А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (6)

5.

Център за изследване на аутизъм

Джакарта, Индонезия

Началникът на полицейския участък в Западна Джакарта Еди Куснади избърса потта от челото си.

Мястото на престъплението беше някаква научна лаборатория в западния край на града. Съсед бе съобщил за изстрели. Кварталът изглеждаше спокоен, от тези, в които съседите обикновено са хора с връзки и влияние, тъй че нямаше начин да не се отзоват. Мястото очевидно бе някаква болница, макар някои от стаите да напомняха по-скоро детска градина.

Паку, един от неговите най-добрите цивилни полицаи, му махна от една стая в дъното на коридора. Еди се приближи и видя просната в безсъзнание на пода жена и мъртъв мъж в локва кръв до нея. Около тях стояха няколко ченгета.

— Любовна свада?

— Не ми прилича — отвърна Паку.

Отнякъде се чуваше детски плач. В стаята влезе мургава индонезийка и като видя телата, изхлипа.

— Изведете я — нареди началникът. После се обърна към Паку: — Какви са тия?

— Жената е доктор Катрин Уорнър.

— Доктор? Това клиника ли е?

— Не. Изследователска лаборатория. Уорнър й е началник. Жената, която току-що видяхте, е една от детегледачките. Изследват болни деца.

— Не ми изглежда кой знае колко доходоносно. А тоя тип кой е? — И кимна към трупа.

— Някой от асистентите. Детегледачката каза, че друг асистент й предложил да наглежда децата и тя се прибрала у дома. Каза също, че две от децата са изчезнали.

— Избягали?

— Тя не мисли така. Твърди, че не могат да напуснат сградата сами.

— Камери има ли?

— Не. Освен в дневните на децата. В момента преглеждаме записите.

Шефът се наведе и огледа жената. Беше слаба, но не мършава. Каквито ги харесваше. Опипа китката за пулс, после й завъртя главата да потърси белези от удари. Забеляза няколко драскотини на китката, но освен тях нямаше нищо друго.

— Хм… Проверете дали има пари. Ако има, докарайте я в участъка. Ако не, закарайте я в болницата.