Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (9)

9.

Грейс затвори телефона си и погледна часовника. При скоростта на Джулиъс и постоянството му, можеше да предположи, че й оставаха десет минути да се приготви. Отвори хладилника и извади две твърдо сварени яйца и бутилка минерална вода. После отиде в килера и намери стара ракитова кошница за пикник.

След осем минути беше готова. Опакова се в дебелото си яке, взе кошницата за пикник и излезе на задната веранда. Валеше леко. Сложи си качулката.

Прекоси верандата, слезе по стъпалата и забърза през голата зимна градина. Сега, когато майка й и Кърк прекарваха повечето от годината на по-слънчеви места, растителността в градината беше сведена до минимум. Храстите и дърветата, които бяха останали, бяха в рязък контраст с пищната зеленина край симпатичната къщичка на Агнес Гилрой. Но пък Агнес беше сериозна градинарка.

Сякаш получила телепатичен сигнал, Агнес излезе на верандата си и помаха с ръка.

— Добро утро, скъпа — каза с напевния си глас тя. — Чудесен ден, нали?

Агнес открай време беше един от любимите хора на Грейс. Агнес беше непоклатим оптимист, но както майката на Грейс беше отбелязала неведнъж, под веселяшката си повърхност старицата беше не само много умна, но и умееше изключително добре да преценява хората.

Носеше дългата си побеляла коса стегната на кок на тила и се обличаше в широки дънки, карирани ризи и градинарски налъми. Беше родена със свободен дух и очевидно беше прекарала живота си по този начин. Ботаник по професия, тя беше пътувала надлъж и шир в по-младите си години, събирайки екземпляри от растения за академични и фармацевтични цели. Ако можеше да се вярва на историите й, покрай това беше събрала и многобройни любовници. Грейс вярваше на спомените на Агнес без никакво съмнение.

След пенсионирането си Агнес се беше отдала на градинарство и градинарски състезания в Клауд Лейк. Никога не се беше омъжвала и беше заявила категорично, че предпочита да живее сама. Но скоро след като Харли Монтоя дойде да живее в градчето, ситуацията малко се промени. Конкуренцията между Агнес и Харли беше довела, може би неизбежно, до една дискретна дългосрочна връзка помежду им. Камионът на Харли беше неизбежно паркиран на алеята на Агнес всяка сряда и събота вечер и после винаги изчезваше преди зазоряване.

— Рисковано е да позволиш на мъжа да остане за цялата нощ, скъпа — обясни веднъж Агнес на Грейс. — Това ги оставя с впечатлението, че ще започнеш да им готвиш и да ги переш.

Грейс спря в средата на градината.

— Здрасти, Агнес. Да, страхотен ден.

Дъждът се засилваше, но Грейс знаеше, че никоя от двете няма да спомене този факт. Имаше някаква естествена, подразбираща се конкуренция между оптимистите, точно като между градинарите.

— Каниш се да заприказваш господин Аркрайт ли, скъпа? — попита Агнес. — Видях го да минава преди известно време.

— Мислех да опитам, да — потвърди Грейс.

— Значи срещата е минала добре. — Агнес прозвуча доволна. — Сигурна бях в това, като те чух да го гониш от къщата снощи. Подобни случки в началото на връзката винаги са знак за обещаващо развитие.

— Целият град ли знае за срещата ми с Джулиъс снощи? — попита Грейс.

— Е, сигурно има неколцина, които не са обърнали внимание, но можеш да приемеш, че повечето знаят. Ти си доста известна в града, скъпа, поне сред хората, които живеят в Клауд Лейк от повече време. Приятен ден, скъпа.

Агнес влезе обратно в къщата и затръшна вратата след себе си.

Малката желязна порта беше предвидена като декоративна. Не за да пази от нежелани посетители. Грейс я отвори и излезе на пътеката. Разчетът на времето й беше идеален. Видя Джулиъс да тича насреща й.

Скоро той я забеляза и забави крачка. Когато помежду им оставаха няколко метра, той вече ходеше.

Джулиъс спря пред нея и се усмихна бавно и дяволито. В очите му грееше същото изражение. Изведнъж й се стори млад и почти безгрижен.

— Виж ти, и това ако не е Червената шапчица. — Усмивката му стана по-хищническа. — А като си помисля, че не вярвам на приказки.

Грейс погледна червеното си яке. Усети как страните й пламват.

— О, червеното яке и качулката са съвпадение.

— Щом казваш.

Джулиъс беше мокър от потта и дъжда. Предницата на сивото му горнище беше подгизнала. Косата му беше залепнала за главата. Струйки вода се смесваха с потта, която се стичаше по лицето му.

Обичайно Грейс не си падаше по потни мъже. Знаеше, че някои жени ги намираха за привлекателни, но тя не беше от тях. Но плувналият в пот Джулиъс Аркрайт беше съвсем различен звяр. Изправена близо до него, тя усети някаква първична възбуда да се надига в нея.

Съсредоточи се, Грейс.

— Сигурно се чудиш защо съм излязла в дъжда и препречвам пътя ти — каза тя.

— Ще направя смело предположение, че кошницата за пикник не е без значение.

— Така е — съгласи се тя. — Ето ти и още една подсказка. Не съм тръгнала към къщата на баба си.

— Тогава значително се увеличава вероятността съзнателно да си ме пресрещнала.

— Много вероятно — съгласи се тя.

Той погледна затворения капак на кошницата с подчертан интерес.

— Какво носиш там?

— Подкуп.

— И кого смяташ да подкупваш?

— Един консултант, надявам се.

Той повдигна вежди.

— Нуждаеш се от консултант?

— Очевидно.

— За какво ти е консултант? — попита Джулиъс.

— Да ми помогне с бизнес плана за търсенето на нова работа. Работа, която е предизвикателство за мен, но също така е вълнуваща и удовлетворяваща, и за предпочитане работа, която да работя за повече от осемнайсет месеца. Искам да открия истинското си призвание.

— Мислех, че просто си търсиш работа.

— Всъщност се стремя към нещо повече. Предполагам, мога да благодаря на опита си в „Уидърспуун Уей“ за това. Сигурна съм, че подходящата работа за мен е там някъде и ме очаква да я намеря.

Джулиъс огледа кошницата.

— Да приема ли, че в замяна на помощта в намирането на мечтаната работа консултантът ще получи това, което е в кошницата?

— Точно така — потвърди тя. — Имаме ли сделка?

— Искаш да се съглася на сделка, без да знам какъв точно е подкупът?

— Е, може да ти дам да надникнеш.

Тя повдигна за момент капака, за да му покаже нещата, подредени вътре — две твърдо сварени яйца, един портокал, две дебели парчета пълнозърнест хляб, малко бурканче с фъстъчено масло, бутилка минерална вода и един термос.

— Това е закуска за пикник — обясни тя и затвори капака, за да опази съдържанието на кошницата от дъжда. — В термоса има кафе.

— Хмм… С изключение на кафето и фъстъченото масло, всичко ми се стори доста здравословно.

— То е съвсем здравословно. Кафето е органично, фъстъченото масло е био и без никакви подсладители и консерванти.

— Това, изглежда, е вегетариански пикник?

— Това проблем ли е? — предизвика го тя.

— Не. Храната си е храна. — Той взе кошницата от ръката й с едно бързо, уверено движение. — Намери си консултант. Кога искаш да започнем?

— Какво ще кажеш за тази сутрин?

— По-добре на обяд. Сутринта ти вече е заета.

— Така ли?

— Ще ходиш да говориш с Дев за онези имейли, забрави ли?

— О, да, вярно.

— Ще се видим на обяд.

Джулиъс се отдалечи с кошницата за пикник. Грейс остана неподвижна под дъжда и го гледа, докато той не изчезна от погледа й, когато свърна зад дърветата. Интересен вълк.

Това е само делова уговорка, каза си тя.

Но беше вероятно това да не е цялата истина. Всъщност беше съвсем възможно някой обективен наблюдател да опишеше ситуацията по съвсем различен начин.

Някои хора, тези, които не бяха получили просветление, биха помислили, че тя беше флиртувала с големия лош вълк.