Пиер Певел
Остриетата на Кардинала (67)

12.

Тъй като Ла Фарг все още не беше споделил с никого, че е призовал Сен Люк, появата на мелеза беше неочаквана, макар да не предизвика особена изненада. Първо, защото Остриетата не се чувстваха в пълен комплект без него. И второ, понеже беше независим, винаги се оказваше най-ефикасен, когато действаше в сянка и сам. Новината, която донесе, шашна всички. Без предисловия той я съобщи още в двора на двореца на Ястреба.

— Анес е отвлечена.

— Отвлечена ли? — възкликна Балардийо.

Обзет от гняв, той застрашително се отправи към Сен Люк, който не помръдна. Нито за да се защити, нито за да отстъпи. Трудно беше да го впечатли човек.

Ла Фарг обаче се намеси.

— Остави го да разказва, Балардийо.

Невъзмутим, мелезът започна обяснението си:

— Наблюдавах къщата по ваша заповед…

— Дома на Сесил — обясни капитанът на останалите.

— Несъмнено Анес е влязла отзад, тъй като не я забелязах. Същото се отнася и за мъжете, които се появиха с нея и я отведоха.

— Но какви са тези мъже, Господи! — възкликна Балардийо.

— Наемници — отвърна спокойно Сен Люк.

— И ти не се намеси!

— Не. Анес не искаше. Желаеше бандитите да я похитят.

— Откъде знаеш?

— Тя ме видя на улицата. Погледна ме и я разбрах.

— Голям си умник!…

— За разлика от теб.

— Какво?

Балардийо почервеня и пристъпи напред. Сен Люк го гледаше безстрашно. И каза:

— Добре ме чу.

— Стига толкова! — гневно се намеси Ла Фарг.

Лепра, който излезе на двора въпреки раненото си бедро, принуди Балардийо да отстъпи, като го хвана за ръката. Нямаше го само Марсиак, който отиде да търси Сесил в стаята й точно в момента, когато се появи мелезът.

— Продължавай, Сен Люк. Какво се случи после?

— После ли? Нищо… Проследих ги, докъдето можах, но те яхнаха конете си. Аз бях пеша.

— Какво става? — запита Марсиак, който дойде откъм обора и мина покрай Лепра, опитващ се да успокои Балардийо. — Я виж ти! Здравей, Сен Люк.

— Анес е отвлечена — обясни му Ла Фарг.

— Така ли? От кого?

— От наемници, водени от болен от ранса едноок мъж — рече мелезът.

— Моят едноок ли? — възкликна гасконецът. — Мъжът от тази нощ?

— Същият се подвизаваше и сутринта — отбеляза Алмадес. — Конниците, които срещнахме по пътя, бяха водени от едноок бандит.

— Това означава, че Анес е в лапите на Черния нокът — заключи Ла Фарг. — Оставила се е да бъде заловена, за да разкрие кои са враговете ни, но не е можела да предположи, че…

— Боя се, че аз също трябва да ви съобщя лоша вест — намеси се Марсиак. — Сесил е изчезнала. Избягала е.

— По дяволите!

Ругатнята на капитана отекна като изстрел с мускет в двора.

Остриетата претърсиха двореца на Ястреба, а когато изчезването на Сесил се потвърди, се събраха в голямата зала. Младата жена вероятно се беше измъкнала през градината, тъй като откриха, че вратичката е открехната — оттам лесно е изчезнала сред лабиринта от улички. По-нататъшното издирване изглеждаше безполезно.

— Според мен ни е шпионирала — рече Марсиак. — И вероятно, тъй като не би могла да отговори на въпросите, които имахме намерение да й зададем, е предпочела да си плюе на петите. Не проявихме достатъчно предпазливост. Тя не е бедното сираче, за което ни се представи, замесено против волята си в заплетена интрига. Дори съм готов да се обзаложа, че нейната сестра, която е изчезнала заедно с кавалера Д’Иребан, никога не е съществувала.

— Тя и Иребан са едно и също лице — обяви Сен Люк и хвърли наръч документи на масата. — Намерих това в дома й. Научаваме, че Сесил е дъщеря на знатен испански благородник, че тя и Кастила са любовници и са избягали заедно, като Сесил се е престорила на мъж, за да измами шпионите. Научаваме също така, че Сесил и Кастила се боят не само от гнева на баща й, но и от заплахата от тайнствен враг.

— Черният нокът — отгатна Лепра.

— Трябва ли да ви припомням, че Анес е в ръцете на Черния нокът? — заяви Балардийо с треперещ от гняв глас. — Не е ли това най-важното?

— Да — съгласи се Ла Фарг. — Обаче може би като разплетем тази история, ще намерим начин да помогнем на Анес…

— А пък аз казвам, че трябва да действаме! Незабавно!

— Анес доброволно се е хвърлила в пастта на вълка — намеси се Лепра, — но вероятно не е имала представа за какъв вълк става дума.

— Тя мина съвсем близо до мен — поясни Сен Люк. — Чух едноокия, който й говореше, докато вървяха, и я смяташе за Сесил. Заблудата му няма да продължи дълго. Балардийо е прав: времето ни е малко.

— Кой може да ни помогне? — затюхка се старият войник. — Кардиналът ли? Или Кастила?

— Съмнявам се, че Кастила е в състояние да говори — рече Алмадес. — Колкото до Кардинала…

Настъпи мълчание, изпълнено с безпокойство, което растеше поради безсилието им.

— Маланконтър — сети се Лепра внезапно.

Другите втренчиха погледи в него, а Алмадес обясни на Сен Люк кой е Маланконтър.

— Маланконтър е подчинен на Черния нокът, иначе нямаше да го изненадаме под прозорците на Кастила. Той вероятно е наясно с много неща, в противен случай Кардиналът не би ни го отнел.

— Но ако добре разбирам хронологията на събитията — рече Сен Люк, — този мъж не може да бъде сигурен къде е отведена Анес, тъй като той е бил арестуван вчера…

— Няма съмнение, че знае достатъчно, за да ни изпрати по верния път!

— Да! — възкликна Балардийо. — Да! Идеята е великолепна!

Той се обърна към Ла Фарг и с поглед потърси мнението му.

— Идеята е добра, да… Обаче…

— Обаче нямаме понятие къде се намира — довърши изречението Марсиак. — Освен това не може да стигнем до него, без да се сблъскаме с Кардинала. И накрая, той няма да проговори, ако не му предложим нещо в замяна.

— Свобода — рече Алмадес. — Маланконтър смята, че е изгубен. Няма да проговори никога, ако не му обещаем свобода.

— Да помолим Ришельо да освободи Маланконтър! — намеси се Балардийо. — Щом разбере, че Анес е в опасност…

Той желаеше да вярва в това, но останалите изглеждаха скептично настроени. Каква стойност имаше за Кардинала животът на някое от Остриетата му? Някога той не се поколеба да ги пожертва всичките в името на политическата необходимост.

— Мога да поискам аудиенция при Негово Преосвещенство — предложи Сен Люк.

— Да опитаме — реши Ла Фарг.

Всички станаха, а Марсиак дръпна капитана настрана.

— С ваше разрешение, ще тръгна да търся Сесил.

— Знаеш ли къде е отишла?

Гасконецът се засмя.

— Ако Анес беше тук, щеше да ви каже, че въобще не познавате жените, капитане.

— Добре, следвай интуицията си. Но скоро ще имаме нужда от теб.

— Няма да се бавя.