А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (22)

21.

Главна мониторна зала

Щабът на Часовникова кула

Джакарта, Индонезия

В мониторната зала цареше оживление. Оперативни техници тракаха на клавиатурите, анализатори филтрираха получените съобщения, а Винсънт Тариа крачеше напред-назад и не сваляше поглед от мониторите на стената.

— Сигурни ли сме, че Вейл получава невярна локална карта?

— Да, сър — отвърна един от техниците.

— Предайте на хората в тайните квартири да излязат.

След секунди трясък на експлозии накара всички да се извърнат към екраните, които сега показваха само бял шум и статични смущения.

Един от техниците посегна към клавиатурата.

— Превключвам на външна камера. Сър, имаме експлозия в…

— Разбрах! — отсече Тариа, после извика: — Всички в тайните квартири! Останете по местата си!

Никакъв отговор от говорителите. Червените точки на локационната карта бяха изчезнали. Виждаха се само точките от конвоя на Дейвид и малката група, оставена в щаба.

— Минирал е тайните квартири да бъдат взривени при опит за излизане — обади се техникът.

— Благодаря ти, капитан Всезнайко — сряза го Тариа. — Успяхме ли да проникнем в екранираното помещение? Джош там ли е?

— Не, тъкмо започват.

Тариа отиде в съседния кабинет, вдигна телефона и набра номера на своя шеф в „Имари“.

— Имаме проблем. Той успя да премахне повечето от хората ми тук.

Слуша известно време, после каза:

— Не, вижте, успях да ги убедя, но той… както и да е, всички са мъртви. Положението се промени.

Нова пауза.

— Да, разбирам, на ваше място щях да се постарая да го премахна с първия удар. Ще е ужасно трудно да го задържим… Какво? Не, търсим. Смятаме, че е тук. Ще ви държа в течение. Какво? Добре, ще дойда, но разполагам само с двама сигурни помощници и гледаме да се държим в тила, в случай че нещата се обърнат.