Робърт Б. Паркър
Бурята (59)

59

Сюзан се обърна към мен и попита:

— И какво ти каза тя?

— „Да ти го начукам“ — обади се Хоук.

— И тя ли? — попита Сюзан.

— Аз го приех като предложение — отвърнах.

Сюзан се усмихна.

— Вечният оптимист.

Бяхме на вечеря в „Давио“. Сюзан се занимаваше с една салата. Хоук изглеждаше въодушевен от телешкия стек. Както винаги аз си бях поръчал спагети болонезе. Традициите са важно нещо.

— С изключение на това, разбра ли нещо ново? — попита Сюзан.

— Потвърдиха се подозренията ми, че тя знае много повече и лъже — отвърнах.

— Какво знае според теб?

— Според мен знае почти всичко — казах аз. — Знае, че дъщеря й се е опитала да се самоубие, въпреки че отрича да е било опит за самоубийство. Мисля, че знае за сексуалното насилие. Мисля, че познава Ругър още оттогава. Знае, че вторият и третият й съпруг вече няма да бъдат в състояние да я издържат. Смятам, че тя не може да се издържа сама. Бракът на дъщеря й с Морис Лесард е бил щастлива случайност.

— Дори ако той е мъртъв?

— Според Ъпстийн са сключили предбрачен договор, по силата на което Аделаида наследява всичко негово, включително дяловете от бизнеса на семейството му.

— Ако Аделаида е жива — каза Сюзан.

— Ако не е жива, най-вероятно ще я наследи майка й — казах аз.

— Божичко — каза Сюзан. — Нали не искаш да кажеш, че тя може да убие дъщеря си?

— Според мен може — отвърнах.

Сюзан кимна.

— Щом сме в състояние да си го помислим, някой е в състояние да го направи.

— Освен това според собствената му сестра младоженецът е бил гей.

— И защо се е оженил за Аделаида?

— За да го скрие. Тя също е била лесбийка, така че щели да се крият взаимно.

— Сексуалното насилие сигурно има нещо общо с тая работа — каза Сюзан.

— Сигурно — съгласих се аз.

— Тя призна ли нещо? — попита Сюзан.

— Не.

— Хоук? — обърна се към него Сюзан. — Нали и ти беше там?

— Спенсър е прав — каза Хоук. — Веднага се вижда, че тя търси къде да се скрие. Вижда се, че лъже.

Сюзан кимна, взе си малко от салатата и отпи глътка вино.

— Нищо не искам да кажа — заяви тя на Хоук. — Но все пак отбелязвам, че в редките моменти, когато говориш сериозно, нямаш афроамерикански акцент.

— Аха — потвърди Хоук с афроамерикански акцент.

Сюзан се усмихна.

— Ако тя знае всичко и не ти го казва, не става ли съучастник в престъплението? — попита ме тя.

— Така мисля — отвърнах.

— Но какво точно е престъплението? — попита Сюзан.

— Не съм сигурен — отвърнах. — Всичко е въпрос на предположения и интуиция. А интуицията не е добре дошла в съда.

— Но… — започна Сюзан.

— Но в цялата история са замесени и ужасно много пари.

— Търси кинтите — обади се Хоук.

— Еха — казах аз. — Най-доброто от всички култури в едно.

— Но тогава защо беше цялата бъркотия на острова? — попита Сюзан. — Отвличане, престрелки и прочие?

— И аз това се питам — отвърнах. — В редките моменти, когато не се възхищавам от езиковите умения на Хоук. Погледни го от другата страна, така да се каже. Ако Ругър няма нищо общо с бъркотията на острова, тогава кой има? Ако трябва да се организира отвличане, който ще го организира по този начин?

— Хайди — каза Сюзан.

Обърнах се към Хоук.

— Видя ли? А ти твърдеше, че е просто красива.

— Не е вярно — каза Хоук. — Има и хубави крака.

— Отвличането беше точно такъв спектакъл, какъвто Хайди би организирала — съгласи се Сюзан. — Може би не е очаквала да има толкова жертви. Със сигурност не е планирала урагана. Но все пак…

— Отвличането прилича на организирано от агенция за празненства — обади се Хоук.

— Точно така — каза Сюзан.

— А защо Ругър се е съгласил да участва? — попитах аз.

— За пари? — предположи Сюзан.

— Парите винаги са добра причина — съгласих се аз. — Но адски противоречат на характера му.

Хоук кимна.

— Трябва да има и нещо друго освен парите.

— Какво друго има освен парите? — попита Сюзан.

— Нали ти си психоаналитик? — каза Хоук.

— Любов — заявих важно аз.

Хоук кимна. Сюзан също кимна. И тримата замълчахме.

— Ругър и Хайди? — обади се Сюзан след малко.

Свих рамене. Хоук не каза нищо.

— Нищо не е доказано — напомни Сюзан.

— Някои неща могат да се докажат — казах аз. — Рано или късно ще разберем със сигурност дали Хайди познава Ругър отпреди. Рано или късно ще можем да проверим финансовото й състояние. Рано или късно ще разберем дали Аделаида е била жертва на сексуално насилие и от кого.

— Ако е жива — напомни Хоук.

Кимнах.

— Ако е жива.

— Мислиш ли, че е жива? — попита Сюзан.

— Нямам доказателства за обратното — отвърнах.

Сюзан кимна. Отряза си малко от руколата, изяде половината от отрязаното парченце и отпи от виното.

— А мислиш ли, че Ругър е убил Брадшоу?

— Има ли по-подходящ кандидат? — попитах.

— Тони Марюъс?

— Не, аз му вярвам. Мисля, че наистина е накарал Тай-Боп да очисти Ленърд, за да се измъкне чист от цялата история и да напомни на служителите си, че работят само за него.

— А защо Ругър е убил Брадшоу?

— Не знам. Но ако има връзка с Букурещ, може да разберем.

— Ако Хайди е с Ругър и ако му казва истината, Ругър е достатъчно умен да се сети, че в целия случай има слабо място и в крайна сметка ти ще го откриеш.

— Да — потвърдих аз.

— А той те познава достатъчно добре и знае, че няма да се откажеш, независимо колко ще продължи.

— Да.

— Което означава, че той може да реши да предприеме решителни действия.

— Да.

— Затова ли ме държиш подръка? — обади се Хоук.

— Вие двамата сте страховити противници — каза Сюзан.

И двамата с Хоук кимнахме.

— Но Ругър също е такъв — обърна се към мен Сюзан. — Веднъж едва не те уби.

— Тогава мен ме нямаше — каза Хоук.

— Вярно.

— А сега съм тук — обясни той.

— Да — каза Сюзан.

— Той сам срещу нас двамата? — повдигна вежди Хоук. — Мисля, че имаме добри шансове.

Сюзан бавно кимна. После погледна към мен. Аз се усмихнах и също кимнах. Тя отново се обърна към Хоук.

— И ти ще продължиш да бъдеш подръка?

— Да — потвърди той.

— Докато всичко не свърши?

— Докато вече няма нужда от моите специални умения — отвърна Хоук.

Сервитьорът донесе на Сюзан втора чаша вино. Според стандартите й това си беше напиване. Тя отпи една глътка и остави чашата.

— Хоук? — каза тя. — Колкото до онова, че имам хубави крака…

— Да, госпожо?

— Благодаря за комплимента.

Хоук се ухили.

— Удоволствието беше изцяло мое.