Волтер
Векът на Луи XIV (1)

Волтер до милорд Харви, министър на правосъдието на Англия

1740 г.

Милорд,

Не ми се сърдете тъй много, задето наричам предния век „век на Луи XIV“. Отлично зная, Луи XIV не е имал честта да бъде благодетел на хора като Бейл, Нютон, Халей, Адисън или Драйдън; ала нима папа Лъв X е извършил всичко през века, назован на негово име? Нима е нямало и други владетели, допринесли за възпитанието и просвещението на човешкия род? И все пак името на Лъв X взима надмощие, тъй като той е насърчавал изкуствата повече от всички. Та кой крал в това отношение е служил по-предано на човечеството от Луи XIV? Кой крал е бил по-благодетелен, с по-изискан вкус, поощрил по-прекрасни градежи? Несъмнено той не е извършил всичко, което е могъл, защото е бил човек; ала е сторил повече от всеки друг, защото е бил велик човек; най-силното ми основание да го уважавам извънмерно е, че при всичките му признати грехове той е по-славен от всеки свой съвременник; и макар да е лишил Франция от един милион души и всички те да са имали хъс да го хулят, цяла Европа го почита и го нарежда сред най-великите, сред най-добрите монарси.

Милорд, назовете ми един поне владетел, който да е привлякъл при себе си повече кадърни чужденци, който да е подкрепил повече заслугите на своите поданици! Шейсетина европейски учени са получили възнаграждения от него и са били удивени, че той ги знае.

„Макар кралят да не е Ваш владетел — написал им господин Колбер, — желае да бъде Ваш благодетел; той ми нареди да Ви изпратя тук приложената полица за осребряване като знак за неговото уважение.“ Хора от Бохемия, от Дания получили подобни писма, дошли от Версай. Гуиелмини си построява къща във Флоренция с дареното от Луи XIV; той изписва името на краля на фронтона — а Вие сте против името му да стои начело на упоменатия от мене век!

Стореното от него в неговото кралство завинаги ще служи за пример. Той натоварва с възпитанието на своя син и на своя внук най-красноречивите и най-учените мъже в Европа. Той има грижата да уреди на служба три от децата на Пиер Корней — двоица в армията, а третия в лоното на Църквата. Той поощрява едва-що калъпилите заслуги на Расин с внушително дарение за един неизвестен младеж без собствено състояние; и когато геният се усъвършенства, талантите^[1], тъй често несвързани с успеха, допълват неговия успех. Нещо повече, той бива осенен от милостта, та нерядко и от привързаността на своя господар, чийто поглед сам по себе си бил благо. През 1688 и през 1689 г. е бил участник в пътуванията до Марли, до които толкова са се домогвали придворните; когато кралят боледувал, той оставал да спи в стаята му и му четял шедьоврите на красноречието и поезията, красили това превъзходно управление.

Дарената обмислено милост е, която служи за образец и вдъхновява великите гении: твърде много е да се градят основи, не е малко те да се поддържат; ала задоволим ли се с такива градежи, нерядко подготвяме сродни съдби и за ненужните, и за великите хора; така в един кошер се приемат и пчелите, и търтеите.

Луи XIV мисли за всичко; той е закрилял академиите и е отличавал проявилите се. Милостта му не се е простирала само спрямо едни заслуги за сметка на други, както се случва при някои владетели, които покровителстват не онова, което е добро, а онова, което им допада; физиката и изучаването на античността са привличали неговото внимание. То не изневерява дори през време на водените срещу Европа войни; построявайки триста цитадели и уреждайки пехота от четиристотин хиляди войници, той издига и парижката Обсерватория, прокарва и меридиан през територията на цялото кралство — единствено по рода си начинание в света. Заповядвал е в неговия дворец да бъдат печатани преводи на добрите гръцки и латински автори; изпращал е геометри и физици вдън африканските и американските дебри, за да се сдобият с нова ученост. Помислете, милорд — та ако не бяха пътуванията и експериментите на онези, които той изпраща в Кайен през 1672 г., без измерванията на господин Пикар^[2] Нютон никога не би направил своите открития върху привличането на телата. Вижте, моля Ви, хора като Касини и Хюйгенс, напуснали и двамата своите родни страни, на които бездруго са правили чест, за да са във Франция и да се радват на уважението и на благодеянията на Луи XIV. Та нали дори и англичаните са му задължени, ако не знаете това? Бихте ли ми казали в чий двор Чарлс II получава блестящото си възпитание, своя вкус? Нима добрите автори на Луи XIV не са за вас пример? Нима не покрай тях вашият мъдър Адисън, човекът от Вашата нация, притежаващ най-изискания вкус, достига често до своите отлични критични бележки? Епископ Бърнет признава, че този вкус, възприет от придворните на Чарлс II, променя дори духовенството у вас въпреки различието между нашите религии: дотолкова силно е влиянието на свещения разум! Кажете ми дали добрите книги от това време не са послужили, за да се образоват всички сановници на Империята? Та в кой германски двор не е гледан френски театър? Кой владетел не се е стремил да подражава на Луи XIV? Коя нация не е следвала тогава модите от Франция?

Милорд, Вие упоменавате цар Петър Велики, родоначалник на изкуствата в своята страна, създател на една нова нация; казвате, че въпреки това неговият век няма да бъде наречен в Европа век на цар Петър; заключението Ви е, че не е редно да наричам миналия век „век на Луи XIV“. По мое мнение разликата е осезаема. Цар Петър получава познания при други народи; той въвежда при себе си техните изкуства. Луи XIV обаче гради учеността на много нации: всичко, дори греховете му, им е от полза. Протестантите, напуснали неговата държава, пренасят и у вас индустрии, обогатявали Франция. Нищо ли са за Вас множеството манифактури за коприна и кристали? Тъкмо последните бяха усъвършенствани у вас от наши бежанци и ние изгубихме онова, което вие сте спечелили.

И най-сетне, милорд, френският език почти стана световният език. Кому дължим това? Дотам ли бе разпространен той през времето на Анри IV? Със сигурност не; познати са били само италианският и испанският. Промяната бе осъществена от нашите великолепни писатели. Ала кой е закрилял, наемал, поощрявал тези великолепни писатели? Господин Колбер, ще кажете Вие; признавам това, дори твърдя, че министърът трябва да споделя славата на господаря; но какво би сторил Колбер при един друг владетел, при вашия крал Уилям, който нищо не харесвал, при испанския крал Карлос II, пък и при други държавни глави?

Не ще ли повярвате, милорд, че Луи XIV е осъществил реформи в не една област във вкусовете на своя двор? Той избира Люли за свой музикант и отнема първенството на Камбер, тъй като Камбер е бил посредствен, а Люли е притежавал достойнства. Умеел е да отличава характера на гения; предлагал на Кино̀ сюжети за неговите опери; давал е наставления на Льобрен за неговите живописни творения; подкрепял е Боало, Расин и Молиер срещу техните неприятели; поощрявал е и положителните, и изящните изкуства, и винаги е бил наясно с материята; отпускал е заеми на Ван Робе за изграждането на манифактурите му; давал е милиони на Индийската компания, основана от него; уреждал е учени и храбри офицери да получават пенсии. При неговото властване не просто са вършени големи неща — той сам ги е вършил. Милорд, приемете, че издигам в негова чест паметник, който до голяма степен полагам и за полза на човешкия род.

Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо, освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век.

Пелисон^[3] би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой.

Надявам се в този труд да откриете и Ваши собствени убеждения, милорд; колкото по-близо съм до Вашата мисъл, толкова повече бих могъл да разчитам на обществено признание.