Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (23)

23.

— Негодникът е опустошил това място — съобщи Милисънт. — Който е направил това, трябва да е бил адски ядосан, че не намира това, което е мислел, че Спраг е скрил тук.

— Ченгетата не са сигурни, че обирът е свързан с убийството — напомни й Грейс. — Чу полицая. Според тях е възможно да е случайно влизане с взлом. Казаха, че е вероятно някой наркоман да е забелязал, че офисът стои празен от известно време.

— Липсват единствено лаптопите — каза Кристи. — Те са винаги първото нещо, което се краде в такива случаи.

Трите стояха в приемната на „Уидърспуун Уей“. Един полицай беше направил списък на липсващите неща и си беше тръгнал преди малко. След това фирмата, управляваща имота и дала офиса под наем на „Уидърспуун Уей“, беше позволила на всички бивши служители да вземат личните си вещи от офиса. Представител на фирмата чакаше отвън в коридора, за да заключи, след като те приключеха.

За пръв път пускаха някоя от тях да влезе в офиса след деня, когато Грейс откри мъртвото тяло на Спраг. Кристи и Грейс бяха донесли картонени кутии, в които да съберат малкото неща, които бяха останали в бюрата им. Милисънт беше с лъскав твърд куфар на колелца.

Жълтата лента за ограждане на местопрестъпление беше свалена, но офисът изглеждаше като ударен от ураган. Милисънт беше права, помисли си Грейс. Който беше претърсил мястото, трябва да е бил адски ядосан заради малкото ценни неща в офиса.

Спраг беше участвал в интериорния дизайн на офиса. Беше настоял помещенията да отразяват вътрешния баланс на спокойствието и хармонията, на които учеше хората. За тази цел беше наел дизайнер с минималистичен подход. Палитрата на цветовете беше от сиво до мръснобяло. Единствените цветни акценти идваха от пищните цветя в стъклени вази. Кристи отговаряше за редовната им подмяна със свежи цветя. Спраг често отбелязваше, че тя има усет за цветята.

Бюрата в индивидуалните офиси бяха супермодерни, проектирани така, че да скрият високотехнологичното оборудване на съвременния корпоративен свят. С едно леко докосване на малкия контролен екран върху всяко бюро компютърът, телефоните и останалите машини се скриваха под идеално гладката и изчистена повърхност, за да се постигне дзен ефект.

За да довърши впечатлението, Спраг беше довел експерт по фън шуй, който да подреди мебелите, така че да са правилно ориентирани. Всички важни елементи като малък фонтан в ъгъла бяха инсталирани от експерта. Сега фонтанът беше пресъхнал.

— Чудя се защо Нийла Уидърспуун не е прибрала лаптопите лично — каза Милисънт.

— Какво да прави с тях? — учуди се Кристи. — Не мога да си я представя да ги продава в „Ибей“.

— Имам чувството, че напоследък Нийла се е съсредоточила върху други неща — намеси се Грейс.

Кристи обви ръце около тялото си и поклати глава:

— Мисля, че полицаите са прави. Сигурно няма връзка между обира и случилото се с бедния Спраг. Грейс, помня, че каза, че нямало следи убиецът да е взел нещо от дома на Спраг в нощта на убийството.

— Точно така — потвърди Грейс. — Макар че, честно казано, не съм се бавила да оглеждам подробно. Излязох от къщата възможно най-бързо.

Милисънт изсумтя.

— Много мъдър ход.

— Все пак не забелязах да има нещо разместено — продължи Грейс. — И във вестниците не писаха нищо за обир като евентуален мотив за убийството. Ако убиецът е същият човек, претърсил офиса, би било логично да открадне някои от ценните вещи на Спраг.

— Що се отнася до мен, липсващите лаптопи са проблем на Нийла — заяви Милисънт. — Предполагам, че сте чули слуховете за малкия проблем на Уидърспуун с хазарта?

— Да — кимна Грейс. — Но ми е трудно да повярвам, че е изплащал дългове от хазарт.

— И аз не мога да повярвам — обади се Кристи.

— Е, аз пък го вярвам и това обяснява доста неща — заяви Милисънт. — За мен това е и огромно облекчение, казвам ви. Като счетоводител на компанията се страхувах, че съм начело на списъка на заподозрените в присвояване на парите. Сега проблемът ми е да си намеря нова работа. Предполагам, че и вие сте получили обаждане от Ларсън Рейнър?

— Да — потвърди Кристи. — Обмислям го, но ще изчакам, докато е сигурно, че Ларсън няма нищо общо с убийството на Спраг.

— Ларсън дойде до Клауд Лейк, за да ми предложи работа в „Рейнър Семинарс“ — разказа им Грейс. — Не съм сигурна какво ще правя. Кристи е права, ще бъде по-лесно да реша, когато се разбере кой е убил Спраг.

Милисънт се засмя.

— За разлика от вас двете, аз не съм толкова придирчива в избора на работодател. Нуждая се от работа, а „Рейнър Семинарс“ ще се опитат да завладеят мотивационния бизнес в тази част на страната. Ще приема предложението на Ларсън.

Кристи погледна една купчина увехнали цветя, които бяха извадени от вазата на бюрото й и хвърлени на пода.

— Какво точно се очаква да свършим, освен че ще вземем личните си вещи? Надявам се, че не очакват да почистим офиса.

Рецепцията беше командният пункт на Кристи и тя го беше ръководила гениално, справяйки се с организацията на семинарите и контактите с медиите.

— Не знам за вас двете — каза Милисънт и се отправи към офиса си с малкия куфар, — но ако някой си мисли, че ще чистя тук, не е познал. Този, който е влязъл с взлом, е виновен за бъркотията, не аз. Ще разчистя само бюрото си.

Тя изчезна в офиса си.

— Това е толкова тъжно — промълви Кристи.

Тя се отпусна на ергономичния си офис стол и взе една снимка в рамка на семейството си, която беше преобърната върху бюрото. Много внимателно я прибра в кутията.

— Имаш ли някое утвърждение за нас, Грейс? — провикна се Милисънт от съседната стая.

— Какво ще кажете за: Днес ще бъда отворена за нови възможности? — предложи Грейс. — Използвах го с рецептата за печено резене.

— Мразя резене — извика Милисънт.

Чу се затръшване на чекмеджета.

Кристи направи физиономия и посочи с глава към офиса на Милисънт.

— Тя ще се оправи — каза съвсем тихо.

Грейс се усмихна.

— Може би. Междувременно ние с теб трябва да помним, че благодарение на Спраг притежаваме уникални умения, които бихме могли да продадем на следващия си работодател.

— Моля те не рецитирай повече утвърждения. Искам да се отдам на мрачното си настроение.

— Добре.

Тя отиде до вратата на офиса си и огледа хаоса вътре. Папките бяха извадени от чекмеджетата и хвърлени на пода. Нямаше кой знае какво да събира, помисли си тя. Не държеше почти никакви лични вещи в офиса. Нямаше място за такива неща в минималистичния интериор.

Постави кутията върху бюрото и започна да събира малкото си лични притежания — голямата чаша за кафе с логото на „Уидърспуун Уей“, синия шал, който държеше в най-долното чекмедже за дните, когато отоплението в офиса не работеше добре, чифт маратонки, които обуваше, когато излизаше в обедна почивка в близкия парк, за да изяде обяда си на въздух.

Тъкмо прибираше кутията с подбрани пакетчета чай, когато чу познатия дрезгав глас във външния офис.

— Не докосвайте нищо — заповяда Нийла Уидърспуун. — Абсолютно нищо. Това е офисът на баща ми. Ако някоя от вас изнесе и една химикалка, ще ви обвиня в кражба.

— Спокойно, скъпа. Сигурен съм, че са дошли за личните си вещи. Чу какво каза пазачът във фоайето. Той наблюдава офиса.

Грейс разпозна гласа на Бърк Марик. Мелодичен и звънлив, той би му помогнал да стигне далече в мотивационния бизнес.

Грейс се върна на прага на офиса си. Нийла стоеше в средата на приемната и трепереше от ярост. Острите й черти бяха изкривени от гняв. Повече от всякога приличаше на луда вещица.

Бърк постави длан върху рамото й, сякаш смяташе, че трябва да я възпре, за да не се нахвърли на Кристи.

Нямаше съмнение, че Нийла си беше намерила впечатляващ годеник. По отношение на външността си Бърк беше спечелил от генетичната лотария. Той знаеше и как да се облича, така че да подчертава невероятните си зелени очи, блестяща тъмна коса и стегната физика. Само по вида му една жена можеше да отгатне, че го биваше много в леглото.

— Махайте се оттук, веднага — изсъска Нийла. — Нямате право да влизате.

— Повикаха ни от полицията, а управителят на сградата ни каза, че можем да вземем личните си вещи — обясни Кристи спокойно. — Не се тревожи, не е останало нищо ценно за крадене, освен столовете и бюрата. Успех в продажбата им на пазара за използвани офис мебели.

Нийла стисна ядосано скъпата си дизайнерска чанта.

— Казах ви, омитайте се. Веднага. Всичко тук — всичко, което е принадлежало на баща ми, сега е мое. Аз съм единствената наследница, ако не сте разбрали. Тръгвайте или ще повикам полиция и ще ги накарам да ви арестуват за кражба.

Милисънт се появи на вратата на офиса си.

— Не се тревожи, Нийла, и без това си тръгвахме. — Тя погледна Кристи и Грейс. — Нали?

Кристи въздъхна и взе в ръце картонената кутия.

— Да.

Грейс се върна в офиса си, взе своята кутия и я изнесе в приемната. Трите се отправиха към вратата.

— Чакайте! — извика Нийла. — Дайте да видя какво носите в тези кутии.

Бърк отново докосна рамото й, този път малко по-настойчиво.

— Не се тревожи, Нийла. Сигурен съм, че са взели само лични вещи.

— По дяволите, не им вярвам — изпищя Нийла. — Не разбираш ли? Една от тях е убила баща ми.

Всички притихнаха слисано. Грейс се осъзна първа. Тя отиде до Нийла и й подаде кутията.

— Ето виж — каза тя. — Една прекрасна чаша и пакетчета билков чай. Вземи ги, ако искаш. Шала не ти го давам, обаче. Сестра ми ми го подари за рождения ден.

Нийла погледна кутията със стиснати устни.

Кристи я последва със своята кутия.

— Ето, Нийла. Заповядай. Пакетче салфетки и снимка на семейството ми.

— Не мога да повярвам, че правим това — измърмори Милисънт. Тя се наведе с високите си токчета и отвори куфарчето, в което имаше два шала, чифт обувки и чаша за кафе. — Не мисля, че шаловете ще отиват на тена ти, Нийла. Черното е твоят цвят, не мислиш ли?

— Махайте се. Всичките — прошепна Нийла. — И не се връщайте.

— Добра идея — съгласи се Милисънт.

Тя се изправи и задърпа куфарчето си към вратата. Грейс и Кристи я последваха. Трите се отправиха към асансьора мълчаливо. Милисънт натисна бутона.

— Тази жена е луда — каза тя.

— Всички знаем, че връзката с баща й беше изпълнена с горчивина — напомни им Грейс. — Сега, когато него го няма, тя трябва да приеме факта, че никога няма да може да оправи отношенията си с него. И това я кара да скърби.

Кристи изсумтя.

— Как ли пък не. Никога не е опитвала да се сдобри с баща си. Бог е свидетел, че той искаше двамата да се разбират. Но се кълна, че на нея й харесваше да го вини за проблемите си. Казвам ви, тя е убила Спраг.

— Не бих се изненадала — каза Милисънт. Тя отново натисна бутона на асансьора и погледна назад към вратата на офиса. — Тя е единствената наследница, нали?

Грейс проследи погледа й.

— Имам чувството, че Господин Перфектен е на различно мнение.

Милисънт се усмихна студено.

— Съгласна съм с Кристи. Нищо чудно двамата да са планирали убийството заедно.

— Пада им се, че парите ги няма — заяви Кристи.