Робърт Б. Паркър
Бурята (28)

28

Утрото беше облачно и температурата беше около нула градуса по Целзий, когато Хоук влезе в офиса ми, облечен с джинси и тясна черна тениска с къси ръкави, остави раницата си и си наля кафе.

— Не носиш връхна дреха — отбелязах аз. — През ноември?

Хоук стегна бицепса си и ми го показа.

— Когато имаш такива, ходиш по къс ръкав до последно — обясни ми той.

— А къде си носиш пистолета? — попитах.

— Защо смяташ, че нося пистолет? — попита Хоук.

— За бога, Хоук — казах аз. — Знам, че не си излизал никъде без пистолет, откакто си бил малко негърче.

— Малко негърче? — повтори Хоук.

— Уважавам литературната традиция — отвърнах аз.

Хоук се ухили, отвори раницата си и извади оттам един огромен сребрист магнум .44 калибър, с костена дръжка.

— Ако ни нападне някоя полярна мечка — обясни той.

— Човек трябва да е подготвен — съгласих се аз.

— Разбрах, че Сивия пак те е подгонил — каза той.

— Да.

— Защо просто не го убием? — попита Хоук.

— Не може — отвърнах аз.

Хоук сви рамене.

— Бях длъжен да попитам.

— Сюзан ми обясни, че е заради онуй изпълнение на острова — каза Хоук.

— За онуй изпълнение е — потвърдих аз.

— Надявам се, че не осмиваш автентичния ми афроамерикански диалект — отбеляза Хоук с глас като на Лорънс Оливие.

— Не, братко мой — казах аз.

— Кефи ме, когато белите се опитват да говорят като черни — продължи Хоук с нормалния си глас. — Все едно гледам мъж с рокля.

— И ти ли си замесен? — осведомих се аз.

— Аха.

— Защото Сюзан ти се е обадила?

— Аха.

— Има ли друга причина? — попитах.

Хоук се ухили.

— Не искам да се изгуби единственият човек на света, който може да ме нарече „малко негърче“.

— Добре, тогава ще ти разкажа какво става.

Двамата изпихме още една кана кафе, докато му разкажа всичко, което знам (не много), и всичко, което не знам (ужасно много).

— Значи действаш както обикновено? — поинтересува се Хоук, когато свърших. — Ръчкаш в гнездото на осите, докато не се покаже някоя оса?

— Да.

— Е, не е толкова лошо, ако съм там да ти пазя гърба.

— А освен това винаги е приятно да дразниш хората — добавих аз.

— Така е — съгласи се Хоук.

— Имаш ли някакви идеи? — попитах го аз.

— Не е ли достатъчно, че съм най-смъртоносното човешко същество на планетата? — попита Хоук. — Трябва и да мисля ли?!

— Не знам дали да го нарека точно така — отвърнах аз.

— Може би не е отвличане — каза Хоук. — Няма искане за откуп.

— Или поне ние не знаем за такова — казах аз.

— И все пак — настоя той. — Сивия е дошъл лично, за да ти каже да се разкараш? Познаваш ли други похитители, които ходят по домовете?

— Това не означава, че не е отвличане.

— Ако искаше да организира отвличане за пари, нямаше нужда да събира армия с хеликоптер.

— Ама успя да се справи — напомних аз.

— Засега — каза Хоук. — Но е извадил късмет. Професионалист като Ругър никога няма да организира нещо толкова сложно, само за да отвлече някого.

— Все някой го е организирал — изтъкнах аз.

— Може би е нещо друго, а отвличането е само за прикритие? — предположи Хоук.

— Какво друго може да бъде?

— Колко души бяха убити?

— Шестима от Ругър — отвърнах. — И един от мен.

— Може би точно това е била целта — каза Хоук.

— Убийство, прикрито като отвличане? — усъмних се аз.

— Да не би да не си мислил по този въпрос? — усъмни се в мен Хоук.

— Мислих — съгласих се аз. — Но сега съм в ролята на човека, който се съмнява във всичко.

— Не познавам по-подходящ човек за тази роля — отбеляза Хоук.

— Изпълнението си остава ужасно аматьорско — настоях аз. — Не мога да си представя, че Ругър ще го извърши по този начин.

— Ти си го видял как го прави точно по този начин — изтъкна Хоук. — И са загинали седем души, ако броим и този, когото ти си убил. Ето единствените факти, с които разполагаме.

— А ако приемем, че не е отвличане, можем да започнем да мислим за случая като за убийство и да търсим мотив.

— Няма нужда да приемаме нищо — каза Хоук. — Можем да проверим всички възможности.

— Предлагам все пак да изключим онзи, който падна от скалата — казах аз.

— Да, там знаем какъв е бил мотивът за убийството — каза Хоук. — Първо можем да приемем, че момчетата от охраната са в дъното на списъка със заподозрени.

— Не е съвсем сигурно, но все пак е доста вероятно всичко да е работа на вътрешен човек — продължих аз.

— И също така е доста вероятно, че този вътрешен човек е знаел как да намери специалист като Ругър — допълни Хоук.

— Значи може би е най-умно да търсим човек, който познава острова и може да има връзка с Ругър — предложих аз.

— Имаш ли някого предвид? — попита Хоук.

— Брадшоу познава острова, защото преди е бил негов, и е работил за правителството в чужбина.

— Какво точно?

— Съветник по въпросите на информацията — отвърнах.

— Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат — каза Хоук.

— Точно така — съгласих се аз.

— Значи ще проверяваме Брадшоу и ще търсим човек, който има мотив да убие свещеника или младоженеца — обобщи Хоук.

— Доста работа за екип от двама души — отбелязах аз.

— Да, братко мой — съгласи се Хоук. — Но двамата души сме аз и ти.