Робърт Б. Паркър
Бурята (53)

53

В късния следобед двамата с Хоук седяхме в едно голямо дървено сепаре в бара на хотел „Насау Ин“ в Принстън с Валъри Лесард. Барът изглеждаше точно както се очаква от такива места: с тъмна дървена ламперия и големи картини с пейзажи. Валъри си беше поръчала бяло вино; с Хоук пиехме бира.

— Работата е там, че горкият Морис беше гей — каза Валъри.

— Демонстрираше ли го? — попитах аз.

— Не и пред родителите ми — отвърна Валъри.

— Значи не са знаели?

Докато говореше, Валъри поглеждаше към Хоук, макар и дискретно.

— Той не искаше да разберат — каза тя.

— Щяха ли да имат нещо против? — попитах.

— Не, не мисля — отвърна Валъри. — А и не може да не са знаели, по дяволите. Всеки, който прекараше известно време с брат ми, щеше да разбере.

— Говорехте ли за него? — продължих аз.

Валъри кимна, като продължаваше да гледа към Хоук.

— Естествено — отвърна тя. — Но не направо. Не са ме питали дали мисля, че е гей. По-скоро ме питаха дали познавам приятелите му, дали има приятелки, дали е щастлив и прочие.

— Разбирахте ли се с брат ти? — попитах.

— Аха — отвърна Валъри. — Беше много сладък. Можехме да си говорим за всякакви неща. Все едно по-скоро имах сестра, отколкото брат. С изключение на това, че не се карахме кой с кого да излиза.

— А той излизаше ли с някого?

— Не.

— Нито с мъже, нито с жени?

— Не. Всъщност не знам дали изобщо е правил секс с някого.

— Казвал ли ти е, че е гей?

— Не в прав текст — отвърна Валъри. — Но и двамата знаехме, че знаем, ако разбирате какво искам да кажа.

— Разбирам — казах аз. — Как се запознаха с Аделаида ван Миър?

— В колежа. Той беше трета година, когато тя беше първи курс. Станали приятели. Не гаджета, просто приятели. С изключение на мен, тя сигурно е била първата му близка приятелка. Предполагам, че и двамата са се чувствали самотни…

Валъри сведе очи към масата. Очите й се навлажниха, но не се разплака.

— Горкият Морис — прошепна накрая.

— Аделаида също е била самотна, така ли? — попитах аз.

— Аха. Беше някак свита, изплашена и луда, и то едновременно. Предполагам, че също не е била сигурна в себе си. Всъщност не знам дали и тя не е обратна.

Валъри се усмихна и леко сви рамене.

— Извинявайте, но уча психология.

— Няма страшно — отвърнах аз.

Тя кимна, довърши виното си и погледна към бара.

Хоук се изправи.

— Шардоне?

Тя му се усмихна и кимна. Хоук отиде на бара.

— И как се стигна от приятелство до брак? — попитах аз.

Валъри сви рамене.

— Предполагам, че са започнали да ходят заедно на купони и прочие и хората са започнали да се отнасят с тях като с двойка. И един ден той я покани на гости за уикенда. Не си спомням по какъв случай. Може би някой от онези големи гребни фестивали на езерото Шулкил.

Хоук й донесе виното. Тя му се усмихна много широко. Беше хубаво хлапе — по онзи начин, по който изглеждат децата от богати семейства. Имаше хубави зъби, хубава кожа, хубаво тяло и хубава прическа. Не знам как точно, но винаги познавам парите, когато ги видя.

Валъри отпи от виното.

— Както и да е — каза тя. — Нашите, и особено майка ми, направо се побъркаха. „Морис има приятелка!“ Нали разбирате?

— Тя ли го побутна към брак?

— Майка ми по принцип си пада по такива неща, но не съм сигурна. Аз заминах за училище и не знам какво е станало след това.

— Той не ти ли разказа?

— На мен? Не и в подробности. Каза ми, че му е жал за Аделаида. Спомена, че е имала тежко детство, но така и не ми обясни защо.

— Значи мислиш, че се е оженил за нея, за да й помогне? — попитах.

— Не знам. Все пак не бях там. Имах доста работа тук. Лекции, срещи с момчета и прочие. По дяволите, сигурно си е мислел, че ако той е гей, а тя е лесбийка, могат да се прикриват един друг, нали разбирате?

Кимнах. Двамата с Хоук бяхме довършили бирите.

Валъри почти беше изпила втората чаша вино. Тя отново погледна към Хоук.

— Ти също ли си детектив? — попита тя.

Хоук се усмихна.

— Не, мис. Аз само му нося чантите.

— Той няма чанти — отбеляза Валъри.

— Така ми е още по-лесно — отвърна Хоук.

Валъри отново се усмихна, като този път го гледаше право в очите.

— Ще останеш ли в града тази вечер?

— Аха — каза Хоук.

— Искаш ли да ме заведеш на вечеря?

— На колко си години? — попита Хоук.

— През пролетта ще стана на двайсет — отвърна тя.

— А аз — не — каза Хоук.

— Е, и? — каза Валъри.

Хоук отново се усмихна и поклати глава.

— Ти си хубаво и добро момиче — каза той. — Но си твърде млада за мен.

— Може да те изненадам — каза тя.

— Не се съмнявам — отвърна Хоук. — И ти благодаря за предложението. Но мисля да вечерям с набора. Той говори по-скучни неща, но поне знам за какво говори.

Валъри сви рамене.

— Трябваше да пробвам.

— Естествено — съгласи се Хоук.

— Скучни неща? — обадих се аз.