Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (22)

22.

Новият хладилник пристигна четирийсет и пет минути след като Ларсън Рейнър си тръгна. Доставчиците услужливо изключиха и преместиха стария хладилник под навеса на задната веранда. Увиха го в дебели найлони, за да не пострада от стихиите на времето, докато Грейс успееше да го продаде.

Джулиъс видя облекчението й, когато оскверненият уред най-после изчезна от кухнята. Разбираше я.

Новият прозорец беше инсталиран час по-късно. След това Грейс настоя да отиде да напазарува продукти, с които да зареди лъскавия нов хладилник.

Докато се погрижат за всичко това, стана почти един часа преди Джулиъс да успее да се заеме за работа и да обясни някои факти за бизнеса на новата си клиентка.

— Да си изясним едно нещо — каза той. — Талантът да пишеш бодряшки утвърждения, които карат човек да се почувства по-добре и да вярва в себе си, не се счита за полезно умение в повечето могъщи и добре плащащи компании.

— Може би ми трябва някоя не толкова могъща — предположи Грейс.

— И те не останаха много — обясни Джулиъс. — А и какво да кажем за ниското заплащане в малкото евентуално останали такива?

— Добър довод.

— Трябва да намерим различен начин, по който да опишем уменията ти.

— По колко различни начини може да се каже, че умея да измислям оптимистични утвърждения? — попита Грейс.

— Още не знам — каза Джулиъс. — Но да опитаме да мислим позитивно, става ли?

Тя го изгледа навъсено.

— Не е смешно!

— Точно така. Да се залавяме за работа.

Дъждът заваля отново, но в камината гореше огън и Джулиъс установи, че в малката къща беше уютно и приятно. Работата по резюмето на Грейс не вървеше добре, но Джулиъс вече беше заключил, че няма нищо против да работят по него дълго време, щом това означаваше той да е в компанията на Грейс.

Телефонът иззвъня точно когато Грейс стана да направи чай. Джулиъс я видя как се сепна леко, въпреки че това беше нормално обаждане, а не сигнал за нов имейл.

Грейс вдигна. Разговорът беше кратък.

— Да — каза тя. — Да, разбира се. — Погледна часовника. — Мога да бъда там в два и половина или три, ако движението не е прекалено натоварено.

Тя затвори и погледна Джулиъс.

— Обаждаше се някой от сиатълската полиция. Оказва се, че е имало влизане с взлом в офиса на „Уидърспуун Уей“. Полицаите не са сигурни точно кога е станало и не могат да определят дали нещо ценно е било откраднато. Но тъй като има вероятност инцидентът да е свързан със смъртта на Спраг, ни помолиха да отидем в офиса и да опитаме да установим какво липсва.

— Кои вие? — попита Джулиъс.

— Ние трите, които работехме за Спраг — обясни Грейс. — Милисънт и Кристи също са извикани да огледат.

— Е, все едно планирахме да пътуваме до града днес следобед за проклетата вечеря и благотворителния търг — каза Джулиъс. — Аз ще свърша това-онова в офиса, докато ти и приятелките ти разговаряте с полицията.

— Добре.

— А за довечера…

Тя усети как всичко в нея се напряга леко.

— Да?

— Изглежда, че се очертава да ти правя компания през вечерите, докато не се реши проблемът с преследвача.

— Да?

— Какво ще кажеш да прекараме нощта в града? Мислех, че няма смисъл да се тормозим с дългото пътуване дотук през нощта. Имам спалня за гости в апартамента си.

Тя обмисли предложението му. Той беше прав. По един или друг начин, те щяха да прекарат нощта под един и същ покрив. Какво значение имаше дали това щеше да стане в Клауд Лейк или в Сиатъл?

— Ще си приготвя багаж за една нощ.

Джулиъс се усмихна и за момент тя се замисли за рисковете от това, че флиртуваше с Големия лош вълк.