Робърт Б. Паркър
Бурята (46)

46

Хоук паркира ягуара си пред голямата бяла къща, където беше кабинетът на доктор Уайс.

— Ще дойдеш ли с мен? — попитах.

Хоук поклати глава. Кимнах и излязох от колата.

— Не бързайте, мис Дейзи — подхвърли Хоук след мен. — Аз ще чакам тук.

— Браво — казах аз.

После се изкачих по настлана с камъни алея до къщата и намерих една врата със скромна табелка, на която пишеше „Кабинет“.

Уайс беше висок слаб мъж с къса посивяла коса и нервни движения.

— По молба на доктор Фелдман разговарях няколко пъти с мис Ван Миър, докато беше в болницата — обясни ми той.

— Какво можете да ми кажете за нея? — попитах.

— Ами, то беше преди няколко години, естествено.

— Пет — казах аз.

Уайс кимна.

— Тя отричаше да е направила опит за самоубийство. Твърдеше, че случайно е поела свръхдоза.

— А вие какво мислите? — попитах.

— Случайно е взела двайсет хапчета сънотворни? — попита ме той.

— Добре, значи се е опитала да се самоубие. Наистина ли е искала да го направи?

— Не знам — каза Уайс. — Но е изпила всички хапчета, които е имала.

— Значи може би наистина е искала да го направи.

— Може би — каза той.

— Или се е опитвала да сложи край на живота си, или да привлече нечие внимание към него — продължих аз. — Но и в двата случая нещо в нейния живот не е било както трябва.

— Да — каза Уайс.

— Знаете ли какво по-точно? — попитах аз.

Той се облегна назад.

— Психоаналитиците мразят подобни въпроси — каза ми той.

— Защо?

— Защото често не знаем отговора — отвърна той. — А не обичаме да не знаем нещо.

— Съчувствам ви — уверих го аз. — А можете ли да предположите?

— Мразим и да предполагаме — отвърна той. — В нашата практика не бива да го правим, а да оставим пациента сам да достигне до истината.

— Опитвам се да я открия — казах аз. — Може би да спася живота й. Имам нужда от всичко, което можете да ми кажете.

— Знам. Иска ми се да бях поработил с нея, но майка й пристигна и я прибра в момента, в който я изписаха от болницата.

— Значи тя има нужда от терапия? — попитах.

— По мое мнение тя е много нестабилна млада жена — каза Уайс.

— Ще ми обясните ли какво значи това?

— Какво знаете за психотерапията, господин Спенсър?

— Недостатъчно — отговорих аз. — Но половинката ми е психоаналитик в Кеймбридж.

— Наистина ли? И как се казва?

Усмихнах се.

— Не казахте нито „тя“, нито „той“.

Уайс също се усмихна.

— Не обичаме да правим предположения.

— Сюзан Силвърман — отговорих аз.

— Познавам я — каза Уайс. — Много красива жена.

— Да — съгласих се аз.

— И много умна жена — продължи той. — Чел съм някои от публикациите й.

— Да.

Уайс сякаш се облегна още по-назад. Почувствах се така, все едно успешно съм издържал някакъв изпит.

— Наистина не знам какъв е проблемът на момичето — каза той. — Но все пак работя от години и поне мога да направя предположения, които се основават на богат опит.

— Ще свърши работа — отвърнах аз.

— Опитът понякога помага — каза той. — Но понякога изкривява картината.

— Естествено — съгласих се аз. — Но липсата на опит почти винаги пречи.

Той замислено кимна.

— Добре казано.

— Аделаида ван Миър? — напомних му аз.

Уайс отново кимна и каза:

— Мисля, че е била жертва на сексуално насилие.

— Тя ли ви каза?

— Не.

— Само веднъж? Или повече?

— Мисля, че е продължило доста време.

— Кой го е направил?

— Не знам.

— Доколкото съм чувал, когато става въпрос за продължително сексуално насилие, извършителят обикновено е някой близък човек — роднина, съсед, нещо такова.

— Да — кимна Уайс.

— А възможно ли е извършителите да са няколко?

— Вероятно е един.

— Сигурен ли сте?

Уайс отново се замисли.

— Дали са няколко? Не.

— А дали е била жертва на насилие?

— Да, сигурен съм — каза той. — Не мога да го докажа. Дори не мога да обясня логично защо смятам така. Но да, интуицията ми казва, че е така.

Кимнах.

— Аз се доверявам на интуицията. Най-често онова, което правя, не е продиктувано от твърдата логика.

— С повечето хора е така — каза Уайс. — Но не всички го осъзнават.

— Естествено — съгласих се аз. — Можете ли да ми кажете нещо друго за Аделаида?

— Всъщност не. Когато майка й дойде да я прибере, аз настоявах момичето да се срещне с компетентен специалист. Казах й, че мога да я свържа с терапевт и ще бъда насреща, ако терапевтът или Аделаида имат нужда от мен. Мисис Брадшоу отказа услугите ми.

— Някой от тях обаждал ли се е след това?

— Не.

— Смятате ли, че Аделаида се е оправила?

— Не и без сериозна професионална помощ — каза Уайс.