Пиер Певел
Остриетата на Кардинала (80)

3.

Граф Дьо Рошфор чакаше в една от изповедалните на църквата „Сен Йосташ“, когато в уречения час някой седна от другата страна на прозорчето, преградено с дървена решетка.

— Негово Преосвещенство — рече той — ви упреква, че не сте го известили за намерението на Ла Фарг.

— Какво намерение?

— Намерението да освободи Маланконтър от „Шатле“.

— Не знаех.

— Наистина ли?

— Да.

— Трудно е да ви се повярва… Къде се крие Маланконтър?

— Ла Фарг го пусна на свобода, тъй като той ни даде необходимите сведения, за да помогнем на Анес. И също така да причиним неприятности на Черния нокът. Ако има поне два грама мозък, Маланконтър вече е напуснал кралството.

— Жалко.

— Мислех си, че поражението, което нанесохме на Черния нокът, ще ви зарадва…

— Не се правете, че не разбирате. Не затова ви се плаща… Знаете ли, че така наречената Сесил всъщност е дъщеря на Ла Фарг?

Настъпи красноречиво мълчание.

— Не — накрая призна мъжът.

— Това е несъмнено. Негово Преосвещенство иска да научи къде се намира тя.

— На сигурно място.

— Не това ви питам.

— Сесил, или както и да се нарича девойката, е само жертва в цялата тази история. Заслужава да бъде оставена на мира.

— Без съмнение. Но вие не отговорихте на въпроса ми.

— Няма да отговоря.

Тонът на събеседника му даде на Рошфор да разбере, че е безсмислено да настоява.

— Както желаете — отсече студено човекът на Кардинала. — Но трябва да ви кажа, че не заслужихте възнаграждението си, Марсиак.