Робърт Б. Паркър
Бурята (56)

56

Когато работата на местопрестъплението бе приключила и специалистите бяха снели отпечатъци от пръсти, бяха направили снимки, бяха претърсили всичко и бяха запечатали стаята с полицейска лента, тримата с Хийли и Хоук седнахме в ресторанта на мотела и Хийли си поръча сандвич.

Той отхапа от него, преглътна, остави го и погледна към Хоук.

— Очевидно съм на една маса с известен престъпник — каза той.

— Представи си на мен какво ми е — каза Хоук.

Хийли кимна и се обърна към мен.

— Зад мотела има нещо като хълм. На няколко метра зад сградата има склон, който е почти на нивото на втория етаж.

— Трябваше да поиска стая с изглед към магистралата — обади се Хоук.

Хийли кимна и отново отхапа от сандвича си. Двамата с Хоук си бяхме взели само по една бира. Надявахме се да вечеряме на по-добро място от ресторанта на мотел „Уогнър“.

— Намерихте ли някакви следи на хълма? — попитах аз.

— Не, земята е суха. Освен това са минавали много хора и тревата е смачкана.

— Воайори?

— Всеки трябва да си има някакво хоби — каза Хийли.

— Значи човекът, който го е застрелял, е знаел къде е Брадшоу и е бил добър стрелец — казах аз. — Стрелял е право в главата, през прозореца.

— От няколко метра разстояние — каза Хийли. — Няма нужда да е бил световен шампион по стрелба.

— С един изстрел — казах аз. — Това демонстрира самоувереност.

— Може би, но пък от хълма не се вижда подът на стаята — каза Хийли. — След като Брадшоу е паднал, убиецът вече не е можел да стреля по него.

— Значи е имал право само на един опит, а е стрелял в челото — казах аз. — Или е бил добър стрелец, или се е прицелвал в тялото и адски не е улучил.

— Брадшоу не беше ли някакъв шпионин? — обади се Хоук.

— Може би — отвърнах.

— Той знаеше, че е в опасност — каза Хоук. — Затова ти се обади, нали?

— Така каза.

— Тогава защо се е скрил в стая, в която може да се стреля от няколко метра разстояние? — попита Хоук.

— И е застанал до прозореца на светната лампа — добави Хийли. — По лицето му имаше частици стъкло.

— Може да не е бил шпионин — казах аз.

— Може да не е бил толкова умен — каза Хоук.

— Понякога страхът те кара да правиш глупави неща — отбелязах аз.

Хоук се ухили.

— Няма как да го знам от личен опит.

— Той каза, че никой не знае, че се намира в този мотел — продължих аз.

Хоук кимна.

— Дупката от куршума е от малък калибър — обади се Хийли. — Намерихме куршума, забит в матрака. Двайсет и втори калибър. Може би състезателен пистолет.

— Което означава, че убиецът е професионалист — казах аз. — Или е такъв аматьор, че не е можел да си намери друго оръжие.

— Аз гласувам за професионалист — заяви Хийли.

— Тогава да видим кой в цялата тази история е професионалист — намесих се аз.

— Тони Маркъс — отсече Хийли. — И по-точно Тай-Боп.

— Тай-Боп само насочва оръжието — уточних аз. — Тони стреля с него.

— Знам — кимна Хийли.

— Другият професионалист е Ругър — добави Хоук.

— Мисля, че ми нарушаваш професионалните права — срязах го аз. — Аз разследвам този случай, а не ти.

— Просто мисля на глас — въздъхна Хоук. — За да покажа, че мога.

— А защо Ругър ще убива този човек? — попита Хийли.

— Ако разберем това, ще разберем всичко — отвърнах аз.

— Ще бъде едно съвсем ново усещане — отбеляза той.