Робърт Б. Паркър
Бурята (4)

4

За обяд имаше омар със салата от манго, прясно изпечени хлебчета и бутилка бяло вино. Със Сюзан си запазихме бутилката за по-късно. След обяда се разходихме из имението. Представляваше точно това, което се очаква от едно имение. Беше топъл и приятен ден за октомври. Намерихме една пейка пред къщата, седнахме и започнахме да гледаме гостите, които пристигаха.

— А какво точно е това събитие? — попита Сюзан. — Така и не ми каза.

— Ти така и не попита.

— Толкова се развълнувах, когато ме покани, че останах без думи — обясни тя.

— Разбираемо е — съгласих се аз. — Гвоздеят на програмата е сватбената церемония на дъщерята на Хайди Брадшоу Аделаида и младеж на име Морис Лесард. Семейството му притежава фармацевтична компания.

— Аделаида? — повтори Сюзан.

— Любещата Аделаида — уточних.

— На колко е години? — попита Сюзан.

— Мисля, че е на двайсет и две.

— Значи Хайди е на четирийсет и няколко — каза Сюзан.

— Така предполагам.

В този момент Хайди Брадшоу енергично закрачи през ливадата право към нас.

— Ужасно съжалявам, че не бях тук, за да ви посрещна! — извика тя.

— Е, трябва да се свършат толкова много неща — отвърнах аз и представих Сюзан.

— Очарована съм, мис Силвърман — каза Хайди. — Голямото момче се изказа много ласкаво за теб.

— Удоволствието е мое — отвърна Сюзан.

Държеше се безупречно вежливо, но аз разпознах ледената нотка.

— Всъщност правилното обръщение е „доктор Силвърман“ — намесих се аз.

— Наистина ли? — възкликна Хайди. — Доктор по медицина?

— Работя като психотерапевт — обясни Сюзан. — Но моля те, наричай ме Сюзан.

— Психотерапевт? Очарователно. Забавно ли е?

— Невинаги — отвърна Сюзан.

— Е, обзалагам се, че върши работа, за да се оправяш с този юнак — заяви Хайди и ласкаво ми се усмихна.

— За съжаление психологията на подрастващите не е моята специалност — отвърна Сюзан.

— Ау, колко смешно! — засия Хайди. — Божичко, ама това е Леополд!

Тя се извърна и се втурна в прегръдките на един господин с тъмен слънчев загар и бяла коса, който приличаше на известен диригент и точно в този момент слизаше от файтона.

— Подразнихме ли се? — попитах аз.

— И още как — отвърна Сюзан.

— Заради „мис Силвърман“?

— Е, ти веднага я поправи — каза тя.

— Защото веднага усетих болката ти — обясних.

— Беше преднамерена обида.

— Да те нарече „мис“?!

— Така беше, повярвай ми — каза Сюзан. — Да не говорим, че се държеше много интимно с теб.

— Интимно?

— Да… юнако — каза Сюзан.

— Не съм сигурен дали ще продължи много — усъмних се аз. — Видя ли как ме заряза за една хилядна от секундата, когато видя онзи диригент?

— Тя не ми харесва — настоя Сюзан.

Стоях обърнат към нея. Тя гледаше хората, които слизаха от втория файтон. И тогава лицето й изведнъж се изопна.

— Господи, боже мой — каза Сюзан.

Обърнах се да погледна. От втория файтон, облечен както обикновено, с малко куфарче в ръка, слизаше Сивия. Очите ни се срещнаха. Изражението му не се промени.

— Дали е от страната на булката? — попитах Сюзан. — Или от страната на младоженеца?