Пиер Певел
Остриетата на Кардинала (52)

22.

По тъмни и безлюдни улички Кастила отведе Марсиак в близкото предградие Сен Виктор. Те пресякоха улица „Муфтар“, изкачиха се по „Орлеан“ отминаха „Ключ“ където доскоро испанецът пребиваваше в странноприемницата, и накрая поеха по малката уличка „При фонтана“. Там, след като внимателно се огледа наоколо, без да забележи гасконеца, Кастила почука три пъти на вратата на някаква къща. Отвориха му почти веднага и докато влизаше, Марсиак успя да мерне женски силует.

Гасконецът изчака малко, след това безшумно се приближи. Стигна до прозорците, но спуснатите пердета му позволяваха само да установи, че вътре свети. Продължи по уличката и забеляза много високо и много тясно таванско прозорче, което никой не пазеше. Покатери се по стената и успя да се залови за еркера. Без да може да ги чува, видя Кастила и млада жена да разговарят в чиста и подредена стая. Непознатата беше кестенява, стройна, красива, косите й бяха прибрани на кок, а гъсти букли се спускаха към слепоочията й. Носеше съвсем обикновена рокля, каквато можеше да си позволи само дъщерята на скромен занаятчия.

Кастила и хубавицата общуваха така, че беше невъзможно да се разбере дали са приятели, любовници, или брат и сестра. Ръцете на Марсиак отмаляха и той гъвкаво се приземи. Скоро чу да се отваря врата откъм градината, след това изскърцаха други панти. Изцвили кон и малко по-късно испанецът премина в тръс по уличката. Марсиак се принуди да се скрие в сянката на зида, за да не бъде видян или дори премазан. Бързо пое след Кастила, но той изчезна на ъгъла на улица „При фонтана“.

Гасконецът изпсува през зъби. Знаеше, че напразно ще хаби усилия, ако се опита да настигне конника.

Какво да прави тогава?

Да остане на пост цяла нощ беше безполезно и впрочем, рано или късно, трябваше да се върне и да докладва в двореца на Ястреба. Щеше да е по-добре веднага да се свърже с останалите Остриета и час по-скоро да организират наблюдение над къщата и над очарователната й обитателка. Във всеки случай Ла Фарг трябваше да вземе решението.

Марсиак се готвеше да тръгне, когато чу подозрителен шум откъм улица „Кладенецът на Ермит“. Той се поколеба, смени посоката си и надзърна от ъгъла на една къща. Малко по-нататък наемни убийци бяха наобиколили някакъв кавалер, облечен в черна кожена дреха и с превръзка на лявото око.

„Тези типове подготвят нещо отвратително“, помисли си Марсиак.

Не беше достатъчно близо, за да чуе какво говорят, и безрезултатно потърси начин да се присламчи дискретно към тях. Затова пък забеляза един балкон, покатери се на него, оттам се прехвърли на покрива и безшумно премина от едната къща на другата, стискайки дръжката на рапирата си. Движенията му бяха гъвкави и решителни. Празното пространство, което трябваше да прескочи, не го изплаши. Той се наведе, когато стигна до най-близкото място, и се заслуша.

— Това е улица „При фонтана“ — говореше едноокият с испански акцент. — Знаете коя е къщата, нали?… Девойката е сама, така че не очаквам да срещнете затруднения. И не забравяйте, че тя ни е необходима жива.

— Няма ли да дойдеш с нас, Савелда? — попита един разбойник.

— Не. Имам по-важна работа. Не се издънвайте.

Без да се бави повече, мъжът в черно смушка коня си и изчезна, докато Марсиак, все така незабелязано, напусна наблюдателния си пост.