Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (49)

49.

Айрийн наля още кафе в чашата на Грейс.

— Днес пак ми се струваш напрегната. Сигурна ли си, че си добре?

— Да, добре съм, наистина. Не спах много снощи, но това се очакваше при дадените обстоятелства. Повече се тревожех за Агнес, честно казано.

Бяха в офиса на Айрийн. От другата страна на стъклената преграда търговията в магазина за кухненски принадлежности се вихреше на пълни обороти. Слънцето беше излязло и местните и туристите го бяха последвали. Клиентите гледаха елегантно подредените тенджери и тигани, лъскавите готварски ножове със същото удоволствие, с което обикновено разглеждаха художествени галерии и магазини за бижута.

— Агнес е силна жена — каза Айрийн. — Което ми напомня — из града се говори, че и тя не е прекарала нощта сама.

Грейс се усмихна.

— Мога да потвърдя, че за пръв път Харли Монтоя не си тръгна преди зазоряване. Всъщност остана дори и за закуска. Видях ги в кухнята заедно.

— Крайно време беше. Може би най-после ще се оженят.

— Не бъди толкова сигурна. Мисля, че снощи бяха извънредни обстоятелства. Агнес винаги е казвала, че двамата с Харли харесват положението, каквото е. Конкуренти в градинарския клуб денем, любовници нощем. След всички тези години бих казала, че това устройва и двама им.

— Всеки за себе си, да. — Айрийн отпи от кафето си. — Ами ти и Джулиъс?

— Джулиъс се нуждае от дом и кариера — отвърна Грейс. — Планирам да му помогна да намери и двете.

— Той има и двете.

— Но не му се получават добре. Аз ще се справя с проблема.

— Защо би го правила? — попита Айрийн. — Мислех, че си решила да се откажеш от бизнеса с оправянето на живота на хората.

— Оказва се, че едни и същи неща трябва да бъдат оправени и в моя живот, и в живота на Джулиъс.

Айрийн се засмя.

— Отдавна знам това. Защо, мислиш, си направих труда да ви уредя онази среща?

— Ти си добра приятелка. Вземам си думите назад — че срещата с непознат беше лоша идея.

— Следващият въпрос. Защо Джулиъс?

— Като откриеш, че някой иска да те убие, това ти помага да си проясниш мислите — обясни Грейс. — За мен стана ясно, че обичам Джулиъс.

— Разбирам. — Айрийн се облегна на стола си. — А Джулиъс?

— И той ме обича.

Айрийн изглеждаше доволна.

— Знаех си. Вижда се в очите му всеки път, като те погледне. По дяволите, видях го още първата вечер. Девлин ми каза, че обикновено с мъжете става така. Бързо и силно. Хайде, кажи ми за новата кариера, която си избрала, и работата, която си измислила за Джулиъс.

Грейс й каза.

Айрийн се засмя.

— Не мога да си представя Джулиъс да го направи, не и след милион години.

— С него вече се разбрахме. Приложих второто правило на Аркрайт: Всеки си има скрити цели. Открих какво е нещото, което Джулиъс иска наистина и възнамерявам да му го осигуря.