Даниъл Силва
Крадецът (13)

12.

Монмартър, Париж

Ив Морел живееше в жилищен блок на улица „Равиньон“. Когато Дюран натисна бутона на домофона, никой не отговори.

— Той вероятно е на площад „Тертр“.

— Какво прави там?

— Продава на туристите копия на картини от известни импресионисти, така че френските данъчни власти да смятат, че има законни доходи.

Те тръгнаха към площада — смесица от кафенета на открито и улични художници близо до базиликата, — но Морел не беше на обичайното си място. След това отидоха в любимия му бар на улица „Норвен“, но и там нямаше следа от него. Позвъняването на мобилния му телефон също остана без отговор.

— По дяволите! — изруга тихо Морис, като пъхна телефона си обратно в джоба на палтото си.

— И сега какво?

— Аз имам ключ за апартамента му.

— Защо?

— От време на време той оставя в ателието си някои неща за мен, за да си ги взема.

— Изглежда ми доверчив човек.

— Противно на общоприетия мит — каза Дюран, — сред крадците наистина съществува честност.

Те се върнаха до жилищния блок и натиснаха бутона на домофона за втори път. Когато не получиха отговор, Морис извади от джоба си връзка ключове и с единия от тях отключи входната врата. Той използва същия ключ, за да отвори и вратата на апартамента на Морел. Посрещна ги тъмнина. Дюран щракна ключа за лампата на стената, осветявайки голямо просторно помещение, което служеше и за ателие, и за жилище. Габриел се приближи към статива, на който беше подпряно недовършено копие на пейзаж от Пиер Бонар.

— Дали възнамерява да го продаде на туристите на площад „Тертр“?

— То е за мен.

— За какво ти е?

— Използвай въображението си.

Алон разгледа по-отблизо картината.

— Ако питаш мен — каза той, — имаш намерение да я окачиш в Музея на изящните изкуства в Ница.

— Имаш набито око.

Габриел се извърна от статива и се насочи към голямата правоъгълна работна маса, която се намираше в средата на студиото. Тя беше покрита с изцапан с боя брезент. Под него имаше предмет с размери метър и осемдесет на шейсет сантиметра.

— Морел скулптор ли е?

— Не.

— Тогава какво има под брезента?

— Не знам, но по-добре погледни.

Алон повдигна края на брезента и надникна под него.

— Е? — попита Дюран.

— Опасявам се, че ще трябва да намериш някой друг, който да завърши картината на Бонар, Морис.

— Нека да го видя.

Габриел отметна горния край на брезента.

— По дяволите! — изруга тихо Дюран.