Пиер Певел
Остриетата на Кардинала (69)

14.

Ескортирана от конници, каретата се движеше бързо, със спуснати перденца, по прашния и неравен път, който подлагаше на мъчение скърцащите оси на колата. Вътре, изтерзана от подскоците на кабината, Анес не проронваше нито дума. Тя седеше срещу едноокия, болен от ранса, който я отвлече. Савелда се преструваше, че не й обръща внимание, но дискретно я държеше под око и следеше всяко нейно движение.

След като я изненадаха в дома на Сесил, Савелда и подчинените му отведоха Анес в двора на близкия хан, където ги чакаха конете им. Качиха я на едно седло и неизменно водени от испанеца, наемниците напуснаха предградието Сен Виктор в тръс, като отнеха на Сен Люк всяка надежда да ги последва. Насочиха се към изолирана къща, там за известно време оставиха под стража Анес, вероятно за да съобщят където трябва вестта и да получат разпореждания. Накрая я натовариха на каретата, в която в този момент пътуваше. Но накъде?

Все още никой не беше я разпитвал. От своя страна, тя не говореше, проявяваше послушание, правеше усилия да изглежда разтревожена и беззащитна. Искаше да приспи подозренията на надзирателите си до момента, когато сама реши как да действа. Дотогава нямаше намерение нито да вика, нито да се бунтува, за да не рискува да разкрие недоразумението, поради което беше отвлечена. Тези мъже — начело със Савелда — я смятаха за Сесил. Това трябваше да продължи колкото е възможно по-дълго, за да разбере тя с кого си има работа и какво мотивира враговете й. Тъй като без съмнение те изключително много държаха на плячката си, Анес не се чувстваше застрашена. Но проблемът бе, че тя си нямаше понятие коя точно е Сесил. Играеше опасна игра в желанието си да се превъплъти в някого, за когото почти нищо не й беше известно. Най-добре щеше да е да остане с приведена главица, за да си спести неприятностите. Откриеха ли измамата, животът й не би струвал нито петак.

Ако можеше да й се вярва, Сесил беше невинна девойка, която търсеше по-голямата си сестра, изчезнала едновременно с любовника си, кавалера Д’Иребан. Анес беше твърдо убедена, че тя излъга Остриетата поне отчасти. По всяка вероятност Сесил знаеше повече, отколкото пожела да разкаже, за наемниците, от които Марсиак я спаси през миналата нощ: тя непременно беше наясно какво искаха те от нея и защо. Ако целяха просто да отстранят прекалено любопитната сестра, те щяха да се опитат да я убият, а не да я отвличат. Не толкова неудобен свидетел, по-скоро в очите им тя беше разменна монета, може би начин за оказване на натиск върху някого.

Но за младата баронеса Дьо Водрьой истинският мотив да се тревожи беше друг. Тя подозираше, че Ла Фарг добре знае някои от тайните на Сесил. Тайни, които той не сподели с никого.

Това не беше нормално и изглеждаше подозрително. Никак не отиваше на капитана, чиято откровеност и абсолютна лоялност винаги се оказваха достойни за сляпото доверие на Остриетата. На какво се дължеше недоверчивостта му? Дали годините го бяха променили? Не, времето не може да се отрази на храбрите души. Или предателството на някой негов приятел? Може би…

Откакто Сен Люк се включи в групата, можеше да се каже, че Остриетата на Кардинала са се събрали. Липсваха само двама. Те никога нямаше да се върнат. Единият, Бретвил, беше мъртъв. Другият, Лувесиен, ги предаде. Той беше съратник по оръжие на Ла Фарг, най-старият и най-добрият му приятел, с когото основаха отряда на Остриетата и привлякоха всички останали. Ужасяващо, неочаквано, предателството му предизвика смъртта на Бретвил по време на обсадата на Ла Рошел, а след това и недостойното разпускане на Остриетата. Ла Фарг видя как се сгромолясва творението на живота му по вина на човек, когото смяташе за свой брат и който, забогатял от извършеното от него злодеяние, намери подслон — както се твърдеше — в Испания.

Раната се оказа много дълбока. Вероятно не беше зараснала и това обясняваше защо сега Ла Фарг се отнася подозрително към всички, дори и към хората си. Анес до известна степен го разбираше, но разочарованието й беше искрено. Остриетата бяха твърдина, чийто главен страж беше Ла Фарг. Без да бъде сигурна, че може да разчита на подкрепата му, тя не си представяше, че дълго време ще продължи битката.

Почти стигнала до края на мъчителния преход, каретата забави ход и запъпли по камениста и криволичеща пътека.

Накрая спря.

Савелда слезе пръв, отвори вратата и даде знак на Анес да го последва. Подир мрака в кабината слънцето я ослепи, но след малко тя отвори очи и се озова заобиколена от руините и частично поломените крепостни стени на огромен замък, чиято главна кула се извисяваше над двора, превзет от бурени и храсти. Изолирано на стръмно и гористо възвишение над долината на Шеврьоз, мястото бе изпълнено със страхотно движение и глъчка, които никак не подхождаха на древните камъни. Хора и драки действаха задружно, палеха факли, вдигаха клади, подреждаха три реда пейки от двете страни на подиум, разположен под небето. Пристигаха каруци, натоварени с различни материали. Конници препускаха насам-натам. Ръководителите даваха заповеди и разпределяха задачите, сякаш подгонени от неотложността на онова, което трябваше да се свърши. Една виверна с ездач кръжеше във висините. Друга чакаше оседлана под един навес.

Савелда хвана Анес за лакътя и я отведе в обрасло с треволяци помещение, от което бяха останали само външните стени. Той я накара да слезе по стълба, изсечена в скалата, а долу стоеше на пост наемник. Когато ги видя, той отвори някаква врата и Анес влезе в подземие, затрупано с прашни камънаци. В дъното имаше стара фурна за хляб. Светлината проникваше едва-едва през тясно полукръгло прозорче, което гледаше към двора.

Една дебела жена стана от стола и остави плетивото си.

— Наблюдавай я — нареди Савелда.

След това се обърна към пленничката:

— Не се опитвайте да бягате. Ако сте послушна, няма да ви сторим нищо лошо.

Анес се съгласи и едноокият си тръгна, остави я сама с надзирателката й. След малко, тъй като дебеланата като че ли въобще не се интересуваше от нея, девойката отиде до прозорчето, хвана се за решетката, повдигна се на пръсти и проверявайки същевременно здравината на желязото, се загледа навън.

Нещо много важно се подготвяше тук и въпреки че се подложи на риск, Анес се убеди, че е постъпила правилно, като се остави да бъде доведена в стария замък.