Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (36)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rough Weather, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Еми (2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Бурята
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2008 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ОБСИДИАН
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-191-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15692
История
- — Добавяне
23
Седнах да изпия едно на бара в хотел „Лок-Обър“ с директора на бюрото на ФБР в Бостън. Той беше дребен, с очила и не приличаше на човек, който се бори с престъпността. Което често работеше в негова полза. Казваше се Ъпстийн.
— Работите ли по отвличането на южния бряг? — попитах го аз.
— Дъщерята на Хайди Брадшоу? — отговори Ъпстийн. — Да, работим и по него.
— Знаеш ли нещо, което Хийли не знае?
— Не, разбрахме се да обменяме информация.
— Много мило — отбелязах аз.
— Опитваме се. — Той отпи от бърбъна си. — В последно време федералните агенции не са много популярни.
— Дали не е, защото ни управляват сбирщина нехранимайковци? — осведомих се аз.
Ъпстийн се ухили.
— Да, общо взето.
— Ще мине — уверих го аз. — Все пак минахме през Никсън.
— Знам — отговори той. — Имаш ли нещо за мен?
— Моминското име на Хайди Брадшоу вероятно е Хилда Грецки — отвърнах аз. — Може би е родена през 1959-а в Дейтън, щата Охайо.
— Поработил си, а? — попита Ъпстийн.
— Нямам друга работа — обясних аз.
Той кимна.
— Ходи ли вече дотам? — попита той.
— До Дейтън? Още не. Надявах се да помолиш някой от твоите колеги там да провери как стоят нещата.
— Откъде получи тази информация? — попита ме Ъпстийн.
— Говорих с първия съпруг на Хайди. Преподавател в колежа „Лидия Хол“ в Ню Йорк.
— Как се казва?
— Джей Тейлър Уошбърн.
Ъпстийн кимна. Никога не си записваше нищо, но аз знаех, че всичко се съхранява в паметта му.
— Добре, ще проверим как стоят нещата — каза той.
— Благодаря.
— Все пак и ние разследваме случая — увери ме той. — Значи тя е следвала в „Лидия Хол“?
— Не — отвърнах. — Но подозирам, че казва така.
— Промяна на биографията? — попита Ъпстийн.
— Това е американската мечта — отвърнах аз.
— Аха — каза той. — Каза ли на Хийли?
— Да, но и двамата решихме, че разполагаш с повече ресурси от него в района на Дейтън.
— Или от теб — изтъкна Ъпстийн.
— Много повече от мен — отвърнах.
— Ти беше на сватбата, когато се случи всичко, нали? — попита ме той.
— Аха.
— Защо?
— Тя ми обясни, че в момента няма съпруг до себе си и има нужда от заместник.
— Така че да има кой да се справи с проблема, ако например бялото вино не е добре изстудено? — попита Ъпстийн.
— Да, предполагам.
— Вярваш ли й?
— Не.
— Има и такива жени — изтъкна той. — Нали съм евреин, познавам много от тях.
— Това не е ли антисемитско изказване? — попитах аз.
— Само срещу семитките е — отвърна Ъпстийн.
— Значи не си имал късмет с жените от твоята раса? — попитах го аз.
— Или от която и да е друга — отвърна той.
— В такъв случай по-скоро си женомразец — уточних аз.
— Прав си, не се изразих правилно — каза той. — Някой плаща ли ти да работиш по този случай?
— Работя за собствено удовлетворение — отвърнах аз.
— Защото са отвлекли някого, докато ти си бил на пост — заключи Ъпстийн. — Така да се каже.
— Нещо такова — съгласих се аз. — Не свърших добра работа.
— Спасил си Сюзан — каза той. — Това е добра работа.
— Откъде знаеш? — попитах аз.
— Защото тя е била там. Защото съм опитен детектив. И защото те познавам.
— Да, но не помогнах на жертвата на отвличането — казах аз.
— Доколкото разбрах, никой не е можел да помогне. Ако се наложи да го направиш пак, ще направиш ли нещо по-различно?
— Не — отговорих аз.
Ъпстийн се ухили.
— И аз така си помислих.