А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (17)

16.

Екранирано комуникационно помещение

Централа на Часовникова кула

Джакарта, Индонезия

Джош гледаше червените точки на позиционния монитор. През изминалия час, откакто Дейвид бе излязъл, двайсет и четирите точки — представляващи всички агенти на централата в Джакарта — се бяха разпръснали от щаба до различни места из града. Сега на картата се виждаха четири групи от по шест точки.

Джош познаваше добре три от местата — това бяха тайни квартири на централата. Осемнайсетте агенти в тези квартири вероятно бяха в списъка на заподозрени, който бе съставил Дейвид. Точките в тях се движеха бавно, обръщаха се, когато стигаха до стените, в които бяха затворени, като хора, на които са отправени обвинения и те чакат да чуят каква ще е съдбата им.

Дейвид бе избрал солидна стратегия — бе разделил предполагаемите противникови сили и си бе осигурил време, за да може да реагира, ако те нападнат. Ако нападнат.

Докато гледаше точките на монитора, Джош за пръв път бе завладян от ужасното чувство, че всичко това е реално. Битката за Централа Джакарта бе въпрос само на време. В някой момент тези точки щяха да излязат навън, да се нахвърлят върху екипите на Дейвид и после да дойдат тук, в щаба, за да намерят Джош.

Дейвид просто му бе спечелил малко време. Време Джош да може да пресее наличната информация и да открие нещо, свързано с шифъра. Само дето не знаеше дали ще успее.

Отново загледа видеозаписа, който бе пуснал преди малко. Това бе всичко, с което разполагаше. Или грешеше?

Шпионската дейност нерядко опира до инстинкт. Пикапът, отвличането… всичко това някак не се връзваше.

Обади се на Дейвид и каза:

— Мисля, че имам нещо.

— Давай — подкани го Дейвид.

— Става въпрос за една изследователска лаборатория. За генни проучвания. Занимават се с лечение на деца, болни от аутизъм. Отвлечени са две деца. Лекарката е арестувана.

— Това не ми прилича особено на международен тероризъм.

— Съгласен. Обаче финансирането идва от „Имари“.

— И каква е работната ти теория? Какво ще търсим там?

— Честно казано, нямам представа. Все още не съм навлязъл достатъчно в тази материя, но едно нещо привлече вниманието ми — проучването не е патентовано.

— И защо това да има някакво значение? Смяташ, че не се занимават с изследване?

— Не, сигурен съм, че се занимават, ако се съди по инструментариума и организацията. Но не е заради парите. Ако търсеха комерсиален успех, първо щяха да го патентоват. Това е стандартната процедура за клинични изпитания. Сключваш договор с някоя лаборатория, осигуряваш си патент. Патентът те предпазва от това конкуренцията да ти открадне проучването, да се възползва от постигнатото на междинен етап, да те отреже от пазара. Непатентовани научни изследвания се правят само когато не искаш светът да научи за тях. И Джакарта изглежда подходящото място. Подобно изследване в Щатите би изисквало разрешение от Федералната служба за контрол на лечебните средства и прочее.

— Значи разработват биологично оръжие?

— Може би. Но до днес в клиниката не са регистрирани каквито и да било инциденти. Няма съобщения за фатални случаи, така че ако провеждат изпитанията върху деца, това би го превърнало в най-малко ефикасното биологично оръжие на всички времена. От това, с което разполагам, изследването е напълно законно. И добре финансирано. Всъщност, ако постигнат целта си, това ще е голям научен пробив.

— Което го прави и чудесно прикритие. Но нека задам един въпрос — защо ти е да крадеш от себе си? Ако „Имари“ финансира клиниката и научното изследване, защо ще използват свои хора, за да отвлекат децата? Може би участниците в изследването са се изплашили от това, което правят?

— Възможно е.

— Има ли възможност да освободим лекарката?

— Просто не виждам как.

— Имаме ли досие на шефа на участъка?

— Момент… — Джош прерови базата данни на Часовникова кула и когато файлът на началника на полицейския участък излезе на екрана, вдигна вежди. — Да, имаме досие. Брей!

— Прати го в моя мобилен команден център. Успя ли да прегледаш всички данни от местното разузнаване?

— Да, но излезе само това. Всъщност има още нещо. — Джош се бе чудил дали да го спомене, но подобно на видеозаписа от отвличането на децата в него имаше нещо странно. — Нито една от другите клетки не е съобщавала, че е била нападната, и Централата не е изпращала разпореждания. В новините също няма нищо, имам предвид след съобщенията за стълкновенията в Карачи, Кейптаун и Мар дел Плата. Всички клетки мълчат или пращат рутинни доклади, сякаш не е станало нищо.

— Предположения?

— Две възможности — или чакат нещо, може би следващия ни ход, или…

— Останалите клетки са паднали без бой.

— Именно. Не е изключено да сме последната голяма клетка.

— Искам да работиш над шифъра. Колкото се може по-бързо.