Робърт Б. Паркър
Бурята (41)

41

Двамата с Айвс се срещнахме на мостчето над езерото с лодките в парка. Пак валеше и Айвс носеше голям колоритен чадър. Аз бях с коженото си яке и бейзболната шапка на „Бостън Брейвс“, 1948 г. Истинските мъже не ходят с чадъри.

— Какво става? — попитах го аз.

На двайсет метра около нас нямаше никой, но Айвс все пак сниши глас, когато отговори. Може би шпионите поначало обичат да преиграват.

— Сивия е работил за нас в Букурещ в началото на осемдесетте — каза той.

Вече беше късна есен и във водата нямаше лодки. Бяха ги прибрали някъде. Но патиците все още бяха тук и с надежда кръстосваха езерото.

— Сигурно е бил забавен и безгрижен младеж — предположих аз.

— По същото време мистър Брадшоу е работил в американското посолство в Букурещ — продължи Айвс.

— Светът е малък — казах.

— И става още по-малък — каза Айвс. — През 1984-та мисис Ван Миър е посетила Брадшоу в Букурещ.

— Хайди ван Миър? — попитах. — Настоящата Хайди Брадшоу?

— Да.

— През 1984-та тя все още е била омъжена за Питър ван Миър — казах аз.

Айвс сви рамене. Двамата замълчахме, когато покрай нас минаха две много добре облечени дами. И двамата ги проследихме с поглед, докато отминаваха и известно време след това.

— Мислиш ли, че са вражески агенти? — попитах аз, докато Айвс продължаваше да ги зяпа.

— Не — отвърна той. — Всъщност гледах задника на тази отдясно.

— Не е политически коректно — възразих аз. — Аз гледах и двете.

— Аз не вярвам в политическата коректност, млади рицарю — каза Айвс. — Все пак съм завършил „Йейл“.

— И това ти е оставило следи за цял живот — съгласих се аз. — Значи в Букурещ през 1984-та са били всички: Хайди, Брадшоу и Ругър. Като и Ругър, и Брадшоу са работили за чичо Сам.

— А мисис Ван Миър е имала романтична връзка с Брадшоу.

— Има ли по-конкретна връзка между Ругър и Брадшоу? — попитах аз.

— Работили са в една и съща сграда — отвърна Айвс. — Не можах да разбера нищо повече.

— Макар че си завършил „Йейл“? — попитах.

Айвс се усмихна.

— Всички сме завършили там.

— Знам — казах. — Защо шпионите никога не следват в Гонзага, щата Вашингтон, или в Университета на Флорида?

— Нямам абсолютно никаква представа — отвърна Айвс.

— Колко време е живяла Хайди в Букурещ? — попитах.

— Не знам — отвърна той. — Но мистър Брадшоу е останал до 1986-а.

— А Ругър?

— Не знам.

— Той работи ли за вас в момента? — попитах.

— Не.

— А знаеш ли за кого работи?

— Доколкото знам, в момента Ругър не работи за никого.

Под моста се виждаше малко ято патици, които усърдно пляскаха във водата с надеждата да открият някой фъстък.

— Има ли нещо друго? — попитах.

— Не — отвърна Айвс. — Направих каквото можах.

— Благодаря ти.

Той кимна в знак, че приема благодарността ми.

— И двамата живеем в свят, където циничността е древна и непоклатима философия — каза Айвс. — И двамата с теб сме циници, за което имаме причина. Но ти си нещо повече от циник, млади рицарю. Намирам го освежаващо.

— А ти? — попитах го аз. — Ти просто циник ли си?

— Да — отвърна Айвс.

И двамата се усмихнахме и замълчахме. Погледахме патиците още малко, после Айвс си тръгна по своя път, а аз — по моя.