А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (74)

73.

Стая за наблюдение

Щаб на Часовникова кула

Ню Делхи, Индия

Дориан спря при вратата и огледа стаята за наблюдение. Приличаше на център за управление на полетите в НАСА. Насядали на редици анализатори говореха в микрофони и следяха полетите на безпилотните самолети на компютърни монитори. На голямата стена няколко екрана предаваха телеметрични данни от самолетите — сцени от планини и гори.

Дмитрий координираше издирването. Грубоватият руснак изглеждаше така, сякаш не е затварял очи от експлозиите в Китай. Проправи си път между редовете и застана до Дориан.

— Нямаме особен напредък. Районът е твърде голям.

— Ами сателитното наблюдение?

— Все още чакаме информация.

— Защо? Какво ги бави толкова?

— Промяната на позицията отнема време, а и районът, който искаме да покрием, е огромен.

Дориан гледа известно време екраните, после каза:

— Пораздрусайте шубраците.

— Друсане?

— Добре де, подпалване. — Дориан улови Дмитрий за ръка и го дръпна към вратата, за да не могат да ги чуят. — Предполагам, че Уорнър е в един от онези манастири. Докъде стигнахме с Тоба?

— Труповете са на самолети, които летят за Европа, Северна Америка, Австралия и Китай. Оживелите са в малки болници в Индия и… — той си погледна часовника — Бангладеш, след час.

— Някакви новини?

— Досега нищо интересно.

Това поне бе добра новина.