Филип Сингтън
Момичето Айнщайн (9)

8

Ораниенбург, 2 ноември

Скъпи мой Мартин,

Току-що чух за транспортната стачка в Берлин и се надявам това да не означава, че ти не ще можеш да получаваш писмата ми или че те ще трябва да стоят в някой склад седмици наред, без да ги вземат оттам и да ги изпращат за където са предназначени. Татко казва, че аз трябва да внимавам какво ти пиша, защото рано или късно стачниците ще отворят плика, за да търсят пари, особено ако цялото това нещо се проточи дълго време. Мислиш ли, че стачниците ще се намесят в пощите? Аз не мога да понеса представата, че моите думи, които са само за теб, могат в края на краищата да завършат пътя си, след като са минали през ръцете и очите на много непознати, след като са послужили за забавление на такива ужасни хора. Глупаво е от моя страна, но не мога да изхвърля от главата си тази представа. Не че си въобразявам, че думите, предназначени за теб, са толкова специални. Смея да кажа, че всички тези думи са били използвани милион пъти преди това. Но за мен те са специални, защото идват направо от сърцето ми и са думи, които аз никога досега не съм отправяла към никой друг, и се надявам никога да не ги използвам отново към който и да било друг, освен към теб — по-нататък в съвместния ни живот! Виждаш ли, че аз вече внимавам какво казвам. Няма нужда да се надявам. Аз знам, че никога не бих могла да те заместя в моето сърце с някой друг, каквото и да се случи… И сега потъвам във всякакви тъжни размишления, а за такива всъщност няма никаква причина — когато трябва да бъда щастлива. Всичко това заради една тъпа стачка!

Ето защо, миличък, моля те, уведоми ме, веднага щом можеш, че си получил това писмо, възстанови покоя на горкия ми мозък. Не съм чула нищо за теб от повече от една седмица, а има толкова много неща, за които трябва да говоря с теб, толкова много неща, които трябва да бъдат решени преди юни. Знам, на пръв поглед изглежда, че има много време дотогава, че ако не се споразумеем ние помежду си за разните проблеми относно предстоящото събитие, тези проблеми ще бъдат решени вместо от нас от други хора. Аз вече водя сериозна битка, за да попреча на мама да не се нагърби с всичко. Тя има такива твърдо установени представи за това как трябва да протече една сватба (една „достойна светска сватба“, както продължава да я нарича тя, въпреки че аз смятам нейната концепция за леко противна, защото под „светска сватба“ тя разбира „сватба в хайлайфа“, не е ли така?), но се страхувам да й гласувам доверие, без да се посъветвам най-напред с теб. Тя вече е съставила списък на магазините, които смята за подходящи да осигурят сватбеното тържество и без съмнение ще спечели подкрепата на татко, за да бъде сигурна, че няма да се разочарова. Ти наистина ли искаш гостите да слушат оперна музика цял един час преди вечерята? Майка така гори от желание да демонстрира познанството си с Рут Йост-Арден, за която аз знам, че пее прекрасно, но цял час? А искаш ли горката твоя малка булка да се бори с шлейфа си, мъкнейки се по пътеката между редовете като голяма царица мравка? Все пак предполагам, че това не е нещо, за което ти ще се безпокоиш, защото си мъж, но това безпокои мен. Мисля, че мама е гледала прекалено много кинопрегледи.

Сигурно се колебаеш за отиването ни до Райнсдорф на 13-и, но аз разбира се ще бъда там в неделя, както ти предлагаш. Не съм виждала дълго време майка ти и баща ти. Кажи им, че очаквам с нетърпение да ги видя. Мисля, че идеята за военен паметник е чудесна. Какъв по-добър начин може да има, за да поменем твоя скъп брат Макс, както и всичките тези смели млади мъже? Сигурна съм, че необходимите средства ще бъдат събрани.

Сега трябва да свършвам, защото иначе ще изпусна пощата. Ханс-Петер ще ме закара до там с колата. Мой най-скъпи, моля те пиши ми, когато можеш, или когато твоите нещастни душевноболни ти позволят. Аз ги мразя, когато не получавам писмо. Мама казва, че това ми разваля настроението за цял ден.

Любящата те (тук аз пак се самоцензурирам — думата трябваше да бъде обожаващата те!)

Алма