Робърт Б. Паркър
Бурята (32)

32

Двамата с Куърк бяхме в една стая за разпити в новото полицейско управление в центъра, а от другата страна на масата седяха двамата мъже, които беше хванал Хоук. На дясната скула на единия имаше голяма синина, която бързо потъмняваше. Челото на другия беше превързано с бинт. Хоук очевидно беше блъснал главата му в покрива на кадилака. До тях седеше и още един мъж. Беше дребен, с гъста къдрава коса, която стърчеше във всички посоки. Беше облечен със синя работна риза и измачкано сако на миниатюрно сиво-зелено каре.

— Хоук няма да има проблеми, нали? — попитах аз.

Куърк се ухили.

— Хоук е в ролята на добрия самарянин — обясни той. — Случайно минавал оттам, видял какво става и се намесил. Класически случай на граждански арест.

Кимнах.

— Имат ли адвокат? — попитах.

— Мисля, че не разбират много английски — каза Куърк. — Не съм сигурен, че изобщо знаят какво означава адвокат.

— Откъде са?

— Не знам — каза Куърк. — Някоя от онези държави в Централна Азия, които завършват на „стан“. „Барбаристан“ или нещо подобно.

Обърнах се към двамата мъже. Изглеждаха съвсем нормално. И двамата бяха с тъмна коса. Единият имаше прошарена брада. Не беше толкова възрастен. Явно човек винаги първо побелява по лицето.

На вратата на стаята за разпити се почука.

— Капитане? — каза една жена. — Пристигна адвокатът на тези двамата.

В стаята влезе чернокож мъж в сив костюм с жилетка, който изглеждаше ушит по поръчка някъде в Европа. Косата му беше посивяла и късо подстригана. Носеше очила със златни рамки и куфарче.

— Ламар Дилърд — представи се той. — Аз представлявам двамата господа.

— Ти не си от щатската колегия — каза Куърк. — За твоите услуги се плаща. Кой те нае?

— Заинтересована трета страна, която не мога да разкривам — отвърна Дилърд.

Куърк кимна, но не отговори.

С Дилърд пристигна и една дребна жена с дълга, права черна коса и големи, тъмни очи. Беше облечена в обикновена сива рокля с бяла яка и ниски обувки, които изглеждаха удобни и практични.

— Това е мис Глас — представи я Дилърд. — Тя ще превежда.

— Знаете кой съм аз — каза Куърк. — Това е Спенсър.

Мис Глас отиде при двамата мъже и тихо им заговори на език, който не ми звучеше познато.

— Да, капитане, знам кой сте вие — потвърди Дилърд. — А мистър Спенсър полицай ли е?

— Мистър Спенсър е жертвата на престъплението — обясни Куърк.

— Ако изобщо е имало престъпление — уточни Дилърд.

— Знаем, че са карали открадната кола с фалшиви номера — каза Куърк. — Знаем, че са били въоръжени, а нямат и разрешително. Може би дори ще се окаже, че пребивават незаконно в страната без документи.

Мис Глас продължаваше да говори тихо на незаконно пребиваващите. Те погледнаха към Дилърд и попитаха нещо. Мис Глас поклати глава и им каза още нещо.

— И кое от изброените е престъплението, на което мистър Спенсър е жертва? — попита Дилърд.

— Опитали са се да го убият — отвърна Куърк.

— Изглеждат така, все едно той се е опитал да ги убие — отбеляза Дилърд и се обърна към преводачката. — Мис Глас, попитайте ги дали контузиите им са причинени от грубо отношение на полицията.

Тя ги попита. Те отговориха.

— Казват, че го е направил някакъв чернокож мъж, на улицата — преведе жената.

Дилърд леко се намръщи. После се обърна към Куърк.

— Ще ни извините ли, капитане? Трябва да говоря насаме с клиентите си.

— Ще бъдем в моя кабинет — отвърна Куърк. — Дежурният офицер ще ви покаже къде е.

— Знам къде е кабинетът ви, капитане — каза Дилърд.

— И аз — каза Куърк и двамата излязохме от стаята.