Филип Сингтън
Момичето Айнщайн (54)

Историческа бележка

След обявяването и влизането в сила на Закона за превенция на потомство с наследствени болести на 14 юли 1933 година около 400 000 души са подложени на насилствена стерилизация в Германия. Повечето от тях са пациенти в психиатрични болници и други подобни институции. Между 1939 и 1945 година други 250 000 душевноболни и хора с физически недъзи са умъртвени като част от официално необявена, т.е. прикрита операция под кодовото наименование „Т–4“. Главните архитекти на нацистката програма за расова хигиена, включително д-р Ойген Фишер, никога не са били разследвани.

След заминаването на баща му за Америка през октомври 1933 година душевното здраве на Едуард Айнщайн се влошава рязко. Той прекарва останалите 32 години от своя живот като пациент на психиатричната болница „Бургхьолцли“ в Цюрих, където е подложен на различни видове лечение, включително инсулинова кома и електрошокова терапия. След 1933 година той никога повече не вижда своя баща.

След като пристига тайно в Ню Йорк, Алберт Айнщайн започва да работи в университета в Принстън, Ню Джърси. Там търсенията в областта на Общата теория на полето продължават да поглъщат цялото му внимание за сметка на всякакви други проблеми. В болницата часове преди смъртта си през април 1955 година той не спира да прави изчисления. Резултатът от тези усилия, продължили повече от 25 години, днес се оценява от много физици като имащ малка научна стойност. Основните догми на квантовата механика все още не са успешно оспорени.

През 1986 година кореспонденцията между Айнщайн и Милева Мария, дотогава недостъпна, става обществено достояние. Тя разкрива за първи път съществуването на дъщеря, родена една година преди тяхната сватба. Детето, което се споменава с името Лизерл (Елизабет), е родено на или около 27 януари 1902 година вероятно в Тител, село в тогавашната австро-унгарска провинция Войводина. Има основание да се предполага, че тя е била умствено изоставаща. Нейната съдба до ден-днешен е неизвестна.