Робърт Б. Паркър
Бурята (34)

34

Мина почти цял час, преди Дилърд да дойде в кабинета. Той влезе и седна до мен, срещу Куърк.

— Мис Глас остана при моите клиенти — каза Дилърд. — По-рано бяха объркани от езиковата бариера. Вече твърдят, че контузиите им са резултат от полицейско насилие.

— Брей — каза Куърк. — Наистина са били много объркани.

— Как искате да разрешим този въпрос?

— За полицейското насилие? Имам десет независими свидетели, които ще потвърдят, че контузиите им са получени при сблъсъка на улицата.

— А кой е бил чернокожият участник в този сблъсък? — попита Дилърд.

— Заинтересована трета страна — каза Куърк.

— Когато влезем в съда, мога да ви принудя да разкриете името му — каза Дилърд.

— Аха.

— Ако изобщо се стигне до съд — каза Дилърд.

— Аха.

Една пълна млада жена с къса черна коса и масивен нос почука на отворената врата на кабинета на Куърк. Носеше големи очила с рогови рамки и сив костюм с панталон, който не й стоеше много добре.

— Влез, Естер — каза Куърк.

— Здравей, Мартин — каза тя и се обърна към Дилърд. — Как си, Ламар?

После протегна ръка към мен и се представи:

— Естер Голд. Аз съм помощник-прокурорът по случая.

Аз също се представих.

— Вие ли сте подали оплакването? — попита ме тя.

— Така излиза — отвърнах аз.

Тя се обърна към Куърк.

— Спенсър е работил с нас по други случаи — обясни той. — Помолих го да остане.

Естер кимна и се обърна към адвоката.

— А ти представляваш двамата, на които не мога да им произнеса имената?

— Точно така — потвърди Дилърд.

— Добре — каза тя. — Да си поговорим.

— Мистър Дилърд тъкмо се осведомяваше дали ще стигнем до съда — обясни Куърк.

— Какво друго можем да направим? — попита Естер.

Докато говореше, тя ровеше в чантата си и накрая намери една салфетка, с която си избърса носа. Изглеждаше настинала. Огледа се за някакво място, където да хвърли салфетката, не откри и я пъхна обратно в чантата си.

— Не знам — отвърна Дилърд. — Но все пак можем да проучим всички възможности. Разбира се, адвокатите по принцип предпочитат да се стигне до съд. Както добре знаеш, Естер.

— Да, знам — каза тя. — Ами давай. Проучвай.

Дилърд се облегна на стола си, отпусна лакти на облегалките, сплете пръсти и подпря брадичката си на тях.

— Двамата са част от екип, съставен от четирима души — започна Дилърд. — Целите на екипа нямат пряко отношение към нашия случай. Ръководителят на екипа е бил в колата, която е избягала от престрелката. Двамата се опасяват, че може би е седял на мястото до шофьора и е мъртъв. Бил е единственият, който говори английски, така че той е приел поръчката за мистър Спенсър. Казали са им, че поръчката е направена от човек на име Ругър. Описали са им човек, който се облича само в сиво. Което, изглежда, им се е сторило забавно.

Дилърд спря.

— Това ли е всичко? — попита Естер.

— Двамата нямат полицейски досиета и не са извършили тежко престъпление.

— Освен заговор с цел убийство? — попита Естер. — Незаконно притежание на оръжие и пребиваване в страната?

Дилърд отвори куфарчето си и извади един плик.

— Разрешителни за оръжие и имиграционни документи — обясни той. — Скрили са ги предварително, защото са се страхували, че от полицията могат да им ги конфискуват.

Куърк ме погледна. Аз се ухилих. Естер ни видя.

— Капитане? — каза тя.

— Току-що ли попълни имената? — попита Куърк.

— Работата ви е направила циничен, капитане — отвърна Дилърд.

Куърк кимна.

— Да, така е.

— Добре — каза Естер. — Значи представляваш две невинни заблудени агънца. Какво могат да направят за мен?

— Вече дадоха името на човека, който ги е наел — отвърна Дилърд. — И ще дадат показания.

Естер кимна.

— Не се съмнявам, че ще бъдат достоверни свидетели.

— Същото важи и за, хм, добрия самарянин, който ги е нападнал — каза Дилърд. — Мисля, че знам кой е бил.

Естер се обърна към Куърк. Той посочи вратата с глава.

— Ела да поговорим насаме, Естер.

Двамата се изправиха. Докато излизаха, Куърк кимна към Дилърд и ми каза:

— Гледай да не ми открадне кламерите.

Когато останахме сами, аз се обърнах към Дилърд.

— Виждал ли си Тони наскоро?

— Тони?

— Тони Маркъс — поясних. — Нали го представляваш?

— Понякога — отвърна Дилърд. — Ти познаваш Тони, така ли?

— Аха — казах аз. — Веднъж го вкарах в затвора.

Дилърд кимна, но не каза нищо.

— Защо скъпият говорител на Тони работи по случая на някакви мутри от Барбаристан? — попитах го аз.

— Тони не е единственият ми клиент — каза Дилърд.

— А имаш ли клиенти, които Тони не одобрява? — попитах аз.

— Този намек ме обижда — каза Дилърд.

— Хубаво — казах аз. — Искаш ли да ми обявиш дуел?

— Не разбирам защо искаш да ме обидиш — изпъчи се Дилърд с достойнство.

— Мисля, че Тони някак си се е забъркал в тая каша — казах аз. — И твоята задача е да направиш така, че вече да не е забъркан. Ако означава да освободиш и двете мутри, чудесно. Но ако означава да ги хвърлиш на вълците, няма проблеми. Всъщност никой не знае какво са ти казали освен преводачката и може би ти самият.

— Нищо не ти пречи да спекулираш на воля — каза Дилърд.

— Благодаря — казах аз.

Куърк и Естер се върнаха в кабинета.

— Ще ги задържим — каза Естер.

— Много разочароваща новина, Естер — каза Дилърд.

Тя се усмихна.

— И на мен ми е неприятно. Но си помислихме, че няма да е лошо да поговорят и с нашия преводач. Все пак и ние да разследваме нещо, преди да ги пуснем.

— По какви обвинения ги задържате? — попита Дилърд.

— Някой от моите хора ще ти се обади, за да те информира — отвърна Естер.

— Трябва да го направи скоро — каза Дилърд.

— Разбира се — кимна тя.

— Много добре — каза Дилърд. — В такъв случай ще трябва да говоря с моите клиенти, за да им обясня ситуацията.

— Разбира се — съгласи се Естер. — Ще те изпратя.

Естер се сбогува с Куърк, кимна ми и двамата с Дилърд излязоха от кабинета.

— Видя ли? — възкликнах аз. — Ламар не ни каза „довиждане“.

— Не е много дружелюбен — съгласи се Куърк.

Кимнах и казах:

— Преди известно време двамата с Ругър работихме заедно в Маршпорт. Тони Маркъс също беше замесен. Дори ми даде назаем един от своите хора, Ленърд…

— Знам кой е Ленърд — каза Куърк.

— Така че Ленърд и Ругър работиха заедно — завърших аз.

— А това означава, че между Ругър и Тони има връзка — каза Куърк. — Може да хванем и двамата.

— Трябва да се мисли на едро — отбелязах аз.

— И жена ми това разправя.

— Иска й се — казах аз. — Нали си ирландец?

— Опа — каза Куърк. — Издадох се.