Робърт Б. Паркър
Бурята (50)

50

Сюзан влезе в офиса ми, облечена с джинси и пухкаво яке. Едва доловимото ухание на парфюма й изпълваше цялата стая. Както и присъствието й.

— Нямаш ли пациенти? — попитах.

— Всяка сряда преподавам — отвърна Сюзан.

— А, да — казах аз. — И часовете свършиха?

— Свършиха.

— Искаш ли да седнеш в скута ми? — попитах.

— Не — отвърна Сюзан. — Проверих този доктор Росели.

— И?

Сюзан свали пухкавото си яке и се настани на един от столовете за посетители.

— Той не е психиатър — каза тя. — Завършил е урология. Но се занимава и с психотерапия и консултации.

— Искаш да кажеш, че е шарлатанин?

— Така изглежда — отвърна Сюзан. — Предписва психофармакологични лекарства на подбрани и заможни пациенти.

— И ходи по домовете?

— Да.

— Това незаконно ли е? — попитах аз.

— Не, поне не очевидно. Колегите ми го презират, но всеки доктор по медицина има право да дава консултации и да предписва лекарства.

— Но не може да се нарича психиатър?

— Не и ако не е специализирал психиатрия — отвърна Сюзан.

— А лекарствата, за които спомена? — казах аз. — Вършат ли работа?

— Понякога — каза Сюзан. — Зависи от пациента и от проблема.

— Но?

— Но не всички проблеми могат да се решат с лекарства, а ако лекарствата се използват въпреки всичко, могат да попречат на лечението, като потиснат симптомите.

— А в случай на дете, срещу което е имало сексуално насилие?

— Въпросът е спорен — отвърна Сюзан.

— Ти би ли използвала лекарства в такъв случай?

— Аз съм психоаналитик, а не психиатър — каза тя. — Така че не мога да предписвам лекарства. Когато се налага, прехвърлям пациента на психиатър, за да напише рецепта.

— Смяташ ли, че в случая на Аделаида ван Миър се налага? — настоях аз.

Сюзан се размърда на стола и кръстоса крака. Джинсите й стояха толкова добре, все едно бяха ушити специално за нея от изобретателя на джинсите.

— Не се измъквам от прекалена предпазливост — каза ми тя. — Все пак говорим само двамата. Но в случая наистина не мога да кажа. Никога не съм говорила с Аделаида ван Миър. Видях я само за малко на онази злополучна сватба. Единствената информация, с която разполагам за нея, е получена от трета ръка и се основава на интуицията на друг психоаналитик.

Кимнах.

— Значи може да помогне, но може и да навреди.

— Да — каза Сюзан. — Но всички, които се занимаваме с, хм, лечение, сме застрашени от този риск.

— Според докладите на охраната той е ходил редовно на острова — казах аз. — През цялото време, след като се е опитала да се самоубие.

— Значи очевидно е правил нещо там — каза Сюзан. — И няма да ти навреди, ако разбереш какво точно.

— Добре — казах аз. — А сега искаш ли да седнеш в скута ми?

Сюзан се усмихна.

— Може би след малко.