Джейн Ан Кренц
Не се доверявай на никого (28)

28.

— Знаеш ли — каза Джулиъс, — надявах се тази вечер да завърши по различен начин.

Грейс среща погледа му в огледалото. Знаеше, че емоциите й преливат неконтролируемо. Освен всичко останало изпитваше ирационални пориви да се смее. От адреналина е — помисли си тя — или от последствията от него. Приливът на биохимични вещества в кръвта й по време на нападението в гаража вече отшумяваше и тя започваше да се чувства разтреперана и изплашена.

Беше почти сигурна, че Джулиъс изпитва същите противоречиви усещания, но дори и да беше така, той успяваше много по-добре да прикрие състоянието си. Сигурно защото имаше повече опит.

Маската на спокойната овладяност обаче не беше идеална. Грейс беше сигурна, че вижда лед и огън в очите му.

Стояха един до друг пред двете мивки в банята на Джулиъс. Полицаите бяха записали показанията им, бяха арестували нападателя с ножа и си бяха тръгнали. Бяха обещали да се обадят, когато имат новини.

Грейс наблюдаваше отражението на Джулиъс в огледалото и се чудеше защо той й се струваше толкова смущаващо секси. Последното нещо, което би трябвало да си мисли в момента, беше за секс. Но тя установи, че е очарована не само от жарта в очите му, но и от малките подробности — разрошената му коса, небрежно разхлабената му черна вратовръзка.

На път за голямата баня той беше съблякъл смокинга си и го беше хвърлил на облегалката на един стол. Ръкавелите му от абанос и злато бяха свалени върху черния гранитен плот и блестяха под светлината на аплиците в банята. Яката на снежнобялата му риза беше разкопчана и загатваше за тъмните къдрави косъмчета на гърдите му. Тук-там беше изцапан от сблъсъка, но като цяло й напомняше за Джеймс Бонд след схватка с лошите.

Дишай.

Не че имаше пристъп на паника, поне още не. Това сигурно щеше да се случи по-късно, с напредването на нощта. Глупавите й нерви. Напомни си, че е взела лекарствата си за спешни случаи.

Беше взела едно решение — голямото решение на деня — въпросът къде да прекара нощта. Трябваше да спи в спалнята за гости. Не можеше да понесе идеята да се събуди в неговото легло насред пристъп на паник атака. Това определено не беше романтичен сценарий. Ако щеше да бъде жертва на разбитите си нерви, както биха се изразили през Викторианската епоха, искаше да бъде сама, когато това станеше.

Но междувременно не можеше да спре да мисли за секс. Искаше отново да се хвърли в обятията на Джулиъс точно както беше направила след нападението долу в гаража. Но този път искаше той да я отнесе в спалнята си и да я придърпа отгоре си.

Дишай.

Тя издиша бавно, що-годе овладяно, и се вгледа в образа си в огледалото. Не изглеждаше никак секси. Имаше вид, сякаш я бяха влачили по някоя тъмна улица и изхвърлили до нечия задна врата.

Косата, която беше прибрала в сложен и елегантен кок, се беше отпуснала по време на краткия, но яростен сблъсък в гаража. Роклята й беше съсипана. Полата беше сцепена от подгъва до средата на бедрото. Сигурно това беше станало, когато беше ритнала нападателя между краката. Отстрани и отзад роклята й беше надрана и изцапана от мръсния под на гаража. Знаеше, че когато се съблечеше, щеше да открие синини по краката и рамото си. Беше ожулила до кръв едното си коляно върху цимента. Лявата й длан беше натъртена. Петите на босите й крака бяха почернели.

Чувстваше се зле, но истинската болка от синините и раните щеше да дойде по-късно. Заедно с кошмара и пристъпа на паника.

Освен за секс, копнееше и за душ. Това поне беше разбираемо. Трябваше да се изкъпе. Не можеше да проумее желанието да се нахвърли на Джулиъс. Никога не беше копняла да е в нечии обятия така, както си мечтаеше за прегръдката на Джулиъс сега.

Дишай.

Стисна с две ръце ръба на мивката, за да се успокои.

— И как точно очакваше да приключи вечерта? — попита тя.

— Не знам точно — отвърна Джулиъс и се замисли за момент. — Може би с питие преди лягане, за да отпразнуваме факта, че за пръв път никой не заспа, докато изнасях речта си.

— Питие преди лягане — повтори тя машинално.

Съсредоточи се върху тази мисъл, смутена от това, че Джулиъс я наблюдаваше в огледалото.

Маската на неговия самоконтрол се плъзна още малко надолу, издавайки глада в очите му. Дълбокото вълнение, което бушуваше в нея, ставаше все по-силно. В атмосферата пропукваха искри от напрежение. Грейс стисна ръба на мивката още по-здраво.

— Не ми казвай, че не искаш питие. Аз определено имам нужда да пийна нещо.

Тя кимна бавно.

— Отлично предложение. Но мисля, че първо искам да си взема душ. — Тя потрепери. — Онзи изрод в гаража ме докосна.

Очите на Джулиъс бяха като ледени късове.

— Те ни чакаха. Не бяхме просто случайни жертви. Бяха там заради нас.

Тя потрепери.

— Онзи с ножа каза нещо, че трябва да си поприказва с приятеля ми.

— За нещастие това оставя доста възможности за интерпретация. Ти имаш преследвач, а аз имам известен брой стари врагове. — Джулиъс се намръщи на тази мисъл и поклати глава. — Обаче не мога да си представя някой от тях да прибегне до услугите на такива пропаднали типове като онези двамата. Хората, които съм засягал, могат да си позволят по-добро качество. Или биха свършили работата лично.

— Сигурна съм, че никой от двамата не беше моят преследвач. Не съм виждала никого от тях през живота си.

— Което не означава, че някой не ги е наел да ме премахнат от уравнението — каза Джулиъс някак разсеяно.

Тя се втренчи в отражението му, шокирана и ужасена от значението на думите му.

— Заради мен — прошепна тя. — Аз съм причината онези двамата да ни нападнат.

Той срещна погледа й в огледалото.

— Не. Не искам да чуя и дума за това, че ти си отговорна за случилото се. Онези главорези и човекът, който ги е наел — ако се окаже, че са били наети — са отговорни. Никой друг. Разбра ли?

Думите му прозвучаха категорично като заповед.

Тя се вгледа в отражението му.

— Джулиъс.

Той постави ръце върху раменете й и я завъртя към себе си. Устните му се спуснаха върху нейните. Целуна я с безмилостен и див копнеж, който подейства като масло на огън.

Тя не опита да се отдръпне. Не искаше да се отдръпне.

Вкопчи се в него, опита да се обвие около тялото му. Чу как раздраната рокля се сцепва още по-високо на бедрото.

Джулиъс продължи да я целува все по-дълбоко и страстно. Ръцете му бяха на кръста й, после се спуснаха надолу. Той откри мястото, където платът беше сцепен, стисна го и скъса роклята чак до края на бедрото й. Избута раздърпаната пола нагоре към кръста й, разкривайки тънкия триъгълник от дантела и коприна.

В следващия момент Грейс усети как той я вдига във въздуха и притиска към възбудените си слабини. Усещаше твърдостта му през панталона.

Дишаше забързано, обзета от възбуда, каквато не беше изпитвала никога. Копнееше за освобождението, което знаеше, че той може да й даде. Част от нея беше шокирана от бурната й реакция, но друга част — тази, която вземаше превес в момента — беше развълнувана. Това беше нова страна на личността й, страна, която винаги беше подозирала, че съществува, която от време на време беше търсила в миналото, но никога не беше намерила. Това беше истинската страст, страстта, която караше любовниците да полудяват, да бъдат безумни, несдържани, диви.

Тя се бореше с копчетата на ризата на Джулиъс и най-после успя да ги разкопчае. Очарована разпери пръсти върху гърдите му, наслаждавайки се на топлината на кожата му и очертанията на мускулите под нея. Той я държеше във въздуха с лекота, сякаш тя беше като перце.

Пусна я да стъпи само докато разкопчаваше ципа на роклята й. Издърпа я надолу до кръста и измъкна ръцете й от дългите ръкави.

Беше разкопчал сутиена й още преди тя да усети. Ръцете му се настаниха върху гърдите й.

Грейс осъзнаваше с наситена интензивност всичко у него. Отгатна по острото му дрезгаво дишане, че той се бори да се овладее и се наслади на женската си власт. Но в същото време потъна сред вълните на възбудата. Нямаше търпение да види какво я очаква в края на това диво препускане.

Той с лекота избута бикините й надолу и ги захвърли настрани. После я вдигна върху плота. Допирът на студения гранит до кожата й я накара да си поеме рязко дъх.

— Студено е — прошепна тя.

— Не за дълго — обеща й Джулиъс.

Чу шумоленето на кожа и разбра, че той разкопчава колана си. После чу ципа на панталона му. Сведе поглед, за да се наслади на вида му, и изпита леко смущение.

Той отвори едно чекмедже наблизо и извади малко пакетче от фолио. Отвори го и бързо си сложи презерватива.

Постави длани върху коленете й, разтвори ги и се настани между бедрата й. Когато откри нейната гореща, разтапяща се сърцевина, Грейс потрепери и заби пръсти в раменете му. Искаше да го усети вътре в себе си. Не можеше да чака.

— Сега — почти му заповяда и стисна раменете му, за да го придърпа още по-близо към себе си. — Направи го сега.

Това не беше молба. Беше заповед.

Той я изпълни, без да бърза, наслаждавайки се на усещането. Грейс се носеше над ръба на освобождението, което щеше да промени всичко. Всички въпроси щяха най-после да получат своя отговор.

Отпусна глава назад. Затвори очи и го остави да определя ритъма. Усещаше силата му, но и напрежението да продължи да се владее. След малко дивият пожар на освобождението изригна в нея. Джулиъс беше пометен във вихъра му. Дрезгавият му вик отекна. Пулсациите на екстаза продължиха в един безкраен момент.

Когато най-после успя да си поеме дъх, Джулиъс вдигна глава.

— Ето така се надявах да завърши вечерта — каза той.