Стивън Кинг
Буик 8 (3)

Сега
Санди

— … ние се замесихме в тази история — казах. — По онова време диспечер беше Мат Бабицки. След обаждането на Брадли той се свърза с Енис Рафърти…

— Защо с Енис, Нед? — попита Шърли. — Отговори веднага.

— НБПК — отвърна хлапето, без да се замисли. — Това е била най-близо намиращата се патрулна кола.

Веднага разбрах, че отговори машинално, защото изобщо не погледна Шърли; очите му бяха приковани в мен.

— Енис беше петдесет и пет годишен и с нетърпение очакваше да се пенсионира, само че не го доживя — обясних.

— Баща ми е бил с него, нали? Били са партньори.

— Да — отвърнах.

Историята беше дълга, но исках Нед да преодолее първоначалния стрес. Замълчах и го изчаках да свикне с мисълта, че баща му и Роуч — човекът, който в крайна сметка причини смъртта му — някога са стояли един срещу друг и са разговаряли като нормални човешки същества. Да си представи как Къртис слуша обясненията на Брадли Роуч, отваря бележника си и започва да записва подробностите. Нед вече знаеше как действаме при подобни случаи.

Помислих си, че каквото и да му разкажа, каквито и подробности да спомена, именно тази картина завинаги ще остане запечатана в съзнанието му — убиецът и жертвата му стоят на четири минути път от мястото, на което след двайсет и две години житейските им пътища отново ще се пресекат, но вече с фатален изход.

— На колко години беше? — прошепна хлапето. — Колко годишен беше баща ми тогава?

Разбира се, и сам можеше да го изчисли, но сигурно беше прекалено объркан.

— На двайсет и четири — отвърнах и си помислих, че изчисленията се правят по-лесно, когато някой е живял по-малко. — Беше постъпил при нас преди около година. И тогава правилникът беше същият — по двама на патрулка само в периода от единайсет вечерта до седем сутринта, изключения се правеха само за новаците. Баща ти беше новак, затова и денем работеше с Енис.

— Нед, какво ти е? — намеси се Шърли. Въпросът й беше уместен — той беше пребледнял като платно.

— Нищо ми няма — отвърна Нед. Втренчи се в нея, в Арки, във Фил Кандълтън. Изглеждаше зашеметен, но погледът му беше обвиняващ. — Знаехте ли тази история?

— Да, цялата — отвърна Арки. Акцентът му на скандинавец винаги ми напомня за Лорънс Уелк, който казва: „Ед-но-а-две-а-три, ето ги хубавите сестри Ленън, не ви ли мязат на шведки?“ — Че то не е никаква тайна. Татко ти и Брадли Роуч тогава се срещнали за пръв път. После пак се виждали. През осемдесетте Къртис три-четири пъти го прибирал на топло…

— Грешиш! — избоботи Фил. — Беше поне пет-шест пъти. Не знам защо, но се случваше винаги по време на дежурството на баща ти. Веднъж Къртис закара тъпака право на сбирка на Анонимните алкохолици и го принуди да остане, само че нямаше файда.

— Работата на татко ти беше да е щатски полицай, а в средата на осемдесетте Брад нямаше друга работа, освен да се нафирква до козирката — намеси се Арки. — Тогава най обичаше да кара по черните пътища. Туй и други го правят… — Той въздъхна. — Като се има предвид какво работеха двамата, хич не е чудно, че от време на време си преплитаха рогата.

— От време на време — като замаян повтори Нед, все едно за него концепцията за времето беше придобила ново измерение.

— Все по служба, нали разбираш? — продължи Арки. — Може би с изключение на буика. Обаче туй беше нещо лично, дето стоеше помежду им през следващите години. — Кимна по посока на склад Б. — Онзи буик висеше между тях като изпрани дрехи на въже. Да знайш, че никой не го е пазил в тайна — не нарочно — обаче май е тъкмо обратното.

Докато той говореше, Шърли непрекъснато кимаше. Накрая понечи да хване ръката на Нед и той не я отблъсна.

— В повечето случаи хората се преструват, че не съществува — промълви тя, — както винаги пренебрегват онова, което не проумяват… доколкото е възможно, разбира се.

— Само че понякога не можем да си затваряме очите — намеси се Фил. — Разбрахме го още щом… нека Санди го разкаже. — Обърна се и ме погледна. Всички впериха погледи в мен. Очите на Нед възбудено блестяха.

Запалих цигара и отново заразказвах.