Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (36)

36.

— Да си изясним това — каза Девлин. — Искаш да отворя едно много старо и приключено дело за убийство?

— Не говорим за отваряне на старо разследване — отвърна Джулиъс. — Убийството на Трейгър е разкрито. Търсим нещо, което го свързва със скорошното убийство на Уидърспуун и свръхдозата на Милисънт Чартуел.

— Връзка, различна от очевидната — добави бързо Грейс, — която съм аз.

— Която си ти — съгласи се Девлин. Той я гледа замислено известно време. — Интересно.

Айрийн го изгледа предупредително.

— Просто отбелязвам фактите — оправда се Девлин.

Четиримата се бяха събрали в кухнята на Грейс. По време на пътуването към Клауд Лейк беше започнало да вали отново. Ситният дъждец продължаваше да се сипе.

На масата имаше две големи кутии от пица и две бутилки бира. Имаше и две чаши бяло вино.

Айрийн помоли с поглед Грейс за извинение.

— Беше права. Открих, че Девлин наистина е питал Джулиъс за мнението му за теб онази вечер, когато ви запознахме и вечеряхме заедно.

Девлин примигна.

— Чакай, скъпа, опитах да обясня, че…

— Няма значение — каза Грейс. Тя се усмихна и на двамата мъже. — Стара история. Минало. Станалото — станало. Предполагам, че подходящо за случая утвърждение на Уидърспуун би било: Не оставяй стари бури да засенчват слънчевото небе.

Джулиъс и Девлин си размениха многозначителни погледи.

— С други думи — каза Джулиъс, — тя никога няма да ми позволи да забравя, че първата ни среща всъщност е била операция под прикритие.

Девлин взе бирата си и погледна Грейс над бутилката.

— Но за теб станалото — станало, нали?

— Абсолютно — потвърди Грейс и му се усмихна отново. — Обаче при тези обстоятелства бих казала, че си ми длъжник, не мислиш ли?

— Ха! — намеси се Айрийн. — Длъжник ти е и още как! И на мен също.

— Съгласен съм, длъжник съм и на двете ви — каза Девлин. Той отвори малкото си куфарче и извади лаптоп. — След като Джулиъс ми се обади днес, изтеглих старото досие по случая с убийството на Трейгър. Марката на водката не е отбелязана в списъка на веществените доказателства, но има снимка на бутилката.

Грейс затаи дъх.

— Същата марка като трите бутилки, на които попаднах напоследък?

— Мисля, че да — каза Девлин. — Но е трудно да се разчете етикета. — Той се поколеба. — Снимките от местопрестъплението са доста… смущаващи. Сигурна ли си, че искаш да ги видиш?

Образът на окървавеното лице на Трейгър изникна в съзнанието на Грейс. Тя преглътна с мъка.

— Единствената снимка, която искам да видя, е тази на бутилката от водка — каза тя. — Искам да съм сигурна.

Девлин кимна.

— Добре. Само бутилката. Няма нужда да гледаш труповете.

— Благодаря.

Той набра нещо на клавиатурата и обърна лаптопа, така че Грейс да може да види екрана. Тя мислеше, че е подготвена за образа, но се оказа, че греши. Видът на счупената бутилка със засъхнала кръв по нея я шокира и зашемети. Тя беше убила човек с това ужасно оръжие.

— Мили боже — прошепна.

Девлин я гледаше със сериозно изражение.

— Спасила си живота на едно дете и своя собствен. Никога не забравяй това.

— Няма — увери го Грейс. — Не мога да го забравя.

Джулиъс протегна ръка под масата и постави длан върху стиснатите й на юмрук пръсти.

Айрийн наблюдаваше Грейс разтревожена.

— Добре ли си?

Грейс си пое дълбоко дъх и издиша продължително.

— Да.

— Е? — подкани я Девлин.

— Да — потвърди Грейс. — Същата марка като бутилката в спалнята на Спраг и в кухнята на Милисънт. Същата като водката, която преследвачът беше оставил в хладилника ми.

— Така е — съгласи се Джулиъс. — Същият етикет в зелено и златно. — Той погледна Девлин. — Това не е съвпадение, Дев.

— Съгласен съм — кимна Девлин. — Но само за ваше сведение, по последна информация властите в Сиатъл все още са убедени, че Милисънт Чартуел е опитала да се самоубие или е взела свръхдоза по непредпазливост. Не са намерили доказателства за чужда намеса, а Милисънт още е в безсъзнание и не може да бъде разпитана.

— Някой е опитал да я убие — настоя Грейс. — Сигурна съм.

— Трябва да открием още нещо — каза Джулиъс.

— Няма нищо, освен бутилката с водка — обясни Девлин. — И двете убийства и евентуалният опит за убийство са извършени по различни начини. Госпожа Трейгър е била пребита до смърт. Уидърспуун е бил застрелян. Ситуацията с Милисънт прилича на свръхдоза.

Айрийн погледна изпитателно Грейс.

— Каза, че си получила имейл от Милисънт тази сутрин, но според полицията тя е била в безсъзнание часове преди вие да отидете в апартамента й.

— Да — потвърди Грейс. — Когато говорих с полицаите, обясних, че имейлът не беше в неин стил, но те смятат, че това е бил нейният начин да се сбогува с мен. Тя нямаше близки роднини, нямаше сериозна връзка. Но мен ме харесваше. Поне аз мислех така. По дяволите. Как мога да бъда сигурна дори в това? Очевидно не съм я познавала толкова добре.

— Като говорим за връзки — обади се Джулиъс, — една от съседките й каза, че Милисънт е имала посетител мъж снощи, може би дори двама посетители. Или един, който си е тръгнал и по-късно се е върнал.

— Казах ти, Милисънт нямаше нищо против да се запознае с някого в бара и после да го заведе в дома си. Тя си падаше по секса с непознати, но не беше толкова глупава.

Всички я погледнаха изненадано. Мъжете мълчаха, а Айрийн се прокашля.

— Някои хора биха определили секса с непознат мъж за глупав риск — изтъкна Айрийн. — Може би Милисънт е завела не когото трябва в дома си. Той си е тръгнал, после се е върнал след час и я е убил.

— Това не обяснява съвпадението с бутилката с водка — изтъкна Джулиъс. Той взе бирата си. — Хм…

Всички го погледнаха.

— Какво? — попита Девлин.

— Убийството на Трейгър несъмнено е било случай на домашно насилие. Приемаме, че мотивът за смъртта на Уидърспуун и опитът за убийство на Милисънт са свързани с пари. Но има една-единствена причина някой да оставя бутилки с водка на всяко местопрестъпление.

— За да уличи мен — каза Грейс. — Да, не бях се сетила за тази възможност. Ако ченгетата се усетят, че… — Тя млъкна и погледна Девлин. — Ъъъ…

Той се усмихна мрачно.

— Точно така, аз съм ченге.

— Да. Знам.

— Освен това съм твой приятел, независимо дали ти се вярва, или не — добави той.

— Категорично — натърти Айрийн.

Грейс се усмихна леко на Девлин.

— Аха. Ясно. Благодаря.

— По дяволите, Грейс, не бъди толкова злопаметна — възкликна Девлин.

— Не съм злопаметна — увери го Грейс. — Такива отрицателни чувства пречат на вътрешния баланс.

— Радвам се да го чуя — каза Девлин развеселен.

Джулиъс насочи вниманието си към Девлин.

— Кой, освен полицията в Клауд Лейк, може да има достъп до информацията по случая „Трейгър“?

Девлин поклати глава.

— Няма как да знаем със сигурност. Случило се е преди години. Преди аз да дойда тук. Но всеки, който се е заел да рови в документите, би могъл да открие тази подробност с водката. Обаче трябва да е ровил доста сериозно, за да стигне до нея. Както казах, бутилката се споменава в списъка с веществените доказателства, но разследващите не са сметнали, че марката е била от някакво значение. Поне никой не я е отбелязал. — Той посочи образа на екрана. — Погледнете. Едва се различава от…

Той млъкна. Никой не довърши изречението на глас. Но Грейс го чу в главата си. Едва се различава от петната кръв.

— Както Девлин каза, той не е бил тук по онова време — намеси се бързо Айрийн. — Беше голяма история за местните хора, разбира се. Всички в града знаеха за убийството и че Грейс е използвала счупена бутилка, за да се защити. Обаче сериозно се съмнявам някой извън полицията да е знаел точно какъв е бил етикетът на бутилката. Аз със сигурност не го помня, а следях всичко, защото най-добрата ми приятелка за малко не бе убита.

— Значи някой съзнателно е търсил подробностите по случая — каза Джулиъс. Той се облегна назад на стола си и изпъна крака под масата. — Доста парчета има този пъзел и не можем да видим връзката помежду им.

— Ами онези двамата, които са ви нападнали в гаража? — попита Девлин. — Те пък какво са искали?

— Може да е случайно нападение — предположи Айрийн.

— Не. Не беше случайно — каза Джулиъс.

— Някой опитваше да те подплаши и отдели от мен, Джулиъс. — Грейс рязко се обърна на стола си и го погледна. — Те искаха да те накарат да се махнеш от мен. Смятаха да те изпратят в болница — може би дори и нещо по-лошо. Ти си прекалено близо до мен — почти като бодигард.

Те я погледнаха.

— Тя е права — кимна Девлин. — Някой иска да те отстрани, Джулиъс. Това е единственото смислено обяснение. Знам, че сега правиш компания на Грейс, но разпоредих допълнителни патрули да стоят на тази улица през следващите няколко нощи.

— Благодаря — кимна Джулиъс.