Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (26)

26.

Бърк Марик беше висок, сексапилен и привлекателен, с тъмния опасен чар на литературните вампири — с изсечени скули и хипнотизиращи зелени очи. Господин Перфектен беше прекалено красив, за да е истински, помисли си Милисънт, но той със сигурност беше интересен.

Видя го как се настани с грациозна лекота в сепарето срещу нея. Тя беше на средата на мартинито си, но все едно пиеше коктейл от течно вълнение и нерви. В края на краищата се канеше да направи делово предложение на мъжа, който най-вероятно беше убил Спраг Уидърспуун.

Поради някаква причина, като знаеше, че Бърк беше вероятният убиец, нещата ставаха още по-вълнуващи.

— Получих съобщението ти — каза Бърк. — За какво се отнася всичко това?

Гласът му подхождаше на външността — вампирски мек и прелъстителен. Всичко у нея се напрегна в очакване. Това беше чувството, което една жена изпитваше, когато решаваше да прави секс с някой привлекателен непознат, реши Милисънт. Но Бърк не беше произволно избран. Той имаше главна роля в пиесата, която тя подготвяше от няколко месеца — още откакто той се беше появил на сцената напълно без предупреждение. Вярно, сценарият се беше променил от оригиналната версия, но тя умееше да се приспособява. Беше се научила на това много рано в живота си, още когато заключи, че нищо на улиците не може да е толкова лошо, колкото живота с доведения баща насилник и майката наркоманка. Теорията й се беше оказала вярна.

Модерният бар „Юниън“ в Саут Лейк беше препълнен точно както тя очакваше да е в този час. Разговорите, смехът и тихата музика щяха да й осигурят възможност да проведе необезпокоявано дискусията си с Бърк.

— Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем — каза Милисънт.

Канеше се да направи нещо много дръзко, нещо, което не беше правила никога преди. Но както учеше утвърждението на Уидърспуун: Израстваме само когато дръзваме да излезем от зоната си на комфорт. Тя винаги беше смятала тези сентенции и утвърждения за пълна глупост, макар че бяха страхотен маркетингов похват. Но беше готова да признае, че точно това утвърждение съдържаше известна истина.

Едно нещо беше сигурно, ако изобщо имаше момент, когато трябваше да рискува, този момент беше сега.

— Съобщението ти гласеше, че искаш да обсъдим нещо от взаимен интерес — продължи Бърк. — Какво по-точно?

Тя се усмихна доволна.

— Радвам се, че се оказах права за теб, Бърк. Определих те като човек, който обича да говори по същество.

— И какво е същественото в този случай?

— Пари. Много пари. — Тя замълча, за да подчертае думите си, и понижи глас. — Не толкова много, колкото щеше да получиш, ако бяха проработили твоите собствени планове, но все пак, много пари. И възможност да се спечелят още много.

В очите му блесна предпазлив интерес, но усмивката му беше съвършена и искрящо бяла.

— Нямам абсолютно никаква идея за какво говориш.

— Значи ме мислиш за толкова наивна, колкото е Грейс Елънд.

Сервитьорката се появи до масата им и погледна Бърк въпросително.

— Какво да ви донеса? — попита тя.

Бърк погледна чашата на Милисънт и повдигна вежда.

— Мартини с водка — каза Милисънт. — Сухо. Чисто. С една маслинка.

Бърк се усмихна.

— Добре звучи.

— Готово — каза сервитьорката. — Веднага се връщам с коктейла ви.

Милисънт изчака жената да изчезне в тълпата. После небрежно разбърка питието си с малката сабичка, на която беше набодена маслинка.

— Първо да ти дам малко предварителна информация. Аз нямам сертификат за експерт-счетоводител. Никога не съм учила в колеж. Но съм много, много добра в боравенето с пари и също толкова добра с компютрите. Аз изчислявах данъците на Уидърспуун, аз се занимавах с инвестициите му. Имах достъп до личните и фирмените му сметки. Той не желаеше да се занимава с подробностите от живота. Интересуваше се само от голямата картина. Аз плащах сметките му — всичките, включително и тези на Нийла. Аз съм тази, която превеждаше издръжката в сметката й на първо число всеки месец.

Умерена изненада и уважение проблеснаха в очите на Бърк, но той изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото разтревожен.

— Интересно — каза той. — Но сега си без работа.

— Не за дълго. Главният конкурент на Уидърспуун беше Ларсън Рейнър.

— И?

— Ларсън е заключил, че най-лесният начин да заеме мястото на Уидърспуун като мотивационен гуру номер едно в този бизнес е като наеме хората, превърнали „Уидърспуун Уей“ в могъща империя.

Бърк кимна.

— Наемането на екипа на конкурента му звучи логично. Предполагам, че Рейнър ти е направил предложение?

— Да. Казах му, че с удоволствие ще приема работата за „Рейнър Семинарс“. И после се сетих за теб.

— Слушам те.

— Знам, че през последните няколко месеца изнудваше Уидърспуун, защото аз бях човекът, който превеждаше определена сума с означение „медицински разноски“ на последно число на всеки месец.

— Повтарям — нямам идея за какво говориш — настоя Бърк.

Но думите му прозвучаха смутено.

Тя не обърна внимание на прекъсването.

— Уидърспуун беше много хитър. Когато създаде сметката, ми каза, че парите се използват, за да се плаща настаняването в хоспис на някаква възрастна роднина. Отначало не подозирах нищо. Уидърспуун си беше Уидърспуун и искаше най-доброто частно лечение, което можеше да осигури на умиращата си леля.

— Трябва да се замислиш, дали да не се ориентираш към писането на романи, госпожице Чартуел.

— Моля те, наричай ме Милисънт. Двамата скоро ще станем много близки приятели. Да продължим с моята история. Ти беше достатъчно умен плащанията да не бият на очи — просто няколко хиляди на месец. Всички знаят, че такива суми се плащат в частните старчески домове.

Лицето на Бърк остана безизразно няколко секунди. Очите му бяха непроницаеми. Но преди той да каже нещо, сервитьорката се появи с мартинито му.

Щом отново останаха сами, Милисънт отпи от коктейла си и остави чашата на масата. Усмихна се.

— Нека ти представя следващата глава. Парите, които изкара по схемата с изнудването, бяха дребна сума, нали? Ти целиш много по-голяма награда — наследството на Нийла. Но то сякаш ти се изплъзва, не мислиш ли? Ако нещата не се развият както си се надявал, може да се наложи да се откажеш от настоящия си бизнес план и да потърсиш други възможности.

Бърк обмисли това, докато отпиваше от мартинито си.

— Какво знаеш за настоящия ми бизнес план? — попита той.

— Знам каква е истинската стойност на имението на Уидърспуун. Но освен хубавата къща в „Куин Ан“, колата и няколко картини, повечето от богатството му сякаш се е изпарило. — Милисънт се усмихна. — Властите подозират присвояване, но никога няма да намерят парите.

Бърк застина.

— Да не се каниш да ми кажеш, че ти си направила така, че парите да изчезнат?

Тя отново отпи от мартинито.

— Аз съм гениална в боравенето с пари. Питай Уидърспуун. О, чакай, не можеш да го попиташ, защото той е мъртъв, нали? Кой да подозира, че е бил пристрастен, и то към хазарта.

— Благодарение на манипулирани от теб счетоводни и банкови сметки?

— Да. — Тя опита да отговори скромно, но не беше сигурна, че успя.

— Ти си направила да изглежда така, сякаш Уидърспуун сам е присвоявал пари от компанията си, за да плаща дългове от хазарт. — Бърк подсвирна тихо. — Добра си, госпожице Чартуел. Впечатлен съм.

— Благодаря. Но нека те уверя, че Спраг остави много пари след себе си и тези пари са на сигурно място в една офшорна сметка. Нещо повече, достатъчно добра съм, за да осъществя същата операция за втори път.

Бърк осъзна какво намекваше тя.

— С Ларсън Рейнър?

Тя се усмихна и сдъвка маслината.

— Как? — попита Бърк внезапно напрегнат.

Еуфорията я завладя. Танцът на прелъстяването беше проработил. Сега предстоеше истинският разговор. Двамата с Бърк бяха професионалисти, говорещи на професионален жаргон. Това беше толкова по-вълнуващо от съблазняването на някой непознат мъж в бара.

— Ще се изненадаш какви пари започват да се въртят, когато някой мотивационен бизнес набере скорост — каза тя. — Има толкова много начини да се отклоняват пари.

Бърк се намръщи.

— Казваш, че Рейнър набира скорост?

— Той имаше успехи и досега, а след като Уидърспуун го няма, Ларсън Рейнър скоро ще стане номер едно. Има нужната външност, харизматичен е. Трябва му само малко звезден прашец от тайния източник на Уидърспуун. Ако всичко се развие по план, двамата можем да си точим пари, докато не ни омръзне.

— Кой осигурява звездния прашец?

Милисънт се засмя.

— Грейс Елънд, разбира се. Тя е тази, която има вълшебно докосване. Тя изведе Уидърспуун до върха. Няма причина да не може да направи същия номер отново с Ларсън Рейнър. Нещо повече, Ларсън го знае. Когато ми предложи работата, ми каза, че ще отправи предложения на Грейс и Кристи. Иска целия екип на Уидърспуун.

— Но най-много се нуждае от Грейс. Ами ако тя отхвърли предложението му?

— Защо да го откаже? Тя се нуждае от работа. Ларсън ще й плаща двойно повече от това, което й плащаше Уидърспуун, и сигурно ще добави и парче от тортата. Тя ще приеме предложението, повярвай ми.

Бърк отпи от мартинито си и се облегна в ъгъла на сепарето.

Беше й в ръцете. Единственото нещо, на което един професионален измамник не може да устои, е възможността за голям удар. Успешната измама предизвикваше неповторим прилив на адреналин.

— В главата ми изниква един въпрос — вметна Бърк. — Защо ме каниш в тази нова схема? За какво ти трябвам аз?

— Знам как да отклоня пари от върха на всяка организация — каза тя. — Но прането на пари, които са в офшорна сметка, е по-сложна задача. Нуждая се от партньор.

— Искаш да ти помогна в прането на онези пари?

— И на парите, които ще получим от операцията с Рейнър. Той се цели още по-високо от Уидърспуун. Виждам нашето партньорство като дългосрочно начинание и за двама ни.

— А къде е мястото на Нийла в този план?

Милисънт махна с ръка.

— Никъде.

Бърк се замисли.

— Казваш, че тя вече не ми е нужна.

— Знам, че планираше да се ожениш за нея заради парите. По дяволите, целият офис, включително и Уидърспуун се бяха досетили за това. Но наследството на Нийла се изпари, нали? Аз съм единствената, която знае къде е то и как да се стигне до него. Трябва само да измислим как да го върнем в Щатите и да го изперем, така че нито Нийла, нито ченгетата да не заподозрат нищо.

— Имаш проблем, а? — попита Бърк развеселен. — Наистина ти трябва човек, който да изпере парите ти.

— Или това, или трябва да отида да живея на някой безименен остров до края на живота си. Тук ми харесва. На малките острови няма хубави магазини.

— Искам да ми гарантираш, че ще делим петдесет на петдесет.

— Разбира се. — Милисънт вдигна чашата си. — Казах ти, партньори сме.

Бърк почука с пръст по масата.

— Какво те кара да мислиш, че можеш да ми имаш доверие?

— Не е ли очевидно. Двамата се нуждаем един от друг.

Той отпи от мартинито си, докато осмисляше това.

Време е да затегна примката, помисли си Милисънт.

— Ето каква е работата, Бърк. Имам доказателство, че си изнудвал Уидърспуун, защото аз лично превеждах парите всеки месец. Още преди месеци ги проследих до онази банкова сметка в Ню Йорк. Доказателствата ще бъдат изпратени на полицията, ако аз, така да се каже, претърпя някаква злополука или инцидент. — Милисънт направи триъгълник с пръстите си около основата на чашата си. — Доказателствата за изнудването ще те поставят начело на списъка на заподозрените за убийството на Уидърспуун.

Бърк изглеждаше впечатлен.

— Вече вярвам, че ще имаме стабилно партньорство.

— Отлично. — Тя бутна празната чаша настрани и посегна към чантата си. — Искаш ли да отидем на някое по-спокойно място, за да го отпразнуваме?

— Къде предлагаш?

— Апартаментът ми е наблизо.

Бърк се усмихна бавно.

— Много удобно.