Волтер
Векът на Луи XIV (32)

Глава XXXI.
Относно науките

Този щастлив век, през който се породи революция в човешките умове, сякаш не бе подготвял такава; ако започнем от философията, през времето на Луи XIII ни най-малко не е личало, че тя ще изплува от хаоса, в който е била потопена. Инквизицията в Италия, в Испания и в Португалия обвързва философските заблуждения с религиозните догми; гражданските войни във Франция и разправиите около калвинизма съвсем не са били от полза за човешкия разум, нито пък фанатизмът при Кромуел в Англия. Действително един каноник от Торун^[1] обновява древната планетарна система на халдеите, забравена тъй отдавна, ала тази истина бива осъдена от Рим; конгрегацията на светия официй, съставена от седем кардинали, обявява не само за еретично, а и за абсурдно движението на земята, без което няма как да има истинска астрономия; великият Галилей моли на седемдесет години за прошка, задето се е оказал прав, и е изглеждало тъй, сякаш на земята никога няма да се възцари и подобие на истина.

Канцлерът Бейкън е посочил отдалеч пътя, който трябва да се следва; Галилей открива законите за падането на телата; Торичели вече е почти наясно с тежината на въздуха около нас; в Магдебург се правят някои експерименти: покрай тия плахи опити всички школи пребивават в абсурдното, а светът тъне в невежество. Тогава се появява Декарт; той прави обратното на онова, което следва да се върши; вместо да изучава природата, опитва се да я разгадае. Бил е най-великият геометър на своя век; ала геометрията не променя мисленето: мисленето на Декарт е прекалено отдадено на въображението; първенецът сред математиците създава само едни философски романи. Един мъж, който пренебрегва опитите, който никога не цитира Галилей, който желае да гради без градиво, е можел да сътвори само една въображаема постройка.

Романтичният аспект е успешен, малкото истини, примесени към тези нови химери, отначало предизвикват съпротива. И все пак тъкмо малкото истини си пробиват път благодарение на въведения от него метод: преди него в лабиринта не е имало пътеводна нишка, а той поне създава такава, бидейки заблуден. Не е малко да унищожиш химерите на перипатетизма, пък макар и с други химери. Двата призрака се сражават; те падат един подир друг и върху техните останки се въздига разумът. Във Флоренция съществувала академия за експерименти, наречена del Cimento, основана от кардинал Леополдо де Медичи към 1665 г. В родината на изкуствата вече се усещало, че няма как да се проумее огромното здание на природата, освен ако то се изследва късче по късче. Подир Галилей и Торичели тази академия свършва чудесна работа.

Под мрачното управление на Кромуел неколцина английски философи се събират да търсят мирно истините, когато фанатизмът потиска всяка истина. Призован отново на трона на своите деди от покаянието и непостоянството на своята нация, Чарлс II издава патентни писма на тази зараждаща се академия; това обаче е всичко, което дава правителството. Кралското общество, или по-скоро свободното лондонско общество, работи само за едната чест да работи. Покрай него в наши дни излизат наяве откритията за светлината, за принципа на гравитацията, за аберациите на неподвижните звезди, за трансцендентната геометрия, както и стотици други изобретения, заради които този век би могъл да бъде наречен век на англичаните, също както и век на Луи XIV.

Ревнив спрямо тази нова слава, през 1666 г. господин Колбер пожелава французите да я споделят; по молба на неколцина учени увещава Луи XIV да създаде академия на науките. До 1699 г. тя е свободна, също както и Английската, също както и Френската академия. Колбер привлича от Италия Доменико Касини, от Холандия — Хюйгенс и Рьомер от Дания с високи пенсии. Рьомер изчислява скоростта на слънчевите лъчи; Хюйгенс открива пръстена и един от спътниците на Сатурн, а Касини — другите четири. Може да не дължим на Хюйгенс първоизобретението на часовниците с махала, ала нему сме задължени за същинските принципи на регулярността на техните движения — принципи, които той извлича посредством възхитителни геометрични изчисления. Постепенно системите биват отхвърлени и се придобиват познания за всички естества на истинската физика. Хората се дивят на химията, при която не се търси философският камък или изкуството животът да бъде продължен повече, отколкото е допустимо от природата, на астрономията, която не предсказва световните събития, на медицината, която не зависи от фазите на луната. Оказва се, че не гниенето стои в зародиша на животните и на растенията. С опознаването на науката чудесата отпадат: тя бива изучена във всички свои прояви.

Географията търпи едно удивително развитие. Още щом Луи XIV построява Обсерваторията, през 1669 г. прокарва с помощта на Доменико Касини и на Пикар един меридиан. Той е продължен на север през 1683 г. от Лаир; накрая Касини го удължава през 1700 г. до края на Русийон. Това е един великолепен астрономически паметник; само той стига, за да пребъде в паметта този век.

През 1672 г. в Кайен са изпратени физици, за да осъществят полезни наблюдения. Това пътуване е първопроходно по отношение на опознаването на сплескването на земята, доказано впоследствие от великия Нютон; то е и подготовка за други, по-известни пътувания, осъществени през управлението на Луи XV.

През 1700 г. изпращат Турнфор в Леванта: той донася растения, обогатили кралската градина, изоставена преди и добила внушителен вид впоследствие, която днес се радва на любопитството на цяла Европа. Кралската библиотека, и без това грамадна, се обогатява при Луи XIV с над трийсет хиляди тома; примерът сетне е успешно последван и тя съдържа вече над сто и осемдесет хиляди. Той отваря отново школата по право, закрита преди сто години; постановява във всички френски университети да има преподавател по френско право. Като че ли и няма нужда от други — отличните римски закони, обвързани с местните, са достатъчни за законотворчеството на нацията.

По негово време започват да излизат вестници. Знае се, че новопоявилият се през 1665 г. „Научен вестник“ (Journal des Savants) е първият от многото, изобилстващи днес из Европа, в които се прокрадват и доста извращения наред с най-полезни публикации.

Академията по изящна словесност, оформена първоначално през 1663 г. от няколко члена на Френската академия, за да се раздават в памет на потомците медали за съчинения относно делата на Луи XIV, става полезна за хората, когато престава да бъде обвързана единствено с монарха и се заема с вразумителна критика на мнения и факти. Тя осъществява донейде в историята онова, което Академията на науките е правела за физиката; отстранява заблужденията.

Мъдростта и критичността, споделени между людете, неусетно унищожават множество суеверия. Тъкмо затова кралят обявява през 1672 г., че забранява трибуналите да приемат прости обвинения в магьосничество. Това не би било възможно нито при Анри IV, нито при Луи XIII; след 1672 г. още се срещат обвинения в уроки, ала съдиите осъждат обвиняемите единствено заради сквернота и главно за използване на отрова^[2]. Обичайно било да изпитват затворниците, като ги потопяват във вода, овързани с въжета: ако изплували, били осъждани. Множество провинциални съдии разпореждали подобни доказателства и те си се практикували дълго от населението. Всеки пастир минавал за магьосник; в градовете се носели амулети и пръстени против уроки; ползата от лесковите триъгълни клонки за откриване на извори, съкровища и крадци изобщо не се оспорвала и все още им се доверяват в доста провинции в Германия. Почти всеки искал да му изготвят хороскоп: непрестанно се говорело за вълшебни тайни; почти всичко се свеждало до илюзии. Учени и магистрати пишели най-сериозно за тези области на познанието: сред авторите имало прослойка от демонографи. Имало си правила как да се разпознават истинските магьосници, истинските обладани от зъл дух, и как да се отличат неистинските; изобщо по онова време от античността били взети само всевъзможни небивалици.

Суеверните представи били тъй дълбоко вкоренени сред хората, че дори през 1680 г. пак имало ужас от минаванията на комети. Някои едва-едва се опитвали да опровергаят тези народни страхове. Жак Бернули, един от най-големите математици в Европа, в отговор на запитване относно комета от страна на хора, доверяващи се на предразсъдъка, заявил, че „косата“ на кометата няма как да бъде знак за божия гняв, понеже косата е вечна; „опашката“ обаче можела да бъде такъв знак: всъщност нито главата, нито опашката са вечни. Наложило се Бейл да напише срещу грубия предразсъдък една прочута книга, която заради напредъка на разума вече не е така пикантна, както навремето.

Не е прието да се смята, че суверените са задължени на философите; и все пак истината е, че философският дух, обзел почти всички съсловия, освен низшите, до голяма степен спомогна да се затвърди правото на суверените. Свади, които навремето биха водили до отлъчвания, до интердикти и схизми, вече не предизвикват такива. Казвало се е, че хората биха били щастливи, ако имат философи за крале, а в действителност е редно да се каже, че кралете са по-щастливи, ако много техни поданици са философи.

Нека признаем, че вразумителният дух, който вече предвожда обучението в големите градове, не успя да спре яростта на фанатиците в Севените, нито да укроти обезумелите прости парижани, скупчени около един гроб в Сен Медар, нито да смекчи злостните и повърхностни разправии между хора, които би следвало да са мъдри: ала преди нашия век тия сблъсъци биха довели до размирици в държавата; чудесата в Сен Медар щяха да бъдат приети на доверие от най-важните граждани; планинският фанатизъм от Севените би се разгорял и в градовете.

Всякакви науки и литературни творби се видяха през този век; толкова писатели разгърнаха зрака пред човешкия разсъдък, че люде, които в други времена биха били почитани като чудотворци, се сляха с тълпата. Тяхната слава е незначителна заради техния брой, а славата на века е още по-голяма.