Робърт Б. Паркър
Бурята (57)

57

Беше неделя. Седяхме на бара в „Агауам Дайнър“, най-добрия ресторант в света, и закусвахме. Хоук си беше взел почивен ден с надеждата, че никой няма да се опита да ме убие точно днес и точно в Роули. От мястото, където седях, виждах как Пърл се е настанила на шофьорското място в колата ми и спи, все едно не знаеше, че сме вътре и ядем без нея.

— Обади ми се Хайди Брадшоу — съобщих аз.

— Честно?

— Иска да ме види.

— Естествено, че иска — каза Сюзан. — Кой не би искал?

— Звучеше малко изплашена — продължих.

— От какво?

— Чула е за Брадшоу — обясних. — Мисля, че се страхува какво ще стане с нея.

— Каза ли ти защо?

— Не.

— Няма да е лошо да разбереш — предложи Сюзан.

— Знам — отвърнах. — Сещаш ли се за някакви други неща, които да я попитам?

— Сигурно вече си се сетил за всичките — сви рамене Сюзан. — Колкото до мен, интересно ми е защо не е осигурила по-добра терапия за дъщеря си, след като малката се е опитала да се самоубие.

— Аха — отвърнах. — И на мен ми е интересно. Искам да разбера също дали се е запознала с Ругър в Букурещ.

— Мислиш ли, че ще ти каже?

— Най-вероятно не — отвърнах. — Но може да излезе нещо друго.

— Който не играе… — подхвърли Сюзан. — Ти ли ще ходиш там?

— Не — отвърнах. — Тя ще дойде.

— Благородството задължава — отбеляза Сюзан.

— Да — съгласих се аз. — Направо не мога да си намеря място от вълнение.

— Замислял ли си се колко скъпо излиза да бъдеш Хайди Брадшоу? — попита Сюзан.

— Повече от брутния вътрешен продукт на Албания? — предположих.

— Най-вероятно — отвърна Сюзан. — А тя не работи.

— Значи зависи от милостта на съпрузите си.

Сюзан кимна.

— Последният от които, изглежда, е фалирал или почти е стигнал дотам — продължих аз. — Поне според информацията на Ъпстийн.

— Това също има значение — съгласи се Сюзан.

— Аха. А знаеш ли какво не разбирам? Ъпстийн казва, че Ван Миър е фалирал. Ван Миър казва, че е богат.

— Алкохолиците са царе на отричането — каза Сюзан.

— Особено докато пият.

— Което в случая на Ван Миър вероятно означава през цялото време — каза тя.

— Може би точно затова пие. Отричането е доста по-приятно от действителността, в която се налага да живее.

— Може би — каза Сюзан. — Но има и хора, които започват да пият просто защото им харесва, а после продължават, защото вече не могат да спрат.

— Аз все още съм на фазата, в която ми харесва — отбелязвах.

— Ти няма да се пристрастиш — заяви Сюзан.

И двамата пиехме кафе. Сюзан си беше поръчала рохко сварено яйце и препечена филийка. Аз бях поръчал малко по-обилна закуска: портокалов сок, три яйца на очи, наденички, пържени картофи, препечени филийки и, разбира се, венеца на всички закуски за гастрономи — домашен пай.

— Защо не? — попитах.

— Просто няма — каза Сюзан.

— Малко съм пристрастен към теб например — отбелязах аз.

— Това е, защото ме обичаш — каза тя.

— А не обичам ли да къркам?

— Не — каза Сюзан. — Не обичаш и няма да започнеш.

Тя се усмихна и добави:

— Защото си верен на любовта си към мен.

Сервитьорката ми донесе портокаловия сок. Отпих от него. Тя ни допълни чашите с кафе и се отдалечи.

— Да си пристрастен към нещо означава да не можеш да се контролираш, нали така? — попитах.

— Точно затова ти никога няма да се пристрастиш — отвърна Сюзан.

— Защото съм пристрастен към контролирането си?

— Или за да не бъдеш контролиран — каза тя. — Прекалено си самостоятелен, за да оставиш нещо да те контролира… нещо или някой.

— С изключение на… — подсказах аз.

Сюзан се усмихна.

— Не, дори аз не мога. В крайна сметка има неща, които не би направил дори за мен.

Сервитьорката се върна и поднесе рохко свареното яйце на Сюзан и моята закуска.

— Как разбрахте за кого е голямата чиния? — попитах аз.

Сервитьорката ме изгледа вторачено. После погледна към Сюзан и пак към мен.

— Налучках — отвърна тя. — Ще искате ли нещо друго?

Засега не искахме нищо друго.

— Не се сещам за много неща, които не бих направил, ако ме помолиш — подхвърлих аз.

— Защото знам за какво да не те моля — отвърна Сюзан.

— Глупости — възмутих се аз.

— Значи ще направиш всичко, за което те помоля? — попита Сюзан.

— Разбира се — отвърнах аз.

— Добре. Може ли да ти изям домашния пай, моля? — попита Сюзан.

— Не — отвърнах аз. — Разбира се, че не.