Робърт Б. Паркър
Бурята (42)

42

Хоук ни дойде на гости вкъщи за Деня на благодарността.

— За пръв път ли се събираме за Деня на благодарността? — попита Сюзан.

— Мисля, че да — отвърна Хоук.

— И защо, за бога? — попита тя.

— По празниците най-често никой не се опитва да го убие — обясни Хоук. — Което също ми се струва странно.

— А това означава ли, че на Деня на благодарността най-често си сам? — продължи Сюзан.

— Не, госпожичке — усмихна се Хоук. — В никакъв случай.

Хоук беше донесъл шампанско „Круг“ от добра реколта и двамата със Сюзан го пиеха на кухненския плот. Пърл беше потънала в дивана пред камината. По телевизията даваха мач, но аз бях изключил звука от уважение към Сюзан и се занимавах с готвенето.

— Какво ще има за вечеря? — попита Хоук.

— Мислех си тази година да заложа на печена пуйка — отвърнах аз.

— Отличен избор — одобри Сюзан.

— А ще има ли пълнеж? — попита Хоук.

— Аха — потвърдих аз. — И сос от боровинки.

— Страхотно — одобри Сюзан.

— Пол с приятелката си ли е? — попита Сюзан.

— Да, в Чикаго. Казаха, че ще си стоят вкъщи и ще готвят.

— Ух, че гадно — каза Сюзан.

— Той там ли живее? — попита Хоук.

— Да. И двамата работят в един театър.

Отворих фурната и издърпах пуйката навън, за да я полея със смес от ябълков ликьор и портокалов сок.

— Как ще разбереш кога е готова? — попита Сюзан.

— Имам добре развита готварска интуиция — обясних аз, бутнах пуйката обратно и затворих фурната.

— В самата пуйка има едно червено пластмасово нещо — обади се Хоук. — Когато е готова, то се показва навън.

— Всичко да издадеш — укорих го аз.

— Няма проблеми — каза Сюзан. — Аз те обичам и така.

— От къде на къде? — попита Хоук.

— Нямам идея — отвърна Сюзан.

Вечеря за Деня на благодарността в дома на частния детектив Спенсър: Хоук и Сюзан пият шампанско, Пърл спи пред камината, кухнята е изпълнена с богатия аромат на печена пуйка, масата в трапезарията е подредена и декорирана от Сюзан, а пушката на Хоук е подпряна на библиотеката.

След като занесох храната на масата, задълженията ми приключиха. Хоук наряза пуйката с хирургическа точност. Сюзан я поднесе изрядно. Аз започнах да ям. Пърл внимателно проследяваше всяка хапка. Сюзан беше обявила строга забрана да я храним от масата. И тримата нарушавахме правилото.

— Чудя се какво прави Ругър на Деня на благодарността — подхвърли Хоук.

— И Аделаида — добавих аз.

— Не — каза Сюзан. — Не днес. На Деня на благодарността имаме право да се чудим единствено дали пак ще огладнеем достатъчно, преди да си легнем, за да изядем по един сандвич с печена пуйка от хладилника.

— Значи няма да говорим за работа? — попитах аз.

— Не — отвърна Сюзан.

— И няма да мислим за онези, които нямат толкова късмет като нас? — настоях.

— Да им го начукам — отвърна Сюзан.

— Това правя обикновено на Деня на благодарността — обади се Хоук.

— Добра идея — казах аз. — Приятно е и от това не се пълнее.

— Говорех образно — намеси се Сюзан.

— Всъщност сигурно наистина се изгарят много калории — продължи Хоук.

— Днес е ден, в който трябва да се наслаждаваме на факта, че се обичаме — обяви Сюзан. — Това ни стига.

— И тримата ли? — попита Хоук.

— И Пърл — отвърна Сюзан.

— Извинете, не разбрах нещо — каза Хоук. — И четиримата?!

— Знаеш, че ние те обичаме, Хоук — каза Сюзан. — Включително и Пърл. И освен това знаеш, че ти също ни обичаш по твоя самобитен начин, по дяволите.

Хоук широко се ухили.

— Самобитен — повторих аз.

— Точно така, госпожичке — каза Хоук на Сюзан.

После се наведе от масата и даде на Пърл една хапка от пуйката. Остана наведен, докато Пърл я изяде, и когато свърши, тя отново го погледна с надежда.

— Точно така — каза й Хоук.