което просто трябваше, трябваше, трябваше да бъде поднесено в мига, в който излезеше от фурната, и да бъде поставено много, много, много внимателно пред всеки от гостите.

Мег изслуша инструкциите и кимна, след което занесе тежките зелени чаши за вода в трапезарията. Палмови и лимонови дръвчета растяха в странни съдове, поставени в ъглите, а от каменната чешмичка, вградена в стената, се процеждаше вода. В допълнение към дългата маса от старо дърво временно бяха добавени още две маси. Вместо тържествени ленени покривки, Франческа беше предпочела ръчно тъкани подложки за сервиране. В средата на всяка от масите имаше медна табличка, върху която бяха подредени глинени съдинки с риган, майорана, градински чай и мащерка, както и пръстени стомни, преливащи от искрящо жълти цветя. През огромните прозорци се виждаше част от вътрешния двор, както и потънала в сянка пергола, където върху една дървена пейка лежеше забравена книга. Трудно бе да не харесаш жена, създала толкова красива обстановка, в която да приеме приятелките си, но Мег възнамеряваше да се постарае.

Когато Мег се върна в кухнята, Хейли все още не беше излязла от тоалетната. Тъкмо се бе заела да измие керамичните чашки за супата, когато потракване на токчета по плочките извести за появата на домакинята.

— Благодаря, че се съгласи да ми помогнеш, майстор Дънкан — каза Франческа. — Надявам се, че си намерил всичко, от което се нуждаеш.

Мег изплакна една чашка, извърна се от мивката и дари Франческа с най-лъчезарната си усмивка.

— Здравейте, госпожо Бодин.

За разлика от сина си Франческа изобщо нямаше лице на покерджия и човек лесно можеше да разчете чувствата, пробягали по него. Първо се изписа изненада. (Не беше очаквала Мег да приеме.) После — озадаченост. (Защо всъщност беше дошла?) Неловкост. (Какво щяха да си помислят гостите?) Съмнение. (Може би трябваше да го премисли по-добре.) Тревога. (Ама че ужасна идея!) И накрая — примирение.

— Мег, може ли да поговорим в трапезарията?

— Разбира се.

Мег последва потракващите токчета вън от кухнята. Франческа беше толкова дребничка, че Мег би могла да я пъхне под брадичката си… не че си представяше как прави нещо такова. Беше изискано облечена, както винаги — изумрудена блуза и бяла памучна пола, която бе пристегнала с пауново син колан. Спря край каменната чешмичка, въртейки венчалната си халка.

— Боя се, че е станала грешка. По моя вина, разбира се. В крайна сметка няма да имам нужда от услугите ти. Естествено, ще ти платя за времето. Сигурна съм, че средствата ти са оскъдни, в противен случай не би… дошла днес.

— Всъщност далеч не са толкова оскъдни, както преди — жизнерадостно отвърна Мег. — Бизнесът ми с бижута потръгна много по-добре, отколкото се надявах.

— Да, чух. — Франческа очевидно беше объркана, също толкова очевидно бе, че е решила да сложи край на това. — Предполагам, че не очаквах да приемеш работата.

— Понякога изненадвам дори себе си.

— Вината е моя, разбира се. Имам склонност да действам импулсивно. Причинявало ми е повече неприятности, отколкото можеш да си представиш.

Мег прекрасно знаеше какво е да си импулсивен.

Франческа се изпъна в целия си, съвсем невнушителен ръст и заговори със сковано достойнство:

— Нека донеса чековата си книжка.

Беше изключително изкушаващо, ала Мег не можеше да го направи.

— Очаквате двайсет гостенки, а Хейли не се чувства добре. Не мога да зарежа горкия Дънкан просто така.

— Сигурна съм, че все някак ще се справим. — Франческа докосна диамантената си гривна. — Прекалено е неловко. Не искам гостенките ми да се чувстват неудобно. Нито пък ти, разбира се.

— Ако гостенките са тези, които предполагам, че са, това страшно ще им хареса. Що се отнася до мен… тук съм от два месеца и половина, така че е нужно много повече, за да се почувствам неловко.

— Наистина, Мег… едно е да работиш в клуба, но това е нещо съвсем различно. Разбирам, че…

— Извинете ме. Трябва да измия чашите. — Лъскавите розови сандали на Мег също изчаткаха по пода, докато тя се връщаше в кухнята.

Междувременно Хейли беше излязла от тоалетната и стоеше до плота, но изобщо не изглеждаше по-добре и майстор готвачът очевидно започваше да се притеснява. Мег грабна бутилката с нектар от праскови от ръката на Хейли и следвайки инструкциите на готвача, капна по мъничко във всяка от високите чаши за шампанско. След това добави шампанско, пъхна парченце пресен плод и връчи подноса на Хейли, надявайки се всичко да мине добре. Докато Хейли се отдалечаваше с подноса, Мег грабна платото с топли хапки, които готвачът току-що бе извадил от фурната, взе купчинка коктейлни салфетки и я последва.

Хейли беше заела позиция до входната врата, за да не й се налага да обикаля стаята. Гостенките започнаха да пристигат, облечени в пъстроцветни ленени и памучни дрехи, издокарани повече, отколкото би бил някой в Калифорния за подобно събитие, но разбира се, в Тексас да не се облечеш подобаващо беше смъртен грях, дори и сред по-младото поколение.

Мег разпозна някои от членките на клуба. Тори разговаряше с единствения човек, облечен изцяло в черно — жена, която Мег никога не беше виждала. Изведнъж, тъкмо докато поднасяше чашата с шампанско към устните си, Тори замръзна, видяла Мег да се приближава към нея с поднос в ръка.

— Какво, по дяволите, търсиш тук?

Мег направи престорен реверанс.

— Казвам се Мег и днес аз ще ви обслужвам.

— Защо?

— Защо не?

— Защото… — Тори махна с ръка. — Не съм сигурна защо. Знам само, че не е редно.

— Госпожа Бодин се нуждаеше от работна ръка, а аз имах свободен ден.

Тори се намръщи, а после се обърна към слабичката жена до себе си, която имаше строго подстригана черна коса и очила с червени пластмасови рамки. Без да я е грижа, че по този начин нарушава правилата на етикецията, тя ги представи една на друга:

— Лиса, това е Мег. Лиса е агентката на Франческа. А Мег е…

— Наистина ви препоръчвам хапките с бри. — Мег не беше сигурна, че Тори се кани да я представи като дъщерята на великата Фльор Савагар Коранда, номер едно сред агентите на таланти, ала я познаваше достатъчно добре, за да не рискува. — Непременно си оставете място за десерта. Не искам да развалям изненадата, като ви кажа какъв е, но няма да останете разочаровани.

— Мег? — Челото на Ема беше смръщено, на ушите й се поклащаха обиците, които Мег й бе изработила от две мъниста червеникав халцедон от деветнайсети век. — О, господи…

— Лейди Ема. — Мег й протегна подноса.

— Просто Ема. О, забрави. Не знам защо изобщо се хабя.

— И аз не знам — съгласи се Тори. — Лиса, сигурна съм, че Франческа ти е разказала за местната ни членка на британското кралско семейство, но не мисля, че сте се срещали. Това е снаха ми, лейди Ема Уелс-Финч Травълър.

Ема въздъхна и протегна ръка. Мег се измъкна и под бдителните разтревожени очи на Франческа се зае да предложи от ордьоврите на местната мафия.

Бърди, Кейла, Зоуи и Шелби Травълър се бяха скупчили до прозорците и докато се приближаваше, Мег чу Бърди да казва:

— Миналата нощ Хейли пак беше с онзи Кайл Баскъм. Кълна се, ако забременее…

Мег си спомни пребледнялото лице на Хейли и се помоли това вече да не се е случило. В този миг Кейла забеляза Мег и толкова силно сръга Зоуи, че тя се опръска с шампанско. И четирите жени зяпнаха полата на Мег, а после Шелби хвърли въпросителен поглед на Кейла. Мег протегна купчинката салфетки на Бърди.

Зоуи докосна гердана си, който изглеждаше така, сякаш бе направен от полирани с шеллак фрут лупс^[1].

— Учудвам се, че все още се налага да работиш по партита, Мег. Кейла каза, че бижутата ти страхотно се харчат.

Кейла бухна косата си.

— Не чак страхотно. Вече два пъти намалих цената на медальона с маймунката и още не мога да го продам.

— Обещах, че ще го преправя.

Мег трябваше да признае, че медальонът с маймунката не беше най-доброто й произведение, но почти всичко друго, което беше дала на Кейла, беше продадено почти веднага.

Бърди подръпна кичур от яркочервената си коса и я изгледа надменно.

— Ако аз възнамерявах да наема работна ръка за партито, бих уточнила кого искам. Франческа е прекалено небрежна в тези неща.

Зоуи се огледа наоколо.

— Надявам се, че Съни още не се е върнала. Само си представете, ако Франческа я беше поканила, докато Мег е тук. На никого не му е притрябвал подобен стрес. Не и на мен, при положение че училището започва след няколко седмици, а ми е останала само една учителка за детската градина.

Шелби Травълър се обърна към Кейла.

— Страшно обичам маймунки. Ще купя медальона.

Тори се пъхна между тях.

— Откога пък заобича маймунки? Точно преди Пит да навърши десет години, те чух да му казваш, че са мръсни малки зверчета.

— Само защото почти беше убедил Кени да му купи една за рождения ден.

Тори кимна.

— И като нищо щеше да го направи. Обича Пит толкова, колкото и собствените си деца.

Кейла разтърси коса.

— Онази френска приятелка на Тед, моделът, винаги съм си мислела, че малко прилича на маймуна. Нещо в зъбите й.

Щурите жени на Уайнет се впуснаха в приказки. Мег се отдалечи.

Когато се върна в кухнята, Хейли беше изчезнала, а майстор готвачът беснееше, докато прескачаше строшени чаши за шампанско.

— Днес е напълно безполезна! Пратих я да си върви вкъщи. Остави проклетите чаши и започвай да подреждаш чиниите със салата.

Мег правеше всичко по силите си да изпълнява сипещите се една след друга заповеди. Тичаше из кухнята, като избягваше парчетата стъкло, и проклинаше розовите си сандали, но когато отиде в трапезарията, понесла нов поднос с напитки, нарочно забави крачка, сякаш разполагаше с цялото време на света. Може и да нямаше опит като сервитьорка, ала не беше нужно никой да го разбере.

Обратно в кухнята изкопа три малки канички за дресинга на салатата, докато главният готвач проверяваше фритатата във фурната.

— Искам да бъде поднесена гореща.

Следващият час мина като на бързи обороти, докато Мег се мъчеше да свърши работата на двама души, а главният готвач се тревожеше за шоколадовите суфлета. И Тори, и Ема изглеждаха твърдо решени да я заприказват всеки път щом тя се появеше в трапезарията, сякаш беше една от гостенките. Мег оценяваше добрите им намерения, но й се щеше да я оставят да се съсредоточи върху работата си. Кейла забрави да се държи враждебно достатъчно дълго, за да й съобщи, че иска още една доколумбова каменна огърлица и обици за своя приятелка, която държала магазин в Остин. Дори агентката на Франческа искаше да говори с нея, не за родителите на Мег (очевидно никой не беше издал кои са), а за фритатата и дали в нея имало къри.

— Имате невероятно небце — отвърна Мег. — Готвачът сложи съвсем мъничко. Не мога да повярвам, че сте го усетили.

Франческа трябва да си бе дала сметка, че Мег и представа си няма дали във фритатата има къри, или не, защото побърза да отвлече вниманието на Лиса.

Докато Мег сервираше, до слуха й достигаха откъслечни части от разговори. Гостите искаха да знаят кога ще се прибере Тед и какво възнамерява да направи относно най-различни местни проблеми, като се започнеше от нечий прекалено шумен петел до завръщането на двамата Скипджак в Уайнет. Докато Мег пълнеше чашата на Бърди със студен чай, Тори скастри Зоуи за огърлицата й от фрут лупс.

— Не можеш ли поне веднъж да си сложиш нормални украшения?

— Да не мислиш, че ми е приятно да се разхождам, увесила половината супермаркет по себе си? — прошепна Зоуи, като си взе хлебче от кошничката и го разчупи надве. — Само че майката на Хънтър Грийн седи на съседната маса, а имам нужда от помощта й, за да организирам тазгодишния панаир на книгата.

Тори вдигна поглед към Мег.

— Ако бях на мястото на Зоуи, щях да установя по-ясна граница между личния и професионалния си живот.

— Така говориш сега — възрази Зоуи, — но забрави ли колко се развълнува, когато си сложих обиците от макарони, които Софи ми направи?

— Това беше различно. Дъщеря ми е творческа натура.

— Ама разбира се — подсмихна се Зоуи. — И още същия ден ми помогна с мрежата за бързи съобщения.

Незнайно как, Мег успя да разчисти съдовете, без да изсипе останки от храната в ничий скут. Няколко от членките на клуба я попитаха дали има студен чай „Аризона“. В кухнята с лъснало от пот лице, майстор готвачът тъкмо вадеше съвършено бухналите шоколадови суфлета от фурната.

— Побързай! Отнеси ги на масата, преди да са спаднали. Внимателно! Не забравяй какво ти казах.

Мег отнесе тежкия поднос в трапезарията. Сервирането на суфлетата беше работа за двама, но тя подпря ръба на хълбока си и посегна към първата купичка.

— Тед! — възкликна Тори. — Вижте кой е тук!

Сърцето на Мег се качи в гърлото й, тя вдигна рязко глава и се олюля върху розовите си сандали, когато видя Тед на прага на вратата. За броени секунди суфлетата се разклатиха… а всичко, за което тя бе в състояние да мисли, беше бебешката количка.

Беше научила за този феномен от баща си още като малка. Ако гледаш филм и видиш бебешка количка, можеш да си сигурен, че към нея с огромна скорост лети кола. Същото важеше и за количка с цветя, сватбена торта и прозорец, който носят през улицата.

„Седни удобно, хлапе, и се дръж здраво, защото се задава преследване с коли.“

Така беше и с шоколадовите суфлета.

Едва удържаше подноса. Губеше равновесие. Суфлетата започнаха да се плъзгат. Задаваше се преследване с коли.

Само че животът не беше филм и тя по-скоро би изяла натрошените стъкла от пода в кухнята, отколкото да остави белите купички да изпопадат. Олюля се, ала някак си успя да премести тежестта на тялото си, изви хълбок и съсредоточи и последната капчица от волята си, за да запази равновесие.

Купичките се върнаха по местата си. Франческа се изправи.

— Теди, миличък, идваш тъкмо навреме за десерта. Присъедини се към нас.

Мег вирна брадичка. Мъжът, когото обичаше, се взираше в нея. Кехлибарените му очи, които се замъгляваха, докато се любеха, сега бяха ясни и болезнено проницателни. Погледът му се премести върху подноса в ръцете й, а после обратно към лицето й. Суфлетата започнаха да спадат. Едно по едно. Пуф… пуф… пуф…