Стивън Кинг
Буик 8 (29)

Еди

Навън бе по-добре, толкова по-добре, че когато излязох след Джордж, вече си мислех, че случилото се в склада е било сън. Със сигурност не съществуваха чудовища с розови пипалца вместо коса, хоботи с очи и закривени нокти. Истинското чудовище бе на задната седалка на кола 6 — насилникът Брайън Липи. Все още изпитвах страх от буика — повече от всеки друг път преди това — и бях сигурен, че има съвсем основателна причина да се чувствам така, но вече не помнех каква. Това ми донесе известно облекчение.

Затичах се да догоня Джордж.

— Хей, човече, аз май се вживях малко повече. Ако съм…

— По дяволите — изръмжа той и спря рязко; стисна юмруци. — Гледай това. — Сетне се провикна: — Шърли! Наред ли е всичко?

— Да — отвърна тя, — но Господин Дилън… о, чакай, някой се опитва да се свърже. Трябва да се обадя.

— Това ни липсваше — измърмори Джордж.

Застанах до него и видях какво го е разтревожило. Едното задно стъкло на кола 6 бе избито от рамката, несъмнено с подковани каубойски ботуши. Това не може да се постигне с два-три ритника, може би дори с десетина, но старият училищен побойник Брайън бе имал предостатъчно време. Когато котката спи, мишките танцуват, както казваше майка ми. Хиляди стъклени парченца блестяха на слънцето. От самия мосю Брайън Липи нямаше и следа.

— МАМКА МУ! — изревах и размахах юмруци.

Имахме горяща цистерна с химикали в окръг Погъс, имахме мъртво чудовище в склада, а сега и един избягал неонацист. Плюс счупено стъкло на патрулната кола. Ще кажеш, че това е нищо в сравнение с останалото, но това е, защото не ти се е налагало да попълваш формулярите, започващи с „Формуляр 24, Доклад за щети“ и завършващи с „Пълно описание на инцидента/ попълнете всички графи“. Не мога да си обясня защо гадостите никога не се случват по една на ден. Защото никога не става така. От опита си съдя, че всички злини се изсипват наведнъж. Това бе един от тези черни дни. Най-черният от всички.

Джордж се насочи към колата. Аз тръгнах с него. Той се наведе, свали радиостанцията си и разрови парченцата стъкло с антената. Вдигна нещо. Беше обицата с обърнатото разпятие. Сигурно бе паднала, когато се е измъквал през прозореца.

— Мамка му — повторих, но този път по-тихо. — Къде мислиш, че е отишъл?

— Поне не е при Шърли. Това е добре. Иначе може да е навсякъде. Да е избягал по шосето, от другата страна на шосето, през полето, в гората. Където си поиска. — Джордж погледна празната задна седалка. — Нещата могат да загрубеят, Еди. Може наистина да загазим. Знаеш го, нали?

Бягството на арестант винаги е сериозен проблем, но Брайън Липи не беше кръстникът на мафията, за да се притесняваме толкова. Изказах тази си мисъл. Джордж поклати глава, сякаш не разбира.

— Не знаем какво е видял. Нали?

— А?

— Може би нищо — продължи той и разрови счупените стъкла с крак; те задрънчаха, по някои имаше капки кръв. — Може би е решил да се отдалечи от бараката, но така би трябвало да побегне към шосето. А дори да е бил надрусан до козирката, сигурно пак си е давал сметка, че така рискува да срещне някоя прибираща се патрулка. Мъж, опръскан с кръв и с парченца стъкло в косата… това му гарантира нов арест.

Признавам, че онзи ден загрявах бавно. А може би още бях в шок.

— Не разбирам какво имаш…

Джордж стоеше с наведена глава и скръстени ръце. Все още ровеше стъклата, сякаш разбъркваше каша.

— Аз лично бих се насочил към полето — продължи да размишлява на глас. — Бих тръгнал към гората, може би покрай някой поток, сетне да изляза на шосето и да се пробвам на стоп. Но какво бих направил, ако нещо привлече вниманието ми, докато се измъквам? Ако чуя викове и тропане от бараката?

— О — възкликнах. — О, Боже! Наистина ли мислиш, че може да се е отбил, за да провери какво правим?

— Може би не. Но не е ли възможно? По дяволите, да. Любопитството е голяма сила.

Това ме накара да си спомня думите на Кърт за странната кола.

— Добре, но кой, за Бога, би му повярвал? — попитах.

— Ако стигне до пресата, сестрата на Енис ще му повярва. И това ще е само началото. Не мислиш ли?

— Мамка му. Най-добре Шърли да пусне сигнал за издирване на Брайън Липи.

— Първо момчетата да оправят нещата в Потийнвил. Когато сержантът дойде, ще му разкажем всичко, включително, че може Липи да е видял нещо, и да му покажем онова чудо в бараката. Ако Хади направи свестни снимки… — Той погледна към склада. — Къде е този Хади? Вече трябва да е излязъл. За Бога, надявам се…

В този момент Шърли запищя:

— Помощ! Помощ! Помогнете ми!

Преди да успеем да реагираме, Господин Дилън се показа през разбитата от него врата. Олюляваше се като пиян и вървеше с наведена глава. От козината му излизаше дим. От главата му също, но в началото не успях да видя точно откъде. Първото ми впечатление бе, че отвсякъде. Той прекрачи с предните си лапи първото от трите стъпала, водещи към паркинга, сетне загуби равновесие и падна. Разтърси глава. Беше като в стар ням филм. Видях, че димът излиза от ноздрите му. Това ми напомни за жената, седнала в камиона на Липи, за цигарения дим, който се издигаше от устата й и се разсейваше, преди да стигне до тавана. От очите на кучето също излизаше дим и те бяха придобили странен бял цвят. Господин Дилън повърна мътна кръв, полуразложена тъкан и някакви триъгълни бели неща. След няколко секунди осъзнах, че това са зъбите му.